Подкаст: Държавата за стартъпите и държавата като стартъп

Народният представител Деница Симеонова в "Гласът на Капитал"

Деница Симеонова, "Продължаваме промяната"
Деница Симеонова, "Продължаваме промяната"
Деница Симеонова, "Продължаваме промяната"    ©  Надежда Чипева
Деница Симеонова, "Продължаваме промяната"    ©  Надежда Чипева

Трябваха десет години, за да може някогашният екзотичен термин "стартъп" да се наложи сред българския бизнес, но само няколко месеца, за да може тази чуждица да започне да се използва свободно в Народното събрание. В повечето случаи - в обиден контекст и най-често от страна на опозицията, заради опита в стартъп предприемачеството на много от настоящите министри и народни представители.

Но има и добри примери. Без значение дали тази седмица ще бъде една от последните за 47-ия парламент, или ще бъде съставено ново правителство в него, той успя да свърши немалка част от работата по законопроекти, свързани с нуждата от гъвкавост при стартъпите, които чакаха с години.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Трябваха десет години, за да може някогашният екзотичен термин "стартъп" да се наложи сред българския бизнес, но само няколко месеца, за да може тази чуждица да започне да се използва свободно в Народното събрание. В повечето случаи - в обиден контекст и най-често от страна на опозицията, заради опита в стартъп предприемачеството на много от настоящите министри и народни представители.

Но има и добри примери. Без значение дали тази седмица ще бъде една от последните за 47-ия парламент, или ще бъде съставено ново правителство в него, той успя да свърши немалка част от работата по законопроекти, свързани с нуждата от гъвкавост при стартъпите, които чакаха с години.

В тазседмичния епизод на "Гласът на Капитал" гостува Деница Симеонова, народен представител от "Продължаваме промяната". В първата част от разговора тя и водещият Йоан Запрянов обсъждат именно какво успя да приеме в тази насока парламентът и за какво може и да не стигне времето, както и защо тези промени, които засягат сравнително малък брой хора, са толкова важни. Във втората Симеонова говори за своите уроци до този момент от парламента - часовете празно говорене по комисии, разбирателството при закрити врати, последвано от обидите в зала, както и доколко нейните съграждани от Враца са ангажирани в това да участват в политическия процес през своя народен представител.

"Гласът на "Капитал" e седмичен подкаст, в който журналистите разказват интересна история от седмицата в дълбочина, с контекст и анализ и в който търсим мнения от експерти от света на политиката, икономиката или бизнеса за важните въпроси на нашето време.

Ако този епизод ви хареса и искате да слушате новите епизоди веднага щом излязат, абонирайте се за "Гласът на "Капитал" в Apple Podcasts, Google Podcasts или Spotify. Може да следите подкаста и като добавите този RSS Feed във вашата програма за подкасти.

Обратна връзка за "Гласът на "Капитал" можете да ни изпращате на [email protected] или в познатите ви профили на "Капитал" във Facebook и Twitter.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Много ми е интересно дали са правени някакви оценки след всички средства, които се изсипаха чрез инструменти за насърчаване на стартиращи компании и дали е правена някаква оценка на ефективността - колко от тези компании са се задържали, колко са фейлнали, колко оборот генерират, работни места и тн.

    Едно бързо "прецъкване" по партидата на Илевън показва, че една значителна част от компаниите, които са били финансирани, вече изглежда да не извършват дейност. Други не осигуряват никакви служители. Става още по-интересно ако се види, че близо 73% от инвестициите на фонда са в 4 компании, които все пак са с валидиран бизнес модел или перспективни ниши (Енхенсиви, Сенсика, Бизнесмап и Смарт Окто 360). Останалите са по-фрагментирани и има немалко компании, които всъщност са си за отписване. Та така де, интересно е колко пари са наляти общо в фондовете 11, Лаунчхъб и тн, до колко компании са стигнали и какъв е бил резултатът.

    Радвам се, че имаме все повече интересни имена като Payhawk, GTMhub, Office RnD и тн. В контекста на по-голямата картинка обаче, наличието на компания еднорог далеч не е панацея. В крайна сметка тага еднорог е свързан просто с оценката на компанията, а в тези години на лесни пари е субективен показател. Иначе казано - интересно ми е колко милиони се наляха и дали след стотищите създадени компании ефектът надвишава да кажем 10тина комерсиално успешни компании, които са достигнали финансова автономност. Само така бихме могли да оценим и opportunity cost-а.

    Защото стартъпите са доста секси тема и съответно на това се реагира емоционално, до някаква степен дори ирационално. Самата г-жа Симеонова е някакъв пример за това. Не съм запознат в детайли с дейността и като управляващ ABLE, но ако съдим трак-рекърда на сайта за социално предприемачество(дамата така се представяше като я анонсираха в ПП), то вътре има 10-15 ресторанта... Много хора говорят за тези стартиращи компании, но всъщност успешните изходи от инвестиции са относително малко все още. Реално хората, които имат сериозен опит са бивши фаундъри тип джентълмените от Телерик, които връщат обратно адски много неща към общността, както и фондове тип Невек. Та така, остава си чуденето дали размерът на нялатите средства е съпътстван и от реално създадена стойност...

    Нередност?
  • peaspiring

    До коментар [#1] от "Quandt":

    На тези въпроси лесно може да се отговори, като се видят финансовите резултати на всеки от тези фондове. А и принципът на този бизнес е, че една две инвестиции трябва да избият загубите от всички останали...

    Нередност?
  • 3
    quandt avatar :-|
    Quandt

    До коментар [#2] от "peaspiring":

    Не е чак толкова лесно. Фондовете са няколко, като някои от тях имат по няколко дружества, чрез които са правели инвестициите. Отделно, че се е инвестирало в доста на брой компании, което допълнително затруднява процеса. Някои от тях нямат не отчитат директни дялове в ООД-та, тоест това може да е оформено по по-различен начин от дялове инвестиция. Винаги има елемента на лаг, както и не е задължително да се подават детайлни финансови отчети(някои фондове са публикували само такива по НСС). Трудно е да се правят кръстосани проверки с публични източници, защото често дори и да е обявена сделка, не се цитират суми. А колко точно са големи е относително трудно да се каже. Например Лончхъб при излизането им от Хелоу Хънгри(bgmenu.com) към Takeaway са получили 745 х. лв. при 627 балансова стойност(+118к). Другата доста рентабилна инвестиция е била Клаудпайпс на стойност 611 х. при балансова стойност 188 (+423). Щеше да ми е интересно да насрещна например със загуби покрай дяловете в Релоялти, в което са наляти близо милион(не само от споменатия фонд), но делът е закупен чрез тяхно холандско дружество, което не изглежда да консолидират. Та от тази гледна точка естествено не е невъзможно, но е трудно да събереш толкова много данни сам.

    Да, ако някой е толкова любопитен, би трябвало да има и начин. Само че нюансът е друг - тези фондове управляваха много голям ресурс, който беше и по ОП, ако не ме лъже паметта. Тоест ЕИФ или ФнФ(или която и да е друга институция, през която е минавало разпределението) би трябвало да изискват подобна информация, на база на която да се правят оценки на ефективността.

    Та затова и питам. На базисно ниво е факт, че при такива фондове се очаква висок fail rate, но и големи печалби при успешни екзити. Въпросът е, че тези фондове се правеха с много голям публичен ресурс, който целеше именно да насърчи иновативни компании. Въпросът е дали усилията на държавните органи доведоха и до съответните плодове, което би трябвало самите те да могат да кажат. Ако ти е попадало нещо по-детайлно - моля те да споделиш, ще прочета с интерес.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал