Фотогалерия: Как се добива злато в Челопеч

Канадската компания Dundee Precious Metals придоби активите на фалиралото рудодобивно предприятие в Челопеч през 2003 г. Досега в "Дънди прешъс металс Челопеч" са инвестирани над 800 млн. лв., или близо 90% от печалбата.

Автор: Цветелина Белутова

Освен в Челопеч DPM има и ново рудодобивно предприятие в Крумовград, където до края на годината трябва да започне производството на златно-сребърен концентрат. Общо в двете предприятия работят около 1200 души, а по думите на изпълнителния директор Илия Гърков компанията няма проблеми с кадрите. "При нас няма текучество, а рекордът ни за едно работно място е 268 кандидати", каза той. Средната брутна заплата в компанията е 2270 лв., отделно има и бонуси.

В Челопеч компанията разработва два участъка - централен и западен. Под земята има изградени 120 км изработки (тунели), а най-дълбоките забои (изкопни дейности) са на 1 км под повърхността. Навсякъде в подземния рудник има wi-fi (за приложението виж следващите снимки).

От рудата в находище "Челопеч" се добиват мед, злато и сребро под формата на концентрат.

Средното съдържание на злато е около 3 г на тон руда, но не цялото количество е извлекаемо.

Благодарение на изградената wi-fi връзка под земята дейността се следи и координира от оперативния център на повърхността.

От оперативния център се наблюдава състоянието на оборудването (товарачи и камиони) в реално време и изпълнението на задачите по план.

Различните приложения позволяват да се проследява местоположението както на оборудването, така и на персонала, което е ключово за безопасността.

Взривните работи под земята се извършват след края на всяка от трите смени, когато в рудника няма хора. Те се активират от червения бутон в оперативния център.

Преди няколко години в Челопеч беше изградена втора наклонена галерия. Диаметърът й е 25 метра, което позволява под земята да влизат и по-големи превозни средства.

Годишно в Челопеч се добиват 2.2 млн. тона руда.

Миньорите в рудника всъщност са оператори на минна техника. Те получават задачите, които са генерирани електронно, на таблети в машината.

Операторите могат да получават задачите за смяната и да ги отчитат по wi-fi телефони. Те имат постоянна връзка в реално време с оперативния център на повърхността.

С въвеждането на wi-fi среда дейностите в рудника стават видими - работата на минното оборудване и хората в производството стават проследими.

В предприятието се работи на три смени по седем часа.

През 2005 г. в Челопеч беше въведен нов метод на добив - камерна система с последващо запълнение (изкопаният тунел, от който е добита рудата, се запълва после с отпадъци и цимент, с което се избягват срутвания). От една страна, тя не води до промени в релефа, а от друга, позволява много по-пълно оползотворяване на ресурсите.

След като е натрошена под земята, рудата се пренася по ленти до флотационната фабрика.

Преди да започне обогатяването, натрошената руда се смила до прах в специална мелница.

Един от проектите за модернизация на завода преди няколко години включваше инсталирането на четири нови флотационни клетки, които замениха работата на съществуващите 26 клетки. Това е първото предприятие в света, където тази технология е въведена успешно в промишлени условия.

Обогатяването се прави с промишлени сапуни на принципа на пералнята, като балончетата увличат металните частици към повърхността, където се отделят и след това се сгъстяват.

Крайният продукт от преработката на рудата в Челопеч е медно-златен концентрат. През 2017 г. там са произведени 101 хил. тона концентрат.

Концентратът е черно на цвят прахообразно вещество, което подлежи на допълнителна преработка в металургично предприятие, за да се получат метали - в случая мед, злато и сребро. Концентратът от Челопеч се изнася в Намибия, където DPM има металургичен завод.

Преди няколко години компанията разработи собствена технология за оползотворяване на пирита в находището и започна производството на пиритен концентрат, в който се съдържа злато. Продуктът се изнася за Китай, където се преработва в метал.

В края на септември в компанията заработи пилотен smart център, като целта е в него да се събира, подрежда, анализира и комуникира цялата налична информация, така че в крайна сметка да се подобрява процесът на работа.

В минната индустрия от цялата информация, която се генерира, само около 1% се използва реално. Идеята на центъра е да мобилизира тази информация и да я използва за добавена стойност, каза оперативният директор на "ДПМ Челопеч" Цветомир Велков.

Дейността на smart центъра трябва да затвори целия оперативен модел в компанията - от моделиране, през планиране, управление и анализ на данните, до подобрение на дейността. Намеренията са пилотният етап да приключи и той реално да заработи до края на следващата година.