Защо не се присъединихме към анти-ДДС кампанията
17 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо не се присъединихме към анти-ДДС кампанията

Защо не се присъединихме към анти-ДДС кампанията

612 прочитания

От редакцията

Когато правихме концепцията на КАПИТАЛ, записахме, че интересът, който ще защитаваме, е интересът на данъкоплатеца. Казахме си, че ще сме кучето, което хапе всеки път, когато някоя институция харчи пари, които не заслужава.

Ако бяхме поискали нашите издатели да не плащат данък добавена стойност, то щеше да е все едно да поискаме те да са по-добре в ущърб на някой друг. Тоест, по този начин да се обявим против интереса на данъкоплатеца - наш читател. Всички добре знаем, че страната ни няма алтернативи. Да разрешиш някой да плаща по-малко, е да натовариш някого допълнително.

Ние смятаме, че не бихме имали моралното право да обвиняваме някого, че не си плаща данъците, ако преди това сме защитавали друг.

В обществен интерес е данъкът да се плаща и от нашите издатели, защото и други след това биха намерили аргументи за подобни настоявания. А колкото повече данъкоплатци има, толкова по-малко е бремето на данъка. Още повече, че ДДС е може би единственият нормален данъчен закон, който имаме. След него данъчните приходи са стабилни и управляеми и тогава ще можем да искаме повече от политиците. Той дава маневреност на данъчната политика. Не се ли иска на нашите читатели данъкът върху общия доход да е по-нисък. Или данъкът обществено осигуряване. Но за да бъдат намалени те, отнякъде трябва да се компенсира.

Ако до вашия блок не достига за някакви си пет метра тръбата за парното, нормално е да съберете пари помежду си, за да я купите. Ако семейство Иванови от блока откаже да участва, но останалите се нуждаят силно от парно, единственият изход е да платите и вместо тях. След като прокарат обаче тръбата, тези хора ще ползват топлината. Това в теорията на данъците се нарича "свободно яздене".

Да откажеш да платиш, защото знаеш, че за останалите е важно и те ще платят вместо теб.

Проблемът обаче е какво ще стане, ако всички започнат да яздят свободно. Просто забравете тръбата, парното и топлината. Колкото повече свободни ездачи, толкова по-лошо за всички. За това са и данъците.

Много е страшно, че неплащането им се превръща в национален спорт. Нещо по-лошо, то се превръща в национална култура. Тогава защо трябва да протестираме, че в болниците няма медикаменти или че учителите са мизерно платени. Точно медиата трябва да следят и двете - плащането на данъците, и още по-внимателно - харченето на тези данъци.

Въпросът е малко или много морален. Затова решихме да не се обявяваме срещу ДДС.

От издателите за данъка добавена стойност върху продажбата на вестника

В повечето случаи един вестник се продава под себестойността си. Той не печели от продажната си цена, а от публикуваните реклами. Производството на един екземпляр КАПИТАЛ струва примерно седем лева, а се продава за пет. Най-просто казано, ние не добавяме стойност и поради това по силата на данъчния кредит в края на краищата не плащаме данък. Ако влезем в освободените сделки, губим правото на данъчен кредит. С молив в ръка излиза, че няма да можем да приспаднем данъка, който печатницата ни е начислила, от данъка, който ние начисляваме. А данъкът от печатницата е по-голям от нашия. Това важи за всяко издание, чиято продажна цена е по-ниска от разходите му.

Проектозаконът на вносителите Иво Атанасов и Юрий Борисов, одобрен от Икономическата комисия на парламента, ще ни причини парични загуби и затова ние не подкрепяме техните аргументи.

Не приемаме ултиматумите на стачкуващите издания към разпространителите да не работят по време на протестните действия. Никой не спомена за компенсации за неизпълнените рекламни договори. За "Капитал" тези загуби биха били еднократно около 200 000 лева. Не бойкотирахме колегите си и не искаме нас те да ни бойкотират.

От редакцията срещу Министерството на финансите и другите ДЪРЖАВНИ институции

Държавните институции и особено Министерството на финансите са виновни, че не можаха да комуникират данъка. Те подходиха левашки към "продажбата" на закона. Няма значение дали го направиха нарочно или поради некадърност. Факт е, че се провалиха. И ако съумяха да се провалят в пропагандирането на каузата на този толкова европейски закон, какво остава за другите непопулярни мерки, които са нужни. Ето и пример за пари на данъкоплатците изхарчени бадева.

Затова не само Александров, но и другите трябва да си ходят.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK