Като нагласен търг

Никола решава да учи в Мюнхен, тъй като завършва немска паралелка в 31-во училище в София и много негови приятели също заминават за Германия. Специалността, която избира - политология, идва съвсем естествено. "Темата винаги ми е била интересна, от малък гледах покрай нашите "Всяка неделя" и "Панорама", казва той. Политологията явно му се отдава, защото започва да изкарва все по-високи оценки и успява да вземе стипендия по програмата "Еразъм", с която учи една година в университета в Бирмингам (Обединеното кралство). Когато се връща в Мюнхен, за да довърши образованието си, се оказва, че там са открили нова специалност - източноевропейски изследвания, в която приемат само 20 човека, но той кандидатства и успява. "Като прочетох изискванията, само където името ми го нямаше - опит в Източна Европа, поне един източноевропейски език освен немски и английски, на академичните изисквания отговарях точно. Беше като нагласен търг в България", смее се Никола. Дипломната му работа е "Символна политика и европеизация в постсоциалистическа България" - тема, която и до днес смята за интересна и даже си мисли да я актуализира и превърне в книга. Много е доволен от наученото в Германия, но самата диплома досега никой не му е искал, "въпреки че ходих 4-5 месеца по мъките да я легализирам", казва той.

От Мюнхен в Първенец

Още докато следва в Германия започва стаж във фирмата на свой познат, който представлява инвестиционен фонд в сферата на фотоволтаиците. Предлага да му помага без пари, тъй като иска да научи нещо. Освен че получава по 500 евро на месец обаче, Никола се запознава с целия процес и вижда как работи той. Този опит като че ли предопределя бъдещата му работа. Макар че идеята да не се връща в България никога не е била на дневен ред за него, все пак искал да остане още известно време в Германия да поработи. Идва си, както мисли тогава, само за няколко месеца, за да помогне на други свои германски познати, които били инвестирали в оранжерии в България и имали нужда от съдействие с логистиката и инфраструктурата за износ. Оказва се обаче, че българските им партньори не са особено коректни, а обещаното качество няма нищо общо с реалността и в крайна сметка бизнесът се проваля. Въпреки това Никола е доволен и от този опит. "Беше много добро училище за мен да се върна и от центъра на Мюнхен да попадна на пазара в Първенец, защото видах какво в България би могло да се случва по-добре", казва той.

Обратно във ВЕИ

Временният престой в България обаче става постоянен. През цялото време той продължава да следи какво се случва в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и когато след законови промени в края на 2008 г. става ясно, че секторът има някаква перспектива в България, естествено насочва усилията си натам. По това време заедно с приятел, с когото се е запознал в Мюнхен, създава дружеството "Ренърджи" и заедно започват да работят по проект за същата германска фирма, в която Никола е бил на стаж, като стават нейни представители. Генерален изпълнител на фирмата пък е една от най-големите EPC (инженеринг, снабдяване и строителство) компании в света - германската Juwi, и така, случайно или не, те се запознават с нея. Две години по-късно тя им предлага да станат нейни представители в България, а впоследствие започват да отговарят за бизнес развитието в общо 21 държави в региона на Източна Европа и бившите съветски републики. В числа работата на Никола изглежда така: с негово участие са разработени проекти за над 26 мегавата, в които са инвестирани повече от 45 млн. евро.

Три години и половина по-късно, в края на юни 2014 г., Juwi се оттегля от България и закрива офиса си тук. "Гледан от Германия, ВЕИ секторът в нашия регион не е най-обещаващият в този момент", казва той и добавя, че като цяло в Европа пазарът е по-свит, "защото тук стартираха първите зелени проекти, но тук бяха направени и грешките на растежа". Съжалява единствено, че не е успял да довърши проектите в Русия, които са били в много напреднала фаза. Надява се обаче, че и в бъдеще ще работи с Juwi, само че вече като външен подизпълнител.

Култури разни

Именно като част от Juwi Никола се сблъсква с предизвикателството да работи с екипи от най-различни страни. Макар че в българския офис са само трима души, в работата му се налага да общува с много повече и по-разнообразни хора. В Румъния например изпълнява проект съвместно с колеги от Италия и Германия, ползвайки румънски и български подизпълнители, за китайски клиент и неговата корейска консултантска компания. "От една страна, трябва да наложиш авторитета си в проектни екипи, в които не си непременно човекът с най-висока позиция, а, от друга, трябва да умееш да балансираш и да намериш точния подход с всеки", обяснява той. Помага му това, че в Германия е учил междукултурна комуникация, работил е и като треньор за компании като "Метро", "Фесто" и фирми във ВЕИ сектора. Още по-интересно става пък когато проектните екипи управляват десетки проекти едновременно. Това включва менажиране, организиране на инженеринга, на съпътстващите дейности, подизпълнителите и т.н., въобще един комплексен процес, в който всяко звено си има своята важна роля и в който, ако пропуснеш един детайл, той може да спъне целия процес. "Това беше едно от най-ценните неща в компанията - видяхме как го правят най-добрите, мисля, че и ние допринесохме нещата да се случват, и вярвам, че ще можем да прилагаме този опит и в бъдеще", казва Никола.

(Ре)стартираща компания

Сега на дневен ред е рестартът на "Ренърджи", тъй като, когато с партньора си започват да работят за Juwi, оставят фирмата "на трупчета", за да нямат конфликт на интереси. Плановете са да развиват дружеството в две направления. Едното отново е свързано с бизнес развитие във ВЕИ сектора, "но само с избрани компании", а другото е предоставяне на инженерингови услуги за международни фирми. И в инженеринга стартът ще бъде направен в сферата на зелените проекти, тъй като там имат много живи контакти в момента, но целта е да диверсифицират бизнеса така, че да не са зависими от една индустрия. С колегата си вярват, че в България все още има добри инженери, които могат да предложат много конкурентни услуги, а това ще е добре както за тяхната фирма, така и за други малки български инженерингови бюра. Само няколко седмици след като подновяват проекта, вече имат първите поръчки, надяват се да привлекат и голяма китайска компания, която търси експанзия в чужбина.

Един любим проект

Всъщност, преди да замразят "Ренърджи", правят само един проект, но пък той е сред любимите на Никола - изграждане на инфраструктура за зарядни станции за електромобили. Фирмата дори подписва меморандум с RWE за доставка на колонките, води преговори с ЕРП, договаря се със "Сименс България" за техническата поддръжка. Идеята е за година да бъдат изградени десетина колонки в София, Варна, Пловдив и Бургас, с което на практика се покриват големите градове в страната. Първоначално фирмата планира да е собственик на  инфраструктурата, но се оказва, че това няма как да стане, тъй като тротоарите са публична общинска собственост. Затова решава да дари колонките на общините. "За нас това не беше проблем, тъй като целта ни не беше да развием някакъв проект и след това да го продадем за ужасно много пари, а да видим какви са процесите, какво изисква практиката, каква е връзката между зарядните станции, електромобила и мрежата, тъй като тази тема все още е сляпо петно дори за по-големите компании", обяснява Никола. Проектът стартира от София и в началото се приема много добре от общината - до момента, в който трябва да подпишат договор, с който фирмата дарява колонките и поема разходите за електроенергия за първите две години на ползване. Тогава заместник-кметът по транспорта спира да си вдига телефона. "Той някак си не можа да възприеме, че нямаме някакъв нездрав интерес. А ние просто искахме да си платим да се научим и след пет или десет години, когато някой дойде в България да развива този проект, ние да сме хората, които знаят как става", казва Никола.

Факир на организирането

Няма претенции да е факир в мултитаскинга (от англ. multitasking, умение да изпълняваш много задачи едновременно - бел. авт.), но очевидно знае как да организира приоритетите си. "Стига човек да знае къде колко енергия ще му е необходима, може да се занимава с много различни неща едновременно", смята Никола. Още преди да започне работа в Juwi през 2009 г., става съосновател на Българската фотоволтаична асоциация (БФА). Дотогава секторът няма формална организация и комуникацията с институциите е почти невъзможна. Той предлага на други фирми да се обединят, за да могат да говорят на друго ниво с администрацията. Така половин година по-късно се ражда БФА, а Никола естествено е избран за председател. За четирите години на мандата му организацията се разраства от 17 до над 280 члена.

От септември миналата година той става и съпредседател на комисията по енергетика в Германско-българската индустриално-търговска камара. Там задачите му са коренно различни - обсъждат се актуални теми, обмислят се решения. "Това е много ценен опит, тъй като имам  възможност регулярно да участвам в дискусии с водещи компании - производители на електроенергия, разпределителни компании, снабдителни, инженерингови", казва Никола.

И малко политика

Днес, близо седем години след като се връща от Германия, не съжалява за избора си. Признава обаче, че вече не е същият оптимист, че положителната промяна ще се случи толкова бързо, колкото му се иска. "Не мога да кажа, че се чувствам страхотно, не защото не се справям с живота, а защото ме потиска това, че нещата се случват много по-зле, отколкото би могло без изключителни усилия. Тук няма правила или те просто не се спазват, а това изражда цялата среда", казва той. Няма и функционираща държава, защото ни управляват хора "схематолози", които не ги интересува публичният интерес и как България може да се развива дългосрочно. "В България все повече работим за това да си останем остров вместо обратното, няма целенасочена политика да се създават условия за правене на бизнес и за навлизане на чужди инвеститори", смята той. Надеждата му е в новото поколение политици. Впечатлен е от колегите, с които е учи в Училището за политика "Димитър Паница" преди година - повечето от тях от партии, представени в българския или Европейския парламент. "Видях, че има много читави млади хора в тези партии, може би те ще успеят да ги трансформират отвътре", споделя той. Със сегашното поколение политици обаче не вижда как следващите години ще се случи нещо хубаво в България. Очаква да има политическа нестабилност поне още 4-5 години и се надява, че след това страната ще поеме напред.

Гражданин на света

А иначе, въпреки че живее в България, Никола се възприема като гражданин на Европа и на света. Пътува постоянно, като миналата година е имал 47 пътувания в чужбина - "средно по едно на седмица". Според него единственият ограничен ресурс са не парите, а времето, и затова иска да прави неща, които са му интересни. Вярва, че може да свърже личните с професионалните си интереси в областта на опазване на околната среда и че това, което прави, е наистина добро. Убеден е, че ВЕИ са бъдещето на енергетиката и макар че компаниите от тази индустрия изпитват трудности в момента, тя ще продължи да се развива. "Просто има промяна на играчите в сектора. Преди инвеститорите бяха малки и средни инвестиционни фондове, сега все повече и повече са големи фондове, ютилити компании, нови играчи като Google, Facebook, Amazon и дори Уорън Бъфет с Berkshire Hathaway, които вече инвестират милиарди и променят тази индустрия", казва той. Според него в бъдеще индустрирята все по-малко ще зависи от субсидии и все повече ще бъде конкурентна. Вярва, че може да допринесе с опита си за това да се свържат тези два свята - ВЕИ и друг тип компании, които тепърва навлизат в тази сфера, но пък имат изключително богат опит в енергетиката и във финансирането на проекти.

Мечтае да участва в маратон и се надява до 2-3 години да е постигнал нужната форма. Футболът му е страст от дете (тренирал е в ЦСКА, "Академик" и мюнхенския Sparta), играе и сега, когато му остане време. Отбора си нарича "извадка на българското общество", тъй като в него има най-различни хора - от полицай и продавач на кебапчета до мултимилионер и бивш футболист. Последното му хоби е кайтсърф, "но все още се уча". Участва в група "Приятели на бежанците", а в календарчето му за следващата година е да помогне за разработването и финансирането на онлайн инструмент за изучаване на български език, с който тези хора по-лесно да се адаптират и да си намерят работа.

Обича да чете, напоследък най-често Джани Родари на децата си (на 3 и на 1 години). Казва, че този писател успява да обясни някои много сложни неща за приятелството, мира, войната, семейството, дори за бизнеса, с много прости примери. "Това е страхотно, защото проблемът на нашето общество - и в България, и навсякъде, е, че някои неща, които могат да бъдат обяснени много просто, се обясняват много сложно", казва Никола. От Джани Родари учи, че трябва да опростява нещата, които прави, за да бъдат те разбираеми за всички. "Така всеки ще може да установи, че не само има интерес околната среда да се запази, но и че дори от това може да прави пари."

 

Пет минути с Никола Газдов

Като малък исках да стана... багерист, космонавт, футболист, пътешественик, боклукчия и хиляди други неща.

По образование съм... висшист, който никога досега не е показвал дипломата си на работодател.

Работата ми включва... непрекъснато учене. И много срещи с хора.

Кариерата ми прилича на... приключение.

Затруднявам се, когато... търся начини да се мотивирам, че си струва човек да живее и работи в България.

Радвам се на работата си, когато... ми е интересно. Тоест почти всеки ден.

Най-важното, което научих от университета, е... 1) всичко хубаво има край с изключение на възможността да учиш нови неща; 2) по всяка тема трябва да можеш да формулираш два смислени въпроса. И да ги зададеш без значение кой е пред теб.

Сега се уча от... двете си деца (3 г. и 1 г.). На тях всичко им е интересно и тепърва откриват света. А аз го преоткривам и се уча да се наслаждавам на малките неща.

Бих посъветвал младите да... променят света, ако не им харесва. И да не се отказват, ако случайно не стане от първия опит.