Фотогалерия: Един ден от подводната археологическа експедиция на Black Sea MAP

Надежда Чипева, Мария Манолова
от Надежда Чипева, Мария Манолова
15749 прочитания
От 24 август до 19 септември край морските брегове, южно от Бургас, обикаля изследователският кораб Havila Subsea. Той е част от експедицията Black Sea MAP, която изследва морското дъно за трета поредна година.

(Повече за нея можете да прочетете в текста "Съкровищата на дъното на Черно море")
Снимка: [ Капитал ]
Проектът е рекорден по финансиране и мащаб за световната подводна археология. Подобен кораб не се е появявал край българските брегове на Черно море. Havila Subsea привлече вниманието и на премиера Бойко Борисов, който се отклони от риболовен следобед с кмета на Бургас Димитър Николов, за да посети кораба. От ляво на дясно: проф. Джон Адамс, доц. д-р Крум Бъчваров, д-р Калин Димитров, д-р Драгомир Гърбов, Веселин Драганов
Снимка: [ Капитал ]
Една от дейностите на Black Sea MAP е сондиране на морското дъно. Сондажните ядки са с дължина до 6 метра и трябва да покажат как са се променяли нивото на морската вода и животът край брега в продължение на хилядолетия.
Снимка: [ Капитал ]
В екипа на експедицията участват британски и български специалисти по подводна археология и геофизика.
Снимка: [ Капитал ]
Havila Subsea е норвежки кораб, който най-често се използва за проекти на петролната индустрия.
Снимка: [ Капитал ]
Целта на Black Sea MAP обаче е съвсем различна - да покаже как са се променяли нивото на Черно море и средата за живот около него след последната ледникова епоха.
Снимка: [ Капитал ]
"Загледах се в хората долу на палубата - те се отнасят към пластмасовите тръби от сондажите като нещо безценно, а не като шепа тиня", казва фотографът Мартин Хартли, който също е част от екипа на експедицията.
Снимка: [ Капитал ]
"Сондажната ядка е физически дневник на промените в околната среда. Прозрачните туби със седименти са потенциално много мощен изследователски инструмент", обяснява и професор Джон Адамс.
Снимка: [ Капитал ]
Международният проект има и образователен елемент. На кораба тази година се качват две групи британски ученици с интерес към STEM сферата (наука, технологии, инженерство и математика), които ще помагат на екипа от учени.
Снимка: [ Капитал ]
Корабът работи в 24-часов режим. През деня се извършват сондажните изследвания, а през нощта - геофизични проучвания на морското дъно.
Снимка: [ Капитал ]
"Едно от предположенията е, че големият библейски потоп се е случил именно в Черно море - водата е нахлула обратно от Средиземноморието към тогава изолираното сладководно море с мощ 200 пъти по-голяма от тази на Ниагарския водопад", обяснява малка част от обосновката зад проекта професор Джон Адамс.
Снимка: [ Капитал ]
Всичко се следи денонощно.
Снимка: [ Капитал ]
Според един от ръководителите на експедицията - Джон Адамс, Black Sea MAP е едно от най-големите събития в подводната археология от изваждането на британския кораб Mary Rose през 80-те години на миналия век насам.
Снимка: [ Капитал ]
По думите му има няколко хипотези за това какво се е случило с Черно море след последното глобално засушаване преди около 10 хиляди години, но все още няма научно съгласие по въпроса. Събраните от Black Sea MAP трябва да помогнат на учените да достигнат до истината.
Снимка: [ Капитал ]
Докато пуска сонда на дълбочина от около 60 метра, Havila Subsea стои абсолютно неподвижен. Корабът има собствен компютърен мозък, който поддържа позицията му в леко развълнуваното море, без да помръдва с повече от няколко сантиметра.
Снимка: [ Капитал ]
На няколко пъти корабът минава близо до брега.
Снимка: [ Капитал ]
Тази година Black Sea MAP включва и подводни археологически разкопки край устието на Ропотамо.
Снимка: [ Капитал ]
Проучването е направено в началото на лятото. Археолозите са открили над 3000 древни предмета. През септември ще се проведат и водолазни спускания до близо 100 метра дълбочина.
Снимка: [ Капитал ]
В момента Черно море е нещо като гореща точка за световната подводна археология, обяснява д-р Драгомир Гърбов.
Снимка: [ Капитал ]
Той показва част от кърмата на потънал кораб, извадена от около 1000 м дълбочина.
Снимка: [ Капитал ]
Дървото е запазено в идеално състояние. Под 150 м дълбочина в Черно море няма кислород, а с това липсват и микроорганизми, които да разяждат потъналите преди векове останки.
Снимка: [ Капитал ]
Учените са открили и извадили на повърхността и древни съдове - т.нар. мангали, които се използват за палене на огън и готвене на едновремешните плавателни съдове.
Снимка: [ Капитал ]
Ако на екраните в контролните стаи се появи нещо интересно или необяснено, в готовност чака и трети уред. Телеуправляемият апарат има камери с висока резолюция, които са готови да снимат в свръхвисоко качество на дълбочина 2000 метра.
Снимка: [ Капитал ]
Всяка по-значима подводна находка се заснема в няколко хиляди изображения с висока резолюция, от които впоследствие се правят триизмерни модели на корабите и предметите.
Снимка: [ Капитал ]
На дъното край българския бряг има идеално запазени останки от кораби, каквито не могат да бъдат открити никъде по света, обяснява д-р Гърбов.
Снимка: [ Капитал ]
От началото на BSMAP са детайлно заснети и реконструирани в 3D модели над 40 морски съда.
Снимка: [ Капитал ]
Учените от българска страна идват от Центъра за подводна археология в Созопол (независим институт към Министерството на културата) и Националния археологически институт при БАН, както и няколко други експерти по археология и геофизика. "На борда на този кораб са горе-долу всички, които се занимават с подводна археология в България", обяснява д-р Калин Димитров, който е директор на центъра в Созопол.
Снимка: [ Капитал ]
На борда изчакват още две машини с почти космически характеристики. След залез слънце, когато корабът отново навлезе в по-дълбоки води, дистанционно управляемата миниподводница Surveyor Interceptor ще бъде потопена на няколкостотин метра дълбочина.
Снимка: [ Капитал ]
Работата на кораба се документира за трета поредна година от британския експедиционен фотограф Мартин Хартли (в средата). През 2018 г. ще излезе и документален филм за проекта, заснет от екипи, работили по поредицата Blue Planet на BBC.
Снимка: [ Капитал ]
Събирането на данни в открито море за Havila ще приключи в средата на септември.
Снимка: [ Капитал ]
Сега всички, свързани с проекта, се надяват той да продължи и отвъд първоначално предвидените три години. "Резултатите дотук са много обнадеждаващи", казва проф. Адамс.
Снимка: [ Капитал ]
Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

Препоръчано

Фотогалерия: Блясъкът на Кан

Фотогалерия: Водоемите на Испания след най-топлия април в историята

Фотогалерия: Министър-председателите и президентите след 1990 г.

Историята на управлението на основните български институции в кадри

Още фотографии
Все още няма коментари
Нов коментар