Тела от хартия и злато
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тела от хартия и злато

Тела от хартия и злато

Как Ротшилд спаси лондонското сити от колапс

934 прочитания

"В събота - онази ужасна събота, която никога няма да забравя - събитията достигнаха най-трагичната си точка. Всички идваха да теглят парите си, никой не депозираше. Един възрастен сериозен клиент, който обикновено държеше по 30 000 лири при нас, си ги изтегли без никакво предупреждение. За да изплатим всичко, касата остана буквално празна. Хенри отиде да вземе пари назаем, но всеки му отказваше с безсмислени извинения. Олд Скот плачеше като 5-годишно дете...

Тази незабравима ужасна събота бе 3 декември 1825 г. Истеричните партньори принадлежат към частната банкова фирма Pole, Thornton, Free, Down & Scott, а лондонското сити беше в паника. Това бе най-лошата криза от 1720 г., когато раздутите до краен предел схеми за търговия в Пасифика и навсякъде другаде завършиха в сълзи и всеобщ кошмар. Оттогава бяха минали няколко кризи, но нито една не бе толкова опасна за цялата финансова и търговска структура. Всички знаеха причините, никой лекарството.

От началото на 20-те години на миналия век ситито е в състояние на продължително, неконтролируемо и ирационално предлагане (при липса на търсене) - първият от големите бумове на XIX век, последвали поражението на Наполеон във Ватерло през 1815 г. Както всеки, който следи пазара, би разбрал, цените на акциите продължават да растат, докато всеки е убеден, че те ще се покачват. В момента, в който нервите на играчите не издържат, цялата колода се разпилява. Дори и в модерните регулирани пазари психологичните устои са същите, както и по време на голямата криза от 1825 г.

Няма място за разбити сърца

В онези дни банковата система се отличава с голяма зависимост от потребителското доверие, отчасти защото капиталовите й резерви са неадекватни и абсолютно неуправляеми. Протекциите за инвеститорите са минимални; частната Bank of England, тогава на малко по-малко от едно столетие, все още несигурно се противопоставя на модерните виждания за централно банкерство. Освен това множество пришълци от континента се разполагат в ситито, за да се облагодетелстват от новата позиция на Лондон като доминиращ финансов център на света. Квадратната миля в онези дни не била място за разбити сърца.

Една от нейните отличителни черти са брутно надценените кредити за новоосвободените държави от Латинска Америка. Поне Колумбия, Чили и Перу вече са съществуващи реални места за разлика от Поайе, въображаема страна някъде в Централна Америка, за която успешно са издавани акции. До края на 1825 г. балонът от чужди кредити и стимули за компании се пука, подпомогнат от спекулативното търгуване с вносни стоки, неподобаващато отношение от страна на банките и политиката на Bank of England, която е съчетание между самодоволство и рязко свиване на кредитите.

Когато всички губят главите си

"Наближава всеобщ крах", предсказва през март дукът на Уелингтън, който по-късно става премиер-министър на торите (от 1828 до 1830 г.). С развитието на събитията неговото задоволство от правотата му расте.

Този, който опазва главата си, докато другите около него губят своите, е 28-годишният Хенри Торнтън. Сестра му Мериън отбелязва събитията от онзи ужасен ден: "Те обикновено затварят в пет. В четири той проверил баланса за деня и разбрал, че през следващия един час ще трябва да изплати 33 000 лири, а ще получи само 12 000. Това означава истинско разрушение и той решил да опита още един източник." Той отива при своя най-ожесточен конкурент, банковата къща Smith, Payne & Smiths, и се оставя на милостта на Джон Смит. Торнтън заявява, че едва ли може да очаква пари, но ако ги получи до един час, за него това ще бъде "неизразима радост". Смит го моли за честната му дума, че Pole, Thornton, Free, Down & Scott е платежоспособна. Хенри я дава. "И така, продължава Мериън, Смит казал, че ще му трябва всичко, което съумее да спести, тъй като и той бил особено затруднен в този ден, но отишъл заедно с Хенри да наблюдава събитията. Двама души били платили някакви пари, докато Торнтън отсъствал. Те заедно с това, което взел назаем, стигнали за покриване на търсенето. Но самият той каза, че никога няма да забрави как е гледал часовника и чакал да удари пет, когато ужасът ще свърши, и се е тревожил дали няма да влезе някой да си иска парите. Най-сетне часовникът ударил и за момента те били спасени." Банката на Торнтън може би успява да се спаси, но в четвъртък, 8 декември, идва новината, че Wentworth & Co, водеща йоркширска банка, се е провалила, дължейки на Pole значителна сума пари.

Един банкер изразява страха, който се шири в страната в онзи ден: "Никой не би могъл да предвиди кой ще издържи на огромния натиск." Чарлс Чърчил, търговец на дървен материал, записва в дневника си: "Нуждата от пари в средите на уважавани дилъри и търговци е по-голяма от всякога."

Единственото спасение

Банките в цялата страна са въвлечени от лавинообразното движение на събитията и Хенри Торнтън се убеждава, че единственият му изход е спирането на плащанията. "Ако беше взел назаем още пари", пише Мериън, "щеше да ги отпусне на провинциалните банки, които можеше да спрат да работят още на следващия ден." Хенри взема решението си достатъчно спокойно, за да срути повече от, три дузини провинциални банки. Когато в понеделник сутринта той съобщава това в ситито, настъпва фурор. "Гъстата мъгла, която преобладаваше през деня, едва ли бе по-тъмна от израженията на лицата на тези, които бяха засегнати от сегашното тревожно състояние на паричния пазар", пише вестник Morning Chronicle. Вторник не е по-добър от предишните дни, особено след като идва новината, че Williams & Co има сериозни проблеми. Огромна тълпа се събира пред тази банкова къща. "Това никога не се е случвало", викат по-старите посетители на сборището, докато другите възкликват: "Ако нещата продължават да се развиват така, ние ще питаме не кой е фалирал, а кой остава. Ако не се направи нещо за успокояване на обстановката и възвръщане на доверието, малко ще издържат в атмосфера на такава липса на доверие."

В сряда паниката нараства и всички улици, където се намират банковите къщи, са препълнени до такава степен, че минувачите не могат да си проправят път. Полицията, която е повикана, разгонва хората с постоянни викове "движение!". Ситуацията на фондовата борса е мътна, като чуждите акции спадат, а за местните не се чува нищо, с изключение на надеждата, че се намират "на много топло". Единственото положително събитие през деня е срещата на около 100 инвестиционни банкери и финансисти, които приемат резолюция, в която гласуват доверие на опитите на Bank of England да спре кризата. От началото на седмицата централната банка полага усилия за стабилизиране на пазара. В четвъртък се развиват ключови събития, след като правителството на торите с нежелание дава разрешение на банката за издаване менителници по 1 лира за пръв път след връщането на Великобритания към златния стандарт четири години преди това.

Въпреки това до петък положението се запазило същото. Отношенията между правителството и Bank of England са чувствителни и Фредерик Робинсън, финансов министър, бе презрян в ситито поради неспособност да вземе решение. И така, остава само един начин за спасение. Ситито се обръща към един аутсайдер, чужденец и евреин, който преди това е държан на разстояние заради остротата на финансовите му операции.

Суверените на Европа

Натан Ротшилд, един от най-големите финансисти на времето си, е третият син на франкфуртски инвестиционен банкер. Той работи в ситито от 1808 г. и има репутация на уникална фигура. Натрупал голямо богатство чрез провеждане на широкомащабни милиардни операции от името на британското правителство в късните фази на Наполеоновите войни, това е големият шанс на Натан да направи нещо също толкова значимо в мирни времена - да спаси нацията от финансов колапс и едновременно с това да реализира добра печалба.

В края на онзи петък той успява да събере от континента около 300 000 британски стерлинги в злато, възстановявайки празната хазна на Bank of England. В ерата преди откриването на телеграфа това представлява едно наистина впечатляващо постижение. Ротшилд още преди това развива ефикасна система от частни куриери и пощенски гълъби, което му позволява да комуникира с братята си в Париж, Франкфурт, Виена и Неапол, всички те на върха на международните финанси.

Тази изключителна фамилия, заедно със семейството Барингс, заема позиции, сравними с тези на централните банки и дори с положението на МВФ в наши дни. По думите на брата на управителя на Bank of England "Ротшилд станаха безспорните суверени на Европа... Те придобиха контрол над европейските борси - нещо, което никой друг не успя да направи преди това - и сега, изглежда, дърпат конците на общественото богатство. Нито един суверен не може да вземе заем без тяхна помощ."

Епитаф

През следващите дни течението се обръща и по Коледа доверието е възстановено. Торнтън дори успява да получи по-висок пост. Williams & Co успяват в края на годината да се установят отново под името Williams, Deacon & Co и приемат закаления от битките Хенри като нов партньор.

Естеството на професията на банкера се променя безвъзвратно от кризата през 1825 г. Поставени са основите на модерната банкова система. Неадекватно капитализираните частни банки извън Лондон поемат повечето критики за отминалите събития и е прието законодателство, позволяващо създаването на акционерни банки в радиус над 65 мили от Лондон. След няколко години им е позволен достъп до Лондон. Последва създаването на Westminster Bank през 1834 г.

След кризата Томас Лав Пийкок, поет, романист и служител в East India Company, отразява феномена в мерена реч. Творбата му може да бъде определена като епитаф на безразсъдността на банката, причинила кризата с латиноамериканския дълг през 80-те години на XX век:

О, къде са богатствата, избликнали като фонтани

на места неназовани и неписани,

на хиляди мили сред непроходими планини,

където среброто и златото растяха като диви цветя?

Сега проклети да са проектите и тези, които ги създадоха,

и проклети да са балоните,

които, пукайки се, ни превърнаха в отчаяни духове,

разкъсвайки телата ни от хартия и злато.

По Financial Times

"В събота - онази ужасна събота, която никога няма да забравя - събитията достигнаха най-трагичната си точка. Всички идваха да теглят парите си, никой не депозираше. Един възрастен сериозен клиент, който обикновено държеше по 30 000 лири при нас, си ги изтегли без никакво предупреждение. За да изплатим всичко, касата остана буквално празна. Хенри отиде да вземе пари назаем, но всеки му отказваше с безсмислени извинения. Олд Скот плачеше като 5-годишно дете...

Тази незабравима ужасна събота бе 3 декември 1825 г. Истеричните партньори принадлежат към частната банкова фирма Pole, Thornton, Free, Down & Scott, а лондонското сити беше в паника. Това бе най-лошата криза от 1720 г., когато раздутите до краен предел схеми за търговия в Пасифика и навсякъде другаде завършиха в сълзи и всеобщ кошмар. Оттогава бяха минали няколко кризи, но нито една не бе толкова опасна за цялата финансова и търговска структура. Всички знаеха причините, никой лекарството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK