"Български пощи" запазва монопола при пенсиите още 10 години

Държавната компания ще получава от бюджета до 15 млн. евро годишно за тази дейност

Около 1/4 от приходите на държавите пощи идват от разнасянето на пенсиите
Около 1/4 от приходите на държавите пощи идват от разнасянето на пенсиите    ©  STR
Около 1/4 от приходите на държавите пощи идват от разнасянето на пенсиите
Около 1/4 от приходите на държавите пощи идват от разнасянето на пенсиите    ©  STR
ВАС трябва да реши дали това не ограничава свободния пазар.

"Български пощи" ще запази монопола си при изплащането на пенсиите поне още 10 години. На редовното заседание на Министерския съвет в сряда правителството одобри промените в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с което задължава дружеството да изплаща пенсиите на територията на цялата страна в продължение на още поне десетилетие. За това свое задължение държавната компания ще получава до 15 млн. евро годишно. Преди промяната възнаграждението беше 8.5 промила върху сумата от пенсиите, които трябва да се платят през съответния месец. За 2014 г. тази сума е 37.5 млн. лв.

В официалното съобщение на Министерския съвет се посочва, че с измененията се осигурява необходимото съответствие със законодателството на ЕС в областта на услугите от общ икономически интерес. Също така според правителството се гарантират приемственост и недопускане на затруднения или каквато и да било несигурност за пенсионерите.

Не на конкуренцията

На пазара присъстват поне още две дружества, притежаващи лиценз за пощенски парични преводи, които желаят да участват в тази дейност. Това са "Изипей" и "Финанс инженеринг", които от 2012 г. водят съдебни битки срещу държавата в лицето на Министерския съвет и Националния осигурителен институт (НОИ). Те оспорват членове от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според които само "Български пощи" и банките могат да раздават пенсиите. През април 2014 г. Върховният административен съд (ВАС) излиза с определение, според което по въпроса нарушена ли е конкуренцията трябва да се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС). Към края на 2015 г. СЕС върна топката в полето на българската съдебна система, която трябва да установи по-скоро социална или по-скоро икономическа е дейността на "Български пощи" по разнасянето на пенсиите. Делото срещу Министерския съвет и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж все още е във ВАС и едва ли ще се реши до края на годината.

Ако съдът реши, че дейността на пощите е по-скоро социална, сегашната система е съвместима с правилата на свободния пазар. Ако ли не - правилата на свободната конкуренция са нарушени. Това ще означава, че НОИ ще трябва да изготвя обществени поръчки за изпълнението на дейността. Пощите пък ще се разделят с поредната монополна дейност и десетки милиони сигурни постъпления на година, което би направило финансовата дупка в компанията още по-голяма. В момента тази дейност носи на пощите около ¼ от общите годишни приходи.

Още участници

Освен двете частни компании, които водят съдебни битки, на пазара могат да участват над десет други дружества. Според доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2014 г. фирмите с лиценз за "пощенски парични преводи" са 15 на брой, като от тях 8 са извършвали реално тази дейност. Пак според доклада на КРС през 2014 г. операторите са извършили 6.3 млн. броя пощенски парични преводи, а реализираните приходи от тях са около 9.9 млн. лв.

Становището на изпълнителната власт, изразено от министъра на транспорта Ивайло Московски в парламента няколко седмици преди решението на Съда на Европейския съюз, е, че монополът на "Български пощи" е правилен. "Лично моето мнение е, че това е правилно (разнасянето на пенсиите от "Български пощи" - бел. ред.), още повече че, ако трябва да се извършва услугата стандартно, на територията на цялата страна не знам да има частен оператор с 3000 точки", каза тогава министърът.

Още от Капитал