С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 21 юли 2017, 14:05, 12093 прочитания

Големият експеримент

Съоснователят и главен изпълнителен директор на арт фондация DOMA Мартина Стефанова пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Мартина Стефанова е същинска стихия - колкото пъти и да я срещнеш, винаги оставя впечатлението, че е от породата хора, които не ги свърта на едно място и непрекъснато гонят нови проекти. Преди интервюто ни заедно с нейния партньор в живота и работата Дойчин Котларов стягат куфари и доизпипват последни детайли, понеже на следващия ден им предстоеше пътуване до остров Хвар в Хърватия. Поводът е социален експеримент под наслов Escape, в който участват с арт фондацията си DOMA. В рамките на проекта до 200 души ще се съберат за около седмица в изолирания залив на красивия остров, за да се забавляват, учат, творят или просто да се наслаждават на пейзажа. Целта е да се сформира общност от хора, търсещи творческо вдъхновение и бягство от цивилизацията, макар и за кратко. Защото, както самата Мартина казва, за какво ни е да бягаме от нея, а и каузата, на която се е посветила, я тегли точно в обратната посока – да постави България на картата на съвременните световни културни процеси.

Първоначалните й планове за професионално развитие обаче не включвали родината й. Пътят й към дома и DOMA минава през Русия и Южна Корея, където между 2002 г. и 2006 г. изучава съответно графичен и мултимедиен дизайн. После искала да продължи да се развива в Лондон, където била приета в престижния арт колеж Central Saint Martins. По стечение на обстоятелствата обаче се озовала в България, където й се наложило да остане по семейни причини. И така, докато работела в софийските рекламни агенции, постепенно и съвсем непредвидено се заловила с "големия експеримент", както самата тя го нарича, с който се занимава и до днес – да прави бизнес от съвременно изкуство и култура в България. Убедена е, че това съвсем не е невъзможно, макар и на този етап да е ужасно трудно. А ако не провърви, заявява, че нищо не я спира да се върне в чужбина. Точно тази й упоритост, оптимизъм и бизнес хъс впечатлиха журито в тазгодишното издание на конкурса за млади бизнес лидери на "Капитал" и "Кариери" Next Generation и й донесоха третото място сред общо 12 финалисти и рекордните над 70 участници в инициативата на двете медии.

Още по темата

Next Generation 2018

5 апр 2018

Кой печели от фестивалите? Всички.

Икономическите ефекти от нароилите се културни събития са безспорни, но измерването им все още куца

17 ное 2017

Новата ера на Viber

Джамел Агауа, главен глобален изпълнителен директор на Rakuten Viber, пред "Капитал"

1 сеп 2017

Изворът на IT кадри

Иван Ненков, изпълнителен директор на "СофтУни", пред "Капитал"

25 авг 2017

Тайната на здравословното хранене

Надя Русенова, съосновател и изпълнителен директор на "Топ Форма", пред "Капитал"

11 авг 2017

Да уловиш удобния вятър

Продуктовият директор в Progress Христо Борисов пред "Капитал"

4 авг 2017

По чорапите посрещат

Христо Петков, съосновател на Stinky Socks, пред "Капитал"

28 юли 2017

Данъчният, който си направи стартъп

Съоснователят на "Клеймкомпас" Александър Сумин пред "Капитал"

14 юли 2017

В началото бе betahaus

Александър Михайлов, съосновател и управител на betahaus София пред "Капитал"

7 юли 2017

Next generation 2017: Финалистите

Управителят на betahaus Александър Михайлов е големият победител в конкурса за млади бизнес лидери на "Капитал" и "Кариери"

23 юни 2017

Александър Михайлов от betahaus e победителят в Next Generation 2017

В конкурса участваха 75 млади мениджъри и предприемачи, а номинациите бяха общо 45

15 юни 2017
Какъв беше първият ви досег със съвременното изкуство?

- Всичко започна преди повече от 12 години с една експедиция на тема "По следите на Волжка България", която направих с моя баща Чавдар Стефанов малко преди да завърша университета в Москва. Той е запален по историята и археологията, а и аз имам афинитет към тях. Така през 2004 г. заминахме на границата на Русия и Татарстан в град Пенза, който се води последната крепост на Волжка България. Целта на пътуването беше да съберем материал, за да направим фотографска изложба. Ролята беше да помагам, а след това оформих графично целия проект. Получи се доста мащабна и за времето си нестандартна експозиция, която представихме за пръв път в Археологическия музей в България. Някак си тогава усетих силата да създаваш и водиш проекти, но все още нямах представа, че ще се занимавам именно с това.

А интересът ми към съвременните културни процеси дойде, след като работих дълги години в рекламния бранш като артистичен директор. Хвърлях много усилия в създаването на големи кампании и в един момент започнах да не виждам смисъл в това – рекламата е мимолетна, всичко се случва и отшумява бързо. Мечтаех да вложа енергията и времето си в нещо смислено. С приятели и колеги тогава дебнехме всеки удобен случай да отидем на културно събитие, а те тук бяха изключително малко. Тази липса ме накара да се замисля и да се насоча именно към опити да започна дейност в културната сфера.

Дълго време сте учили и работили в Русия. Защо решихте да се върнете в България?

- Всъщност не исках да се връщам в България, нямаше какво да правя тук. След Русия бях кандидатствала в Central Saint Martins в Лондон, където ме бяха приели отново в сферата на изкуствата. Исках да изкарам една допълнителна магистратура там и да се развивам в Англия. Озовах се в България и точно в онзи момент се случиха някои семейни обстоятелства, които ме накараха да остана поне още година. Отказах магистратурата с идеята да кандидатствам на следващата година, само че тази специалност след година вече я нямаше. Имаха други, които не ми харесваха. И така отлагах, докато работех тук в рекламните агенции като арт директор. Неусетно минаха 2-3 години и аз и моят партньор Дойчин Котларов бяхме започнали междувременно да се занимаваме с културна дейност. В крайна сметка реших да опитам да променя нещо тук. Никога не казвам, че съм някъде завинаги и за постоянно. Всичко е един голям експеримент за мен. Останах именно заради този голям експеримент, който продължава и който ще видим докъде и как ще проработи. Но едно мога да кажа – до момента той е успешен. Ако пък не стане, нямам проблем да потърся средата си някъде другаде.



Какво точно не ви харесва тук?

- Не съм доволна от това, което се предлага. Разполагаме с достатъчно информация и можем да видим съседните държави - Румъния и Сърбия, та дори и Македония – колко по-напред са от нас в културно отношение. Да, има промяна, но тя е много малка и бавна. Защо? Имам чувството, че хората са изпаднали в някакво състояние на апатия, което ги кара да мислят, че нищо не могат да променят. Но тази промяна зависи от всички нас. Промяната сме ние, промяната трябва да я направим ние сега. Липсва ни силно и осъзнато гражданско общество.

И въпреки всичко заедно с Дойчин успявате да създадете цял фестивал за съвременно изкуство в България. Как започна всичко?

- Всичко започна още докато учех изкуство в Южна Корея като обменна програма с университета ми в Москва. Моят професор там Хо Ганг беше много популярен и в Русия, където имаше множество проекти и изложби. Когато се върнах в България, видях, че южнокорейското изкуство изобщо не е познато тук и реших да го поканя да направим нещо заедно. Той прие, но при условие да доведе с него 20 свои сънародници артисти. И така от една кажи-речи простичка изложба, която искахме да реализираме в началото, се получи съвсем неочаквано цял фестивал. Измислих му програма, започна организацията, свързахме се с институции и галерии тук. Така се роди първото издание на DOMA Art Fest, посветено на Южна Корея, което се случи през 2013 г. След проекта за Волжка България това беше второто голямо и сериозно събитие, което ми даде мотивацията да прегърна съвременното изкуство като лична и професионална кауза. След фестивала създадохме арт фондация DOMA. Впоследствие започнахме постепенно да разширяваме дейността й със специализирани културни събития и направихме още две издания на фестивала, които доведоха у нас съответно руското и скандинавското съвременно изкуство.

С какви трудности се сблъскахте при организирането на мащабен проект като DOMA?

- Много хора ни питат как се справяме и отговорът е, че само ние си знаем – на мускули, на желание, с нищожна подкрепа от страна на институциите или, когато все пак има такава, тя минава по много нестандартни пътища. Помня, че когато пристигнаха всичките 20 корейци, основният сблъсък беше културен. Те не успяваха да повярват как е възможно държавата ни да функционира толкова лошо и да ни остави почти без никакво финансиране. Когато им обяснявахме, че положението е такова, те мислеха, че ги лъжем. Преди началото на фестивала стигнахме до момент, в който бяха изключително обидени, даже искаха да си ходят. Тогава събрахме целия екип и успяхме да ги разубедим. Подобен проблем имахме и със скандинавските артисти. Не е лесно.

Това ли беше причината да прекъснете фестивала след 3 издания? Какво се случи?

- Не сме спрели. Арт фестивалът DOMA ще продължи догодина след година и половина прекъсване. Междувременно започнахме да търсим някакъв устойчив бизнес модел. Целта ни е DOMA да не изчезне, защото до момента влагаме страшно много от себе си – и енергия, и финанси - без да получаваме нищо в замяна. Мисията ни сега е да развиваме арт фондация DOMA, която освен с арт фестивала се занимава и с много други проекти – културни събития, образователни инициативи, музикални мероприятия, градско развитие и пр.

В такъв случай какъв е бизнес моделът, който планирате да приложите оттук насетне?

- Планираме да се насочим към повече партньорски инициативи, а не само проекти, които ние да продуцираме еднолично. Целта е по този начин да облекчим малко от финансовата и организационната тежест. Трансформацията се състои и в повече проекти на фондацията - преди по-малко от година започнахме платформа за развитие на културен квартал под наслов KvARTtal и предоставяне на повече алтернативно културно съдържание на това, което се предлага. Също така трансформацията на DOMA включва повече комерсиална част, която да ни носи по-големи приходи. Понякога хората не разбират, че изкуството не е безплатно, а зад него стоят огромни ресурси. Ще развиваме социалните си каузи, но искаме да научим публиката, че удоволствието да купуваш изкуство или културно съдържание не е по-малко от това да се сдобиеш с нещо битово или предметно. Това означава, че ще продължаваме да правим събития със свободен достъп, но ще има и такива, от които публиката ще получава още повече, но срещу някакъв тип заплащане. Така комерсиалното звено ще изхранва и поддържа културното. Този бизнес план ще влезе в сила до края тази година. Самият арт фестивал също ще се трансформира, за да бъде по-широк и по-достъпен за повече хора и за да има още по-голяма видимост. Ще разширим формата, ще работим с повече държави, с повече теми и повече с локалната среда. Ако преди представяхме повече чуждо съдържание на местна почва, сега ще се опитаме да ги смесим и ще стимулираме по-сериозния обмен между артистите.

Вярвате ли наистина, че публиката в България е готова да плаща за съвременно изкуство?

- Това е един доста комплексен проблем. Държавата ни не е богата, затова и не искаме да превръщаме изкуството в лукс, а напротив. И все пак така, както някой е готов да даде сериозна сума, за да чуе DJ или да отиде на концерт, по същия начин той може да даде по-малка сума, за да посети или получи нещо също токова ценно като арт събитие или изложба. Затова нашата цел е да предложим на публиката такова съдържание, което тя да иска да си купи, както си купува билет за театър, кино, опера или концерт.

Как по-точно смятате да направите това?

- Ние не изобретяваме колелото - това са процеси, наложени изключително сериозно в другите държави. Възприемаме чужди примери и практики, които вече са се доказали. Трябва просто да ги адаптираме, защото невинаги това, което е изобретено там, работи добре тук. В чужбина отдавна се прави голям бизнес от култура и изкуство. Тук у нас това все още не е така поради ред причини. Има нужда от социално-културни проекти, които да образоват хората, да ги приближават към световните културни процеси. От друга страна, трябва да ги научим, че това също е бизнес и то има някаква цена като всяко друго нещо. Ще работим и върху това да се купува съвременно изкуство у нас. Колекционерите в България не са запознати или ги е страх от съвременното изкуство, а това е процес, който вече се е развил по света, докато ние тук продължаваме да го възприемаме като нещо ново и различно. Искаме да им покажем, че освен храна за духа съвременното изкуство може да бъде и добра инвестиция.

Избрали сте попрището на културния мениджмънт. Имали ли сте някога амбиции да се реализирате като творец?

- Имам сериозно художествено образование и, разбира се, съм се изправяла пред дилемата творец или културен оператор. Продължавам да творя, но мисията ми не е да успея като артист. Арт мениджмънтът ми дава също толкова голямо удовлетворение, дори по-голямо. Проектите, които организирам, са моите произведения. Освен това е изключително трудно да се съчетават и двете – или се развиваш и влагаш всичките си енергии в едното, или в другото.

Кое е най-трудното решение, което сте вземали в кариерата си досега?

- Като фондация работим на много полета и ни се налага да вземаме трудни решения непрекъснато. Често се чудя дали да спра дотук и да се влея като машинка в изграждането на малките процеси, които вече са развити, или да се боря за това, което все още го няма и не съществува. Много е трудно - нищо не е ясно и никога не знаеш какво ще се случи напред. Надявам се след години всички, които работим за фондацията, малко или много да можем да се обърнем назад и да си кажем, че сме направили добре, че не сме се предали и сме били достатъчно силни да продължим.

Фотограф: Цветелина Белутова
Q&A

Как балансирате между личния и професионалния живот?

И едното, и другото са удоволствие и просто съчетавам две удоволствия в едно – това е тайната ми. Още повече, когато партньорът в живота Дойчин Котларов ми е и партньор във фондацията. Когато възприемаш работата си като кауза и мисия, тя някак естествено прелива в личното време.

Имате ли хоби?

Много ми се иска да колекционирам изкуство повече, но трябва да работя доста за това. В момента по-скоро всичко, което правя като хоби, е свързано с големия експеримент, с който съм се захванала покрай фондацията. Обичам да пътувам, защото това ми помага и за работата – среща ме с хора, с които бих могла да си сътруднича в последващ етап, или ме зарежда с нови идеи.

Какви устройства използвате?

Задължително смартфон и преносим компютър - дават ми възможност да си върша работата отвсякъде.

Кои са любимите ви артисти или направления в изкуството?

Много ми харесва направлението, което създава Лий Бауъри – той работи с обема и костюма, с формите и образите. Обожавам Ренесанса – за мен това е най-висшата степен на изтънченост и чувственост в изкуството. Обичам много и изкуството на 20-те години на XX век и авангарда. Все още не съм срещнала обаче автор, в който да съм влюбена от-до. Обикновено харесвам определени произведения, но не всичко. Обичам да мисля напред и ми харесва как се появяват цели движения, които създават нови правила и естетика. В момента живеем във време, в което това донякъде липсва.

Интервюто взе Димитър Пижев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да превърнеш детската страст в кариера Да превърнеш детската страст в кариера

Момчил Ковачев, заместник-директор по информационните въпроси в Inter Cars, пред "Капитал"

20 юли 2018, 1685 прочитания

Кариера с много лица Кариера с много лица

Основателят на фондация "Подарете книга" и част от челната тройка в конкурса Next Generation 2018 Благовеста Пугьова пред "Капитал"

16 юли 2018, 2217 прочитания

24 часа 7 дни

20 юли 2018, 3704 прочитания

20 юли 2018, 3689 прочитания

20 юли 2018, 3389 прочитания

20 юли 2018, 2810 прочитания

20 юли 2018, 2408 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Next Generation" Затваряне
Мартина Стефанова: Бих раздала на всички четки за рисуване вместо оръжия

За да разбереш съвременното изкуство, трябва да имаш повече от него около себе си, казва съоснователят на арт фондация DOMA и втори подгласник в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2017

До Барселона и назад

Поредният теч на документи свързва близък до Бойко Борисов бизнесмен с осъдени за пране на пари във Великобритания

Пикът на телевизионния бизнес

И "БТВ медиа груп", и "Нова броудкастинг груп" отчитат увеличение на приходите и печалбата

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

Жак Перети: Бизнесът ще спаси света

Разследващият журналист, който работи за медии като BBC, The Independent, The Guardian, Wired, Huffington Post, пред "Капитал"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 21.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Колко ще е дълъг пътят към еврото?

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 20.07.2018 Прочетете