Песента на машините

Но достигането на тази увереност и вътрешна убеденост включва перипетии и етапи на бизнес съзряване. Както много други на неговата възраст, в гимназиалните си години и Вихрен не е съвсем наясно с какво иска да се занимава. И двамата му родители се занимават с наука, но той казва, че не е човек, който има търпението да вложи усилия в работа, чийто резултат евентуално се вижда дълго след това.

В 10-и клас в Американския колеж в София решава да кандидатства в щатски университети. "В желанията си записах икономически направления, защото бях абсолютно безидеен с какво искам да се занимавам, а икономика ми звучеше достатъчно отворено", казва той. Приемат го в няколко университета, но никъде не получава пълна стипендия. По това време се усилва и интересът му към техниката, основно самолети. "Дотогава от колите различавах само руските", признава той.

Насочва се към техническото образование. Приет е в Техническия университет със специалност "Транспорт". "Смея да кажа, че развитието ми там е класическо - първата една-две години беше трудна заради общите предмети. Но през третата година се превърна в песен, защото вече учихме нещата, които ме интересуват." Повечето му състуденти ходят на упражнения заради заверките, а лекциите ги пропускат, но той предпочита основно лекциите. "Там половината от преподавателите се занимаваха и с бизнес. Тези хора ни учиха на малко по-широк мироглед от чисто академичната страна на обучението", казва Вихрен.

Точно в тези години развива желанието си за постоянно самоусъвършенстване. През цялото време чете специализирана литература. Дори изкарва курс за машинист, като за целта трябва да ходи на допълнителни лекции от 5 до 9 вечерта. "Имам навъртени около 5000 км из България."

С дъх на моторно масло

По това време - 2001 г., започва да се оглежда за работа. "Бях доста притеснен от перспективата след университета", откровен е Вихрен. И шансът се появява съвсем случайно - негова позната от квартала му казва, че се търси търговец в дистрибутора на моторни масла "Авто ойл". Първоначалната оферта е за работа два дни в седмицата на минимална работна заплата плюс процент от продажбите. Вихрен си признава, че тогава е бил далеч по-интровертен и в началото му е било трудно да се отпусне при срещите си с потенциални клиенти. "Започнах да се уча буквално на принципа проба-грешка. Ако имам успех при някоя продажба, питах какви са били причините да се получи. Ако не, питах какво може да се промени."

Веднага му прави впечатление, че фирмата предпочита да работи с малки клиенти и няма фокус върху големи купувачи. Той решава да търси именно такива и постепенно успява да създаде достатъчно добра база. "На третата година имах най-големия оборот от всичките търговци", казва предприемачът. По това време компанията му започва да внася и оборудване за автодиагностика от Франция. На него се пада да работи по проекта и това е първият му международен контакт. Но дори и тогава не знае, че тепърва ще се занимава именно с такава бизнес дейност. 

През 2007 г. решава, че е време за смяна. Има няколко предложения, но избира една от големите компании за търговия с авточасти - "Ауто плюс". Нейните собственици му предлагат да постави началото на отдел за търговия с масла. Вихрен вече не е онзи интровертен тип от началото на кариерата си и е натрупал безценен опит от срещи с всякакви претенциозни и не толкова клиенти. Но продължава да се учи. "Изключително интересен дипломатически опит натрупах и в "Ауто плюс". Моделът на компанията е с франчайз партньори. Тоест хората, с които работиш, не са твои служители и трябва да бъдат убедени в ползите от всяка бизнес стъпка", казва той. Отделно фирмата е с десет съдружници. "За да съм ефективен, трябваше да мога да комуникирам с всички тях. Това беше страхотна школа", допълва Богданов. 

Вихрен работи в сектора за търговия с масла, но постепенно изучава целия бизнес с автомобилни части. "Следях процесите отстрани и виждах слабите за мен места, тъй като нямах обременеността на собствениците, които са започнали фирмата от нулата. Просто гледах по-прагматично." Постепенно започва да консултира акционерите какво може да се промени в целия модел на компанията.

"И в един момент дойде предложението, като толкова давам акъл, защо наистина аз да не ръководя някакъв сектор." Офертата е повече от голямо предизвикателство - Румъния, където "Ауто плюс" има общ бизнес с румънски партньор, който държи 10% от съвместното дружество. Но по неизвестни причини фирмата не върви гладко, а разходите са подозрително високи. На Богданов е предложено да бъде съуправител на компанията в Букурещ. "Мислих цял месец, тъй като не беше лесно решение да се изнеса за постоянен живот в непозната държава." Вихрен казва, че е бил достатъчно зрял да поиска пълен оперативен контрол, за да няма двувластие. Откритията му през първите месеци не дават поводи за оптимизъм. "Играех си на бърза помощ. За три месеца намалих разходите със 70%. По-голямо доказателство за злоупотреби от това здраве му кажи." Междувременно перфекционизмът в него му помага бързо да навлезе в езика. След четири месеца вече може без преводач да провежда бизнес срещи на румънски.

Както всеки пазар, и румънският си има своите особености и предизвикателства. "Там имах двойна роля - да защитавам интересите както на местния румънски партньор, така и на акционерите в България." Но периодът съвпада и с настъпването на кризата, което не помага на продажбите. "Истината е, че Румъния се крепеше на голия ми ентусиазъм", признава Вихрен, без да крие съжалението си. По време на престоя си в страната предприемачът постепенно опознава и местните си конкуренти. Прави опит и за трансграничен бизнес с тях. Именно така се среща и с директора на местния клон на полската Inter Сars. Двамата си допадат и след време той кани Вихрен на работа в компанията.

Посещават изложение на Inter Cars в Полша. Компанията вече е утвърден лидер на пазара на автомобилни части в Централна и Източна Европа. По това време вече има клонове в седем държави в региона извън Полша - Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Хърватия, Украйна и Литва. България е следващата стъпка от експанзията. Само след половин час среща с директорите му предлагат да оглави бизнеса в  страната. "Единственият ми въпрос беше дали ще се прави бизнес на принципа copy/paste на техния модел или на базата на моите, а после и на нашите виждания на целия екип в България", признава Богданов. Отговорят му: гони се крайната цел - Inter Cars да стане пазарен лидер. Това е напълно достатъчно за младия предприемач.

След новината за напускането му "Ауто плюс" решават да оставят само търговски офис в Румъния. Всъщност последното нещо, което Вихрен прави в компанията, е да търси работа сред конкурентите

на служителите, които предстои да останат на улицата.

Новият бизнес

През първите месеци на 2011 г. Вихрен Богданов слага началото на бизнеса на Inter Сars в България. Особеното при компанията е, че за разлика от конкурентите си на българския пазар тя не работи на дребно, с крайни клиенти, а основно със сервизи чрез партньори със собствени обекти. За България частите се доставят и от големия логистичен център в Румъния. Богданов първо избира гръбнака на малкия офис в София. Първоначалният екип е от четирима човека. За учудване на всички Богданов не избира да тръгне с обект от най-големия пазар в България - София, а от Русе. Логиката е, че компанията все още не е готова да обслужва столицата. Освен Русе в момента компанията оперира във Враца, Стара Загора Варна и Бургас, като обслужва и околните региони. Причината за навлизането точно в тези градове е, че в тях Вихрен Богданов и екипът му са намерили правилните за тях сътрудници. "Знаех, че трябва да се подберат точните партньори, но не подозирах, че ще е толкова трудно. Това е и причина географското ни развитите да няма видима логика", казва той и добавя: "Рано или късно ще имаме обекти във всички големи градове."

И първите трудности

Първите пет-шест месеца той и другите му двама колеги от централния офис в София - търговският директор и директор продуктов мениджмънт, са на път през цялото време. Между обученията и търсенето на партньори не им остава време почти за нищо друго. Тогавашният финансов директор отговаря за ръководенето на офиса в София. Именно заради нея по-късно Вихрен Богданов преживява най-голямата кризисна ситуация в кариерата си на български терен. Оказва се, че цялата финансова документация на компанията не е поддържана, както трябва. "Беше тотален батак. Не бях проверявал, тъй като работих изцяло на доверие", признава Вихрен. Налага му се по Коледа сам да осчетоводява фактури. "Наложи се да поискам кредит на доверие от другите двама колеги, за да ми помогнат в тази сложна ситуация", добавя бизнесменът. Но пък именно в подобни трудни положения успява да изгради солиден екип. Което веднага се усеща и в резултатите на компанията. Само след първите 11 месеца от началото на оперативната дейност в първия обект в Русе цялата компания е на плюс - както трите дотогава обекти, така и централата в София. Богданов казва, че и до днес има обекти в други страни, в които Inter Cars отдавна оперира, които работят на загуба.

Случката с финансовия директор му е обица на ухото, но казва, че не е станал по-мнителен. "Беше много сериозен шамар за отрезвяване. Когато нещо не ти изглежда наред, то най-вероятно не е наред." Но пък така оценява още повече екипа си. И не пропуска да благодари на колегите и партньорите си при получаването на наградата на Next Genеration. 

Твърди, че не е в стила му е да взима еднолични решения. Винаги подлага на обсъждане бъдещи модели и действия . И не търси служители, които постоянно да се съгласяват с мнението му, а точно обратното. "За мен добър партньор е човекът, който не работи с готови решения. Когато ние му кажем, че работим по някакъв начин, той да пита: а защо така", е бизнес философията на Богданов. И казва с какво според него Inter Cars са по-добри от конкурентите. "Българският бизнес е много склонен да робува на мантри. От типа: дай ми най-добрите цени и най-добрата наличност и аз ще обърна пазара. Но това не става така лесно", твърди Вихрен и добавя: "Търся хора, които с ограничени ресурси могат да свършат нещо по-голямо. А в нашия бизнес се работи в такива условия, тъй като винаги се работи с ограничена наличност и при 80 предлагани млн. артикули, ти никога нямаш всичко на рафта".

Следващата стъпка за компанията е именно навлизането в София, което ще е най-голямото предизвикателство досега в кариерата на Вихрен. В момента Inter Cars - България е в процес на избор и търсене на подходящите партньори за пазарния дебют в столицата. Конкурентите също са наясно с плановете и от сега очакват как ще се отрази на пазара подобен ход. Именно от евентуалния успех в столицата зависи и дали полската компания ще може да стане лидер на пазара в конкуренция със сегашната водеща група "Евро 07" и предишния работодател на Богданов "Ауто Плюс". Но едно е сигурно: дори и да стане номер едно в България, Вихрен Богданов няма да е по-щастлив. "За мен в бизнеса няма щастие. Има огромно удоволствие и можеш да се чувстваш изключително успешен. Но си имам един стопроцентов оазис в моя дом при моето дете и партньор, където мога да бъда себе си. Там съм щастлив".

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА