Държавата Мултигруп

Мултигруп не е национален феномен. В това не трябва да има съмнение. Популярността на Илия Павлов, независимо от знака й, в момента е сравнима само с тази на някои от водещите политици, членовете на правителството и Иво Карамански. Все по-често се среща мнението, че групировката е държава в държавата - с органи за сигурност, финансов сектор, въоръжени (законно) отряди, фирми, покриващи целия спектър на деловата активност, в границите на закона, а понякога и твърде близо до тези граници. От уличните войни до сделките за вторична покупко-продажба на външен дълг навсякъде първо споменаваното име е Мултигруп. Твърдението в момента звучи малко пресилено, но след още 4 години, ако сегашните темпове на експанзия се запазят, това няма да е така. Оборотът на групировката за миналата година, обявен от Илия Павлов, е 1 млрд. долара. При всичките условности на това твърдение, той е сравним само с годишния оборот на Петрол и по-голям от оборота на кое да е друго държавно предприятие. Това е добър знак. Най-голямата фирма да бъде частна и българска.

Българска ли е обаче Мултигруп? Кой или кои я създадоха? Доколко е правилно групировката да се идентифицира примерно с Илия Павлов? От принципно важно значение, за да се вникне в логиката на развитие на групировката, са контактите и хората в нея. Използването на готови пари може да е било важно при старта, но освен че е трудно доказуемо, то не е ключово при стратегическото развитие на групировката.


Началото

Илия Павлов е на 33 години, завършил ВИФ и факултативно журналистика. До 1980 година е състезател по борба, републикански шампион. Според собствените му изявления е работил във в. "Нова светлина", след това в обединение "Орфей", занимаващо се и с търговия с предмети на изкуството. Важен за по-нататъшните контакти на Илия Павлов е първият му брак с Тони Чергеланова, дъщеря на ген. Чергеланов, шеф на военното контраразузнаване. Точно този факт му осигурява достъп до хората в службите за сигурност и висшите правителствени среди.

През 1988 е регистрирана кооперация Мултиарт. Освен Илия Павлов друг известен от седемте член-кооператори е Димитър Иванов, шеф на шести отдел на Шесто управление на ДС. Въпреки наименованието си кооперацията не се занимава само с търговия с антики и предмети на изкуството. "Мултиарт беше една голяма каша, ние развивахме тогава разнородна дейност. После разделихме дейностите в отделни структури и създадохме нови вътрешни и външни структури, обединени в Мултигруп", казва Павлов пред "Труд" преди 2 години. Нещата обаче съвсем не са толкова схематично прости. Мултиарт натрупва първите сериозни пари с пряката подкрепа на Андрей Луканов, осъществявайки експортно-реекспортни сделки с продукция на Кремиковци. Следва 8-месечният престой в Малта, където Илия Павлов не емигрира, а напълно легално отива да прави частен бизнес. Преди "революцията". Източници близки до Мултиарт през този период твърдят, че за оформянето на документите се погрижил лично Григор Шопов, първи зам. министър на вътрешните работи, наблюдаващ ДС по това време.



В Малта е създадена фирмата IPN-Trading, която осъществи прословутото рязане на подводници и до 1993 година държеше казината на групировката в България. Пред "24 часа" Павлов си спомня; "С турските ми колеги прекупувахме подводници от Совморфлот, нарязвахме кожусите и ги пращахме за турските металургични заводи"

Контактите със Совморфлот по това време са били възможни единствено за висшето държавно и партийно ръководство. Подобен бизнес би бил немислим, ако Илия Павлов не е имал подкрепата на тогавашния държавен апарат.

Според официални изявления сега тази фирма не е част от Мултигруп.

Завръщането в България

Междувременно е минал 10 ноември. "Не може да продължава така. Трябват банки, вестници, структури - особено в частния бизнес, общо да издърпаме икономиката на тази страна", казва Павлов. "От Малта той се завърна на бял кон", спомня си времето един от първите частни бизнесмени в България. Всъщност Илия Павлов успява да седне на седлото в последния момент. Ключовата фигура в страната по това време е друга - Костадин Чакъров, шеф на канцеларията на Тодор Живков и автор на книгата "На втория етаж". Той фигурира като изпълнителен директор в документите за съдебна регистрация на групировката и в последния момент е заменен и остава в сянка. Чакъров подготвя първите основни структури - Интерстийл, Бартекс, Кредитна банка и т.н.

Начинът, по който е създадена Кредитна банка - с кредит от ДСК, не издава изсипването на купчина готови пари. Въпреки това обаче съществува странна връзка между групировката, Луканов и Дойнов и разпадането на източноевропейските фондове на Максуел.

Връзката с Луканов, Дойнов и Максуел

Всичко подсказва за двойственост, двойна игра или сделка. След обявяването на мораториума по външния дълг Андрей Луканов и Петър Младенов имат интерес от навлизането на Робърт Максуел в България, за да покажат на света, че въпреки спирането на плащанията в България идват чужди инвеститори. Единственото условие, което те поставят, е да не се работи пряко с Огнян Дойнов. И то е спазено, поне формално. По това време се осъществява първата лична среща между Максуел и Павлов в Лондон. При тридневното посещение на Максуел през април 1990 са договорени инвестиции на Максуел комюникейшънс корпорейшън (Maxwell Communications Corporation) за над 10 млн. долара. Интересите на магната са предимно в медиите. Той иска втори канал на националната телевизия или основаването на частен канал, дял между 30 и 40% във в. "Дума", други български вестници, бизнесцентъра в Бистрица, дял в Промишлена микробиология - Разград, дял в националното радио. Условието - да не се работи пряко с Дойнов - може да се разглежда и като необходимост от нов посредник. Два месеца след това посещение във Вадуц е регистриран Мултиинтернешънъл холдинг. Връзката между него и Максуел преминава през Дойнов и инвестиционните фондове на скандалния инвеститор за Източна Европа. Най-известният от тях е Лондон енд бишопсгейт интернешънъл инвестмънт мениджмънт (London and Bishopsgate International Investment Management) с капитал 1 млрд. долара. За този фонд се твърди, че срещу 5% комисиона е управлявал валутния резерв на България.

Под заглавие "Максуел - нова "черна дупка" в Източна Европа" през септември 1990 "Гардиън" съобщава за преименуването на Лондон енд бишопсгейт интернешънъл инвестмънт мениджмънт (London and Bishopsgate International Investment Management) в Максуел - централно и източноевропейско сдружение (Maxwell Central and East European Partnership), защото Лондон енд Бишопсгейт е бил разследван от Имро (Imro), надзорния орган на лондонското Сити. Новият фонд е учреден с 250 млн. долара съвместно с американската инвестиционна банка Мерил Линч. Целта му са преки инвестиции в източноевропейски смесени предприятия. Според съобщение на унгарската информационна агенция MTI от 27 септември 1990 фондът ще финансира проекти в земеделието, енергетиката, туризма, производството на потребителски стоки и строителството. Също така фондът щял да подпомага трансфера на технологии и ноу-хау. Фондът съществува кратко, като до смъртта на Максуел през ноември 1991 успява да инвестира едва 25 млн. долара, предимно в Унгария, съобщава Central European. Няма данни от фонда да са правени инвестиции в България. Междувременно фондът променя името си на Legibus 132 pic. "Докато компанията Артър Андерсен, ликвидатор на фонда, се чудеше къде да пласира инвестициите му, мениджърите му бяха заети с продажбата на самите себе си на потенциални нови работодатели", пише изданието. Един от тях - Ейдриън Френд, който преди това е бил служител на Мерил Линч, започва да работи за Мултигруп. На него в момента групировката дължи тесните си контакти с американската компания. Огнян Дойнов отговаря за международната дейност на Максуел, което предполага, че контролира и източноевропейските му фондове. Само ток би могъл да посредничи за прехвърлянето на Френд в Мултигруп. В тази връзка напълно основателни са твърденията, че едно от местата, от които Мултигруп би могла да получи наготово пари, е последният източноевропейски фонд на магната. За съжаление безкрайната плетеница от фирми, трансформации и пререгистрации на фондовете на Максуел на практика прави невъзможно дори за международните одитори да кажат точно къде са пръснати парите им.

Допълнителен факт, доказващ връзката с Максуел, е регистрираното през 1991 година сдружение Интербизнес 91. Негови учредители са Робърт Максуел, Дани Ротшилд, малтийски гражданин, Димо Димов, министър в правителството на Попов, и др. Адресът на сдружението е "Ангел Кънчев" 3 - доскоро седалище на Мултигруп, сега адрес само на Кредитна банка. Проучването на вестника не установи връзка между Дани Ротшилд и известната фамилия Ротшилд.

Хората и структурите в Мултигруп. Ексминистър Димов заяви, че вероятно като министър е включен в списъка на учредителите без негово знание.

Павлов и Дойнов не отричат познанството си. Огнян Дойнов обаче категорично твърди в последното си интервю, че няма капиталово участие в Мултигруп. За жалост никой не е в състояние да го опровергае. Първата регистрация на Мултиинтернешънъл холдинг е от 25 юни 1990 във Вадуц, Лихтенщайн, с капитал 50 000 швейцарски франка. На 21 февруари 1992 капиталът е увеличен на 500 000 франка. На практика никога няма да стане ясно чия собственост е дружеството. Правото на Лихтенщайн и на Кайманските острови позволява в регистъра да фигурира не името на собственика, това на неговия адвокат. Издава се ценна книга, която впоследствие се джиросва в полза на истинския собственик. Не и задължително тази операция да бъде еднократна. Срещу Мултиинтернешънъл фигурира името на местна адвокатска кантора и на един от нейните служители - Антонио Корба (възможна е буквена грешка във втората част на името). Проблеми със законодателството на Лихтенщайн има и фирмата Прайс уотърхаус, която провежда проучване за изчезналите пари от пенсионните фондове на Максуел. През септември 1992 "Гардиън" цитира представител на фирмата, според който от секретна фирма в Делауеър (щатът с най-либерално законодателство в САЩ) са изчезнали 200 млн. долара. Банковите документи показват, че парите са за РН Inc. - компания, контролирана от благотворителната фондация на Максуел. Фондацията (Maxwell Charitable tion) се управлява от членове на фамилията и е базирана и регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн. Това е другото място, откъдето Мулти сравнително лесно би могла да получи пари накуп.

Следва регистрацията във Вадуц, Мултиинтернешънъл се регистрира и в Драгоман, България. Последната фирма е основен държател на дяловете в първата група компании - Бартекс, Интерстийл, МИ инженеринг, София инс, Арес делта и др., които също са с драгоманска регистрация. Интересна подробност е, че признат търговец като Иван Дремсизов няма дял в Интерстийл. Той е просто прокурист. Същото важи и за Арес делта и Димитър Иванов. Съветът на директорите включва: Илия Павлов - председател, Иван Дремсизов, Васил Тачев, Димитър Жанин Гечовска, Евгени Горанов, Георги Петков. Дружеството е собственост на Мултигруп-Цуг. Символично участие има само Иван Дремсизов, може би за компенсация.

Казват, че когато Толстой е писал "Война и мир", е използвал табла с дървени фигурки с имената на героите, за да не спомене някой след неговата смърт. Неизвестният стратег на Мулти вероятно има същия проблем, стремейки се да обхване стотиците фирми с капиталово участие на холдинга. Специален вътрешен екип на ">
Мултигруп има интерес да участва във формирование като Г-13 по една-единствена причина. Сравнителният недостатък на групировката, може би единствен, е липсата на медии. Мулти няма нужда да договаря пазарни дялове или да ползва чуждо влияние във властта. И двете ги има в достатъчно количество, както стана ясно. Опитът през 1992 година да наложи свой всекидневник в България излезе скъп и неуспешен. Единственият й шанс е проектът за частна телевизия чрез фирмата Глобо, който все още е на предварителен етап. Това искаше и Максуел. А може би той, ако беше жив, щеше да го постигне по-бързо.

Националният капитал

В крайна сметка не е важно дали Чакъров или Павлов управляват в действителност Мултигруп в България, дали са я създали Луканов, Дойнов и Максуел или някой от тях поотделно, а колко данъци е платила и колко работни места е създала. Оценката в никакъв случай не може и не трябва да бъде еднозначна. Мултигруп е създала институции, от които има нужда (фондовата борса), компании, без които някои държавни предприятия биха изпитали затруднения при инцидентното им оттегляне (Интерстийл и Кремиковци), създадени са работни места, които не могат да се пренебрегнат. Неприятните въпроси обаче следват:

Има ли право чужда по същество групировка да идентифицира своя интерес с държавния?

Имат ли право компании, които макар и законно трансферират печалбите си към някой данъчен рай, да говорят за защита на националния капитал?

Не.