СКОКЪТ КЪМ НОВОТО ВРЕМЕ
Синът на фотографа Димитър Божинов разказва, че когато баща му е трябвало да снима циментовия завод в Девня в края на 50-те години, е ходил дотам няколко пъти, за да успее да уцели момент с достатъчно чист въздух, който да му позволи да направи ясен кадър с изглед отдалеч. След това снимката е поставена на гърба на банкнотата от 10 лева, емисия 1962 г.
Времето, когато тежка индустрия и тежко замърсяване са били синоними, е далечен спомен тук. „В момента работим на пълен капацитет. Забелязвате ли някакви адски пушеци и дим”, усмихва ни се Теодор Пецов, ръководител на завода „Девня Цимент”. И пушеци наистина няма.
„Заводът е пуснат през 1958 г. и е роден с две мокри пещи”, разказва Теодор Пецов. Десет години по-късно са добавят още две и през 1977 – 1978 г. стават общо шест мокри пещи. „Зелената” метаморфоза на „Девня Цимент” започва през 2015 г., когато след направена голяма инвестиция заработва новата производствена линия. Тя е с най-модерната налична технология и работи по сух способ. „Разликата при сухата и мократа пещ е, че при втората в производството се добавя вода. Тя е ресурс, който се плаща, а след това трябва и да се изпарява, за което е нужна енергия, тоест допълнително гориво и емисии въглероден диоксид”, обяснява ръководителят на завода.
Друга много важна разлика е, че новата пещ позволява на „Девня Цимент” да превключи от изкопаеми към алтернативни горива. Основното от тях е RDF, като съотношението в момента е 60% алтернативни горива и 40% традиционни (въглища и петролен кокс).
А целта е да се догонят най-напредналите циментови производители в Европа, които използват 80-100% алтернативни горива.
Следващата стъпка за постигането й вече е на път – за тази и следващата година са планирани инвестиции от 5 млн. евро в два големи проекта за модернизация и монтиране на допълнително оборудване за употреба на алтернативни горива. „Това ще ни позволи да увеличим количеството и да разширим портфолиото. Ще можем да влагаме и други алтернативни горива освен RDF, например автомобилни гуми, индустриални отпадъци, а не само битови, биомаси, дори собствени отпадъци от завода – палети, опаковки, дървени материали, които ще могат да се върнат обратно и вложат”, обяснява Георги Златев, мениджър алтернативни горива на „Девня Цимент”.
В командната зала денонощно има екип от двама души. Ако единият от тях излезе, другият остава, за да има постоянно наблюдение на мониторите, които следят всичко от постъпването на суровините до смилането на цимента.
КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА
Най-хубавото при кръговата икономика е, че при нея печелят всички. И ползите са не само икономически, но и екологични. Когато отпадъците се оползотворяват, вместо да отиват на сметищата, те не замърсяват почвите и водите. Общините намаляват разходите си за поддържане и управление на сметища и имат шанс да покрият все по-строгите европейски изисквания за намаляване на количествата, които се депонират. За циментовите заводи използването на RDF вместо въглища или нефтени продукти означава по-малко серни и азотни емисии. Дори останалата при горенето пепел не е проблем, защото се влага в състава на цимента. Както се шегува Теодор Пецов, циментовата пещ е най-добрият инсинератор, защото работи на температура от 1400 градуса и след нея нищо не остава.
Затварянето на кръга вече се случва във Варна, където сътрудничеството с циментовия завод е довело до намаляване на количествата отпадъци за депониране наполовина. “Учихме се взаимно. Общината започна за първи път да произвежда RDF, а ние - за първи път да го използваме. Учихме се и от опита на нашите колеги в заводите на HeidelbergCement в Германия, в Австрия, в скандинавските страни, където работят с RDF от дълго време. Не стана изведнъж като с магическа пръчка, но в крайна сметка моделът заработи”, казва Ивайла Василева, мениджър устойчиво развитие на „Девня Цимент”. И сега компанията иска да го разшири и приложи с други общини, като вече води разговори с местните власти в Шумен, Добрич, Търговище, Русе и Силистра.
„Зелената” метаморфоза на „Девня Цимент” започва през 2015 г., когато след направена голяма инвестиция започва работа новата производствена линия.
КОГАТО ЦИМЕНТЪТ Е ИЗКУСТВО
Това, което остава неизменно през над 60-годишната история на завода, е производството на качествен цимент. То започва със смесването на варовик, мергел, пясък и железен силикат. Те се смилат, смесват и изпичат на 1400 градуса. От пещта в полутечно състояние излиза клинкер – полусинтетичен камък, който е полуфабрикат за производството на цимент, както циментът е полуфабрикат за производството на бетон.
„Този завод е „най-” по много показатели. Имаме най-модерните технологии. Разполагаме с най-голямата пещ не само в България, но и в Черноморския басейн. Няма завод с излаз на Черно море, който да е с по-голям капацитет. Имаме и най-широката продуктова гама”, изрежда Теодор Пецов.
Силвио Тийде издава съставките на рецептата, която прави завода успешен: „Първо, във Варна и Девня има добре образовани хора. Второ, има налични суровини с много високо качество, което е изключително важно. И трето, местоположението - заводът е много близо до пристанище, което, макар основният обем от продукцията в момента да е за местния пазар, дава възможност за износ.”
Към това се добавя и богатото портфолио. „Постарали сме се да обхванем гамата на всичко необходимо, за да могат нашите клиенти да имат избор”, обяснява Райна Митева, технически бранд мениджър на компанията. Освен традиционните продукти “Девня Цимент” прави и специални цименти, съобразени с конкретните нужди по даден проект. “Когато клиентите имат да правят по-специални неща, винаги се обръщат към нас за помощ. Ние можем да направим всичко с нашите цименти, да ги превърнем в бетон, който един път ще бъде лек, един път ще бъде тежък или пък ще пропуска светлина, или ще дренира вода”, казва Митева.
След като клиентът е получил желания цимент, грижата за него не спира дотук. „Девня Цимент” разполага с мобилна лаборатория, с която квалифициран екип може директно на място да направи тестове и изследвания и да консултира клиента за най-доброто приложение на продукта.
Същевременно следенето за качеството на продукцията не свършва с излизането и от завода. В основната лабораторията в завода се пазят проби от всяка произведена партида цимент, подаван за различни обекти. И ако възникне ситуация, винаги може да се направи справка. „Като библиотека е, това е нашият архив, в който пробите са номерирани и картотекирани. Както във винарните пазят бутилки от различните реколти и ги следят как се развиват, по същия начин и ние съхраняваме хиляди малки блокчета бетон”, казва Теодор Пецов.
Освен всичко останало бетонът може да бъде и вълнуващ. “Циментът притежава мощ, сила, устойчивост. Циментът, когато се трансформира в бетон, може да бъде изкуство. Циментът може да бъде нещо много, много красиво, когато се превърне в хубава бетонна структура. От цимент всъщност могат да се правят цял куп хубави неща”, казва Силвио Тийде.
Когато започнах работа в “Девня Цимент” преди 26 години, нямах никаква представа как се произвежда цимент. Дотогава бях виждал само торби цимент по магазините и не съм си мислил, че производството на нещо, което на практика представлява някакъв прах, е толкова сложен процес и за него са нужни толкова огромни съоръжения.
Като превъртя лентата напред от 1994 г. до 2020 г., разликата е също толкова огромна. Някой, който сега постъпи тук, ще види съвсем други технологии. Преди работехме по мокрия способ на производство а сега пещта е на сух способ, пречиствателните съоръжения са несравнимо по-добри, комините не пушат и на практика не изпускаме прах в атмосферата. Вървим към нисковъглеродно производство и дори към нулеви емисии.
Днес човек, когато дойде тук, ще види и бали алтернативни горива вместо купчини въглища и цистерни мазут. Когато започнахме да използваме RDF като гориво, първоначално беше странно за всички, но сега виждаме ползите.
Случвало се е, когато хора чуят, че работя в циментов завод, да ме питат: “Ама там не е ли много мръсно и прашно?” Отговарям им: “Не, така беше, когато започнах, сега е много по-различно.”
