Фотогалерия: Тези, които остават

В Габрово повечето млади хора заминават. След тях остават роднини, надежди, разочарования и много изводи

32092 прочитания
Д-р Радослав Костов, ветеринарен лекар

"Както казваше Левски: манастирите не са за моята душа", смее се Костов, докато разказва за сестра си, нейната упоритост и амбиции. Тя живее в Канада повече от 20 години. Завършва английска филология във Велико Търново и преподава една година в Габрово. "Не само заплатата, но и реализацията не я устройваше", спомня си брат й. След неуспешен опит да кандидатства за виза за САЩ от България през 1989 г., отива в Белгия, за да кандидатства от там, и успява. Учи в дамски колеж в Бостън, след това защитава дипломната си работа и в Канада. Започва работа като мениджър и постепенно се издига, благодарение на упоритостта и амбицията си. Сега има две деца, на 16 и 12 години, които са с двойно гражданство. Баба им също заминава за Канада, за да помага с грижите. Всяко лято семейството се връща в България и обикаля страната, а сестрата на д-р Костов участва активно в организирането на събития на българската общност в Отава.
"Нито сестра ми, нито майка ми не искат да чуят да се върнат тук", убеден е д-р Костов. Самият той никога не е имал намерение да заминава, въпреки че имал такива покани. Кучето на един испанец си счупило крака в Габрово и се наложило д-р Костов да се погрижи за него. В Испания друг ветеринар видял работата на Костов и се впечатлил колко прецизно е свършена. Испанецът звъннал на габровския доктор и му казал: "Стягай куфара и идвай тук. 400 евро на ден." "Хич не съм му се обаждал. Аз съм вече тежък камък. Тук ме познава целият град. Няма врата, която да ми затворят: като започнеш от моргата и стигнеш до полицията", обяснява Костов.
Анна Цонева, нотариус

Анна Цонева има две дъщери, като по-голямата завършва Американския колеж в София, след което печели пълна стипендия и заминава да следва международни отношения в Канада. Винаги е мечтала да учи право и в един момент сбъдва мечтата си. След като завършва британско право в Лондон, остава на работа там. Но и този път не е бил лесен. "Първият конкурс, който беше спечелила, трябваше да й донесе работна виза, но шест месеца чакаха да се уредят документи и т.н. Не се уредиха...", припомня си майката. След което пак - явяване на конкурси и много труд.
Дъщерята на Цонева, която в момента работи в английското правосъдно министерство, е обмисляла завръщане след дипломирането си в Канада, но поради това, че повечето й приятели били в Англия, а и вече била семейна, остава в чужбина. "Дъщеря ми говори само на български на детето си", подчертава Цонева. Едва ли обаче ще се върне в България, най-малкото защото образованието й не би се вписало тук. Майката й набляга на факта, че животът в чужбина не е лесният избор. "Всичко е свързано с много труд. Ако англичанин може по-лесно да вземе конкурс, българинът трябва да покаже, че е три пъти по-добър." Но трудът впоследствие дава резултати, самочувствие и спокойствие.
Иван Господинов, главен редактор на в. "100 вести"

"Няма родител, който да иска децата му да са някъде по чужбините. Но няма родител, който иска децата му да мизерстват покрай него", казва Господинов, който има три деца, две от които вече са напуснали България. Голямата му дъщеря е учила в София, работила в няколко български телевизии, но по лични причини заминава за Швейцария през 2004 г., където сега работи отново по специалността си. Синът му пък завършва автомобилно инженерство в Щутгарт. "Разбира се, не е толкова благ животът и там. Какво ли не е работил...", казва бащата. Споделя, че синът му е имал желание да се върне в Габрово допреди години, но кратките му посещения в родината постепенно го отказват. "То не е само икономиката, то държавата я няма. Когато човек живее в друга държава при други условия, при други взаимоотношения между хората и между хората и институциите, той очаква, че същото се случва в България", смята Господинов.
Най-малкият му син е в София, но наскоро получава предложение да замине за Испания, за да се занимава със софтуер. "Интересно му е да отиде да види, без амбиция, че ще остане там", обяснява бащата. Господинов смята, че ако бизнесът му вървеше както преди 10-12 години, малкият му син почти сигурно щял да работи при него в Габрово. Но знае и колко са важни амбициите: "Всеки млад човек има нужда от реализация", а в по-големият град е и по-интересно.
Тотка Полякова, работи към читалището в Габрово

"Днес най-голямата клетва е "да ти се скапе скайпът". Ако ги нямаше тези съвременни средства, не знам какво щяхме да правим", смее се Тотка Полякова. Нейният внук живее с майка си в Лас Вегас от 2012 г., след като е завършил осми клас в престижната Априловска гимназия. "Тук в Габрово беше един от големите надежди на баскетбола", гордо отбелязва баба му, като добавя, че момчето има и друг талант - пианист е. Когато отива в Лас Вегас, там бързо разбират какви са силните му страни и с какво ще допринася за училището. Още от началото е както в оркестъра, така и в баскетболния отбор.
Сега на внука на Полякова му предстои да учи пътно инженерство, пак в САЩ. Бил е в армията няколко месеца, като е сключил договор да платят образованието му, а след това той трябва да работи десет години за тях. Баба му все още смята, че връзката му с България трудно ще се прекъсне и казва, че внукът й сам заявява, че иска да се върне рано или късно. Засега.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • kiro1234

    Да четат простите комунисти.

  • 2
    zzzlostar avatar :-|
    zzzlostar

    Има два начина да се гледа на ситуацията - кахърно-драматично и реалистично. Това деца да порастват, да заминават и да учат на 5-10 часа път от родния си град и родителите си е масовия случай от десетилетия, не просто в България, а в целия свят. Българин учещ в Лондон е на 5 часа път от София, българин от Добрич, работещ в София е на 8 часа път от родния си Добрич. Къде е драмата? В цял свят са изключения случаите, в които учиш и работиш в града, в който си се родил. Разбира се, че е за предпочитане, но са малцинство тези щастливци. Ако си роден в някакво село на 200км от Канзас е напълно в реда на нещата да идеш в колеж в голям град, след което или да се установиш в Ню Йорк или в Сан Франциско например. Това е тенденция от много година и и не засяга само България. Просто светът за щастие стана много по-отворен и сега националната граница не е таванът.

  • 3
    _az_ avatar :-|
    _az_

    Дай боже повече хора да се реализират навън по специалността си, а не да бягат от немотия.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Браво, нито един работник във фабрика. Докато България изнася специалисти, няма да сме зле. Жалкото е да пращаме висшисти да чекнат пилета.

    Пожелавам успех на всички! И един важен факт - липсата на развлечение гони хората много повече от липсата на работа. Бургас и Варна растат. А икономиката им е сравнително никаква.

    След време тази общност емигранти може да изиграе много добра роля в развитието на държавата. Също както по време на османското робство.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход