Психологическата нула
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Психологическата нула

Shutterstock

Психологическата нула

Пускането на официални тарифи с 0% изглежда значимо събитие, но реалната доходност от банковите депозити отдавна е отрицателна

Николай Стоянов
3964 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Спестяванията в някои от най-големите банки вече са с 0% лихва. Предвидимо, новината бързо обиколи интернет сайтовете и други медии. Усещането, че се прекрачва някаква фундаментална граница, е разбираемо - да си даваш парите на някого да ги ползва и в замяна да не получаваш нищо противоречи на интуицията.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Реално обаче новина по-скоро няма в момента. Тази граница макар и плавно и без фанфари беше достигната още преди две-три години далеч не само в България. Банките поддържаха символично положителни лихви, нерядко и на ниво 0.01%, именно заради опасенията, че, виждайки 0%, клиентите им ще достигнат психологическа бариера. Сега, изглежда, най-големите институции - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, които разполагат с широка клиентска база и излишна ликвидност, просто са решили, че темата нулеви лихви вече е от достатъчно дълго време в публичното пространство, че числото да не е плашещо. И вероятно са прави, предвид, че тези нива вече са факт от няколко месеца в техните лихвени бюлетини, и то дори не само за едногодишни, а и за по-дългосрочни депозити.

Символичен плюс

За масовия вложител промяната, чисто рационално погледнато, е микроскопична. Нека си представим, че разполагате с максимално гарантираните от закона 196 хил. лв., които досега сте държали при доминиращите пазара лихвени нива - 0.1%. Те се превеждат в 196 лв. годишен доход, които за човек с подобни спестявания едва ли са движещ фактор. За вас това сваляне на лихвата на 0% ще означава да загубите този годишен доход, като естествено за по-малки депозирани суми той е пропорционално по-нисък. Реално преди епохата на нулевите лихви не беше изключение ударно понижаване на лихви дори с 0.5 процентни пункта наведнъж, което представлява доста по-съществена загуба на доход. Причината за изключително ниската доходност от депозити е политиката на глобалните централни банки. В българския случай това е ЕЦБ, чиито отрицателни лихвени нива по депозираните при нея средства на банките, комбинирани с печатане на пари, се пренасят светкавично и тук. Режимът на валутен борд и доминацията на пазара от банки, поделения на европейски групи, практически прави невъзможно пренасянето на този ефект да се ограничи.

Реален минус

Макар и повечето потребители да не го осъзнават, за тях истински важна е не номиналната лихва, която виждат в офертите и рекламите, а реалната - след като се отчете инфлацията. Общото повишение на цените обезценява спестяванията, така че, за да може да се увеличава стойността на стоките и услугите, които можете да купите с тях, те трябва да растат изпреварващо. Така реалната доходност отдавна е отрицателна, което между другото не е и толкова уникално събитие - даже във времена, когато лихвите по влоговете достигаха 10%, имаше период, когато инфлацията ги надвишаваше и НСИ отчиташе 14%.

Дори да се игнорира този ефект, поне за част от банковите продукти и при обявена положителна доходност е възможно ефективно тя да стане отрицателна при прилагане на различни такси. Например по разплащателна сметка, която често съпътства депозитна сметка за поддържане. Внасянето и тегленето на каса също е възможно да се обложат с комисиона, особено ако не е на падеж или е без предварителна заявка. В повечето случаи срочните депозити са освободени от такава такса, но има институции, които събират такива и при тях, като за по-големи суми достига 0.5-0.7%.

Лоу-кост банкиране

Това превръща банкирането в нещо все по-подобно на летенето с нискотарифна авиокомпания, където трябва да се съобразява всеки детайл. Запазването от търговските банки на лихви близо до - но над - нулата имаше единствено психологическа цел - да не предизвика настоящи клиенти да потърсят алтернатива, където все пак виждат положително число. Такива не е като да няма.

Ножицата между официално обявилите нули Уникредит Булбанк и ДСК и останалите големи не е съществена. При банки като ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк също практически не може да се намери оферта за никой продукт над 0.1% годишна лихва. При по-малките институции и при тези с местен капитал обаче има доста предложения в диапазона 0.5-0.8% за годишен депозит. А за желаещите и имащите възможност да паркират парите си по-дългосрочно не е невъзможно да постигнат и ниво над 1%. Към момента има поне две оферти за тригодишни депозити над тази граница - от Ти Би Ай банк (1.09%) и от Инвестбанк (1.27%). При нашия примерен влог на ръба на държавната гаранция последното би се превело в близо 2500 лв. годишно, което на фона на 0 лв. вече е алтернатива.

Реално това е цената на различния рисков профил, пазарна сила и потребителско възприятие на различните банки. За физическите лица нулата в лихвите до голяма степен е естествена долна граница именно заради психологията, която би запратила клиентите при конкуренти или да вложат парите си в имоти или други финансови инструменти. Затова дори и пазарните лидери едва ли биха влезли в отрицателна територия директно, а по-скоро всички ще залагат на още повече творчество при таксите (виж карето).

Въпреки всичко, казано дотук, депозитът си остава предпочитаната форма на спестяване за физическите лица в България. Мотивът за сигурност и държавна гаранция на депозита надделява над този за доходност. Към края на юли те нарастват със 7.7% спрямо година по-рано и вече са 57.5 млрд. лв. Което като дял е повече от половината от създадения брутен вътрешен продукт.

Ниски лихви, но високи такси

В момента лихвите по кредити и по депозити са на исторически ниски нива. По влоговете те реално са нула (0.09% по левовите през юли), по ипотеките под 3%, по-високи се задържат по потребителските заеми. Свитият лихвен доход през последните години започна да се компенсира с повишение на банковите такси. Освен ръст на стандартните комисиони по теглене на каса, банкомат, масовите преводи на пари, банките проявяват и все по-голяма изобретателност с въвеждането на нови. Например някои трезори налагат такса за превалутиране на суми - така освен от курсови разлики се печели и от допълнителна комисиона. През последните месеци се появи и такса за теглене на сума от депозит на падеж, въвежда се и такса за извлечение по сметка от банкомат. Преводът на пари към друга банка пък вече масово струва 4 лв., при няколко банки е 5 лв.

Спестяванията в някои от най-големите банки вече са с 0% лихва. Предвидимо, новината бързо обиколи интернет сайтовете и други медии. Усещането, че се прекрачва някаква фундаментална граница, е разбираемо - да си даваш парите на някого да ги ползва и в замяна да не получаваш нищо противоречи на интуицията.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    pjc50313869 avatar :-|
    pjc50313869

    Да видим кога (ако въобще) българинът се усети, че депозитът и имотът не са единствените инвестиционни възможности - за ликвидност и риск няма да отваряме думата. Но съществува и т.н. Капиталов пазар, който в САЩ мин. година скочи с над 30%!!!, а дори и БГ има доста приятни компании, които предлагат дивиденти от 3-4% на година. За АДСИЦ като Адванс Тереафонд с доходност от над 10% даже няма и смисъл да се говори. Но иначе, депозит с номинална лихва от 0%, е всъщност реална загуба от -2.5% (инфлация + такси) и ниска ликвидност. Но всеки да се оправя както намери за добре. После не сочете с пръст банките ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дилемата на спестяващия

Дилемата на спестяващия

Тихо, таксите скачат

Тихо, таксите скачат

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK