С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 27 юли 2018, 10:00, 54960 прочитания

ГЛАСът на различните

Симеон Василев, основател и директор на фондация ГЛАС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За своите 34 години Симеон Василев е сменял различни амплоа - работил е за модна търговска верига (отговорник за корпоративните комуникации), ръководил е редакционни екипи на специализирани медии за музика, познава тръпката на предприемачеството, създавайки собствен сайт за новини (първият в България, посветен не гей тематиката).

Преди седем години открива неправителствения сектор като място, на което може да съчетае перфектно всичките си умения и страсти. Постъпва във фондация Credo Bonum като проектен мениджър, а през юни 2013-а узрява до идеята, че може да основе и собствена фондация - ГЛАС.


Макар това да стои като добро хрумване за име на организация, опитваща се да даде глас на хората от гей общността в България, абревиатурата на кирилица всъщност следва тази от латиница GLAS, която идва от Gays and Lesbians Accepted in Society и ясно показва каква е целта на организацията - да помогне на обществото да приеме и интегрира хората с различна от доминиращата хетеросексуална ориентация.

Тази кауза преследват и други тематични организации в България, но това, което ГЛАС добавя към общите усилия, е експертизата в комуникациите с обществеността, в което Симеон е дипломиран специалист от Софийския университет. Съвместните усилия имат видим резултат - тазгодишният гей прайд бе най-многолюдният досега, подкрепен от рекорден брой спонсори и чуждестранни посолства. Само преди седмици български съд разреши на гей двойка да консумира щастливо брака си в България.

Според Симеон Василев промените, които ще направят по-нормален живота на гей хората у нас, тепърва предстоят и ако активистите, посветени на каузата, придобият бизнес умения, биха били по-успешни в постигането на целта. Това е личният му мотив да участва в конкурса Next Generation на "Капитал" и "Кариери", а резултатът е финалист с 25% стипендия за MBA магистратура от City College - международния факултет на The University of Sheffield.



Не е ли скучно и непрестижно да се работи в неправителствения сектор?

Напротив! Когато виждаш колко много възможности има, това те увлича до степен, в която не ти остава време за близките ти. Непрекъснато работиш на различни фронтове. Един от тях е ширещото се в България погрешното схващане, че фондациите и неправителственият сектор са нещо, през което се източват или се перат пари. Лепят се какви ли не етикети. А истината е, че за да се случват проектите, има нужда от финансиране, което няма как да дойде от общността.

Защо?

Причината е, че в България дарителската култура не е развита. Ние очакваме винаги да получаваме, но не и да дадем - било то времето си или пък парите си. От друга страна, гей общността не е мотивирана и обединена да издържа каузата, защото повечето хора са постигнали някакъв условен житейски комфорт и чак в екстремни моменти осъзнават, че са лишени от нормални граждански права и че държавата, на която плащат данъци, не ги защитава.

Колко зависими ви прави външното финансиране?

Външното финансиране не трябва да те ограничава или да определя приоритетите ти. Затова смятам, че има бизнес и мениджърски умения, които могат да се приложат в неправителствения сектор, за да може той да е устойчив и каузите му да успяват.

Затова ли се насочихте към MBA магистратурата на NEXT Generation?

В момента виждам едно завихряне от възможности, в които ГЛАС и ЛГБТИ движението могат да се развият. И за да уловим момента, имаме нужда от организационни подобрения, от това професионално да структурираме развитието си. Надявам се, че тази специализация ще помогне.

С какво ГЛАС е по-различна от "Джемини", "Действие" или БИЛИТИС?

Като други ЛГБТ организации и при нас движещи са ентусиазмът и страстта за промяна. Може би нямаме толкова опит в професионалния активизъм, но пък мисля че внесохме в движението професионален подход по отношение на работата с медии и институции, организирането на събития, воденето на проекти. На практика всички в екипа на фондацията работят по професионалната си специализация, като в същото време са органично свързани с ЛГБТИ общността. В последната година се опознахме повече и сега успешно се допълваме.

А другият ви проект - сайтът Huge.bg - как се вписва в картината?

Huge.bg беше първото нещо, което създадохме с идеята да запълним празнотата за медиа, от която да научаваш новините, важни за гей общността. Той e ценен инструмент, който помага да достигаме до общността и да я активираме. За да стане той успешен бизнес обаче, по него има много да се работи. Редно е да признаем, че досега така и не сме успявали да привлечем рекламодател.

Защото аудиторията е камерна или защото бизнесът е боязлив?

Въпрос на време е. Имаме 15 хил. уникални потребители, което мисля, че е доста добре. А и бизнесът е достатъчно смел. Видяхме това на тазгодишния прайд, който беше подкрепен от рекорден брой компании. Някои от тях преживяха безпрецедентна наказателна акция, но не мисля, че това ги засегна икономически, и вярвам, че и догодина ще са с нас.

Каква е причината бизнесът да подкрепя каузата?

Бизнесът не може да си позволи да е инертен, да изостава. Ако не предлага най-добрите условия на труд, което включва и толерантна среда към различните, би изгубил кадри и приходи. Затова през миналата година в ГЛАС разработихме платформата Work It Out - тя се прилага в 22 компании, които искат да създадат приобщаваща и многообразна работна среда. Те са обявили открито, че подкрепят своите ЛГБТИ служители и не дискриминират никого. Това, което сме разбрали от работата си с бизнеса, е, че е по-лесно да задвижиш промените през него, отколкото през правителството.

Кое притеснява политиците? Ако наистина 10% от хората са гей, това са немалко избиратели.

Защото липсва политическа воля за такива неща в България. Партиите гледат да угодят на мнозинство, а не е правилно то да определя изцяло правата на останалите групи в обществото и да задава посоката, в която ще се движи държавата. Тъй като това не води доникъде, цивилизацията е приела институцията на представителната власт, в която компетентни хора с визия вземат решенията в полза на обществото. Липсата на политическа воля се видя много ясно с Истанбулската конвенция. В нея гей общността беше буквално употребена в една много добре планирана, организирана и финансирана кампания.

Значи е въпрос на организация да се отвръща ефективно на такива кампании?

Аз съм далеч от мисълта, че всяка битка може да бъде спечелена, но виждам колко много може да се постигне, когато внимаваш какви думи избираш да използваш, какви послания избираш да отправиш, коя нападка ще подминеш и на коя ще отговориш. Това са умения, които се учат.

Не ви ли наскърбява, че обществото реагира повече на истории за козички и лъвчета, отколкото на неправдите спрямо гей хората?

Не знам дали ви прави впечатление, че тези лични истории са все за недобре функциониращата държава, за несправедливости. Не смятам за лошо, че хората им отделят време и изразяват съпричастност. Можеха да не му обръщат внимание и да си кажат, че нищо не зависи от тях и нищо не могат да променят. Тези упражнения по съпричастност може пък в някакъв момент да проработят и за гей каузата. Пътят към това минава през усвояването на умението да разказваш истории, а ЛГБТИ общността имаме много такива.

Как според вас трябва да се работи с радикалните групи в обществото?

Смятах, че не трябва да общуваме с тях, но тази година покрай София прайд, в чийто организационен комитет сме, решихме да променим това, защото те също са граждани на това общество и е нужно да разбират нашите мотиви. Понякога ни е било трудно да удържаме добрия тон, но виждаме как, когато срещу тях застане друго човешко същество, което може да аргументира позиция, това започва да ги замисля.

Защо различните малцинства не се подкрепят едни други в битката за каузите си?

Наблюдението е вярно, но вече започва да се променя. Покрай Истанбулската конвенция подкрепихме протеста на женските организации. В момента обмисляме как да сме полезни на майките на деца с увреждания. Така че започват да се формират тези синапсиси, които ще направят НПО обществото по-силно.

Доколко спечеленото в български съд дело от гей семейство за правото на пребиваване може да отвори вратата към узаконяване на съжителството?

В българското законодателство не присъства термина фактическото съжителство, но аз смятам, че то е много по-реално достижимото, отколкото узаконяването на гей браковете. Бракът е дума, която кара традиционалистите да настръхват. А той е юридическа форма на съжителство, не е някаква ценност. Ние не живеем във времето на "Под игото" и "Железният светилник", където мястото на жената е до печката да готви и нищо в обществото не трябва да се променя. В Хърватия легализираха партньорството вместо брак. За да стане това и у нас, е нужна политическа подкрепа.

Колко важно е това предвид юридическите проблеми, с които се сблъскват гей хората, когато искат да имат деца?

Все повече гей хора се престрашават и поемат риска да имат и отглеждат деца в България, особено жените. При тях е по-лесно и даже е някак социално прието, докато при мъжете е много по-трудно. В България е невъзможно да заявиш, че си лесбийка и искаш инвитро. Имало е случаи на отказани процедури на това основание. Обществото не си дава сметка, че това са човешки съдби и че много хора напускат България поради тази причина. Най-лесното нещо е да врътнеш ключа и да заминеш в друга страна, където можеш спокойно и свободно да държиш любимия си човек за ръка на улицата. Но тогава губи цялото общество. Кому е нужно това?
Q&A:

Къде може да ви срещне човек?

По фестивали - летни и музикални, много често по музеи за съвременно изкуство, изложби, спортни събития.

От кои устройства и програми трудно отлепяте очи?

Все по-често Instagram и по-малко Facebook. Стои ми отворен заради Messenger и комуникацията там. Много по-рядко от преди споделям онлайн неща, които забелязвам.

Има ли компромис, на който сте готов, ако това ще направи близките ви по-спокойни и щастливи?

По-скоро те правят компромиси. Те са тези, които премълчават, защото знаят в колко важна кауза се превърна това за мен. Аз не си давах сметка какви битки води майка ми, живеейки в провинцията, заради моята откритост. Това не са нейни битки.

Като човек с дългогодишна връзка каква е рецептата?

Да говориш с другия. Толкова често премълчаваме неща, които след това ескалират в най-неподходящия момент като една тръба, която се спукала и всичко се излива. Нужна е и смелост - да говориш по трудните теми и да погледнеш към себе си. Трябва да познаваш себе си.

Интервюто взе Гергана Михайлова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: Next Generation ЛГТБ НПО

Прочетете и това

Професия: Специалист по интернет на нещата (Internet of Things) Професия: Специалист по интернет на нещата (Internet of Things)

За професията разказва Евгения Петкова, експерт в дирекция "Конвергентни мрежи и услуги" в "А1 България"

2 окт 2018, 1 прочитания

Ничия кариера не е по-голяма от човека, който я създава Ничия кариера не е по-голяма от човека, който я създава

Елица Костова, основател на Edu Compass и финалист в надпреварата Next Generation, пред "Кариери"

25 сеп 2018, 1 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Next Generation" Затваряне
Любопитният инженер

Мирослав Гечев, директор стратегическо развитие в "Телелинк бизнес сървисис"

Има ли шофьор в автобуса

Центърът за градска мобилност расте непрекъснато като функции и пари, но управлението на градския транспорт в София остава все така хаотично

Касов трилър. От НАП

Стотици хиляди фирми няма как да спазят новите правила навреме, а държавата мисли да даде само малка отсрочка

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Борисов отмени изборните поправки, бъдещият европарламент ще зависи от крайната десница

Емисия

DAILY @7PM // 18.02.2019 Прочетете