Големи пачки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големи пачки

Големи пачки

Вместо мениджърски заплати - привилегии и краткосрочни опции за придобиване на акции

858 прочитания

Ако вашето място в структурата на една фирма е в ниските етажи на властта, по-добре е да се разделите с илюзиите за ограничения върху заплатите на своите шефове. Забравете всичко, което сте чували за страшните законови рамки, фиксиращи тавана на заплатите сред висшия мениджмънт. Информациите от фирмени отчети тази година показват рекордни печалби за шефовете на големите компании в САЩ.

Отново започват да набъбват сумите, заплащани на топмениджърите от Уолстрийт, Детройт и на тексаските петролни барони. Икономическото оживление води до повишаване размера на изплащаните премии и подтиква висшите мениджъри да използват своите опции за придобиване на акции.

"Очаква се големите пари да дойдат не от увеличение на заплатите, а от премиите за добро управление и от реализирането на опциите за акции", казва Питър Чингос, ръководител на департамент компенсационни практики към KPMG Peat Marwick. Големите числа идват и от факта, че компаниите продължават щедро да раздават на своите висши служители опции за придобиване на акции със срок за изпълнение до 12 месеца. Това означава, че топмениджърите доста бързо могат да обърнат своите възнаграждения в най-ликвидната им форма. Този факт е в пълно противоречие с основната идея за тези опции, а именно - като възнаграждение за лоялност и дългосрочен принос.

Вместо това мениджърите получават някои доста "сочни" цени за краткосрочни опции. Едва ли някой може да бие рекорда на Майкъл Айснер, президент на компанията Walt Disney, който за финансовата 1993 г. реализира печалба от 197 млн. долара само от опции за акции. Президентът на Citicorp Джон Рийд получава 6.4 млн. долара в брой и акции с ограничителни условия (restricted stocks) - сума, три пъти по-висока от тази за 1992 г., която освен това не включва 450-те хиляди нови опции за придобиване на акции. Общата годишна сума, която получава президентът на Exxon Лий Реймънд, достига до 4.5 млн., което е със 75 на сто повече от 1992 г.

Макар че трите най-големи компании в Детройт все още не са изнесли своите финансови отчети, президентът на Chrysler Робърт Луц е реализирал поне 5.1 млн. долара от опции за акции. Реализацията на 300 000 опции за акции през миналата година са донесли 9.5 млн. долара на президента на Coca-Cola Роберто Гойзуета, чиято заплата за 1993 г. възлиза на 14.5 млн. долара.

Губещите

За някои обаче 1993 г. не се оказва особено печеливша. С цели 63 процента е спаднало годишното възнаграждение на Майкъл Майлс, изпълнителен директор на Philip Morris, която е една от губещите компании през 1993 г. От 900 000 долара през 1992 г. неговата премия спада на 345 000 долара. Освен това той не е спечелил нито цент от дългосрочната програма, която му носи 2.2 млн. долара през 1992 г.

Други компании с подобно финансово състояние обаче заплащат доста големи суми, за да привлекат вече утвърдени имена сред висшите мениджърски среди. Изключително голям е броят на управителите, които се преместват в нови компании, примамени от предложения за високо заплащане. Пример за това е Джордж Фишер, който напуска Motorola, за да стане шеф на Eastman Kodak, с рекордно високи премии от 5 млн. долара. Тази сума е по-висока от общото годишно възнаграждение на когото и да е от 13-те предишни шефове в 114-годишната история на Kodak. Миналата година Луис Герцнер Джуниър също получи 5 млн. долара "премии, когато напусна Nabisco заради IBM.

А какво да кажем за новия закон, който ограничава необлагаемата сума за мениджърска заплата в една компания до 1 млн. долара? Около него се вдигна доста шум, но в края на краищата се оказа, че "и едно глупаво дете може да заобиколи този закон" (по думите на един от критиците на компенсационните правила). Действително новият закон ще подтикне много от компаниите просто да обвързват по-голям дял от мениджърските заплати с премийни схеми. Според консултантите по компенсационни механизми компаниите ще държат заплатите на мениджърите под тавана от 1 млн. долара, но за сметка на това ще увеличават размера на премиите за добро управление и по-специално на опциите за придобиване на акции. Според наблюдателите е странен фактът, че много компании, включително AT&T, Exxon, Honeywell, Rockwell International и Philip Morris, продължават щедро да раздават така наречените "бързи опции" (quickie options), които са изпълними в рамките на 12-месечен период. Обикновено компаниите раздават като премии опции, които са частично изпълними в рамките на 4 години и могат да бъдат реализирани напълно след повече от 10 години.

Президентът на Rockwell Доналд Бийл миналата година е получил опции за придобиване на 240 000 акции. Той може да ги реализира още до края на 1994 г. Според Тауърс Перин, консултант по компенсационните механизми, 22 на сто от 276 водещи компании се славят с раздаване на опции, реализуеми в рамките на 12 месеца. Процентът през последните пет години се запазва. Това е противно на твърденията на експертите, че през последните години се набляга на изграждане на по-дългосрочни схеми за заплащане.

Краткосрочни мотивации

Разумно ли е да се раздават "бързи опции"? Те със сигурност не стимулират мениджърите да се задържат по-дълго време в една и съща компания. По-късите периоди на реализация им позволяват да се възползват от внезапни скокове в цените на акциите. "Тези компании превръщат опциите в краткосрочни мотивационни програми, особено когато цените на акциите на една компанията не са особено стабилни", казва Грейв Кристъл, известен със своите критики към механизмите за определяне на мениджърските възнаграждения. "Ако мениджърите имат сериозни дългосрочни мотиви, те нямаше да се докосват до своите опции за придобиване на акции поне осем години."

На практика малка част от мениджърите биха реализирали опция и биха продали придобитите чрез нея акции в рамките на една година, освен ако не са убедени, че бъдещето на компанията не е особено розово. Нещо повече - все повече компании изискват от своите мениджъри да стават едни от големите акционери на компанията, в която работят. American Express е една от новоприсъединилите се компании към групата на Chrysler и Kodak, които превръщат своите топмениджъри в големи акционери. Днес Джон Уолтър, президент на Donnelley & Sons, е длъжен да притежава акции на стойност пет пъти по-голяма от годишната му заплата, която за миналата година се равняваше на 800 000 долара. Значителен е стремежът на компаниите да предотвратят продажбата на акции от страна на висшия мениджмънт на фирмите, заявява Чингос. В някои от компаниите действа неписано правило, според което, ако бързо реализираш опциите и продадеш акциите на компанията, следващия път просто няма да получиш нови опции."

Фиаско

Ако се огледате наоколо, ще видите, че все още се срещат доста примери на разточителство. Как иначе да си обясним провала на Lewis Galoob Toys, чиято странно разточителна програма за раздаване на опции на висшите мениджъри доведе до 4 млн. долара загуби, които трябваше да бъдат приспаднати от приходите за миналата финансова година. Щедрото раздаване на опции за придобиване на акции в Galoop доведе до спад в цените на 800 000 опции от 5.33 на 3.98 долара за акция. Това обаче стана във време на скок в пазарната цена на акциите (през последното тримесечие на 1993 г.) Резултатът: компанията, която вече е била на червено, претърпява допълнителни загуби от 4 млн. долара, т.е. разликата между пазарната цена на акциите и по-ниската цена на реализация на опциите. Сега компанията е променила схемата за своите седем топмениджъри, като им е дала 450 000 акции в замяна на старите им опции. "Висшият мениджмънт само загуби от промяната в схемата", казва един от главните консултанти Уилям Кейтрън.

Мениджърите обаче продължават да получават доста големи суми. Въпреки шума около усилията на Федералния съвет по счетоводни стандарти да наложи данък върху изплащането на мениджърски заплати във вид на опции за придобиване на акции той едва ли ще влезе в сила преди 1997 г. Дори защитниците на подобен закон не са убедени, че той ще успее да устои на силната опозиция. Много консултанти смятат, че системата си работи съвсем добре: когато приходите се повишат, нарастват и мениджърските възнаграждения.

По Business Week

Ако вашето място в структурата на една фирма е в ниските етажи на властта, по-добре е да се разделите с илюзиите за ограничения върху заплатите на своите шефове. Забравете всичко, което сте чували за страшните законови рамки, фиксиращи тавана на заплатите сред висшия мениджмънт. Информациите от фирмени отчети тази година показват рекордни печалби за шефовете на големите компании в САЩ.

Отново започват да набъбват сумите, заплащани на топмениджърите от Уолстрийт, Детройт и на тексаските петролни барони. Икономическото оживление води до повишаване размера на изплащаните премии и подтиква висшите мениджъри да използват своите опции за придобиване на акции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK