Фотогалерия: Тези, които остават

Д-р Радослав Костов, ветеринарен лекар

"Както казваше Левски: манастирите не са за моята душа", смее се Костов, докато разказва за сестра си, нейната упоритост и амбиции. Тя живее в Канада повече от 20 години. Завършва английска филология във Велико Търново и преподава една година в Габрово. "Не само заплатата, но и реализацията не я устройваше", спомня си брат й. След неуспешен опит да кандидатства за виза за САЩ от България през 1989 г., отива в Белгия, за да кандидатства от там, и успява. Учи в дамски колеж в Бостън, след това защитава дипломната си работа и в Канада. Започва работа като мениджър и постепенно се издига, благодарение на упоритостта и амбицията си. Сега има две деца, на 16 и 12 години, които са с двойно гражданство. Баба им също заминава за Канада, за да помага с грижите. Всяко лято семейството се връща в България и обикаля страната, а сестрата на д-р Костов участва активно в организирането на събития на българската общност в Отава.

Автор: Цветелина Белутова

"Нито сестра ми, нито майка ми не искат да чуят да се върнат тук", убеден е д-р Костов. Самият той никога не е имал намерение да заминава, въпреки че имал такива покани. Кучето на един испанец си счупило крака в Габрово и се наложило д-р Костов да се погрижи за него. В Испания друг ветеринар видял работата на Костов и се впечатлил колко прецизно е свършена. Испанецът звъннал на габровския доктор и му казал: "Стягай куфара и идвай тук. 400 евро на ден." "Хич не съм му се обаждал. Аз съм вече тежък камък. Тук ме познава целият град. Няма врата, която да ми затворят: като започнеш от моргата и стигнеш до полицията", обяснява Костов.

Автор: Цветелина Белутова

Анна Цонева, нотариус

Анна Цонева има две дъщери, като по-голямата завършва Американския колеж в София, след което печели пълна стипендия и заминава да следва международни отношения в Канада. Винаги е мечтала да учи право и в един момент сбъдва мечтата си. След като завършва британско право в Лондон, остава на работа там. Но и този път не е бил лесен. "Първият конкурс, който беше спечелила, трябваше да й донесе работна виза, но шест месеца чакаха да се уредят документи и т.н. Не се уредиха...", припомня си майката. След което пак - явяване на конкурси и много труд.

Автор: Цветелина Белутова

Дъщерята на Цонева, която в момента работи в английското правосъдно министерство, е обмисляла завръщане след дипломирането си в Канада, но поради това, че повечето й приятели били в Англия, а и вече била семейна, остава в чужбина. "Дъщеря ми говори само на български на детето си", подчертава Цонева. Едва ли обаче ще се върне в България, най-малкото защото образованието й не би се вписало тук. Майката й набляга на факта, че животът в чужбина не е лесният избор. "Всичко е свързано с много труд. Ако англичанин може по-лесно да вземе конкурс, българинът трябва да покаже, че е три пъти по-добър." Но трудът впоследствие дава резултати, самочувствие и спокойствие.

Автор: Цветелина Белутова

Иван Господинов, главен редактор на в. "100 вести"

"Няма родител, който да иска децата му да са някъде по чужбините. Но няма родител, който иска децата му да мизерстват покрай него", казва Господинов, който има три деца, две от които вече са напуснали България. Голямата му дъщеря е учила в София, работила в няколко български телевизии, но по лични причини заминава за Швейцария през 2004 г., където сега работи отново по специалността си. Синът му пък завършва автомобилно инженерство в Щутгарт. "Разбира се, не е толкова благ животът и там. Какво ли не е работил...", казва бащата. Споделя, че синът му е имал желание да се върне в Габрово допреди години, но кратките му посещения в родината постепенно го отказват. "То не е само икономиката, то държавата я няма. Когато човек живее в друга държава при други условия, при други взаимоотношения между хората и между хората и институциите, той очаква, че същото се случва в България", смята Господинов.

Автор: Цветелина Белутова

Най-малкият му син е в София, но наскоро получава предложение да замине за Испания, за да се занимава със софтуер. "Интересно му е да отиде да види, без амбиция, че ще остане там", обяснява бащата. Господинов смята, че ако бизнесът му вървеше както преди 10-12 години, малкият му син почти сигурно щял да работи при него в Габрово. Но знае и колко са важни амбициите: "Всеки млад човек има нужда от реализация", а в по-големият град е и по-интересно.

Автор: Цветелина Белутова

Тотка Полякова, работи към читалището в Габрово

"Днес най-голямата клетва е "да ти се скапе скайпът". Ако ги нямаше тези съвременни средства, не знам какво щяхме да правим", смее се Тотка Полякова. Нейният внук живее с майка си в Лас Вегас от 2012 г., след като е завършил осми клас в престижната Априловска гимназия. "Тук в Габрово беше един от големите надежди на баскетбола", гордо отбелязва баба му, като добавя, че момчето има и друг талант - пианист е. Когато отива в Лас Вегас, там бързо разбират какви са силните му страни и с какво ще допринася за училището. Още от началото е както в оркестъра, така и в баскетболния отбор.

Автор: Цветелина Белутова

Сега на внука на Полякова му предстои да учи пътно инженерство, пак в САЩ. Бил е в армията няколко месеца, като е сключил договор да платят образованието му, а след това той трябва да работи десет години за тях. Баба му все още смята, че връзката му с България трудно ще се прекъсне и казва, че внукът й сам заявява, че иска да се върне рано или късно. Засега.

Автор: Цветелина Белутова