Видеоподкаст | Големите български кризи - две зими и една рецесия

В разговора, част от темата "Кризите на нашето недоволство", финансовият редактор на "Капитал" Николай Стоянов и икономистът Георги Ганев припомнят раждането и ефектите на Лукановата зима, Виденовата зима и Световната финансова криза

Икономическите кризи вървят ръка за ръка с масови протести.

Мила Чернева

Икономическите кризи вървят ръка за ръка с масови протести. © Живко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През октомври 2023 г. "Капитал" ще навърши 30 години от първия си публикуван брой.

По случай рождения ден журналистите от вестника ще разработят поредица от "исторически" теми в поредицата "Капитал 30: Големите теми". Ще се разровим в архива на "Капитал", ще си припомним ключови събития от историята на България, ще припомним кои бяха главните герои и случки, как изглеждаха нещата тогава и как сега - за да осмислим миналите събития през настоящето.

Очаквайте останалите материали по темата в седмичния брой на "Капитал" и на www.capital.bg

Гласът на Капитал

Още подкасти

„Гласът на Капитал“ е седмичен подкаст, в който журналистите разказват най-важната история от седмицата в дълбочина, с контекст и анализ.

Лукановата зима, Виденовата зима и Световната финансова криза се стоварват върху България и, по- конкретно, икономиката й. Затова и посветихме втората от "Големите теми" именно на тях. В обзорен разговор финансовият редактор на "Капитал" Николай Стоянов и икономистът Георги Ганев разказват как се раждат тези кризи, какви са последствията от тях и защо сегашната ситуация изобщо не се вписва в концепцията за "криза".

Всъщност се оказва, че България посреща и демокрацията, и членството си в Европейския съюз с надежда, но вместо това е сдобива с криза. И ако първите две са си произведени на българска земя, третата е внос от чужбина.

Първата е типична криза на прехода, като обаче властта след 1989 г. остава в БКП, която се преименува на БСП. Николай Стоянов отбелязва, че има усещане за пропиляно време най- вече заради борби в политиката, а не толкова заради търсене на посока, която е била ясна.

След това през 1994 г. се провеждат избори и на следващата година БСП формира правителство с премиер Жан Виденов. Георги Ганев припомня, че тогава БСП говори за "трети път" - не социализъм и планова икономика, не капитализъм, а някакъв друг.

"Зад тази реторика, която спечели гласовете, всъщност проектите, които сработиха, се оказаха плячкосващите проекти на определени стратегически разположени стопански елити в България, всъщност от средния ешалон комунистически ръководители на предприятия", спомня си икономистът.

При рецесията от 2008 г. има безработица, скок на лихвите и необслужваните заеми, спад на цените на имотите. Георги Ганев сравнява периода отпреди 15 години със сегашния.

"Едно е да можеш си купиш една кофичка кисело мляко по-малко за месеца, но с текущата си заплата, друго е цените на никъде да не мърдат, но като останеш без заплата, какво ти дреме, че не се повишават цените", подчерта Георги Ганев, като напомни, че инфлацията през 2008 г. е била 15%, бързо е слязла до нула, но това не е решило проблемите за хората.

"Това е много по- катастрофично събитие, отколкото реалната ми покупателна стойност на заплатата да не нараства толкова бързо, колкото ми се иска. Това са различни категории събития. Към момента ние сме в по- благоприятната категория, важно е перспективите за българската икономика д абъдат ясно поддържани".

Чуйте още:

Защо кризата на прехода към демокрация и пазарна икономика у нас е по-тежка отколкото в други държави в Източна Европа
Как се раждат "кредитните милионери"
Какви са ефектите от двете "зимни" кризи
Как българските правителства посрещат рецесията, която се промъква към България