Подкаст: Д-р Боряна Димитрова: за една холивудска усмивка

От доктор по икономика до доктор по стоматология и ортодонтия - д-р Бояна Димитрова разказва за "перфектната усмивка", предизвикателствата да запишеш в университета на 36 и още...

Осмият гост в поредицата с водещ Милена Иванова е д-р Боряна Георгиева
Осмият гост в поредицата с водещ Милена Иванова е д-р Боряна Георгиева
Осмият гост в поредицата с водещ Милена Иванова е д-р Боряна Георгиева
Осмият гост в поредицата с водещ Милена Иванова е д-р Боряна Георгиева

Боряна Димитрова първо става доктор на науките по икономика от Бостънския колеж (Boston College). След години кариера в бизнеса обаче ѝ липсва удовлетвореност от корпоративния свят и решава да направи рязък завой, движена от желанието да е по-полезна и за другите. На 36 години се връща в училище и 6 години по-късно става отново доктор - този път по стоматология и ортодонтия, от University of Pennsylvania, едно от топ-5 училищата в САЩ за тази специалност.

"Наскоро имах пациент, който ми каза, че според него човек не може да си намери добре платена работа тук, ако зъбите му не са добре подредени."


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Боряна Димитрова първо става доктор на науките по икономика от Бостънския колеж (Boston College). След години кариера в бизнеса обаче ѝ липсва удовлетвореност от корпоративния свят и решава да направи рязък завой, движена от желанието да е по-полезна и за другите. На 36 години се връща в училище и 6 години по-късно става отново доктор - този път по стоматология и ортодонтия, от University of Pennsylvania, едно от топ-5 училищата в САЩ за тази специалност.

"Наскоро имах пациент, който ми каза, че според него човек не може да си намери добре платена работа тук, ако зъбите му не са добре подредени."

С Боряна си говорим за перфектната усмивка, такава каквато я "произвеждат" от другата страна на океана, в САЩ. Говорим си за 1939 г., "Магьосникът от Оз" и Джуди Гарланд, с която всъщност започва манията на американците към бели и перфектно подредени зъби, както и за влиянието на социалните медии при избора на пациенти да предприемат конкретно лечение. Обсъждаме типичния профил на пациента в ортодонтски кабинет и изключенията - като например една 82-годишна дама, която решава да изправи зъбите си, за да е сигурна, че те ще бъдат в нейната уста в добро състояние през останалите години от живота ѝ.

"Бих казала, че не се вписвах изобщо..."

Докато учи ортодонтия, Боряна се оказва малцинство - освен че е на 36 години в клас със средна възраст 22 години, тя е и бяла жена в клас, където 80% от студентите са от азиатски произход. Оказва се, че конкуренцията в професионалните училища в САЩ се дължи предимно на население от Южна Корея, Китай и Индия, деца на първо поколение имигранти, които получават огромен натиск да имат професии, които в очите на родителите са престижни, добре заплатени и т.н. Контрастът с бялото население и начинът, по който това население възпитава децата си в последните години, е фрапантен и Боряна го вижда ежедневно с очите си на ортодонтския стол.

"Стоматологията е една от редките специалности в САЩ, където човек може да има сравнително приличен начин на живот, ако избере да работи по-малко."

"По-малко" реално обаче значи 10-часов работен ден, 5 или 6 дни в седмицата, а всеки ден ортодонтът вижда между 40 и 90 (!) пациенти в зависимост от клиниката, в която преглежда. Как практически е възможно това - чуйте в разговора ни.

"Беше ясно, че няма да има почти никаква финансова възвръщаемост върху моя останал професионален живот, но бях достатъчно мотивирана, за да го направя."

И понеже в България имаме навика да сравняваме доходи между различни държави, без да разбираме разходната част на уравнението, аз я разхождам из другата страна на монетата - колко струва образованието на ортодонт в Америка. Грубата сметка ни отвежда на над 1 млн. долара, които средностатистическият студент финансира със заеми, които изплаща цял живот.

"С годините, с появата на децата и сега със започването на тяхното образование виждам нещата по един много по-различен начин."

Боряна се озовава за първи път в САЩ през 1994 г. и уж отива само за една година, а почти 30 години по-късно, все още е там. Животът й в Америка се случва по североизточното крайбрежие - живяла е в Бостън, Филаделфия и Ню Йорк, а към днешна дата живее и работи в щата Ню Йорк. Освен че правим виртуална разходка по източното крайбрежие, си говорим и за промените, които Боряна вижда в страната от 1994 г. насам.

"Нашите български баби са ценност, която не съществува според мен на друго място."

Боряна споделя най-откровено, че успява да направи този радикален завой изцяло благодарение на майка си, която отглежда децата, докато тя учи едва ли не 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата. Двете се съгласяваме, че бабата е българска привилегия, за която американците могат само да си мечтаят.

Мечтата за България през 2050 г.: нашите деца и начинът, по който ги възпитаваме и отглеждаме, са надеждата за подобряването, за напредъка

"България би била по-добро място от това, което е, ако възпитаваме децата си да бъдат етични и морални хора, ако им помогнем да изградят ценностна система, която се основава на уважение към околните, на толерантност към тези, които са различни от нас, на стремеж към разбирателство и хармония в човешките отношения. Мисля, че това би било поколение, което би могло да доведе страната ни към по-добро бъдеще", казва Боряна.

НЕУМОРИМИТЕ е подкаст на Милена Иванова, създаден в партньорство с "Капитал": една мечта за това, какво може да сме ние, каква може да е България благодарение и поради нас. НЕУМОРИМИТЕ е подкаст, в който ще чуете истории - през разговори с най-обикновени българи, пръснати по цял свят - прескочили безброй препятствия по пътя си, успели и успяващи. През споделените истории НЕУМОРИМИТЕ е един разказ за България - такава, каквато е, и такава, каквато може да е. Защото всички ние сме България, без значение къде сме.

За Милена Иванова, създател на НЕУМОРИМИТЕ:

Бивш инвестиционен банкер, живяла и работила в седем държави, с домашен адрес в един или друг момент, за по-дълго или по-кратко в САЩ, Полша, Франция, Австрия, Великобритания, Казахстан и Русия, както и в България. Борави със седем езика. Предприемач и клиничен ароматерапевт, с доста по-широки интереси към днешна дата, в портфейл от различни дейности - от управление на инвестиции, през работа за бордове до управлението на малък стартъп в света на ароматерапията и подкрепа на семейния бизнес. Никога не се е считала за емигрант, а за един професионален номад в години, в които този термин още не е на мода. Завършила MBA в INSEAD - Франция, през 2003 г., като през 2018 г. получава квалификация отново там и като сертифициран независим директор. Председател на борда на съветниците на "Нетерра" в България.

Целия разговор може да прочетете тук:

Днес имам един много специален гост, или гостенка. Казва се Боряна Димитрова и има невероятно интересна история. Боряна в момента се намира в щата Ню Йорк (New York state). С нея се познаваме от детските години, от един град сме, любимият ми Велико Търново. Боряна беше икономист и причината, поради която реших да ви я представя, е интересният завой, който тя направи в един период от живота си. Както беше икономист и се занимаваше с transfer pricing (трансферно ценообразуване), не помня, в Price Waterhouse ли беше, така се озова в училище обратно, за да учи стоматология и в момента практикува като ортодонт.

Така че с Боряна ще си говорим за прекрасната усмивка, перфектната усмивка и всякакви други неща.

Добре дошла, Боряна. Чуваме ли се?

Боряна: Добре заварила. Тук съм.

Ето така. Представих те, както аз те виждам в най-обща картина. Разкажи ни откъде тръгна ти, ще стигнем до ортодонтията, но как въобще се озова в Америка и какво ти се случи през последните 30, или колко са, години?

Боряна: Почти толкова. Както ти спомена, аз съм ти съгражданка, от Велико Търново съм и съм завършила ПМГ "Васил Друмев". Заминах за Щатите през есента на 1994 г. за моята последна година от гимназията. Това трябваше да бъде само 1 година, но ето, почти 30 години по-късно аз все още съм тук. Образованието и професионалният ми живот ме насочиха към големите градове по североизточния бряг на Щатите и за последните години съм прекарала доста време в Бостън, Филаделфия и Ню Йорк и в момента съм в Ню Йорк, както ти каза.

Спомена образование. Разкажи ни какво си учила, къде си учила.

Боряна: След завършването на колеж, който беше в Юга, в Южна Каролина, се преместих в Бостън, където получих магистърска и докторска степен по икономика и работих като икономист в "Делойт и Туш", която, както може би нашите слушатели знаят, е една от 4 големи счетоводни къщи в САЩ. Имах доста добра професионална кариера, работех с чудесни, много умни колеги, по много интересни проекти, пътувах доста, разбирах кое прави компаниите печеливши и как се разпределят техните печалби в различните клонове, в които те оперират в света. Но в един момент този корпоративен свят не ме удовлетворяваше. Мислех, че ще се чувствам по-щастлива и по-полезна за себе си и за другите, ако работя директно с хора в сферата на здравеопазването и така, след много дълъг процес на обмисляне и анализи, реших да направя радикален завой в живота си и да започна да уча стоматология.

На колко години беше когато реши това, случи се това?

Боряна: Да. Аз го мислех от много години, но започнах на 36.

Това очевидно е доста различна възраст от колегите ти. Каква е средната възраст на колегите ти от университета?

Боряна: Да точно така. Средната възраст, на която се започва професионално образование тук, е 22 години. Доста голяма разлика, да.

Как се вписваше ти в този възрастов диапазон? Плюсове и минуси за теб и за другите?

Боряна: Да, точно така, трудно, бих казала, че не се вписвах изобщо. Имаше още няколко човека, които бяха на подобна възраст като мен, и ние добре се разбирахме един с друг, но като цяло нямах много допирни точки с тези доста по-млади от мен.

Другото сложно нещо в моята ситуация беше, че нашият син беше на 1 година, когато започнах да уча, дъщеря ни се роди лятото след втората година в програмата, та бях с две малки деца и това правеше комуникациите с моите колеги почти невъзможно.

Ти си доста скромна и не споменаваш, но може би е добре да споменеш университета, в който си завършила - и първия, и втория. Защото това са много престижни, много високо оценявани места и двете в съответната специалност.

Боряна: Икономика завърших в Boston College в Бостън, а стоматология и след това специализация по ортодонтия направих в University of Pennsylvania, който има много известни училища, от рода на Wharton, който е техният business school (бизнес училище), Училището по медицина е много известно и може би е добре да кажа, че една от причините, поради които се развиха толкова бързо и излязоха на пазара ваксините срещу ковид, е изследователска дейност, която беше направена в University of Pennsylvania, в училището по медицина. И, разбира се, като институция за undergraduate образование (бакалавърска степен) е чудесна, член на Лавровата лига.

А в стоматология, къде е рамкиран университетът?

Боряна: Бих казала, че е на едно от първите 5 места в САЩ.

Топ 5 - колко струва това образование? Защото всички в България говорят, тук хората обичат да сравняват доходи на различните професии, ако си лекар тук, изкарваш толкова, ако си лекар в Америка, изкарваш толкова. Няма да те питам за доходната страна на нещата, но колко струва всъщност от началото до края да завършиш образованието и специализацията след това.

Боряна: Това училище по стоматология заедно с още няколко са едни от най-скъпите в страната, за съжаление. Една година е 100 хил. долара, а специализацията е също толкова.

И са общо колко години са със специализацията?

Боряна: В моя случай общо 6 години.

Шест години значи 600 хил. долара плюс разходите за живот в този период, плюс загубения доход за някой, който вече е с професионална реализация - реално говорим за над 1 млн. долара инвестирани под една или друга форма. Как се избива на възраст, т.е. ти ако си започнала на 36 и завършиш на 42, оттам насетне явно го слагаш повече в графата "искам да помагам", отколкото в графата "инвестиция, от която търся най-високата възвръщаемост". Или?

Боряна: Точно. Аз правих много сметки преди започването, много екселски таблици съм направила.

Като един истински икономист, разбира се. Без ексел не може.

Боряна: Беше ясно, че няма да има финансова възвръщаемост почти никаква върху моя останал професионален живот, но бях достатъчно мотивирана, за да го направя. Сега на моменти се чудя дали беше разумно решение, но като цяло не съжалявам за направеното.

Принципно как се финансира в САЩ образование? Да разкажеш. Защото в България образованието, както знаем, или е държавно, или е платено, но в съвсем различни параметри говорим. Разкажи на слушателите, това образование в Америка, как средният студент го финансира?

Боряна: Бих казала, че средният студент взема заеми. На много малък процент от хората образованието се плаща от родители и баби и дядовци. Също малък процент от хората получават пълни стипендии за тяхното образование. Болшинството от хората вземат заеми, които след това изплащат цял живот.

Цял живот...

Боряна: Да, точно така. Да, това е едно от много скъпите неща в тази страна. И нали на това в последните дни се дължи тази кампания и законите, които подписа президентът Байдън, да се опростят част от заемите на студентите. Но размерите, които се опрощават за момента са много малки. Ще видим какво ще се направи за в бъдеще. Но това е проблем, защото образованието всяка година се покачва повече от инфлацията, и много хора просто не могат да си го позволят.

Става луксозна стока - като "Порше" и "Ролекс", да речем.

Боряна: Точно така, да.

Понеже си говорим за ортодонтия - да си поговорим за ортодонтия. Ти как избра всъщност тази специалност?

Боряна: Да това е добър въпрос. На мен ми допадна естетическият аспект на специалността. Има, разбира се, и функционален, който е много важен, защото ортодонтията се занимава не само с изправянето на зъбите, но и с установяването и постигането на правилна захапка, което всъщност е много важно нещо. Но бих казала, че ми хареса това, че пациентите до голяма степен са щастливи по време на тяхното третиране. Те искат да предприемат ортодонтско лечение и като цяло се създава една много позитивна атмосфера между ортодонта и пациента. Мисля, че това ме привлече. Няма го този страх от зъболекаря, който по принцип се свързва с много други стоматологични процедури.

И пациентите ти са, като възрастов диапазон процентно къде се разпределят? Не само за теб, но като тенденция в САЩ?

Боряна: Американската академия по ортодонтия препоръчва първият преглед от ортодонт да се направи на дете на 7-годишна възраст. На тази възраст много малко деца имат нужда от ортодонтско лечение, но за тези, които имат нужда, е много важно то да бъде започнато. Това е т.нар. ранно лечение и най-често е свързано с ортопедична промяна на костите на лицето, а не обезателно с прави зъби. Може би 10% от моите пациенти са на възраст между 7 и 10 години. Много голяма част, около 70%, са на типичната възраст между 11 и 14 години и останалите 20% са възрастни хора, като под възрастни, това са хора над 16-годишна възраст. Тази възраст може да бъде много увеличена. По време на специализацията имах пациентка, която беше на 82 години.

О, уау.

Боряна: Да.

Какво правихте при нея?

Боряна: Тя беше притеснена, че зъбите и не са прави. Искаше да е сигурна, че те са прави, здрави и че зъбите ще бъдат в нейната уста в добро състояние през останалите години от живота й.

Ето така. Което ни отвежда към американската усмивка и идеала там. Откъде идва това цялото нещо, ти как го виждаш? Защото в България в днешно време ортодонтията е доста по-разпространена и доста повече родители започват лечение с децата си на ранна възраст, не в техническия смисъл, но в тийнейджърството. Промяна е от времената, в които аз и ти сме били деца. Но мисля, че все още има доста голяма разлика между България и Америка, Америка и Европа да кажем. Та, разкажи ни за идеалната, перфектната усмивка, както я разбирате вие там, в Америка.

Боряна: Да, любовта на американците към подредените зъби се дължи на Холивуд. Интересът към перфектната, блестяща усмивка започва с Джуди Гарланд, която през 1939 г. играе ролята на Дороти Гейл в "Магьосникът от Оз". Та Холивуд и до днес продължава да показва перфектни усмивки - може да се сетим за тези на Джулия Робъртс, Анджелина Джоли, Том Круз и т.н. Следвайки примера на Холивуд, днес 80% от американските тийнейджъри и около една четвърт от възрастното население носят скоби или инвизалайн, или са в процес на ортодонтско лечение. Наскоро имах пациент, който ми каза, че според него човек не може да си намери добре платена работа тук, ако зъбите му не са добре подредени. Аз не съм съвсем съгласна с това мнение, но това просто ви дава представа за отношението на хората към добре подредените зъби.

Може да се направи също аргументът, че подредените зъби са свързани с доброто здраве. Има научни изследвания, които показват, че когато зъбите са подредени, човек може да мие по-добре и да флосва (почиства с конец) по-добре и вероятността от развитието на бактерии, които причиняват пародонтоза е значително намалена. Така че този здравословен компонент съществува към естетическия.

Но тръгваме, първата крачка е естетиката и след това съобразяваме и другите неща. Интересно. Колко струва едно типично лечение, винаги има изключения, но...

Боряна: Като цяло, в рамките на страната, мисля, че средната цифра е 6 хил. долара.

А като времетраене?

Боряна: Типичното ортодонтско лечение е 24 месеца, или 2 години.

И в технологиите, ти спомена инвизалайн, като различни методи, които се използват, какво се използва най-често, какво е отшумяло.

Боряна: Всъщност ортодонтията като такава или основните й принципи не са променени през последните 100 години. На тийнейджъри и по-малки деца се слагат брекети, които нашите слушатели, предполагам, знаят как изглеждат, те са метални най-често. Тези брекети могат също да бъдат от керамика, изглеждат бели, порцеланови. Това е сравнително ново развитие в ортодонтията и е предимно мотивирано от естетически съображения на възрастни хора или на тийнейджъри, които наближават късните тийнейджърски години. Инвизалайн съществува от около 30 години, компанията започва в Stanford Business school, от двама човека, които нямат нищо общо със стоматологията. Това са хора, които се занимават с бизнес. Инвизалайн като технология се развиха доста през този период от време и предимно се търсят от възрастни хора, които не искат тяхното ортодонтско лечение да бъде очевидно или забележимо. Това, което аз наблюдавам през последните две години, е, че все повече и повече тийнейджъри в ранните тийнейджърски години идват при мен и искат да бъдат третирани с инвизалайн. Това според мен се дължи основно на социалните медии, TikTok, Instagram и т.н. Инвизалайн е много добър и удачен начин за лечение, но смятам, че все още по-сложни случаи, които имат нужда от изваждане на перманентни зъби или където трябва да се прави лицево-челюстна хирургия, трябва да се третират с обикновените метални брекети, които познаваме.

Значи социалните медии са станали фактор. Виж, за това не се бях замисляла...

Така, ти живееш в Америка, всъщност заминаваш там 1994 г. и реално ти живееш там, другаде не си била. Както спомена, по източното крайбрежие си се "разхождала". Аз докато работех във финансите, много редовно се виждахме, защото Бостън е център за много активи, фирми, които управляват, фондове, които управляват финансови активи. Като идвах да виждам клиенти там, инвеститори, редовно си се виждахме и беше много хубаво. Тази част от моята бивша професия ми липсва, трябва да си призная. Но Бостън, след това си учила във Филаделфия, в момента сте около Ню Йорк. Къде най-много ти харесва?

Боряна: Да добър въпрос. И трите града имат плюсове и минуси. Мисля, че любимото ми място остава Филаделфия. Филаделфия като цяло няма добра репутация, градът е много голям, с много голям процент от бедно, необразовано население. Но градът е стар, исторически, има прекрасни музеи за деца и за възрастни. Много исторически места, които са приятни за посещаване, много чаровни малки улици със стари къщи. Система на здравеопазване, която е номер 1 или номер 2 в страната. Филаделфия е привлекателно място за живеене, защото цената на живот е много ниска в сравнение с Бостън, Вашингтон Д.С., Ню Йорк. И така, това остава място за мен, където аз с голямо желание се връщам и посещавам.

А времето? Защото Бостън е много студен през зимата и много влажен през лятото.

Боряна: Да, точно така. Зимите в Бостън в общи линии са около 6 месеца. Филаделфия е доста по-топло място, на около 6 часа на юг от Бостън е, топло и по-сухо. Филаделфия е едно прекрасно място, надявам се с годините да успее да привлича все повече млади хора и да съумее градът на намери начин да се бори с по-високата престъпност и по-големият процент на бедно население.

30 години почти в Америка... Аз Америка я наблюдавам отстрани. Много време съм прекарала в САЩ и в командировки, всъщност моята кариера започна от САЩ 1997 г., имам си моето мнение, но как виждаш ти Америка в тези 30 години като промени, като развитие? Какво се е случило там от първия момент, в който ти си кацнала, досега? Как ги виждаш ти нещата отвътре? Ти си хем отвътре, хем отвън - защото, подразбира се, че след 30 години си американски гражданин, но си и българка. Как ти се струват нещата към днешна дата?

Боряна: Да. Мисля на този въпрос мога да отговоря, като виждам предимно промените в себе си. Когато бях на 18, 20, 25 години, моят фокус беше върху образованието, върху кариерата, върху финансовото възнаграждаване на моя труд и не виждах други аспекти на американското общество. С годините, с появата на децата и сега със започването на тяхното образование, виждам нещата по един много по-различен начин. Тази страна е люлката на капитализма и това става все по- и по-очевидно, когато напредват годините. Тук не съществува майчинство като такова, жените стоят с новородени деца вкъщи около 3 месеца най-много и след това се връщат (на работа - бел.ред.). Отглеждането на малки деца е изключително, изключително скъпо. В професионалната сфера е много трудно за една жена да не работи full time (на пълен работен ден - бел. ред.), ако това тя реши да го направи, нейното професионално развитие ще пострада. Много е трудно на семейство с двама работещи родители със сериозни професионални кариери да отглеждат децата си и да им обръщат необходимото внимание и време, което те изискват. Така че животът става изключително напрегнат, изключително динамичен, изключително труден и това не е нещо, което не виждах, когато аз бях млада. Липсва всякаква социална подкрепа и всеки трябва да измисли нещата си, да оправи професионалния и личния си живот сам.

Освен това се случиха други промени в това общество - предпоследният президент всъщност доведе до голямото поляризиране на обществото. Ковид пандемията не помогна в никакъв случай. Тя продължи много голямата поляризация и това според мен не води до нищо добро, за съжаление.

Значи, потвърждаваш това, което и аз отстрани виждам. Защото аз, виж за мен, ти знаеш, аз много време прекарах в САЩ и всъщност от там тръгнах, но за мен лично САЩ не беше опция да остана, просто защото аз исках да имам винаги опцията, ако искам да си дойда вкъщи, разбирай в България, за уикенда, това от САЩ е невъзможно, особено когато прохождаш в професионалната си кариера. Така че за мен това беше препъникамъче от самото начало, но много обичах и имах позитивна емоция към САЩ. Аз се озовах там 1993 г. със стипендия на "Отворено общество", така че първата западна държава, от другата страна на стената за мен бяха Щатите. Това няма как да не остави романтиката, ентусиазма от това първо сблъскване с оня свят, до който ние нямахме достъп "допреди малко". И аз доста в последните години се притеснявам за поляризацията и за липсата на диалог, невъзможността за диалог, който виждам на политическо ниво, че се случва. И защо го говорим? Да, Америка е най-голямата, все още, икономика и доста неща, които се случват там, се отразяват на целия свят. Така че затова те попитах, затова ме вълнува тази тема в момента.

И оттам - България. Понеже спомена всъщност капитализма, в капитализма един ортодонт колко часа работи на ден и колко дни в седмицата работи?

Боряна: Да, аз както направихме сметките по-рано, понеже имам много големи заеми, ми се налага да работя 5 дни в седмицата, някои седмици работя 6 дни. Работя от около 8 до 6 часа. Това не бих казала, че е страшно много, имайки предвид колко се работи в сфери като консултантски услуги, инвестиционно банкиране и т.н. Смятам, че стоматологията е една от редките специалности в САЩ, където човек може да има сравнително приличен начин на живот, ако избере да работи по-малко. На мен ми се налага да работя малко повече, но това е ОК за момента.

Тоест 10 часа на ден, в които средно колко пациента минават през очите и ръцете ти в тези 10 часа?

Боряна: Зависи от типа практика (визира се кабинет или клиника - бел.ред.), където работя. Ако практиката е предимно от пациенти, които плащат таксата сами, без помощта на застраховки, виждам по 40 пациенти на ден. Ако работя в офиси, където се използва социалната системата, която е Medicaid, плащане от държавата за стоматологични услуги, тогава съм виждала и над 90 пациенти на ден.

Това колко минути на пациент прави?

Боряна: Не много, не много. И за съжаление проблемът е, че от това страдат пациентите, защото може да си представите какво е качеството на услугата, която се предлага. Така стоят нещата в тази страна в ортодонтията, за съжаление.

Но дори и с частните (пациенти - бел.ред.) 40 - 50 пациенти, това прави 4-5 на час, тоест ти имаш максимум 15 минути на пациент.

Боряна: Точно така.

Процесът е, ти ходиш от стол на стол, или си имаш твой стол, на който идват пациентите. Как се случва това в 15 минути? То е като на конвейр.

Боряна: Да, аз ходя от стол на стол - в определен кабинет може да има 2 стола, може да има 6 стола. Аз отивам при пациента, виждам докъде е стигнал нашият процес на лечение и казвам на асистента да смени жичките, ако това е необходимо, да даде различни ластици, ако това е необходимо и да се сменят тези цветове, които виждаме по брекетите на децата. Така че основната работа се върши от асистентите. Това, което аз правя, е да правя жичките, да правя определени дъги, за да се постигне определено движение на зъбите, да циментирам апаратчета, когато е необходимо, да слагам брекети и да махам брекети. Това са нещата, които аз правя като ортодонт. Като всъщност моята най-важна работа е преди започването на ортодонтското лечение, когато аз трябва да прегледам снимките и радиографиите, които са направени на пациента, и да измисля най-правилното лечение за пациента. Така че трудът на ортодонта е предимно интелектуален, докато по-голямата част от физическата работа се върши от асистенти.

А асистентите с какво образование са?

Боряна: Асистентите най-често нямат специализирано образование, част от тях са минали определени курсове с продължителност между 6 и 12 месеца. А също има и такива, които са обучени на място. За тях не е необходимо да имат каквото и да било стоматологично образование.

Но, college degree (бакалавърска степен - бел.ред.) учили ли са? Има ли изискване за това? Или имат средно образование и това е достатъчно?

Боряна: Точно така, след средно образование. Бих казала, че няма асистенти, които имат образование на ниво колеж.

Тоест при тях е абсолютно занаят, добри ръце и сръчни ръце.

Боряна: Точно така. Добри ръце, добро око, добро преценяване на степента на прогрес на ортодотското лечение.

Но ти като ортодонт в заключение най-вече работиш с очите си и със сивото вещество и какво си научила, какво виждаш.

Боряна: До голяма степен, да, или това е най-важното, което ортодонтът предлага на пациента.

Това е огромна разлика от начина, по който се работи тук. Не знам ти дали имаш наблюдения и дали можеш въобще да коментираш за прилики и разлики между САЩ и България, или САЩ и Европа в ортодонтията, но това което чувам, което разказваш, няма нищо общо като процес с работния процес тук. Не знам дали можеш да го коментираш повече?

Боряна: Аз нямам представа какво точно се прави в България, но предполагам може би, че ортодонтът или стоматологът е доста по-въвлечен в третирането на пациенти и той е отговорен за всичко, което се случва в устата, предполагам.

Да точно така. А има ли американски модел или европейски модел, или това е еволюирало държава по държава? Говори ли се за нещо такова?

Боряна: Не, не мисля. Ортодонтията като такава е единна наука и образованието, бих казала, в Европа, Азия, Латинска Америка и тук. Различията идват от претенциите на населението да имат изправени зъби. Това става все по-популярно и по-популярно в Европа и в България, както ти спомена, но образованието като такова е до голяма степен еднакво в целия свят.

Би ли дошла, можеш ли всъщност да дойдеш в България и да направиш кабинет? Може би питам грешния човек, ако не знаеш дали можеш, забрави дали можеш и ми кажи, би ли дошла?

Боряна: Това, което си мисля, че мога да направя, е да дойда и да водя лекции и курсове на тази тема. Би ми било изключително приятно и мисля, че бихме имали какво да научим един от друг аз и моите колеги в България. Бих отворила кабинет в България с удоволствие, ако нямах огромните заеми, които имам да изплащам.

А аз подозирам, че и регулацията, защото подозирам, че един български лекар или стоматолог посмъртно не може да започне да работи в САЩ, подозирам, че и обратното може би има ограничения в регулацията, европейска или българска, не знам. Това може би е въпрос за адвокати. Но заемите са препъникамъчето до момента, в който решиш, че си свършила с работата. Разбирам.

А като говорим за България, колко често си идвате вие в България и какъв е сантиментът след 30 години? Българският ти е перфектен, дори технически термини използваш, така че не си го забравила. Децата говорят ли български?

Боряна: Аз всъщност идвам в България всяко лято, откакто съм излязла, с изключение на двете лета, когато се родиха децата ни. Децата ни говорят български, това дължа до голяма степен на майка ми, която също както и нас държи те да говорят български. Но тя ги образова, аз всяко лято купувам учебници по български, по които децата в България учат и които след това тези учебници майка ми преподава на нашите деца. Мисля, че нашите деца имат доста добър български, трябва човек да проведе доста дълъг разговор с тях, за да разбере, че те всъщност не живеят в България, според мен.

А вие двамата сте българи, и съпругът ти е българин, така че това помага със сигурност. А бабата е привилегия българска, която американците могат да си я мечтаят като цяло. Българската баба е нещо, което в много малко други страни по този начин се случва. И трябва да отбележа, когато аз бях, нали в началото ти каза, че си виждала Америка като млад човек по друг начин, и аз така, преди да имам деца, дете, виждах бабите по един друг начин, но в момента мисля, че това е една невероятна, то не е социална придобивка, а културна и антропологическа наша придобивка, която всъщност е невероятно нещо и благодарим на бабите, ама не само заради физическата грижа, но и заради тази възможност да предават и да продължават и традиции, и познания и сантимент. Така че, ето така. Но ако ги попитам Лиам и Далия българи ли са, те какво ще ми кажат?

Боряна: Да, аз мисля, че те ще кажат, че са българи. Те имат български паспорти и само да потвърдя това, което ти каза за българските баби. Да, аз успях да направя този радикален завой в моя живот изцяло благодарение на майка ми, която отгледа моите деца, докато аз бях в училище и трябваше да уча едва ли не 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата. Мъжът ми през това време работеше в Ню Йорк, ние бяхме във Филаделфия. Но майка ми не само ни помогна да отгледаме децата ни, тя ги учи на български и математика, тя им говори за България, тя им предава културата, тя им говори за наши роднини, за нашето родословно дърво, за това откъде сме тръгнали. Тя им представя българските обичаи всяка година. Така че да, нашите български баби са ценност, която не съществува според мен на друго място.

Дар божи, благодарим на бабите!

Кажи ми, понеже спомена завоя, две неща имам там отново. Първо, казваш, че учеше почти 24 часа. Аз съм те виждала във Филаделфия в този период и да, изглеждаше доста, аз дори не мога да си го представя, и аз съм някой, който много е работил и е свикнал на много часове в денонощието. Но твоето беше доста екстремно.

Ти си ми споменавала, че си имала в класа много китайци, индийци и че състезанието с тях е много трудно. Сподели нещо за това, различните нации, националности в академичния свят как се случват нещата. Какво имаше предвид, когато си ми разказвала тези неща?

Боряна: Да - около 60% от моя клас в стоматологичната програма бяха азиатци, като един голям процент от тях бяха корейци. А в специализацията ми по ортодонтия около 80% бяха китайци и корейци. Аз като бяла жена бях малцинство, което е много интересен феномен. Конкуренцията в професионалните училища в момента в Щатите се дължи предимно на население от Южна Корея, Китай и Индия. Начинът, по който тези нации отглеждат децата си, е много интересен. Децата се отглеждат най-често изключително строго, от малки свирят поне на един музикален инструмент, учат се чужди езици, децата спортуват задължително и има много голям натиск върху тяхното академично представяне. Това го видях в стоматологията, ситуацията е абсолютно същата и в медицината. И бих казала в точните науки също.

Но това го виждам и с моите деца. Те в момента са на 8 и 11 години и когато ходим на представления по пиано, когато ходим на състезания по шах, математика - децата, които са там, са задължително азиатци или поне голям процент от тези деца са азиатци, има тук-там някое друго русначе и, разбира се, някое друго българче. Но това население е водещата сила според мен в много състезателния живот в американското общество.

А тези твои колеги от университета след това остават в Америка или се връщат в Корея, или другаде, за да работят там?

Боряна: Голяма част от тези хора остават в Щатите. Те са деца на първа генерация имигранти. Т.е. техните родители са имигрирали, тези деца са родени в Щатите, те до голяма степен са американци, но се получава много голям натиск от родителите да имат професии, които в очите на родителите са престижни, добре заплатени и т.н.

А като цяло за американските родители, понеже доста третираш тийнейджъри, като си говорихме, преди да започнем записа, спомена, че доста родители водят, искат да водят лечението. Аз няма да знам какво да кажа на един ортодонт. Какво имаш там предвид и какво се случва с родителството в Америка като подход?

Боряна: Да, точно така. Това е точно обратното на това, което току-що дискутирах. Бялото население в Щатите, или американското население, сякаш в последните години отглежда децата си сякаш на тези деца всичко трябва да им бъде дадено и всичко да им бъде позволено, те трябва да имат възможности за изява, тези деца трябва да бъдат хвалени, техните чувства никога не трябва да бъдат наранени, за всяко състезание или всяко участие, спортно, музикално или академично на тях трябва да им се даде трофей или награда, независимо от тяхното представяне, за да се чувстват добре децата. И това, което аз виждам като резултат на едно такова образование е, че децата, които сядат на стола при мен, никога не са виновни за счупени брекети. Вината е или моя или на асистента. Децата никога не са яли дъвка, пуканки, кракери, не са яли нищо, което е счупило брекетите. Аз може би не съм сложила брекетите добре. Освен това на мен ми се казва колко дълго трябва да бъде лечението и аз постоянно съм питана кога ще свърши то, защото идват рождени дни, идват тържества, идва време за снимки и децата не трябва да бъдат с брекети. Така че това е една постоянна борба между мен и родителите, където аз се опитвам да уважавам тяхното мнение като родители, но същевременно да направя това, което е най-добре за детето откъм ортодонтско лечение. Много интересно.

Не е лесно. Не е лесно. Жонглираш топки във въздуха.

Какво ти липсва от предишната ти професия, или от света на икономистите, на бизнеса?

Боряна: Липсва ми точността, в стоматологията и медицината се оказва, че има много голям диапазон на правилни решения и това е нещо, което не ми харесва. Аз предпочитам отговорът, нещата да са черно-бели, да има правилен и грешен отговор. А този голям диапазон как могат да бъдат направени нещата, как могат да изглеждат нещата е нещо, с което все още се боря вътрешно.

Математик. Един път математик, завинаги математик. Нали. Уравнение с три неизвестни.

А като си говорим за липси, от България има ли нещо, което ти липсва?

Боряна: Липсва ми храната, липсват ми приятелите, с които аз все още поддържам много добра връзка, липсва ми социалният живот, който човек може да има. Липсват ми обичаите също, нашата култура. Опитвам се да ги поддържам доколкото ми е възможно, но това не е лесно.

С 24 часа работа трудно става.

А виждате ли се някой ден обратно тук? Какво виждаш в бъдещето, за вас лично.

Боряна: Трудно ми е да кажа. Поради това, че децата ни са родени тук, мисля, че е важно да сме тук за тях, за да получат това, което ние виждаме като добро в тази система. Ние постоянно се връщаме в България и ще се връщаме с децата в България колкото се може по-дълго дотогава, докато те искат, което се надявам да продължи и след тийнейджърските години. Докато трябва да работим професионално, мисля че и двамата ще работим тук, а след това, след това може да отворя кабинет в България.

А "трябва" в изречението "да работим" - в Америка до колко "трябва" да работиш? Защото там и пенсионирането не е процес, както го знаем ние в България. Какво имаш предвид под "трябва да работим"?

Боряна: Ами, "трябва" идва от факта, че имаме заеми за образование, които трябва да плащаме, от това, че имаме заем за къща, който трябва да изплатим, от това, че всичките занимания около децата са доста скъпи, за които трябва да се плаща. От това, че трябва да се спестява за тяхното образование, колеж и по-нататък. От там идва това "трябва" за съжаление.

Да и с млади деца има доста години работа още пред нас. Ето така, ние сме млади родители, аз много обичам да казвам, аз съм млада майка. Който гони кариерата, става майка на една друга възраст. Няма лошо, ще живеем дълго, напредъкът в медицината, както ти казваш твоят университет работи по въпроса. Така че да сме живи и здрави.

Това ни отвежда вече към финала на разговора и моят въпрос, с който завършвам разговорите си със всички, е: да си представим България през 2050 г. и какво може да бъде тя в добрия сценарий, благодарение на нас самите, т.е. с наше участие. Ти мислила ли си по този въпрос и какво можем да бъдем ние, включително и на базата на знанията, които ти си придобила, аз съм придобила, всеки друг, бил тук и там, е придобил. Какво си представяш в добрия сценарий? Аз за лошия не искам да говоря, защото той е скучна работа. Искам да мечтая, та дай да си помечтаем.

Боряна: Аз много съм си мислила за това и мисля, че след 30-ина години България би била по-добро място от това, което е, ако възпитаваме децата си да бъдат етични и морални хора, ако им помогнем да изградят ценностна система, която се основава на уважение към околните, на толерантност към тези, които са различни от нас, на стремеж към разбирателство и хармония в човешките отношения. Мисля, че това би било поколение, което би могло да доведе страната ни към по-добро бъдеще.

Т.е. нашите деца са надеждата за подобряването, за напредъка. Доста работа имаме, бих казала...

Да, и начина, по който ги възпитаваме и отглеждаме.

Добре, значи в този ред на мисли да си пожелаем прогрес. Сещам се: "Напред, народе възродени", май за това си говорим. Да ги образоваме, да просвещаваме. Нека да го случим.

Благодаря ти много за разговора и за отделеното време и очаквам да се видим на живо, защото пандемията малко ни обърка тази част от нашата рутина, така че очаквам те, или аз там, или ти тук, в скоро време. Благодаря ти много!

Боряна: Благодаря много за поканата, удоволствието беше изцяло мое. Благодаря много!

Все още няма коментари
Нов коментар