Ще се раздели ли СДС на тесни и широки

"В националния и общинските координационни съвети да не участват бивши членове на БКП и сътрудници на Държавна сигурност, като същите да не могат да бъдат предлагани за министри, народни представители, кметове и общински съветници." Неочакваният емоционален повик на Александър Йорданов от националната конференция на СДС през 1993 г., с който той светкавично и умело реагира на плахия опит на Либерален конгрес да бъде "отлюспен", влезе в политическата резолюция.

Конференцията всъщност утвърди (на хартия) подход, който преди това бе отхвърлен от Стефан Савов и Филип Димитров като комунистически. Така в четвъртата година от съществуването си СДС тръгна и към "кадровото" доказване на своя антикомунизъм. Възникнал като уникална антикомунистическа формация, обединила силите от почти целия политически спектър извън БСП, съюзът единствен от всички големи опозиционни формирования в Източна Европа успя да се съхрани и след завъртането си в спиралата опозиция - власт - опозиция. Този факт би могъл да се обясни и с "недоразвитостта" на българския обществено-политически живот. В него повечето истории започват, без да завършат, а балканският микроклимат значително забавя зреенето на политическите идеи. Четири години