Фотогалерия: В началото на века, на прага на НАТО и ЕС

Мила Чернева, Надежда Чипева
от Мила Чернева, Надежда Чипева
8202 прочитания
Капитал 30: Големите теми

През 2023 г. "Капитал" навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната икономика и демокрацията, в опитите да ги създаде и опази. И съответно - в провалите. По случай годишнината като журналисти ще направим опит да припомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, как стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.

Всеки месец екипът ще се рови в архива на "Капитал" по избрана голяма тема и ще опитва да разкаже поне значителна част от историята й в рамките на поредицата "Капитал 30: Големите теми". Първата е посветена на присъединяването на страната към НАТО и ЕС.

Надяваме се, че за младите това ще е интересно, за да спорят по-образовано с родителите си, а за свидетелите на тези събития ще е полезно да си спомнят през какво са минали и да осмислят настоящето си.
Другите материали по темата може да откриете тук, тук и тук.

на снимката: Лорд Джордж Робъртсън, генерален секретар на НАТО, беше на посещение в България през февруари 2002 г. и по традиция се качи в трабанта на външния министър по това време Соломон Паси. Посещението му бе част от обиколката му в страните - кандидатки за членство в алианса, преди срещата на върха на НАТО в Прага през ноември, и беше четвъртото му в България. Първото е през февруари 2000 г., когато се среща с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с председателя на Народното събрание Йордан Соколов. В изявленията си Робъртсън тогава изразява благодарност за подкрепата на България по време на косовската криза, но типично бюрократски подчертава, че на страната предстои дълъг път към НАТО, изпълнен с още предстоящи усилия.
Снимка: [Асен Тонев]
И все пак дългият път беше изминат. България успя да убеди Северноатлантическия съюз, че е подготвена и отговаряща на условията за членство. На снимката се вижда подготовка за отбелязването на приемането ни в НАТО пред Министерство на отбраната (март 2004 г.).
Снимка: [Капитал]
Кадър, зад който стоят много иронии на историята. Премиерът Симеон Сакскуборготски, наследник на династията, прогонена от комунистите, се ръкува с президента и лидер на наследилата ги социалистическа партия Георги Първанов, след като Народното събрание ратифицира Северноатлантическия договор - финалната стъпка преди официалното влизане в НАТО (18 март 2004 г.).
Президентът Георги Първанов (тогава БСП) и външният министър Соломон Паси (тогава НДСВ) след ратификацията на Северноатлантическия договор в Народното събрание (2004 г.)
В началото на века политиците от различни политически сили се обединиха около целта за влизане в НАТО въпреки споровете в края на 90-те. На снимката са президентът Георги Първанов, външният министър Соломон Паси, премиерът Симеон Сакскуборгготски и председателят на парламента Огнян Герджиков след ратифицирането на Северноатлантическия договор.
На 2 април 2004 г. България официално става член на НАТО. С тържества на Площад на независимостта се отбелязва тази историческа стъпка. В последните години преди приемането ни тя беше подкрепяна не само от СДС, но вече и от президента Първанов.
Изборът на България да кандидатства и да влезе в НАТО е цивилизационен и е опит да се загърби миналото (2 април 2004 г.)
БНБ пусна специална монета по повод влизането ни в Северноатлантическия съюз (април 2004 г.)
Премиерът Симеон Сакскуборготски на посещение във Вашингтон през март 2004 г.
Знамената на страните членки се веят в триъгълника на властта в София
Издигането на българското знаме пред седалището на НАТО в Брюксел е особено сантиментален момент, особено за външния министър Соломон Паси, който още през 1990 г. поставя идеята от трибуната на Великото Народно събрание
След приемането ни в НАТО през април 2004 г. по улиците на София се провежда стрийт парад, с който се празнува историческата стъпка
И както се очаква, има и противници на присъединяването към НАТО, видно от този протестен мини постер, насочен срещу външния министър по това време (21 септември 2004 г.)
Меденият месец свършва бързо: през ноември 2005 г. се провежда митинг-шествие срещу разполагането на военни бази на НАТО в България
За посоката към Европейския съюз имаше доста повече сигурност, но тя също беше осеяна с трудности
През април 2005 г. в Люксембург беше подписан договорът за влизане в ЕС, като след това на българска земя имаше празненства
Договорът за Европейския съюз беше ратифициран от българския парламент на 11 ноември 2005 г. На снимката са Пламен Панайотов, тогава вицепремиер, и Симеон Сакскобургготски, премиер.
Ратифицирането на договора за ЕС през 2005 г. е историческа стъпка в историята на българския парламент
Владимир Кисьов, бивш зам.-председател на СДС, беше първият главен преговарящ с ЕС за присъединяването на България. До него е Меглена Кунева, която по това време е член на НДСВ и е министър на европейските въпроси в две поредни правителства - на Симеон Сакскуборготски и на Сергей Станишев (2002 - 2006). Снимката е от тържество в парламента по случай ратифицирането от българските депутати на договора с Европейския съюз през ноември 2005 г.
След ратифицирането на договора с ЕС, ноември 2005 г.
Председателят на ЕК Жозе Барозу и еврокомисарят по разширяването Оли Рен посетиха София през май 2006 г. след публикуване на доклада на ЕС за присъединяването на България. В доклада на Оли Рен се посочва, че ако проблемите на румънците са по-скоро технически, то нашите "са едни от най-тежките - борба с корупцията по високите етажи на властта, организирана престъпност, пране на пари и т.н.". Въпреки тези огромни проблеми, страната все пак съумява да стане член. На снимката се открива цветна леха, изобразяваща българското и европейското знамена.
Малко след като България става страна членка, през пролетта на 2007 г., се провеждат и първите европейски избори, в които тя се включва, за да изпрати и свои евродепутати
Изборите за Европейски парламент през 2007 г. бяха и първите, в които се включи и новоучредената тогава партия ГЕРБ
След първите за България евроизбори на 20 май 2007 г. се провеждаха пресконференции на партиите - в случая на ДПС. Традицията партиите да говорят в края на изборния ден в пресцентъра на НДК, независимо дали става дума за избори за български или европейски парламент, беше убита от втория кабинет "Борисов" и постепенно изчезна.
Предприсъединителните фондове, както и впоследствие средствата по европейски програми, станаха основна тема за разговор във връзка с членството на България, не реформите и ценностите
Членството на България в ЕС продължава да е голяма възможност, за която трябва да има и политическа воля за промени, реформи и прогрес и на родна почва

Още снимки

Снимка на деня: Хартиени фенери над храма Боробудур по време на празника Весак в Централна Ява

  • 0
  • 0
  • 529
Снимка на деня: Ягодовата Луна в небето над Рио де Жанейро

  • 0
  • 3
  • 1327
Снимка на седмицата: Хора вървят по моста Saloma Link в Куала Лумпур, Малайзия

  • 0
  • 0
  • 3082
Снимка на деня: Патриотичен стенопис в центъра на Ровно, Украйна

  • 0
  • 1
  • 3158
Все още няма коментари
Нов коментар