Старт

След като през 1996 г. завършва математическата гимназия в родния Ямбол, Боян решава да кандидатства геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ). Започва да учи, но в средата на втори курс решава, че това образование не му е достатъчно. Опитва да кандидатства на Запад, но не успява да спечели стипендия и продължава обучението си в СУ.

В края на същата година за студентите от факултета му се появява възможност за стипендия в Техническия университет в Котбус, Германия. Специалността е управление на околната среда и природните ресурси. "По това време за мен мениджмънт беше мръсна дума, защото исках да стана учен", разказва той. Първоначално пренебрегва възможността, но след кратка преподавателска "интервенция" решава да кандидатства. Приемат го и заминава за Германия. По онова време специалността е нова, дори експериментална, и е събрала хора от цял свят. "Занимавахме се с проблемите на съществуващите мини и търсихме начини да не откриваме нови такива (мини - бел. ред.)", обяснява Рашев. "Общо взето, противоположното на всичко, което бих работил, ако бях останал геолог."

За един семестър Боян отива и във Виенския университет по земеделие и лесовъдство. След като завършва бакалавърската си степен, продължава и магистратура в Котбус по същата специалност. Тогава отново напуска Германия за един семестър, но този път се отправя към Венецуела, където отблизо се запознава с работата в златните и диамантените мини. През септември 2003 г. Боян защитава дипломната си работа в Котбус и два дни по-късно се качва на самолета, твърдо решен, че всичко, което е научил, трябва да се прилага в България.

Риск

Месец след като се връща в страната, той започва работа в българския офис на Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа, международна неправителствена организация. Година по-късно се занимава с управление на водите по проекти по ФАР за консултантската компания "СИ еко консулт". Напуска компанията, за да отиде на шестмесечен стаж във Франкфурт, след който се връща в неправителствения сектор като част от екипа на фондация "Биоразнообразие". "Ако си млад и не работиш в неправителствения сектор, нещо не е наред с теб", обяснява Боян. "Но не можеш да се задържиш в него прекалено дълго, защото постигаш много малко и нямаш реално въздействие. Сякаш се блъскаш срещу стена."

Изход от тази незадоволителна за него ситуация той и съпругата му Климентина намират в една съвместна, но доста "хазартна" по думите му стъпка, предприета, когато имат малко дете, доста малко спестявания и никакъв опит. Решават да стартират собствена консултантска фирма, с която да променят българския бизнес към по-добро. Така през декември 2006 г. се появява Green Step Forward.

Месец по-късно младата фирма получава интересно телефонно обаждане. Резултатът от него е среща във Виена с представители на denkstatt, австрийска консултантска компания в сферата на устойчивото развитие и околната среда. Те предлагат на Боян и Климентина да забравят своята фирма и да стартират българския офис на denkstatt. "Отне ни 20 минути, за да разберем, че сме на една и съща вълна (с австрийските колеги – бел. ред.)", обяснява Рашев. В края на юни 2007 г. семейството стават управляващи партньори на новата фирма, от която всеки един държи 15% дял.

Първата половин година е тежка. Проекти идват само през централата във Виена, а своя първи "български" клиент "denkstatt България" намират в лицето на британското посолство, с което разработват план за намаляване на въглеродния му отпечатък чрез малки промени като свиване потреблението на електричество, вода, хартия, правилно управление на отпадъци и т.н. "Как успяхме да ги убедим да работят с нас, въпреки че нямахме никакъв опит, не ме питай", смее се Боян.

Какво развитие?

Младият предприемач разказва, че все още не е успял да обясни успешно на родителите си как и защо точно хората му плащат, за да им дава идеи. Смята, че ще е по-лесно да обясни на двете си дъщери какво работи и какъв е смисълът на устойчивия начин на живот.

В кандидатурата си за конкурса Next Generation Боян обяснява, че за да бъде успешна и да се превърне в естествена част от управлението на един бизнес, стратегията за устойчивост трябва да се основава на т.нар. PDCA цикъл – класически мениджмънт подход, състоящ се от четири стъпки: план, изпълнение, проверка, действие, който води до непрекъснато подобрение – и същевременно да носи полза на компанията. "Няма бизнес, който да е в бизнеса само за да спаси планетата или хората в неравностойно положение", твърди Боян. Според него думите лош" и печеливш не са синоними, нито пък беден и добър. Той е убеден, че в дългосрочен план една непечеливша компания не може да бъде иновативна, да бъде пионер в това, което прави, и да носи добавена стойност на служителите си и местната общност, т.е. няма как да бъде устойчива.

Клиенти

Боян коментира, че консултантските фирми в България основно се стремят да работят с държавата, защото тя плаща много, без да търси качество. "Не че не искам да работя с държавата", уточнява той. "Сътрудничеството ни досега е било трудоемко, но и много интересно. В администрацията също има много млади хора, които искат да видят промяна, но често дори те се обезверяват или стават част от "утвърдените", но порочни практики."

Един от най-силните проекти на компанията обаче е точно публичен, разказва Рашев. Когато през 2010 г. България губи акредитацията си за търговия с емисии парникови газове, на denkstatt е поверен процесът за подобряване на инвентаризацията на емисиите в сектора на енергетиката, нещо, което връща акредитацията на страната и с което компанията се занимава и до днес.

"Малкият бизнес все още е зает да се бори за ежедневното си оцеляване и не може да си позволи дългосрочни планове", казва Боян. Затова най-интересни за фирмата остават големите компании. Те заедно с браншовите организации представляват над 80% от клиентите на групата в световен мащаб. В България най-силен клиент е минният сектор. "Той има много силни негативни страни и хората виждат тях, а не как компаниите помагат на местно ниво и се борят с вредното си влияние върху околната среда", посочва мениджърът. "Нашата цел е секторът да става все по-прозрачен, а компаниите да се научат предварително да обмислят как проектите им да са възможно най-безвредни, но и най-изгодни." Именно denkstatt консултира българската добивна индустрия, за да стане първата в Европа, която разработва доброволен национален стандарт за устойчиво развитие на сектора.

Изкуството да убеждаваш

Боян разказва как в индивидуален процес консултантите и клиентите им обсъждат и анализират същността на устойчивото в развитие в контекста на всяка заинтересувана компания и избират най-правилния начин да въздействат. "Нашата цел е да променяме отношението и начина, по който компаниите мислят", обяснява Рашев. "Ако една компания успее да измести от пазара един вреден продукт (на конкурент например – бел. ред.), това е най-точният пример за устойчиво развитие."

Но често клиентите не вярват изцяло в смисъла на тези практики и тогава denkstatt имат два варианта. "Или прекратяваме сътрудничеството, защото е против нашите разбирания, или изчакваме компанията сама да се убеди, че сме прави", обяснява Боян. "Не ни отчайва, ако не успеем да променим някого за един ден, отчайва ни, ако дълго време не постигаме нищо."

Според него в България се появяват все повече млади хора, отворени към новото, които получават все повече власт под формата на високи позиции в големи компании и на успешни собствени бизнеси. Самият Боян не вижда как би могъл да реализира себе си в такъв мащаб някъде другаде.

Разочарования

Но не всичко е розово. Пет години след създаването на фирмата Боян казва, че отношенията й с общините и държавата често са повод за разочарование. По думите му консултантският бизнес по подразбиране често е обречен на неуспех, тъй като клиентът е в правото си да не приеме всички съвети и концепции на консултанта, но в България неуважението към труда на хората често е драстично. "Аз се опитвам да убедя хората си, че променяме средата. Всеки е дошъл във фирмата, защото нашата мисия е и негова лична, но атмосферата в държавата понякога е наистина много демотивираща", казва той. Корупционната среда, порочното статукво и склонността на бизнеса и обществото все още да ги поощряват и поддържат са причина Боян и Климентина често да говорят, че може би е време да напуснат България. "Въпреки че имаме вид на успели хора, за които работят 12 човека, понякога се замисляме има ли наистина смисъл."

За тичането

Покрай участието си в конкурса Next Generation Боян решава, че своята 10-годишнина "denkstatt Bulgaria" трябва да посрещне с куп нови и постигнати цели. До 2017 г. фирмата трябва да се разрасне значително – и като екип, и като резултати. "Трябва да имаме въздействие на национално ниво, да виждаме, че икономиката в България и отношенията между бизнеса, държавата и неправителствения сектор се променят благодарение на нашата работа", обобщава мениджърът. Предстои отварянето на офис на denkstatt в Истанбул, за чието развитие българската компания също ще трябва да съдейства.

Устойчивостта не е само работа, но и лична философия за Рашев. Той признава, че е огромен фен на физическата активност. Свободното си време прекарва в тичане, плуване или каране на колело. Тази година бяга на обиколката на Витоша, където се класира 11-и от 200 участници. Заниманието далеч не е просто хоби, обяснява той, затова сред бъдещите му цели са още по-челните позиции. "Устойчивото развитие на човека означава да живееш възможно най-дълго и най-добре", обяснява Боян. "При мен това значи преди всичко синхрон между живота, работата и спорта, защото човекът е създаден да тича." Според него без физическа активност и уж дребни детайли като култура на хранене и здравословен лайфстайл не можеш да усетиш смисъла на устойчивото развитие, колкото и голям професионалист да мислиш, че си.