Фотогалерия: Пътят на водата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Фотогалерия: Пътят на водата

В горещите дни на лятото и особено през август, потреблението на питейна вода многократно се увеличава. Над 1.5 млн. софиянци сме щастливи, защото пием една от най-чистите и вкусни води. От къде тръгва водата, как достига до нас и с какво качество - това са въпросите, с които тръгнах към вододайната зона в Рила.

Надежда Чипева
31166 прочитания
Чаша студена вода. Откъде тръгва водата, за да стигне до нас?
Снимка: [Капитал]
Водата от яз. Бели Искър стига до София по Рилския водопровод, проектиран в периода 1933-1934 г. и завършен през 1947 г. Той е с общ обем 15.3 млн. кубични метра. Язовирната стена е първото толкова масивно съоръжение за времето си: кубатурата ѝ е 216 000 куб. м бетон и 10 000 куб. м зидария. За предпазване от разрушения, поради честото замръзване и размразяване на водите, язовирната стена е подсилена с 60 см гранитна облицовка. Самата стена е построена върху солидни гранити.
Снимка: [Капитал]
Снимка: [Капитал]
Природата в участъка на вододайната зона е девствена и чиста, истинско удоволствие за очите.
Снимка: [Капитал]
Един от най-високопланинските язовири в Европа. Намира се в подножието на връх Мусала на близо 1900 м надморска височина. Осигурява 20% от водата за столичани в предимно южната част на София. Строителството му започва през 1939 г. и окончателно завършва през 1945 г.
Снимка: [Капитал]
Карта на вододайната зона в Рила, направена през 1933 г.
Снимка: [Капитал]
Водата преди да бъде прихваната.
Снимка: [Капитал]
Недялко Дренски от 10 години е стожер на първата "врата" на водата към София.
Снимка: [Капитал]
Първото водохващане е изградено през 1934 г. Съоръжението прихваща водата и оттук тя се скрива от очите ни.
Снимка: [Капитал]
Преди да се влее в тръбата, водата остава в покой, за да се избегне евентуалното навлизане на механични примеси.
Снимка: [Капитал]
Тунел свързва напорната кула и ВЕЦ-а, който прави връзка с изравнителя.
Снимка: [Капитал]
През 1957 г. е построен и ВЕЦ-ът.
Снимка: [Капитал]
Връх Мусала от другата страна – необичайна гледка.
Снимка: [Капитал]
Трасето на Рилския водопровод е дълго 82 км, от които 38.5 км са канали, 17.9 км са тунели, а 25.3 км са тръби и през 2010-2011 г. е изцяло рехабилитирано със средства по ЕП ИСПА.
Снимка: [Капитал]
Под тези стъпала на 400 м денивелация, по естествен гравитационен път тръгва водата към София.
Снимка: [Капитал]
Девствена природа.
Снимка: [Капитал]
Трите водохващания от реките Бели Искър, Леви Искър и Черни Искър отвеждат водата към Рилския водопровод, а оттам водата се отправя към южната част на София.
Снимка: [Капитал]
Тук се строи най-новата пречиствателна станция.
Снимка: [Капитал]
През 2011 г. ще бъде пусната в експлоатация станцията в Мала Църква, която е проектирана с едно стъпало. През нея ще се пречиства водата от яз. Бели Искър. Досега високопланинската рилска вода само се обеззаразяваше с хлор. За да бъдат спазени европейските директиви обаче, се налага изграждане на съоръжението, в което тя ще се пречиства механично. Проектът за изграждане на ПСПВ Мала Църква на Рилския водопровод се финансира от Европейския съюз по програма ИСПА и е на обща стойност над 4 млн. лева. С приключването на този проект София ще разполага с общо три пречиствателни станции за питейна вода.
Снимка: [Капитал]
Яз. Искър осигурява 80% от водата за град София, която се взима от дълбочина 25 метра и отправя се към двете пречиствателни станции за питейни води – в Панчарево и Бистрица. Полицай инспектира язовирната стена.
Снимка: [Капитал]
Оттук водата тръгва към пречиствателните станции за питейна вода.
Снимка: [Капитал]
Стената на язовир Искър.
Снимка: [Капитал]
Водосборна кула в язовира.
Снимка: [Капитал]
Пътят на водата към ВЕЦ Пасарел и пречиствателна станция Панчарево - компютърна схема.
Снимка: [Капитал]
Схема на резервоара на Бояна. Работеща компютърна система СКАДА, която следи пътя на водата 24 часа и в реално време.
Снимка: [Капитал]
Пречиствателна станция за питейни води Бистрица, входна камера – в съоръжението постъпват около 6.5 куб. м вода в секунда.
Снимка: [Капитал]
Оттук водата влиза за пречистване.
Снимка: [Капитал]
Снимка: [Капитал]
В контролната зала се следят 32 басейна, в които водата се филтрира.
Снимка: [Капитал]
Водата се обеззаразява преди да продължи към филтриране. Механичното пречистване протича чрез филтриране на водата през фин кварцов пясък.
Снимка: [Капитал]
Микробиологичната лаборатория – Лабораторният изпитателен комплекс (ЛИК) на "Софийска вода" извършва постоянен мониторинг на водата по целия ѝ път и осъществява строг контрол на качеството на питейната вода, както във водопроводната мрежа, така и на водата от водоизточниците.
Снимка: [Капитал]
Всеки месец се правят над 10 000 анализа за над 50 показатели, съгласно нормативните изисквания на Наредба 9 (отнасяща се за питейната вода) и Наредба 12 (за водата в повърхностните водоизточници).
Снимка: [Капитал]
Проби се взимат от язовира, входа и изхода на пречиствателната станция за питейни води, резервоарите в града и от 80 точки по градската мрежа.
Снимка: [Капитал]
Разпределителна камера – след като вече е филтрирана и обеззаразена водата продължава към разпределителна камера, която я насочва към градската водопроводна мрежа, която е дълга 4500 км.
Снимка: [Капитал]
Поставянето на спирателни кранове позволява по-добър контрол на водопроводната мрежа и обособяването на по-малки зони, които при авария лишават много по-малко домакинства от вода.
Снимка: [Капитал]
На входа на станцията за отпадъчни води. Въведена е в експлоатация през 1984 г. и оттогава не е спирала да работи. Тя е най-голямата и модерна пречиствателна станция за отпадъчни води на Балканския полуостров.
Снимка: [Капитал]
Първо стъпало – отпадъчната вода най-напред минава през решетки, които задържат грубите отпадъци, попаднали в канализацията на София.
Снимка: [Капитал]
Пясъкозадържатели – след решетките водата преминава през съоръжения, в които се утаяват по-едрите неразтворени минерални частици, условно наречени пясък. Отделеният пясък се отстранява, а водата продължава към първични радиални утаители.
Снимка: [Капитал]
След отстраняването на пясъка отпадъчната вода все още съдържа органични примеси, чието отстраняване се осъществява в първичните утаители. Когато постъпи там, органичните примеси се отделят на дъното и формират така наречената първична утайка.
Снимка: [Капитал]
Биобасейн
Снимка: [Капитал]
Биобасейни – чрез активна утайка (биомаса, която съдържа микроорганизми), отпадъчната вода преминава през биологично пречистване. Принципът наподобява естествените механизми на природата да се самопречиства. Специално подбрани микроорганизми в активната утайка "се хранят" с органичните вещества в отпадъчната вода.
Снимка: [Капитал]
В биобасейните протича още един важен процес – там се премахват азотът и фосфорът от отпадъчните води. Ако тези елементи не бъдат отстранени от водата, те биха предизвикали прекалено обилен цъфтеж на водорасли, които впоследствие не допускат кислород във водния басейн, а без кислород няма да има живот в реката.
Снимка: [Капитал]
Вторични утаители – активната утайка е "свършила работата" си в биобасейните. В следващите съоръжения тя се отделя, за да може напълно пречистената и избистрена вода да продължи своя път към природата.
Снимка: [Капитал]
Метантанкове – утайката от първичните и вторичните утаители се събира в съоръжения, наречени метантанкове. Там се поддържат специални условия, за да може утайката да изгние. Така органичните съставки се разграждат и в този процес се отделя газ (биогаз), който в по-голям процент съдържа метан. Отделеният газ се транспортира в съоръжения, наречени газ холдери, където се съхранява. Оттам биогазът се изпраща към когенераторите, които се използват за производството на електрическа и топлинна енергия.
Снимка: [Капитал]
Филтър преси – изгнилата утайка в метантанковете се изпраща за обезводняване към филтър пресите. Целта на съоръженията е да намалят обема на утайката, за да стане по-компактна. Пресованата утайка се смесва с негасена вар, за да се обеззарази и след това се депонира на големи изсушителни полета.След което утайката може да се използва за наторяване на почвата и рекултивация на терени.
Снимка: [Капитал]
Когенератори – с произведената "зелена" енергия от биогаза се покриват нуждите от електричество на цялата станция. Така производственият цикъл в станцията се затваря. Когенераторните устройства са пример за устойчиво развитие на бизнеса и едно от най-ефективните "зелени" решения във ВиК сектора.
Снимка: [Капитал]

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    quebecer avatar :-?
    Quebecer

    Интересно и изчерпателно. Хубави снимки.

    btw - оправете си текста към снимка 4.

  • 5
    gope avatar :-|
    Gopeто

    Знаех, че водата в София е една от най-вкусните, защото идва от Рила. Но не знаех, че е толкова добре изпълнена. Остава сега да сменят и тръбите....

  • 6
    d_popova avatar :-|
    Дони

    Прекрасни снимки...!!

  • 7
    gstoychev avatar :-?
    gstoychev

    Добри снимки. Благодаря!

  • 8
    racho avatar :-|
    racho

    Благодаря за репортажа!

  • 9
    rumen_rusev avatar :-|
    bandyuga

    Искрени благодарности за репортажа!

  • 10
    dark_dirk avatar :-P
    Симо

    Уау, страхотен репортаж !!! Капитал продължавайте все така.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK