Замисляли ли сте се какво се случва с парите, които давате за покупки в магазините на Lidl? Една трета от тях например отиват директно при български производители на храни, плодове и зеленчуци. А близо 5%, или 1 на всеки 20 лева, са за заплати на служителите. Толкова се отделят и за професионални услуги като маркетинг, счетоводство и други. Но освен непосредствения ефект, който виждаме, по сложната верига на икономическите отношения се създава допълнителен импулс за производство, инвестиции и заетост. Това е нещо като ефекта на пеперудата в теорията на хаоса, при който всяко действие може впоследствие да доведе до съществени изменения. По аналогичен начин с всяка покупка в търговски обект потребителят оказва освен пряко и скрито, но осезаемо, допълнително въздействие върху цялата икономика на България. Ако покупката е от 20 лева, директният ефект върху доставчиците на храни, на услуги, на транспорт върху доходите на заетите в обектите, на свой ред добавя 10 лева принос в българската икономика. Или ако перифразираме - получава се ефектът на Lidl.
Това е доказано с конкретни числа от Института за пазарна икономика (ИПИ), който е направил цялостна оценка на социално-икономическото въздействие от дейността на Lidl. От анализа, изготвен по повод десетата година от влизането на компанията на българския пазар, става ясно, че когато магазинът не е просто магазин, а част от цялостна екосистема, която включва редица допълнителни услуги и дейности, освен директното отражение върху икономиката, от него има и сериозно косвено влияние. То е резултат от взаимодействието на Lidl с другите стопански субекти, както и от личното потребление на служителите й през доходите, които получават.
Лъчезар Богданов
"Когато в по-малък град се появи работодател като Lidl, който залага на принципите на пълно деклариране на заетостта, на спазване на трудовото законодателство, предлага различни пакети от социални придобивки, а и дава в номинално изражение доста по-високи от средните заплати, той става лидер на местния пазар, по който всички останали започват да се съизмерват".
>
Така общият ефект от компанията за българската икономика за 2019 г. е изчислен от ИПИ на 1.121 млрд. лв. От тази сума 614 млн. лв. са създадени пряко от разходите, които Lidl прави за доставка на стоки и услуги от местни компании, както и за заплати на служителите си. А 507 млн. лв. са от допълнително търсене на суровини, материали, промишлени стоки, горива, различни услуги, строителство и т.н., които всеки от доставчиците на компанията създава на свой ред, както и от потреблението, което създават служителите чрез доходите си.
Оценката на тези ефекти се базира на икономическия модел за регионално въздействие (Regional Input-Output Modeling System - RIMS II). „Резултатите от емпирични тестове на модела показват, че той дава оценка на търсенето, произтичащо от разглежданата индустрия, с висока степен на точност. Използваната в доклада методология се придържа стриктно към подробните инструкции, изложени в други изследователски доклади, публикувани от Бюрото за икономически анализи на САЩ“, посочват от ИПИ.
ДИРЕКТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Прекият ефект от дейността на компанията най-общо включва разходите към местни стопански субекти - това са стоките, поръчани от български доставчици, плащанията за различни външни услуги, за придобиване на дълготрайни материални активи, разходите за персонал.
Според доклада на ИПИ за 2019 г. общата сума на тези групи е 614 млн. лв. и тя нараства с над 10% на годишна база. Най-съществена част - 356 млн. лв., представляват доставките на хранителни стоки, произведени от български преработватели. В тази връзка от института правят и една доста любопитна разбивка - от всеки 100 лв., похарчени в търговски обект на Lidl в България през 2019 г., над 56 лева се насочват пряко към българската икономика.
Така например 24.23 лв. отиват при местни производители на преработени храни, включително месо, млечни продукти, пакетирани храни и др., а 2.95 лв. са насочени към пресни плодове и зеленчуци местно производство.
Инвестициите, които Lidl е направил през 2019, са близо 40 млн. лв., или 5.07 лв. от всеки 100 лева - 1.75 лв. за строителство и ремонт и 3.32 лв. за машини, съоръжения и оборудване.
Заедно с това Lidl плаща и данъци, свързани с печалбата и доходите на наетите, както и местни данъци и такси към общинските бюджети.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ
При всеки 100 лв. покупки в магазина към отделните категории отиват:
Тъй като част от купените от български производители стоки се изнасят през търговската мрежа на Lidl в Европа, разходите за тях не са включени в тази разбивка на похарчените в България 100 лв.
БОНУС ЗА ИКОНОМИКАТА
Разходите, които Lidl прави в България за покупката на стоки и услуги от местни производители и доставчици, задвижват цяла верига. Всеки от контрагентите на компанията чрез своята дейност създава допълнително търсене на суровини, материали, промишлени стоки, горива, различни услуги, строителство и т.н., което умножава съвкупното търсене в страната. Така възникват т.нар. непреки, или вторични въздействия - а колкото по-голяма част от необходимите стоки и услуги се поръчват от компании, базирани в България, толкова по-голяма част от нарасналата добавената стойност остава в местната икономика.
Коефициентите (разходните мултипликатори), които показват силата на тези допълнителни ефекти, или колко точно допълнителен „импулс“ се генерира при всяка първоначална доставка или инвестиция, са изведени от данните за ресурсите и използването при междуотрасловите връзки в българската икономика, като са използвали най-актуалните данни от таблиците „Ресурс-използване“ на НСИ, както и оценката на разходните мултипликатори за отделните стопански отрасли на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По този начин е установено например, че всеки похарчен лев за строителство пряко от компанията създава допълнителна добавена стойност от още 1.1 лв. В земеделието пък допълнителният вторичен ефект от 1 лв. разходи е 63 ст. Разходите за покупка на местни плодове и зеленчуци създават нови такива – аренда на земеделска земя, покупка на машини и горива, възнаграждения, данъци и т.н. Продажбата на хранителни продукти, доставени от български производители, означава увеличаване на дейността в тези предприятия. На свой ред това генерира допълнителни разходи за отглеждане на животни, преработка на месни, млечни и други продукти, разходи за пакетиране, транспорт и др.
Изграждането на логистична база или търговски обект е комплексна дейност, която включва разнообразни доставки и услуги. Самата покупка на земя е свързана с юридически, оценителски, нотариални, административни и др. услуги. Строителството пък генерира допълнително търсене на строителни материали и техника, горива, транспортни услуги, приложни специалисти, например електротехници и др. От друга страна, оборудването и инсталирането на външни съоръжения отново е свързано със специфични услуги, както и с покупка на съоръжения, мебели и офис оборудване, хладилници, камери, касови апарати, софтуерно оборудване и др.
Заедно с това в съвкупния икономически отпечатък от дейността на „Лидл България“ са добавени и т.нар. индуцирани, или третичните ефекти, възникващи, когато служителите в компанията харчат своите заплати за потребление - включително на храни, дрехи, обзавеждане за дома, комуникации, развлечения, почивки и т.н. Тяхното потребление на свой ред генерира допълнително търсене по веригата на стойността. Всички тези непреки ефекти – често невидими на пръв поглед – „добавят“ допълнителни 507 млн. лв. към вътрешното търсене в българската икономика. Така пълният икономически „отпечатък“, или ефектът Lidl, може да се оцени на 1.121 млрд. лв. за 2019 г.
РЕГИОНАЛНИЯТ ЛИДЕР
Не по-малко важен е и ефектът от заплатите, които получават служителите. Тяхната нетна стойност нараства от под 26 млн. лв. през 2014 г. до близо 55 млн. лв. през 2019 г., което се дължи както на увеличения персонал, така и на ръста на самите възнаграждения. Съвкупният допълнителен ефект върху вътрешното потребление, предизвикано от харченето на тези заплати - за храни, мебели, техника, туристически, строителни, финансови и др. услуги, е близо 32 млн. лв. Но по-големият ефект на Lidl при заплатите има друго проявление. Според Лъчезар Богданов компанията успява да постигне по-висока ефективност от средната за бранша и с по-малко служители реализира по-големи обороти. „Това, че са по-ефективни, им позволява да дават и по-високи заплати спрямо средните в търговията на дребно“, обяснява той. Нещо повече – нивото на заплащане в Lidl не се променя значително спрямо местните условия на пазара на труда, а е отражение на цялостната корпоративна политика за споделяне на успеха. Номинално заплатите в „Лидл България“ са най-високи в София, Несебър и Пазарджик, но като цяло възнагражденията на служителите на веригата варират доста по-малко между регионите в сравнение с тези в търговския сектор като цяло. Така например, въпреки че може да си позволи да има по-ниски разходи за труд в общини с висока безработица, веригата не го прави. Дори напротив – във Велинград, където безработицата през 2019 г. е била 17.5%, средните възнаграждения в Lidl са с над 144% по-високи от средните за областта в търговията.
На практика няма нито една община, в която средната брутна заплата на Lidl да е по-ниска от средната за сектора. Това важи дори за столицата, където заплатите са по-високи в сравнение с останалата част от страната - средните заплати в Lidl са с почти 1.5% над тези за сектор търговия в София.
Изводът за ефекта на Lidl върху регионите е, че до голяма степен компанията на практика предопределя заплатите в малките населени места, и то не само за сектора на търговията, но и като цяло. С по-високото заплащане, което дава, тя създава силна конкуренция на пазара на труда и в резултат на това развива местната икономика. А по този начин, образно казано, завърта колелото на добавената стойност - по-добре платените служители могат да харчат повече и да спомагат за развитието на други бизнеси, като правят ремонти в домовете си, посещават ресторанти, купуват стоки и ползват услуги.
БОНУС ЗА ИКОНОМИКАТА
Ефектът Lidl върху регионите
