Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Подкаст: Високо напрежение

Заложеният капан в енергетиката остави правителството без много варианти за действие, но то трябва да излезе бързо от ситуацията

Нека за миг да си представим, че сме на мястото на новите управляващи. Малко след вземането на властта, имаме да потушаваме пожар на няколко фронта едновременно - първо с високите цени на тока и газа, второ, заради липсата на приет бюджет и работещи схеми за компенсации. В същото време сменяме ръководствата на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и на "Булгаргаз", където пък започва и разследване, но на миналото ръководство. И за капак кметове от ГЕРБ задружно се оплакват от високите сметки за ток и спират лампите.

Зад всичко това реално стоят политически въпроси. В този епизод на "Гласът на Капитал" разговаряме с управляващия редактор в "Капитал" Ивайло Станчев, който разказва какво точно се случва, за политическите атаки, както и защо е важно кой е директор на "Булгаргаз" точно в момента.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • scuby
    • - 3

    Ало .. вие сериозно ли ги пишете тези глупости. Какви оставени капани от предишните?? Промяната ни я докарахте насила, насила искахте да ни управлявате. Ето ви! От 10 месеца Киро, Асан и ментора им Радев управляват. Какви капани от предишните? Такива капани са ви оставили, че ни докарахте 3 избора миналата година и 500 милиона похарчени на вятъра и още има пари за раздаване и държавата още всеки месец е на излишък. От 10 месеца ви гледам по сметките ми промяната която ни натрапихте до къде ме води. Продължавайте така и след това да не се сърдите на предишните!

    Нередност?
  • 2
    pmw441101032 avatar :-|
    pmw441101032
    • - 1
    • + 3

    До коментар [#1] от "scuby":

    По–добре погледни се в огледалото.

    "Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.

    Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.

    На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.

    Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.

    Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът.. Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен.

    Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.

    Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.

    Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.

    Аз като не съм добре, целият свят да е добре – това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът, това е същността му.

    Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното бе той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.

    Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

    Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…"

    Атанас Буров

    Нередност?
Нов коментар