Как точно се прави оценка на социално-икономическите ефекти на компания като Lidl и какво всъщност означава това? Какви методологии използвате?
Най-общо целта е да се отговори на два въпроса. Първият е колко е значима тази компания според количествено измеримите показатели за националната и регионалната икономика, както и за бранша, в който оперира. С други думи, това предполага да я поставим в сравнение за приходите от продажби, добавената стойност, инвестициите, брой наети и оттам да приложим допълнителни индикатори като размер на възнагражденията, производителност на труда, дори възвръщаемост. В случая с „Лидл България“ това е относително голяма компания, която има отчетливо макроикономическо значение.
Вторият въпрос е какви социално-икономически ефекти създава тази компания с присъствието си в националната икономика. Или как точно влияе тя на доходите, на заетостта и на всички свързани производства, които по някакъв начин са предизвикани от нейната бизнес дейност - една цялостна оценка на съвкупното вътрешно търсене в икономиката, създадено от дейността на компанията.
Ефектите могат да са в рамките на инвестиционния процес, т.е. какво привлича след себе си компанията, когато прави първоначална инвестиция или разширение на дейността си. Други пък са свързани със заетостта, която компанията създава - доходът, платен на работниците, влиза в местната икономика чрез потреблението. Трети ефект са всички съпътстващи и подпомагащи услуги - като започнем от маркетинга, правни и счетоводни услуги, обучения, транспорт, поддръжка, ремонт, охрана и т.н.
А в конкретния случай, тъй като говорим за компания за търговия с бързооборотни стоки, са важни и продуктите, които тя купува от български производители - изследваме какви допълнителни ефекти предизвиква това за икономиката.
Установили сте, че общият ефект от компанията надхвърля 1.1 млрд. лв. през 2019 г. Сумата е внушителна, но какъв е реално този резултат за компания от ранга на Lidl?
При всички случаи това е значимо - сравнимо е с една трета от процента от приходите на всички компании, опериращи в България. Това е сериозен макроикономически ефект. Този над 1.1 млрд. лв. включва както прекия ефект от дейността на Lidl - стоки и услуги, поръчани директно от компанията, така и оценените вторични ефекти - разбирането, че във всеки момент, в който се получи допълнително търсене на дадена стока или услуга, доставчиците или изпълнителите създават на свой ред допълнително търсене или инвестират, което в крайна сметка увеличава вътрешното търсене.
Кой е най-важният според вас ефект, който Lidl оказва върху икономиката и обществото?
Като търговска компания водещи са доставките на стоки, създадени от местни производители. За да не става все пак объркване - това са стоки, поръчани и продадени в търговската мрежа. Но заедно с това трябва да отчитаме и разходите, които прави компанията, за да е възможен нейният търговски модел, а именно - за да стигне стоката от производителя до крайния клиент, имаме цяла плеяда от подпомагащи дейности и услуги, включително инвестиции в самите търговски обекти, в складовата база. Изобщо целият този капитал, който е нужен за функционирането на компанията, и всички свързани услуги, които правят възможно стоката да стигне в магазина, са вторият основен ефект от дейността на Lidl. Противно на интуитивното разбиране, всъщност осъществяването на модерната търговия е капиталоемко.
Не е просто препродажба на стоки…
Тя е възможна единствено ако има сериозни инвестиции, които в конкретния случай с Lidl са над 1 млрд. лв. за изминалите 10 години.
Доставените от български производители хранителни продукти в Lidl за 356 млн. през 2019 г. са създали най-голям в абсолютна стойност вторичен ефект върху свързаните индустрии по веригата на стойността - 313 млн. лв
>
А така наречените косвени или вторични ефекти в кои сектори се усещат най-силно?
При всички случаи строителството, ремонтът и поддръжката са водещи. Цялата инфраструктура в екосистемата на едно такова търговско предприятие изисква постоянни инвестиции, които в случая се извършват почти изцяло от български подизпълнители. Оттам се създава допълнително търсене на суровини и материали, както и на заетост в страната. Разбира се, различни професионални услуги или такива, базирани на знанието, също са важен фактор - тук имам предвид юридически, счетоводни, маркетинг, обучения, реклама и въобще всичко това, което прави пазаруването лесно и модерно.
И накрая нещо, което често се забравя - транспортът и логистиката. Стоките все пак трябва да стигнат до складовете и до търговските обекти, а тази дейност предполага допълнителни разходи в местната икономика. Клиентът вижда само крайния ефект - удобството да има достъп до качествени стоки - но често пропуска каква „екосистема“ от различни бизнес услуги правят всичко това възможно.
Възприемаме Lidl като верига за хранителни стоки, но компанията има и две големи логистични бази. Какво е мястото й в този сектор?
Интересното в този аспект е, че това оказва силен регионален ефект, тъй като складовете създават сериозна заетост в по-малки населени места. От друга страна самото изграждане и поддържане на тези бази отново е свързано с допълнително търсене на местни строителни и поддържащи услуги.
"Противно на интуитивното разбиране, всъщност осъществяването на модерната търговия е капиталоемко - за да стигне стоката от производителя до крайния клиент, имаме цяла плеяда от подпомагащи дейности и услуги, включително инвестиции в самите търговски обекти, в складовата база".
Посочвате, че компанията има различно влияние върху регионите. Може ли да обясните малко повече за това?
В България нивата на безработицата и на заплащането са в изключително големи граници. Има и доста голяма разлика в конкуренцията между работодателите в различните региони и дори населени места. По тази причина е очевидно, че в големите градове ефектът на компании като Lidl е много по-малък, защото там има огромно разнообразие от други работодатели, които предлагат работни места за хора с различна квалификация, умения, желания.
Не така обаче стои въпросът с по-малките населени места, където структурата на пазара на труда е доста по-различна. Когато там се появи работодател като Lidl, който залага на принципите на пълно деклариране на заетостта, на спазване на трудовото законодателство, предлага различни пакети от социални придобивки, а и дава в номинално изражение доста по-високи от средните заплати, той става лидер на местния пазар, по който всички останали започват да се съизмерват.
Какво показва вашето изследване за тази разлика в заплащането?
В някои общини заплащането в Lidl достига два пъти и половина над средното за сектора на търговията там. Знаем, че като цяло в търговския сектор има и сива икономика, а и това е бранш, за който се смята, че не е особено необходима висока квалификация и дълъг опит, т.е. част от работодателите смятат, че могат да наемат неквалифицирани хора, да не ги развиват и да им плащат малко. Точно в тези случаи разликите с Lidl са доста фрапантни. Факт е, че във всички общини, в които оперира компанията, заплатите, които тя дава, са по-високи от средните за търговията. Дори в София, макар и с много малко.
В почти всички общини заплатите на Lidl са по-високи дори от средното възнаграждение за цялата местна икономика, не само в търговията. Което междувпрочем дава и още едно предизвикателство - оказва се, че когато си лидер на пазара на труда, дърпаш не просто от хората, които са в твоя бранш, но всъщност ставаш конкурент на всички останали компании, включително във финансовия сектор и в индустрията.
Милена Драгийска
"Lidl генерира 3.3% от търговския оборот на дребно в страната със само 1.3% от заетите. Именно тази висока производителност на труда е ключът за справедливо високите заплати".
>
Каква е добавената стойност на това, че Lidl дава възможност на български производители да продават чрез веригата стоките си в Европа?
Това е дори по-важен ефект, доколкото вътрешният пазар е все пак ограничен от доходите и населението в страната, поради което потреблението може да нараства бавно и постепенно. Докато общият европейски пазар от гледна точка на един български производител е на практика неограничен. В този смисъл възможността за растеж там е многократно по-голяма.
Потенциалният ефект от това да изнасяш и да стигнеш директно до крайния клиент в Европа е вероятно много по-голям от това просто да успееш в България. За съжаление много трудно може да бъде измерен дългосрочният ефект от това и не претендираме, че можем да го оценим количествено, но със сигурност експортът през търговската мрежа на утвърдена марка като Lidl е шанс за мащабиране на успеха.
Всъщност вашият поглед назад в годините показва, че обемът на българските стоки, които се изнасят през мрежата на Lidl, непрекъснато расте, нали така?
Само за миналата година увеличението е с 33%. Преди това имаше ръст от близо 50%. Като интересното е, че заедно с това делът на българските стоки в магазините в страната също расте. Това показва, че постепенно и българските производители се адаптират към работа с такъв тип големи търговски вериги като Lidl. Данните обективно показват, че този процес тече и българските производители стават все по-добри в относително изражение и успяват да заемат все по-голям дял на щандовете в магазините.
Изненада ли ви нещо по време на подготовката на доклада?
За мен новото беше инвестиционното въздействие на компанията. Някак сме свикнали да очакваме големите инвестиции в строителството или в индустрията, а се оказва, че и този сектор е доста капиталоинтензивен. Другото нещо е, че съвсем отчетливо се вижда как във веригата на стойността на този вид търговия всъщност има много сериозни разходи, които правят бизнес модела възможен. И тези разходи са тази скрита част, която не виждаме като крайни клиенти - цялата съпътстваща система от поддържащи услуги, доставки, суровини, материали и т.н.
