Фотогалерия: Мина "Ада тепе", Крумовград

Канадската Dundee Precious Metals започва добив и преработка на златна руда с инвестиция за 165 млн. долара

Цветелина Белутова, Иглика Филипова
8592 прочитания
Първият минно-преработвателен комплекс след промените в България започна да работи край Крумовград. Инвестицията в находището на златни руди е на канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) и е на стойност 165 млн. долара. Местното "Дънди прешъс металс Крумовград" е второто дъщерно дружество на DPM в страната след това в Челопеч, което добива медно-златни руди.

Подробности четете в текста от броя на "Капитал" Новото златно тепе на Крумовград
Рудникът е разработен в участъка "Ада тепе" от находището "Хан Крум", за което "Дънди прешъс металс Крумовград" получи 30-годишна концесия през 2012 г.
Експлоатацията на рудника е предвидена за 8 години, но ако компанията намери допълнителни запаси в района, предприятието ще продължи да работи.
Мината и съоръженията към нея са разположени на обща площ от 85 ха.
Компанията ще добива и преработва по 840 хил. тона руда годишно. Съдържанието на злато в нея е 85.7 хил. тр.у.
В рудника ще работят средно 240 души, като 96% от наетите в момента са от района на Крумовград. Средната брутна месечна заплата е 2100 лв., а най-ниската е около 1600 лв.
За разлика от проекта в Челопеч, мината в Крумовград е открита. Добивът на руда там започна в средата на миналата година.
Компанията е определила вторник и четвъртък като дните, в които може да се извършват взривни работи, чиято цел е да се раздроби рудата. Взривовете се поставят на 5 метра под земята с помощта на сонди.
Една от иновациите в рудника е, че благодарение на специални датчици и GPS системи машините "насочват" операторите към рудата, така че тя да не се смесва с баластра при изгребването.
Работниците изгребват средно по 2.7 тона скална маса (баластра) на всеки тон добита руда.
Рудата се натрошава и смила на ситен прах, преди да влезе за преработка.
Рудата се преработва по класическа технология - флотация, в обогатителна фабрика.
Обогатителната фабрика работи без прекъсване, а добивът на рудника се извършва на две смени.
Обогатителната фабрика е много компактна, тъй като там е приложена друга от иновациите на компанията - т.нар. стъпкови флотационни реактори, които в промишлени условия за първи път в света са използвани в Челопеч.
След като приключи преработката, продукцията се пакетира.
Крайният продукт на "Дънди прешъс металс Крумовград" е златно-сребърен концентрат.
Концентратът ще се продава за преработка до метал, като в момента тестове се правят в шест металургични завода в България и чужбина.
На целия обект са изградени около 7 км пътища.
За първи път в света в рудника край Крумовград се използва т.нар. интегрирано депо за съхранение на минни отпадъци, което замества традиционните хвостохранилища.
Интегрираното депо е много по-малко от хвостохранилище и се изгражда поетапно на клетки, които веднага след запълването им се рекултивират.
Крайният отпадък е паста, която е инертна по състав. В нея има и минимални количества злато и сребро.
Пастата на депото се утаява между 6 и 8 седмици, след което става твърда, а клетката се затваря с баластра и върху нея се прави следващата. Водата от пастата се прецежда през положения на дъното геотекстил (подобна на филтърна хартия материя). В нея няма вредни вещества и се отвежда към реката, където има риби и жаби.
Стената на първата затворена клетка на депото вече е затревена, предстои да се насядат и дървета.
Административната сграда на компанията се намира в края на града на пътя към мината.
За откриването на мината от Канада дойдоха председателят на борда на директорите Джонатан Гудман и президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. На местно ниво компанията се управлява от изпълнителния директор на "Дънди прешъс металс Крумовград" Илия Гърков (от ляво на дясно)

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход