Психологическата нула

Пускането на официални тарифи с 0% изглежда значимо събитие, но реалната доходност от банковите депозити отдавна е отрицателна

Спестяванията в някои от най-големите банки вече са с 0% лихва. Предвидимо, новината бързо обиколи интернет сайтовете и други медии. Усещането, че се прекрачва някаква фундаментална граница, е разбираемо - да си даваш парите на някого да ги ползва и в замяна да не получаваш нищо противоречи на интуицията.

Реално обаче новина по-скоро няма в момента. Тази граница макар и плавно и без фанфари беше достигната още преди две-три години далеч не само в България. Банките поддържаха символично положителни лихви, нерядко и на ниво 0.01%, именно заради опасенията, че, виждайки 0%, клиентите им ще достигнат психологическа бариера. Сега, изглежда, най-големите институции - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, които разполагат с широка клиентска база и излишна ликвидност, просто са решили, че темата нулеви лихви вече е от достатъчно дълго време в публичното пространство, че числото да не е плашещо. И вероятно са прави, предвид, че тези нива вече са факт от няколко месеца в техните лихвени бюлетини, и то дори не само за едногодишни, а и за по-дългосрочни депозити.

Символичен плюс

За масовия вложител промяната, чисто рационално погледнато, е микроскопична. Нека си представим, че разполагате с максимално гарантираните от закона 196 хил. лв., които досега сте държали при доминиращите пазара лихвени нива - 0.1%. Те се превеждат в 196 лв. годишен доход, които за човек с подобни спестявания едва ли са движещ фактор. За вас това сваляне на лихвата на 0% ще означава да загубите този годишен доход, като естествено за по-малки депозирани суми той е пропорционално по-нисък. Реално преди епохата на нулевите лихви не беше изключение ударно понижаване на лихви дори с 0.5 процентни пункта наведнъж, което представлява доста по-съществена загуба на доход. Причината за изключително ниската доходност от депозити е политиката на глобалните централни банки. В българския случай това е ЕЦБ, чиито отрицателни лихвени нива по депозираните при нея средства на банките, комбинирани с печатане на пари, се пренасят светкавично и тук. Режимът на валутен борд и доминацията на пазара от банки, поделения на европейски групи, практически прави невъзможно пренасянето на този ефект да се ограничи.

Реален минус

Макар и повечето потребители да не го осъзнават, за тях истински важна е не номиналната лихва, която виждат в офертите и рекламите, а реалната - след като се отчете инфлацията. Общото повишение на цените обезценява спестяванията, така че, за да може да се увеличава стойността на стоките и услугите, които можете да купите с тях, те трябва да растат изпреварващо. Така реалната доходност отдавна е отрицателна, което между другото не е и толкова уникално събитие - даже във времена, когато лихвите по влоговете достигаха 10%, имаше период, когато инфлацията ги надвишаваше и НСИ отчиташе 14%.

Дори да се игнорира този ефект, поне за част от банковите продукти и при обявена положителна доходност е възможно ефективно тя да стане отрицателна при прилагане на различни такси. Например по разплащателна сметка, която често съпътства депозитна сметка за поддържане. Внасянето и тегленето на каса също е възможно да се обложат с комисиона, особено ако не е на падеж или е без предварителна заявка. В повечето случаи срочните депозити са освободени от такава такса, но има институции, които събират такива и при тях, като за по-големи суми достига 0.5-0.7%.

Лоу-кост банкиране

Това превръща банкирането в нещо все по-подобно на летенето с нискотарифна авиокомпания, където трябва да се съобразява всеки детайл. Запазването от търговските банки на лихви близо до - но над - нулата имаше единствено психологическа цел - да не предизвика настоящи клиенти да потърсят алтернатива, където все пак виждат положително число. Такива не е като да няма.

Ножицата между официално обявилите нули Уникредит Булбанк и ДСК и останалите големи не е съществена. При банки като ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк също практически не може да се намери оферта за никой продукт над 0.1% годишна лихва. При по-малките институции и при тези с местен капитал обаче има доста предложения в диапазона 0.5-0.8% за годишен депозит. А за желаещите и имащите възможност да паркират парите си по-дългосрочно не е невъзможно да постигнат и ниво над 1%. Към момента има поне две оферти за тригодишни депозити над тази граница - от Ти Би Ай банк (1.09%) и от Инвестбанк (1.27%). При нашия примерен влог на ръба на държавната гаранция последното би се превело в близо 2500 лв. годишно, което на фона на 0 лв. вече е алтернатива.

Реално това е цената на различния рисков профил, пазарна сила и потребителско възприятие на различните банки. За физическите лица нулата в лихвите до голяма степен е естествена долна граница именно заради психологията, която би запратила клиентите при конкуренти или да вложат парите си в имоти или други финансови инструменти. Затова дори и пазарните лидери едва ли биха влезли в отрицателна територия директно, а по-скоро всички ще залагат на още повече творчество при таксите (виж карето).

Въпреки всичко, казано дотук, депозитът си остава предпочитаната форма на спестяване за физическите лица в България. Мотивът за сигурност и държавна гаранция на депозита надделява над този за доходност. Към края на юли те нарастват със 7.7% спрямо година по-рано и вече са 57.5 млрд. лв. Което като дял е повече от половината от създадения брутен вътрешен продукт.

Ниски лихви, но високи такси

В момента лихвите по кредити и по депозити са на исторически ниски нива. По влоговете те реално са нула (0.09% по левовите през юли), по ипотеките под 3%, по-високи се задържат по потребителските заеми. Свитият лихвен доход през последните години започна да се компенсира с повишение на банковите такси. Освен ръст на стандартните комисиони по теглене на каса, банкомат, масовите преводи на пари, банките проявяват и все по-голяма изобретателност с въвеждането на нови. Например някои трезори налагат такса за превалутиране на суми - така освен от курсови разлики се печели и от допълнителна комисиона. През последните месеци се появи и такса за теглене на сума от депозит на падеж, въвежда се и такса за извлечение по сметка от банкомат. Преводът на пари към друга банка пък вече масово струва 4 лв., при няколко банки е 5 лв.

Още от Капитал