Сигурността на сградите при земетресения (видео)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сигурността на сградите при земетресения (видео)

Сигурността на сградите при земетресения (видео)

Експерти предупреждават, че строители икономисват от конструкциите на сградите заради кризата

Иван Бедров
11342 прочитания

"България има добри сеизмични норми. Новите европейски норми, известни като "Еврокод 8", са още по-добри. Въпросът обаче е в практиката", коментира преподавателят от Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Йордан Милев. Той е един от експертите, на които Столичната община поръча да изготвят доклад за последиците от земетресението миналата нощ.

Наблюдението на доц. Милев е, че в последните две-три години инвеститорите масово са започнали да преработват проектите на сградите и да икономисват от конструкцията. Според него този процес ще доведе до неспазване на сеизмичните норми. "Работи се под силен натиск. Работата в бранша е много малко и много хора са готови на компромиси с надеждата да се молят в църквата, да не се случи земетресение". Препоръката на Йордан Милев е общините и ДНСК да засилят контрола и да не допускат разрастването на тази практика.

"България има добри сеизмични норми. Новите европейски норми, известни като "Еврокод 8", са още по-добри. Въпросът обаче е в практиката", коментира преподавателят от Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Йордан Милев. Той е един от експертите, на които Столичната община поръча да изготвят доклад за последиците от земетресението миналата нощ.

Наблюдението на доц. Милев е, че в последните две-три години инвеститорите масово са започнали да преработват проектите на сградите и да икономисват от конструкцията. Според него този процес ще доведе до неспазване на сеизмичните норми. "Работи се под силен натиск. Работата в бранша е много малко и много хора са готови на компромиси с надеждата да се молят в църквата, да не се случи земетресение". Препоръката на Йордан Милев е общините и ДНСК да засилят контрола и да не допускат разрастването на тази практика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    salamander avatar :-|
    salamander

    На нас пък точно днес там ни обясняваха как всички инженери се презастраховат и блъскат излишно много армировка и бетон

  • 3
    iazo avatar :-?
    iazo

    Парадокси. В кризата се разви една основна тенденция : проектът се взима на база цена за проектиране, цените удариха дъното, а колегите непрекъснато си подбиват цените. В очите на инвеститора получаването на продукта "проект" е приравнен с нивото на всяка една стока, той смята в общият случай, че може да получи еднакво ниво, и получавайки най-ниската цена реално прави най-добрата сделка. Какъв е резултата? Масово се взимат проекти на изключително ниски цени, като това се компенсира с обема, който се изготвя и времето за което се прави проекта. Казано по-просто прави се по най-бързия начин във възможно най- малък обем за да оправдае ниските нива на заплащане. Възможно ли е това да е качествен продукт? Какво следва? Инвеститорът си взима проекта и търси реализацията на инвестиционния проект и тогава общо взето лъсва реално какво е получил. Въпросът, който е актуален е той има ли право да си ревизира проекта, да плати отново хонорар (доста по висок) за да получи адекватна строителна себестойност? Според мен - определено да и нещо повече - това има отрезвителен елемент за него за цената на интелектуалния труд, защото презастраховането не е сигурност, а преразход.
    Какви са рисковете за него?
    Да се компрометира конструкцията при безумна оптимизация? А дали този риск не е бил актуален при започването на проекта още?
    Само, че тук има една съществена част - проектантът гарантира труда си чрез ценз, юридическа отговорност и проектантска застраховка. Някой да е чул в БГ инвеститор да се е възползвал от професионалната застраховка на проектанта? Аз не. В момент на издънка - какво ще вземат на проектанта? Каквото има, а то в повечето случаи не е особено много.
    Какво става обаче с риска ако оптимизацията идва от главен изпълнител сключил договор за пълен инженеринг? Ами много просто - последния го лови сериозно шубето, защото при една издънка ще му съсипят финансовото състояние (определено има какво да му се вземе) и името, което аввтоматично го изважда от бизнеса. Е? Кога интересите на инвеститора са най-защитени? В тази линия някои институции у нас бяха наказани от Европейската Комисия за Защита на Конкуренцията защото не допускаха съчетаването на проект и изпълнение, което сегрегираше нашите фирми на европейския пазар

  • 4
    daria_vip avatar :-P
    daria_vip

    Този Мухльо казва че те Конструкторите са готови да правят каквот и да е ,но ако нещо стане случайно (те се молили в църква ) и видиш ли не били виновни защото изцяло вината пада на държавата да извършва контрола над тях и да ги надзирава дали не са спестили материали (при все че открито се признава че ги пестят масово )
    Ами в нормална държава щеше да лежи в затвора и щяха да му отнемат правото да практикува и строи доживот заедно с прословутите му колеги за които говори защото хората плащат по 2000 евро на квадрат за строежи строени от подобни мухльовци и недоразумения .
    Не дай боже да падне сграда заради такива не бих могъл да ги нарека хора.

  • 5
    petko41 avatar :-|
    petko41

    Господа журналисти и разни други,престанете да правите свободни съчинения, който са неверни. Тази фраза, че проектантите икономисват от конструкцията, е пълна безмислица и не може да е изказана от горепосочения доц. Милев. Слава богу,инженерната наука не е разтегателно понятие, а се подчинявана на правилници и нормативи, валидни за всички конструкций. Практиката - земетресеннието и липсата на повреди в стоманобетонните конктрукций потвърдиха това. Тези нормативи, освен че са задължителни за България и са общи с тези от ЕС, се спазват!!! Това е разликата между иннженерната наука и правосъдните закони, който корумпираните юристи не спазват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата

Видео на деня

Видео на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK