"Както казваше Левски: манастирите не са за моята душа", смее се Костов, докато разказва за сестра си, нейната упоритост и амбиции. Тя живее в Канада повече от 20 години. Завършва английска филология във Велико Търново и преподава една година в Габрово. "Не само заплатата, но и реализацията не я устройваше", спомня си брат й. След неуспешен опит да кандидатства за виза за САЩ от България през 1989 г., отива в Белгия, за да кандидатства от там, и успява. Учи в дамски колеж в Бостън, след това защитава дипломната си работа и в Канада. Започва работа като мениджър и постепенно се издига, благодарение на упоритостта и амбицията си. Сега има две деца, на 16 и 12 години, които са с двойно гражданство. Баба им също заминава за Канада, за да помага с грижите. Всяко лято семейството се връща в България и обикаля страната, а сестрата на д-р Костов участва активно в организирането на събития на българската общност в Отава.
Анна Цонева има две дъщери, като по-голямата завършва Американския колеж в София, след което печели пълна стипендия и заминава да следва международни отношения в Канада. Винаги е мечтала да учи право и в един момент сбъдва мечтата си. След като завършва британско право в Лондон, остава на работа там. Но и този път не е бил лесен. "Първият конкурс, който беше спечелила, трябваше да й донесе работна виза, но шест месеца чакаха да се уредят документи и т.н. Не се уредиха...", припомня си майката. След което пак - явяване на конкурси и много труд.
"Няма родител, който да иска децата му да са някъде по чужбините. Но няма родител, който иска децата му да мизерстват покрай него", казва Господинов, който има три деца, две от които вече са напуснали България. Голямата му дъщеря е учила в София, работила в няколко български телевизии, но по лични причини заминава за Швейцария през 2004 г., където сега работи отново по специалността си. Синът му пък завършва автомобилно инженерство в Щутгарт. "Разбира се, не е толкова благ животът и там. Какво ли не е работил...", казва бащата. Споделя, че синът му е имал желание да се върне в Габрово допреди години, но кратките му посещения в родината постепенно го отказват. "То не е само икономиката, то държавата я няма. Когато човек живее в друга държава при други условия, при други взаимоотношения между хората и между хората и институциите, той очаква, че същото се случва в България", смята Господинов.
"Днес най-голямата клетва е "да ти се скапе скайпът". Ако ги нямаше тези съвременни средства, не знам какво щяхме да правим", смее се Тотка Полякова. Нейният внук живее с майка си в Лас Вегас от 2012 г., след като е завършил осми клас в престижната Априловска гимназия. "Тук в Габрово беше един от големите надежди на баскетбола", гордо отбелязва баба му, като добавя, че момчето има и друг талант - пианист е. Когато отива в Лас Вегас, там бързо разбират какви са силните му страни и с какво ще допринася за училището. Още от началото е както в оркестъра, така и в баскетболния отбор.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Да четат простите комунисти.
Има два начина да се гледа на ситуацията - кахърно-драматично и реалистично. Това деца да порастват, да заминават и да учат на 5-10 часа път от родния си град и родителите си е масовия случай от десетилетия, не просто в България, а в целия свят. Българин учещ в Лондон е на 5 часа път от София, българин от Добрич, работещ в София е на 8 часа път от родния си Добрич. Къде е драмата? В цял свят са изключения случаите, в които учиш и работиш в града, в който си се родил. Разбира се, че е за предпочитане, но са малцинство тези щастливци. Ако си роден в някакво село на 200км от Канзас е напълно в реда на нещата да идеш в колеж в голям град, след което или да се установиш в Ню Йорк или в Сан Франциско например. Това е тенденция от много година и и не засяга само България. Просто светът за щастие стана много по-отворен и сега националната граница не е таванът.
Дай боже повече хора да се реализират навън по специалността си, а не да бягат от немотия.
Браво, нито един работник във фабрика. Докато България изнася специалисти, няма да сме зле. Жалкото е да пращаме висшисти да чекнат пилета.
Пожелавам успех на всички! И един важен факт - липсата на развлечение гони хората много повече от липсата на работа. Бургас и Варна растат. А икономиката им е сравнително никаква.
След време тази общност емигранти може да изиграе много добра роля в развитието на държавата. Също както по време на османското робство.