С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 25 юли 2013, 11:19, 9243 прочитания

Единственият начин на развитие

Златина Михайлова помага на клиентите и колегите си да постигат устойчивост, а в отговор получава надеждата, че нещата се движат в правилната посока

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тя е от хората, които знаят какво искат и не се притесняват да демонстрират своята увереност. Постоянно прави средносрочни планове за по 3-4-5 години напред, които винаги реализира. Казва, че към момента има щастието да работи в компания, която се бори за неща, в които тя самата вярва. "Какво по-хубаво от това."

През 2006 г. Боян и Климентина Рашеви създават консултантската компания Green Step Forward. Месец по-късно получават телефонно обаждане от австрийската консултантска компания в сферата на устойчивото развитие и околната среда Denkstatt. Предложението към Боян и Климентина е да създадат българския офис на Denkstatt.


"Хората не знаят това NGO ли е, компания ли е, какво е. Ние ходим и обясняваме, че компаниите трябва да са отговорни към себе си, към природата, към служителите и че това е нормалният начин за правене на бизнес. Много често ни казват, че сме идеалисти, че се опитваме да докараме някакви неща от романите. Това всъщност е много вдъхновяващо", разказва Златина, която от няколко месеца е част от екипа.

Устойчивостта обаче е много повече от опазването на околната среда и спазването на законодателството в сферата на екологията, обяснява Златина. "За нас устойчивото развитие е преди всичко развитие", категорична е тя. След това развитието трябва да е отговорно в няколко направления – опазване на околната среда, спазването на човешките права, да има партньорство и диалог, да се работи много с местните общности, тъй като в някои случаи бизнесите развалят някаква култура, която вече е създадена в дадено място."

Не на последно място Denkstatt държи и на това компаниите да са устойчиви и във финансово отношение, да са печеливши.  "Да си устойчив значи да си цялостен. Да се грижиш цялата картина да върви напред и нагоре и това да става по един балансиран начин", обобщава Златина.
 
Двуглавата роля
Златина винаги работи поне по няколко проекта, понякога е техен ръководител, понякога е просто част от екипа. В "Денкщат България" Златина има двуглава роля. От една страна, като управител работи за развитието на местния офис заедно с управляващите партньори Климентина и Боян, занимавайки се с всичко – от развитието на бизнеса и кадрите във фирмата, през управлението на различните проекти до различните вътрешните процеси в самата компания, като стратегическото управление, целеполагане, финансиране.



Другата роля на Златина е мениджър организационно развитие на всички компании от групата Denkstatt (в Австрия, България, Унгария, Румъния, Сърбия, Словакия, Испания). Някои от офисите имат дълга история, други тепърва прохождат. Компанията открива интензивно нови представителства, най-често като намира подходящ мениджър на местна почва с консултантски бизнес в сферата на устойчивото развитие, както се случва и с офиса в България. Последната нова дестинация е Сърбия, като предстои да бъде открит и офис в Турция като голям и едновременно с това близък пазар. Ролята на Златина на групово ниво е да се грижи за процесите по управление на хората и споделянето на знанието между тях, така че растежът да става възможно най-ефективно. В момента например се внедрява софтуер за споделяне на знанието между офисите, така че да има бърза обратната връзка и да могат да почерпят от този опит.

"Когато компанията расте, става като дете, на което много бързо са му пораснали ръцете и краката и започва тромаво да се спъва. Моята задача е да улесня този процес. Растежът трябва да бъде спокоен, устойчив", коментира тя.

Общуването с местните общности и заинтересованите страни е също част от задачите на Златина в "Денкщат България". Това, че около 40% от клиентите на консултантската компания са фирми от минния сектор, прави задачата още по-трудна.

Самата Златина може да бъде приета за пример за интегрирано развитие. Съчетава кариерата със семейството, като през годините при нея трудно може да бъде регистриран застой. "Аз се възприемам като лидер на екип от хора и като един модел на моите деца и на родителите ми. Трябва да се развивам, не мога да стоя с постиженията от вчера."
 
Знам какво искам
От девети клас Златина Михайлова е наясно, че ще учи в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Очакванията й по онова време са, че след като приключи с обучението си, 25 компании ще я чакат да стане техен мениджър. Нивото на българското образование обаче бързо я отегчава и тя намира възможност да се развива в студентската организация AIESEC. Там попада на национален екип трейнъри, които се занимават с обучението и мотивирането на членовете на организацията. "Когато ги видях, разбрах, че това е моето нещо", разказва Златина, която произхожда от семейство на учители.

Магистратурата по човешки ресурси не закъснява, както и ръководенето на отдела по обучения в New i. Малката компания, където Златина комбинира човешките ресурси със стратегическото управление, бива купена от Deloitte Bulgaria (2004 г.).

Върхът на кариерата обаче настъпва в Denkstatt. "Aко в Deloitte съм работила на национално ниво, то вече в Denkstatt работя в една междукултурна среда, в една изключително интересна култура на семейно щастие и приятелство. Това за мен е мечтаната фирма."

Попадането на Златина в Denkstatt става съвсем естествено. "С българските собственици в компанията Боян и Климентина Рашеви се познавам много отдавна и сме приятели и винаги съм се вълнувала от нещата, за които компанията и те се борят", споделя тя.
 
Надеждата расте
Откакто работи в "Денкщат", всъщност надеждата в Златина, че нещата вървят в правилната посока, нараства. Причината е проста – контактът с хора, които работят точно в това направление. "Има тенденция нещата да се правят по-смислено и отговорно, което често излиза и икономически по-изгодно. Има много предприемачество, което възниква на базата на нови бизнес модели. Бих била много щастлива, ако съм един от генераторите тези бизнес модели да бъдат наложени в България", казва тя.

Златина смята, че когато става въпрос за отговорен бизнес, и скептицизмът по отношение на минната индустрия се превръща в празно от съдържание клише. "Мината е много мръсна дума, но представата за минната индустрия е остаряла. Мините всъщност имат най-устойчивите бизнес модели. Те мислят за бизнеса си за след 20 - 30 години. Такъв им е хоризонтът. Те не мислят само за себе си, няма я агресивната култура да взема и да продам. Те мислят: ако наруша околната среда, как след това да възстановя хабитата такъв, какъвто е бил или дори по-добър, и какво да направя за местната общност", коментира Златина. Уточнява, че това за съжаление не важи за всички компании в добивната индустрия в България.
 
Ролята на Златина е да помогне на клиента да общува със заинтересованите граждани по места, така че местното население да бъде коректно информирано и превърнато в част от процеса, а не само негов наблюдател. Златина дава пример с общественото обсъждане в Брезник, около откриването на златна мина там. "Ние не сме ПР агенция, която да прави реклама на дадена компания. Ние искахме да покажем на хората как да се вместят в този процес, че са важни, а не безмълвни наблюдатели, да отговорим на въпросите им - какво е мина, дали ще се случи нещо с водите, с археологическите паметници, с туризма, с овощните градини." Накрая на общественото обсъждане се събират над 600 души. "Те дадоха своите изисквания – да се наемат хора от местната общност, да се направят замервания преди и след, да бъдат информирани – да се развива СПА туризмът."
 
По думите на Златина обаче в България средата като цяло е трудна, тъй като компаниите не са достатъчно открити поради притесненията, че това в крайна сметка ще бъде използвано срещу тях. Само в един от случаите консултантската компания успява да убеди свой клиент да публикува доклада си по оценката на въздействието на техен проект върху околната среда на своята интернет страница. Показателно за средата е и че докладите по устойчиво развитие също се броят на пръсти.
 
"Често караме компаниите да правят неща, които са изискващи и смели. Досега не сме губили клиент, но ми се е случвало много да ги дразня", коментира тя.
 
Може и повече
Според Златина все още има голямо неразбиране какво трябва да представлява устойчивостта, като инициативи като боядисването на пейки или подпомагането на домове за деца може на момента да помогнат на някои да се почувства по-добре, но са далече от решаването на проблема и всъщност водят до неговото задълбочаване. Рецептата е в това, че устойчивите практики трябва да станат част от бизнеса на компанията в зависимост от сферата, в която работи.
 
Златина дава пример с банковия сектор. "Ако една банка иска да е устойчива, нека прави социални инициативи, но основното, което трябва да направи, е да вкара устойчиви продукти, например да дава кредити на компании и проекти, които опазват околната среда", обяснява тя. "При ресторантите например излиза, че 2% от храната се изхвърля, но не се брои тази, която клиентът връща, или това е една неустойчива практика. Какво може да се направи – първо, ресторантът да се снабдява от източници, които са наблизко, за да не генерира емисии, и, второ, да се грижи клиентите да не поръчват повече от това, което могат да изядат. Това може да стане, като се намалят порциите или като се въведе наказателна такса, ако не си изядеш храната или [като] си я прибираш вкъщи", смята Златина.
 
Самата тя се опитва да прилага принципите на устойчивото развитие в ежедневието си. Както тя е учител на децата и родителите си, така и тя черпи идеи от тях. Преди да започне работа в "Денкщат България", Златина минава обучение в сферата на корпоративната социална отговорност в шест университета в шест различни държави. Връща се вдъхновена при родителите си в Ямбол, за да им разкаже колко вредни са найлоновите торбички и т.н. "Няколко месеца по-късно, хвърляйки поредната храна вкъщи, тъй като нямам животни, на които да я дам, си дадох сметка, че родителите ми живеят много по-устойчиво, отколкото аз, защото при тях цикълът е затворен. Ако ние се борим за такава икономика, те вече са там", разказва тя.
 
Връщаме Златина към средносрочните планове и я питаме какво включва актуалният. Тук тя вмъква, че в момента като майка на две деца не чувства типичната си увереност и не е сигурна какво ще стане след три години. "Когато децата влязат в живота, разбираш, че нещата не зависят само от теб и че има и други играчи. Но така животът е по-красив и по-очарователен, защото, когато нещата ги случваш заедно, винаги има някаква изненада и винаги стават по-хубаво", казва тя и се усмихва.
В крайна сметка увереността в Златина пак надделява: "Плановете ми засега са със сигурност да помагам на Denkstatt и заедно с Климентина и Боян да правим нещата, които искаме да правим." 

Конкурсът Next Generation

На 26 юни "Ка­питал" отличи победителите в конкурсa си за млади мениджъри и предприемачи NEXT GENERATION 2013. В него се оценяват личното кариерно развитие, лидер­ският потенциал иновативността, отговорностите, финансовите ре­зултати и пости­женията на канди­датите. Големият победител получи пълна стипендия за Professional MBA обучение във WU Executive Academy, Виена - партньор на проекта. В конкур­са бяха отличени още двама мени­джъри. Те получиха частични стипен­дии за същата MBA програма.

Конкурсът проте­че на два етапа. За втория се класира­ха 10 финалисти. Те преминаха през интервю с журито, което избра и три­мата победители. На www.capital.bg/next ще ви предста­вяме по един от фина­листите.
 


Златина Михайлова (34), която беше един от финалистите в конкурса Next Generation 2013, е управител на консултантската компания Denkstatt, която работи в сферата на устойчивото развитие. Отговаря и за въвеждането и управлението на процеси и практики за управление и хора във всичките офиси на компанията майка – Denkstatt Group. Преди това близо 8 години работи като консултант, а по-късно и като мениджър в Deloitte Bulgaria. Завършила е стопанско управление в СУ "Св. Климент Охридски". Има магистратури по организационно развитие и по управление на човешките ресурси. Завършила е редица обучения по управление на бизнес процеси, корпоративна социална отговорност и устойчивост и др.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чумата на корупцията 4 Чумата на корупцията

Истинският виновник за епидемията

9 авг 2019, 10980 прочитания

Цената на газовата корупция 6 Цената на газовата корупция

Турски поток

31 май 2019, 7333 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Next Generation" Затваряне
Енергия за мобилен бизнес

За Иванка Колева най-важно е да успява да запали искрата на ентусиазма у хората, с които работи

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10