Подкаст | Алек Петров, McKinsey: 12 часа на ден не е нормално работно време, това е лукс

Вторият гост в подкаст поредицата "Неуморимите" е старши партньор в McKinsey London

На 15 години (някъде в началото на 90те), съвсем не на майтап, той много конкретно знае какво иска да прави - иска да става финансов консултант в Лондон. Тръгва от България през 1997 г., а пътят му до Лондон минава през Антверпен, където първата му работа е да изкоренява дървета. Следват Будапеща, Виена, а по-късно и Милано. Постига мечтата си и става трейдър в лондонския офис на "Лиман брадърс", помагат му и доста българи. Изживява мечтата си до момента, в който банката фалира през 2008.

Днес той е старши партньор в лондонския офис на McKinsey. 25 години след като за първи път тръгва по белия свят, за да преследва мечтите си, Алек Петров вижда себе си просто като един професионален номад - ще отиде там, където му е интересно, там където има работа.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

На 15 години (някъде в началото на 90те), съвсем не на майтап, той много конкретно знае какво иска да прави - иска да става финансов консултант в Лондон. Тръгва от България през 1997 г., а пътят му до Лондон минава през Антверпен, където първата му работа е да изкоренява дървета. Следват Будапеща, Виена, а по-късно и Милано. Постига мечтата си и става трейдър в лондонския офис на "Лиман брадърс", помагат му и доста българи. Изживява мечтата си до момента, в който банката фалира през 2008.

Днес той е старши партньор в лондонския офис на McKinsey. 25 години след като за първи път тръгва по белия свят, за да преследва мечтите си, Алек Петров вижда себе си просто като един професионален номад - ще отиде там, където му е интересно, там където има работа.

Чуите записа с него тук и във всички аудиоплатформи:

Алек Петров е убеден, че лично за него оставането в България в края над 90-те нямаше да му позволи да достигне пълния си потенциал. Но също е убеден, че помага на България много повече сега отколкото ако не беше напуснал България. За да постигне целите си учи доста, и работи още повече, вярва, че е добре да си първи, както и че е добре е да се помага на хората. Счита ината и упоритостта си за черти, които му помагат. В разговора с Алек говорим за пътя от банкрут, едно кашонче и ипотека в Лондон до това да си сред малкото на брой старши партьори на "Макинзи" в цял свят.

Говорим за консултанството по принцип и в частност, за начина да увеличи човек шансовете си да се озове на работно място като "Макинзи". Говорим също и за българското образование, фондация "Александър", потенциала на България, и амбицията, която е толкова важно да определим за нас като нация. Негово верую е, че когато вярваш на хората и им се доверяваш, разбира се, че могат да те излъжат, но ако имаш защитни механизми, те ще те излъжат, но няма да е толкова лошо. А това е прекалено ниска цена да се плати за един живот, който човек прекарва в добрата страна и вярвайки на хората, а не мислейки постоянно как ще те прекарат.

За България и българите в чужбина

Според Алек, хубавото на България е, че е малка и може да се оправи с не много пари. Не сме огромна територия, имаме страхотна природа и всичко, но някак си първо - амбицията ни трябва да се повиши - трябва да редефинираме къде искаме да стигнем. Защото там където се виждаме не е достатъчно, то е много ниско, това е доста под нашия потенциал. И да се работи. 12 часа на ден не е нормално работно време, това е лукс.

Хубавото на малка страна също е, че малка група от хора могат да променят нещата. Никой не трябва да се съмнява в силата на една малка група от хора да променят нещата е там. Просто трябва да иска. Индивидуални промени се правят от пет човека, по-големи промени се правят от много групи по пет човека.

Българи в чужбина има много. Тези, които помагат на България също са много. Има и такива, които не помагат още, но могат да започнат. Българите в чужбина, които искат са част от това - те нямат нужда да бъдат реинтегрирани.

2050 - къде може да е България?

Според него трябва да вземем съдбата в свои ръце - може да сме един от лидерите на Европа по туризъм, може да сме един от лидерите на Европа по електроника, може да сме един от лидерите на Европа по хармонично

живеене на различни общества. Хубавото на България също е, че нещата може да се случат - тук (в Англия) е много по-трудно да се завърти машината. Тук (в Англия) никой не може така да мечтае. Живот да съществуваме ей така, ден за ден, просто не си струва.

България днес има огромен потенциал. Въпросът е каква амбиция имаме?

НЕУМОРИМИТЕ е подкаст на Милена Иванова, създаден в партньорство с "Капитал": една мечта за това, какво може да сме ние, каква може да е България, благодарение и поради нас. НЕУМОРИМИТЕ е подкаст, в който ще чуете истории - през разговори с най- обикновени българи пръснати по цял свят - прескочили безброй препятствия по пътя си, успели и успяващи. През споделените истории, НЕУМОРИМИТЕ е един разказ за България - такава каквато е и такава каквато може да е. Защото всички ние сме България, без значение къде сме.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    barbarossa avatar :-|
    Barbarossa

    Няма линк към подкаста...

    Нередност?
Нов коментар