Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 фев 1994, 13:15, 538 прочитания

"Едното прасенце отиде на пазар, но умря от глад"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Обиколете министерствата и фирмите в Източна Европа и ще чуете следното оплакване: банките не са щедри на кредити, а лихвените им проценти са лихварски. Изгладнял за кредити и капитал, инфантилният частен сектор умира.

Както във всички останали региони, за които данните са оскъдни и несъдържателни, действителната ситуация е под въпрос. В Полша производството на появяващия се частен сектор (който не включва приватизираните фирми) нараства с 25-30 на сто годишно според Марк Шафър от London School of Economics. Предприемачите се самофинансират от спестявания и печалби, последните от които се увеличават с пари, укрити от данъчните власти. Техните оплаквания от липсата на достатъчно кредити отразяват проблемите на малкия бизнес във всяка страна.


Виждането на Шафър не се споделя широко. Без повече собствен капитал или кредити ръстът на полския частен сектор ще се забави, като фирмите ще се стремят да увеличат инвестициите, предупреждава Матю-Олекс Шжитовски, британски банкер и вицепредседател на полската Bank Slaski. Полските банки не са обърнати с лице към частните фирми. Въпреки че частните предприятия произвеждат две трети от общата продукция, те получават само 25-35 процента от кредитите, отпуснати от 9-те големи банки. В Чешката република нетният размер на заемите (включително и публичните) е спаднал от 6.4 на сто от БВП за 1991 г. на 2.9 процента през 1992 г.

Проблемите са едни и същи

Причините за създалото се положение са много. Те включват големия бюджетен дефицит в Полша и Унгария, който изяжда голяма част от спестяванията, предназначени за използване от частния сектор; непрекъснатите правителствени искания към банките за покриване на лошите дългове на държавните фирми; банкерите, които нямат опит в застраховането на кредитите; законите за фалитите, които са все още или твърде слаби, или абсурдно строги, и последно, но не най-маловажно, опашките от клиенти с малко собствен капитал и непълни счетоводни документи.



Въпреки че правителствената политика е различна, банките в Полша, Унгария и Чешката република имат почти еднакво поведение. Всички избягват новопоявилите се частни предприятия. За да натрупат резерви срещу загуби, те изискват от клиентите си доста големи лихви.

Сега правителствата удвояват усилията си да поставят банките и техните съмнителни клиенти на по-стабилни основи. Най-новите схеми могат да пропаднат по същите причини, поради които се провалиха и техните предшественици: те едва ли ще снабдят банките с достатъчно пари за стабилизиране на балансите или с опита и стимулите за подпомагане на губещите компании. Първият опит на Полша в банковите реформи и вторият на Унгария, които скоро ще бъдат направени, имат същите недостатъци.

Предполага се, че банките трябва да помогнат при реструктурирането на кредитополучателите си в замяна на тяхната собствена рекапитализация от страна на държавата. Условията за планираната правителствена подкрепа в размер на 1 млрд. долара за унгарските банки включват съкращаване на разходите и въвеждане на по-сериозни процедури за отпускане на кредити. До 31 март тази година седемте полски банки, участващи в програма за 1 млрд. долара, трябва да финализират споразуменията си за реструктуриране с големите си клиенти - което може да включи суап на дълг срещу ценни книжа и отписване на заеми - и да обявят в ликвидация някои от тях.

Успехът на плановете в Унгария изглежда нереален и зависи от наближаващите избори. Схемата на Полша изглежда, че страда от недостиг на фондове. Централната банка е изчислила, че "изчистването" на всички полски банки ще струва 3.8 млрд. долара. Реструктурирането също се забавя. Досега е сключена малка част от планираните споразумения.

Призивите на правителствата за спиране на субсидиите за банките може би щяха да изглеждат по-разумни, ако банките бяха приватизирани. И в Полша, и в Унгария тези процеси вървят бавно и сроковете за прилагането на схемите за раздържавяване далеч не се спазват. Само Чехия може да се похвали с реален напредък в това отношение. Дистрибуцията на акциите на приватизираните банки обаче създаде нови проблеми. Банките имат интереси както на собственици, така и на кредитори и това е една причина те да са толкова бавни при обявяването на някои фирми в ликвидация и отпускането на кредити на нови компании.

Времето и обучението

Банкерите са също толкова голям проблем, както и банките. Много от тях са неподготвени за извършване на преценка за кредитния риск на частния сектор. Те по-скоро ще дадат заем на правителствата си или на държавните или приватизирани фирми. Те са още по-малко готови да действат като собственици на компании - една роля, която ще разшири значението си при замяната на дългове за ценни книжа. Европейската банка за възстановяване и развитие предложи намаляване размера на държавните банки чрез премахване на лошите дългове и изравняване на балансите им. Така те ще станат основата за създаване на нови банка, които ще бъдат продадени на инвеститори със способности да финансират добрите фирми и да подпомагат губещите. Засега само времето и обучението имат възможност да разширят броя на компетентните банкери.

Приватизираните банки с чисти счетоводни баланси и мениджъри професионалисти могат най-бързо да отговорят на сигналите на пазара. За съжаление те пък не са толкова щедри.

Това, от което предприемачите се нуждаят най-много -капитал и дългосрочни кредити - не може да им бъде дадено от банките. Последните не могат да отпускат дългосрочни заеми, докато пазарът не им дава кредити за повече от една година. Според един банкер инвестициите в облигации и акции ще бъдат стимулирани чрез облекчаване на данъците, фондовите пазари в Източна Европа обаче, изглежда, имат съдбата да изостават след банките като доставчици на финансиране. Борсите на ценни книжа в региона търгуват с ограничен брой акции.

Само най-богатите компании могат да участват в търговията на капиталовите пазари в Източна Европа. Идеята, че фондовият пазар ще играе голяма роля в корпоративните финанси е една "илюзия", твърди специалист. Изглежда, че повечето предприемачи ще трябва да изчакат, докато банките се оправят.

По Economist
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И Япония обяви извънредно положение И Япония обяви извънредно положение

Правителството на Шинзо Абе ще предложи икономически пакет за 1 трлн. долара

6 апр 2020, 200 прочитания

БДЖ търси да наеме 10 локомотива за 3 години за 25.6 млн. лв. 1 БДЖ търси да наеме 10 локомотива за 3 години за 25.6 млн. лв.

Компанията изпитва силен недостиг на подвижен състав, като при предишната поръчка успя да наеме само един

6 апр 2020, 435 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
България ще си разчисти СИВ-пасивите с Вишеградската четворка и Румъния до края на годината

Производителите са на път да изместят големите търговци от сладките операции

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10