С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 7 юли 2017, 13:05, 16906 прочитания

В началото бе betahaus

Александър Михайлов, съосновател и управител на betahaus София пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Съоснователят и управител на betahaus - първото споделено работно пространство в България Александър Михайлов, е големият победител в тазгодишното десето юбилейно издание на конкурса за млади бизнес лидери Next Generation, организиран от медиите "Капитал" и "Кариери". В поредни броеве ще представяме финалистите в конкурса.

Михайлов е пример за млад предприемач, който е завършил образованието си зад граница, но се е завърнал в България, за да създаде собствен бизнес, помагайки за развитието на предприемаческата екосистема у нас. Политолог по образование, той участва в създаването на първото споделено работно пространство betahaus в Берлин. Убеден, че концепцията има място и в България, Михайлов се връща в столицата и само за една година успява да основе betahaus София. Проектът му за отдаване на споделени офис пространства и места за събития освен бизнес страна има и силно застъпен социален ангажимент. Betahaus се появява в точния момент, за да допринесе за разпалването на стартъп вълната в България, събирайки на едно място образуващата се предприемаческа общност.


Сега, точно пет години след основаването на betahaus София, в страната вече има десетки споделените работни пространства, превърнали се в бизнес ниша на имотния пазар. Разговаряхме с Александър Михайлов за идеята зад betahaus, за трудностите при основаването на бизнес в България и какви са задълженията на изпълнителния директор на споделено работно пространство.

Как се роди идеята за споделено работно пространство?

Всичко започна в Берлин, още по време на обучението ми там. Завършил съм политически науки в "Свободния университет" и по образование съм дипломиран политолог. Идеята за betahaus се роди още, когато с колеги от университета работихме по студентски проект, който впоследствие се превърна в неправителствена организация, много активна в Германия и Европейския съюз, като идеята й беше да информираме младите що е то политика, какви са правата им, защо трябва да гласуват.



В тази организация с колегите ми непрекъснато имахме нужда от офис, но можехме да покриваме разходите му само когато работим по проекти и съответно получаваме финансиране по тях. Това обаче се случваше само през половината от календарната година. През останалото време се чудихме какво да правим и решихме да поканим приятели, които току-що са завършили обучението си и са започнали самостоятелен бизнес, в едно таванско помещение в Берлин, което бяхме наели за един проект за 6 месеца. След това обаче нямаше как да си го позволим и ги поканихме да споделяме разходите по наема. Съответно, когато имаме проекти да се включваме с финансово участие, през останалото време те да го покриват. Получи се обаче и една синергия между нас. Когато работихме по проекти, ни трябваха и много други услуги - агенция, която да ни разработи сайт, маркетинг и PR агенция за комуникацията и др. Ние всъщност бяхме именно такъв микс от около 4-5 малки компании. Така се създаде много естествено споделено работно пространство.

От една година вече не е действаща организацията, но за проект, създаден през 2006 г., доста време работеше. Изцяло се издържаше само и единствено от студенти. Аз се включих малко след основаването, когато направихме един проект, свързан с България и Румъния, покрай присъединяването ни към ЕС.

Имаше ли тогава в Берлин подобна концепция за споделено работно пространство?

Не, нямаше споделено работно пространство в Берлин. Ние започнахме да мислим в тази посока през 2007 г. и две години по-късно отворихме betahaus Берлин - едно от първите споделени работни пространства в цяла Германия.

Само през първата година от работата на betahaus Берлин забелязах колко силна може да бъде синергията между различните компании в пространството и колко по-бързо може да расте бизнеса, когато не си сам, а заедно с други. Самото място привлече и много внимание, което е една от второстепенните цели на споделените работни пространства. Така започва и посредническият момент, ние знаем кои са наемателите ни, има външен интерес от големи корпорации, от финансови институции, от инвестиционни фондове, от частни инвеститори и правим връзките между хората.

И така започнаха да идват много хора. В началото пространството беше едва 400 кв. м. В момента, вече осем години по-късно, офисът е огромен - близо 5000 кв. м, с между 500 и 600 обитатели, които работят там.

Как обаче решихте да откриете betahaus и в София?

Лятото през 2010 г., точно когато вече бях завършил образованието си в Берлин, седяхме с основателя на betahaus Берлин Кристоф Фаале и просто му казах, че искам да го направя и в България. Той ме погледна първо малко озадачено и след това каза "добре, направи го, давай". Буквално няколко месеца по-късно вече бях в София, направих няколко срещи с познати, които са в творческия бизнес и имат новоосновани компании, видях, че има интерес за такъв тип пространство и започнахме да работим по проекта.

Това беше доста тежка задача, защото тогава през 2010-2011 г. беше време на имотна рецесия и никой не искаше да финансира и инвестира в проект, който в основата си се занимава с недвижими имоти.

Беше една малко наивна и недообмислена идея, но бях твърдо убеден, че тук има място за такова нещо. Основахме betahaus София през 2012 г. със съоснователя на пространството Александър Китов и започнахме да планираме отварянето му. Отне ни около година.

А как се финансирахте?

В най-критичния момент ни подкрепиха основателите на LAUNCHub Любен Белов и Тодор Брешков, основателите на "Телерик" Светозар Георгиев и Васил Терзиев и основателят на Despark Адел Закут.

Как се промени концепцията на betahaus от създаването му до момента?

Трансформираме се постоянно през годините, затова е и beta, защото никога не е завършено. В началото например тръгнахме с идеята, че 60% от местата ще са индивидуални, а останалите за компании. По същото време обаче, когато основахме betahaus, цялата стартъп екосистема започна да се развива доста активно. Целта ни беше да я подкрепяме и да я развиваме, за да може България да има такъв имидж. Така разбрахме, че пазарът реагира по-различно и по-скоро трябва да се ориентираме към места за стартиращи компании. Намалихме общия обем на индивидуални работни места за сметка на екипни такива. След това някои от стартъпите пораснаха и останаха да се разрастват тук, в betahaus. През 2015 г. пък се разраснахме и на още един етаж. Увеличихме двойно капацитета си, сега сме на общо 2000 кв. м, и събираме около 210 души.

Фотограф: betahaus

Betahaus е първото споделено работно пространство в България. Каква е равносметката ви до момента, колко компании са преминали през пространството?

Бяхме и едни от първите в региона, когато открихме през 2012 г. и в рамките на няколко години пространството ни се разви доста бързо. През годините са били организирани 1450 събития, като около една трета от тях са наши формати с наше съдържание, а на останалите сме били домакин на събития на други компании и организации. Като обитатели на пространството сме имали близо 450 клиента - като тук включвам както компании, така и индивидуални професионалисти. В момента в betahaus София работят около 180 души на дневна база, което е микс от различни професионалисти - от фрийлансъри до пораснали компании - стартиращи фирми, агенции. Не са само стартъпи, защото вярваме, че споделеното работно пространство не е само един определен сегмент, една определена индустрия, а възможно най-пъстрият микс от професионалисти на едно място. Именно така се зараждат истинските синергии.

През последните години в България се появиха редица споделени работни пространства. С какво се различава betahaus от тях?

Много сме щастливи, че нещо, която започнахме да мислим преди 7 години, вече е нишова индустрия на недвижимите имоти. Едно от основните неща, които ни различава, е този микс от различни професионалисти, не се фокусираме в една индустрия. Другото е, че сме част от международна мрежа, а към момента в България няма друго такова споделено работно пространство. Това е голям плюс и за нашите обитатели, защото те могат да работят безплатно в мрежата ни от споделени работни пространства в другите градове, които са Берлин, Хамбург и Барселона. От друга страна, на глобално ниво разработваме няколко продукта, които всички могат да ползват. Единият е т.нар. Betahaus паспорт - включваме в нашата мрежа други споделени работни пространства от цял свят, в които може да се работи безплатно, т.е. обитателите на betahaus София, могат да се ползват с едни и същи привилегии и там. Партньорите ни са над 20 и са в цял свят - Токио, Ню Йорк, Буенос Айрес, Сеул, Найроби и др. Разработваме и един по-голям продукт - приложение, в което могат да влязат всички обитатели на betahaus, както и на партньорските ни пространства, като всеки да може да се свързва свободно с останалите. В търсенето си може да филтрира по професия, по индустрия и др.

Все пак защо решихте да се върнете в България, предвид, че в Германия също сте имали възможност за развитие?

Защото бъдещето, което седеше пред мен в Германия, беше до известна степен свързано с корпоративна работа или с институционална работа. И двете ми се струваха неподходящи за човек в средата на 20-те си години. Раших, че няма нищо по-хубаво от това да направиш нещо сам. Можех да остана в betahaus в Берлин, но предизвикателството да открия тук споделено работно пространство беше много приятно. Все пак ми е и родното място, обичам София и България. Беше доста недообмислено решение и като гледам назад, виждам, че си е било чиста авантюра, но крайният резултат според мен се получи добре.

Какви бяха трудностите, с които се сблъскахте по време на откриването на betahaus София?

Бяха страшно много трудностите. Основното предизвикателство беше пазарът на недвижими имоти, съответно да спечелиш доверието на инвеститори за подобни проекти. Беше много трудно да намерим подходяща сграда с подходящи условия. Не беше толкова трудно да се създаде представа за това какво е споделено работно пространство, но беше сложно хората да дойдат и да видят какво е всъщност. Погледнат ли мястото обаче вече беше много по-лесно да го възприемат и да го използват.

В работата като изпълнителен директор на betahaus какви решения ви се налага да взимате и какви са отговорностите ви, свързани с работата?

Занимавам се със стратегическо бизнес развитие, т.е. накъде отива betahaus, какви са следващите проекти, които пространството ще прави, възможностите за партньорства с други организации, компании, глобалния бизнес и другите betahaus-и, финанси, разработване на продукти - подходящи ли са услугите, които предлагаме към момента за клиентите, как да се оптимизират. Важно е постоянно да съм в течение с макросредата, да следя как се развива тя.
Q/A

Как и успявате ли да балансирате между лично и професионално време?
Това е особено трудно, още повече че и приятелката ми е основател на стартъп, и то на един от бързо развиващите се в България. Доста е трудно, но гледаме просто наистина, веднъж като затворим лаптопите, да не ги отваряме, като дори много често телефоните се изключват след работно време. Нямам фиксирано работно време, но има и моменти, в които си казваме, че каквото и да остане в определен час, ще свършим работа, защото иначе може и да не приключи. Преди наистина имах проблем, че бях постоянно на компютъра и на телефона, сега е по-добре.

Имате ли хоби?
Основно хобитата ми са спорт. Много запален екстремен сноубордист съм, обичам фрийрайд, извънпистово каране, да бъда в планината през зимата. Много е приятно да се презаредиш с енергия и да се изключиш от работното ежедневие. Лятото вече от една година карам кайт сърф. Криптовалутите също са ми хоби в момента - много са ми интересни, защото следват развитието на света.

Какви технологични джаджи и устройства използвате?
Гледам да не залитам много по джаджи, защото съм залитал и усещам, че това доста често ми губи времето, заемайки ми вниманието с неща, които не са толкова важни. Ограничил съм се само с лаптоп MacBook Pro и смартфон iPhone 6.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Професия: Специалист по интернет на нещата (Internet of Things) Професия: Специалист по интернет на нещата (Internet of Things)

За професията разказва Евгения Петкова, експерт в дирекция "Конвергентни мрежи и услуги" в "А1 България"

2 окт 2018, 1 прочитания

Ничия кариера не е по-голяма от човека, който я създава Ничия кариера не е по-голяма от човека, който я създава

Елица Костова, основател на Edu Compass и финалист в надпреварата Next Generation, пред "Кариери"

25 сеп 2018, 1 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Next Generation" Затваряне
Данъчният, който си направи стартъп

Съоснователят на "Клеймкомпас" Александър Сумин пред "Капитал"

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Как Facebook ни управлява

Алгоритмите в интернет отговарят за това какво виждат и дори говорят милиарди души в целия свят

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа