Един успял мъж на 33

На 5 юни "Капитал" отличи победителите в конкурсa си за млади мениджъри и предприемачи NEXT GENERATION 2014. В него се оценяват личното кариерно развитие, лидерският потенциал, иновативността, отговорностите, финансовите резултати и постиженията на кандидатите. Големият победител в конкурса е Ивайло Пенев, ръководител "Управление на активи" в "Елана фонд мениджмънт" и портфолио мениджър на взаимните фондове на финансовата компания. Той получи пълна стипендия за Professional MBA обучение във WU Executive Academy, Виена (партньор на проекта). В конкурса бяха отличени още двама души, чиято награда е частична стипендия за същата MBA програма. Всяка седмица "Капитал Daily" представя един от 12-те финалисти. Днес това е Никола Газдов от "Ренърджи"

Никола Газдов е завършил източноевропейски изследвания в университета Ludwig Maximilians в Мюнхен през 2007 г. Занимава с разработване на проекти и бизнес развитие в областта на възобновяемите енергийни източници и инженеринговите услуги. До края на юни тази година е директор бизнес развитие за Югоизточна Европа и ОНД в германската компания Juwi, а в момента усилията му са насочени към развитието на фирмата "Ренърджи", която създава с колегата си преди шест години. Основател и председател от 2009 до 2013 г. е на Българската фотоволтаична асоциация. От септември миналата година е съпредседател на специализираната комисия "Енергетика" към Германо-българската индустриално-търговска камара.

Той е успял мъж на 33, но никога не е бил депутат. Политиката му е страст, но не и професия. Писал е за вестници, но няма собствени медии. Работи в сектор, напоследък обвиняван за всички неволи на българите, но вярва, че бъдещето е в него. Това, което ме завладява при срещата с Никола Газдов, е изключителният му позитивизъм. Не че не вижда проблемите в страната си, която често е отправна точка за безкрайните му пътувания, но е убеден, че до няколко години България ще тръгне напред. Най-ценното за него е опитът - успява да го извлече от всяка ситуация. Обича простите неща и смята, че те могат да направят света по-разбираем.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Като нагласен търг

Никола решава да учи в Мюнхен, тъй като завършва немска паралелка в 31-во училище в София и много негови приятели също заминават за Германия. Специалността, която избира - политология, идва съвсем естествено. "Темата винаги ми е била интересна, от малък гледах покрай нашите "Всяка неделя" и "Панорама", казва той. Политологията явно му се отдава, защото започва да изкарва все по-високи оценки и успява да вземе стипендия по програмата "Еразъм", с която учи една година в университета в Бирмингам (Обединеното кралство). Когато се връща в Мюнхен, за да довърши образованието си, се оказва, че там са открили нова специалност - източноевропейски изследвания, в която приемат само 20 човека, но той кандидатства и успява. "Като прочетох изискванията, само където името ми го нямаше - опит в Източна Европа, поне един източноевропейски език освен немски и английски, на академичните изисквания отговарях точно. Беше като нагласен търг в България", смее се Никола. Дипломната му работа е "Символна политика и европеизация в постсоциалистическа България" - тема, която и до днес смята за интересна и даже си мисли да я актуализира и превърне в книга. Много е доволен от наученото в Германия, но самата диплома досега никой не му е искал, "въпреки че ходих 4-5 месеца по мъките да я легализирам", казва той.

От Мюнхен в Първенец



Още докато следва в Германия започва стаж във фирмата на свой познат, който представлява инвестиционен фонд в сферата на фотоволтаиците. Предлага да му помага без пари, тъй като иска да научи нещо. Освен че получава по 500 евро на месец обаче, Никола се запознава с целия процес и вижда как работи той. Този опит като че ли предопределя бъдещата му работа. Макар че идеята да не се връща в България никога не е била на дневен ред за него, все пак искал да остане още известно време в Германия да поработи. Идва си, както мисли тогава, само за няколко месеца, за да помогне на други свои германски познати, които били инвестирали в оранжерии в България и имали нужда от съдействие с логистиката и инфраструктурата за износ. Оказва се обаче, че българските им партньори не са особено коректни, а обещаното качество няма нищо общо с реалността и в крайна сметка бизнесът се проваля. Въпреки това Никола е доволен и от този опит. "Беше много добро училище за мен да се върна и от центъра на Мюнхен да попадна на пазара в Първенец, защото видах какво в България би могло да се случва по-добре", казва той.

Обратно във ВЕИ

Временният престой в България обаче става постоянен. През цялото време той продължава да следи какво се случва в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и когато след законови промени в края на 2008 г. става ясно, че секторът има някаква перспектива в България, естествено насочва усилията си натам. По това време заедно с приятел, с когото се е запознал в Мюнхен, създава дружеството "Ренърджи" и заедно започват да работят по проект за същата германска фирма, в която Никола е бил на стаж, като стават нейни представители. Генерален изпълнител на фирмата пък е една от най-големите EPC (инженеринг, снабдяване и строителство) компании в света - германската Juwi, и така, случайно или не, те се запознават с нея. Две години по-късно тя им предлага да станат нейни представители в България, а впоследствие започват да отговарят за бизнес развитието в общо 21 държави в региона на Източна Европа и бившите съветски републики. В числа работата на Никола изглежда така: с негово участие са разработени проекти за над 26 мегавата, в които са инвестирани повече от 45 млн. евро.

Три години и половина по-късно, в края на юни 2014 г., Juwi се оттегля от България и закрива офиса си тук. "Гледан от Германия, ВЕИ секторът в нашия регион не е най-обещаващият в този момент", казва той и добавя, че като цяло в Европа пазарът е по-свит, "защото тук стартираха първите зелени проекти, но тук бяха направени и грешките на растежа". Съжалява единствено, че не е успял да довърши проектите в Русия, които са били в много напреднала фаза. Надява се обаче, че и в бъдеще ще работи с Juwi, само че вече като външен подизпълнител.

Култури разни

Именно като част от Juwi Никола се сблъсква с предизвикателството да работи с екипи от най-различни страни. Макар че в българския офис са само трима души, в работата му се налага да общува с много повече и по-разнообразни хора. В Румъния например изпълнява проект съвместно с колеги от Италия и Германия, ползвайки румънски и български подизпълнители, за китайски клиент и неговата корейска консултантска компания. "От една страна, трябва да наложиш авторитета си в проектни екипи, в които не си непременно човекът с най-висока позиция, а, от друга, трябва да умееш да балансираш и да намериш точния подход с всеки", обяснява той. Помага му това, че в Германия е учил междукултурна комуникация, работил е и като треньор за компании като "Метро", "Фесто" и фирми във ВЕИ сектора. Още по-интересно става пък когато проектните екипи управляват десетки проекти едновременно. Това включва менажиране, организиране на инженеринга, на съпътстващите дейности, подизпълнителите и т.н., въобще един комплексен процес, в който всяко звено си има своята важна роля и в който, ако пропуснеш един детайл, той може да спъне целия процес. "Това беше едно от най-ценните неща в компанията - видяхме как го правят най-добрите, мисля, че и ние допринесохме нещата да се случват, и вярвам, че ще можем да прилагаме този опит и в бъдеще", казва Никола.

• 1
• 2
• Следваща страница » "(Ре)стартираща компания"