Шоколадът и българската приватизация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шоколадът и българската приватизация

Шоколадът и българската приватизация


Пътувайки по разбитите пътища до Своге, едва ли очаквате да видите дългата редица от камиони с варненска, кюстендилска, габровска и т.н. регистрация, които чакат под огромната табела "Kraft Jacobs Suchard", за да натоварят продукцията на шоколадовата фабрика в Своге.

Красивата природа наоколо, скоро боядисаните фасади на сградите, подреденият парк и ритмично работещите машини придават на фабриката съвсем необичаен вид. През завода тече река, виждате работници, които метат, други нареждат тротоарни плочки.

Освен природата тук и капиталът е швейцарски.

Наличността в склада е минимална - стига само за два дни ако предприятието спре. Личи, че интуитивно или нарочно тук се е наложила някаква логистична схема на работа. Сигурно затова някои от технологичните линии работят и нощем, а работниците получават двойно по-голяма от средната за страната работна заплата.

Историята

През 1905 г. братя Пееви основават в София предприятие за захарни изделия, което през 1924 г. е преместено на нова площадка в град Своге. След близо 24 години фабриката и прилежащите към нея 52 дка земя са национализирани. През годините на социалистическото строителство един от корпусите е надстроен, а освен това са изградени и съвсем нови производствени халета, фабриката е наречена "Република". Изграден е цех на гара Томпсън, който произвежда и бисквити. През 1983 г. за директор на предприятието е назначен г-н Любен Исаев. Няколко години по-късно са внесени модерни линии за производство на шоколадови блокчета и бонбони. През 1987 г. е достигнато максимално натоварване на производствените съоръжения и са произведени 16 000 тона шоколадови блокчета, десерти, бонбони, вафли и др. Същата година започва и голямата криза за валута по второ направление, а вносното какао представлява 50 на сто от залаганите в производството съставки. Освен това се изпълнява програма за преустройство и е необходимо да се внесат нови машини от Западна Европа. Благодарение на добрите отношения с Балканбанк, клон Годеч, и сложни комбинации с други фирми "Република" успява да си осигури част от необходимата валута, участвайки на три от търговете, проведени от Българска външнотърговка банка. Предприятието продължава да работи с почти пълно натоварване. Дневното производство е 70 тона. Около 10% процента от него се изнасят за републиките на бившия Съветски съюз.

След 1989 г. и началото на икономическата криза границите се отварят и вносни шоколади и десерти със съмнително качество заливат българския пазар. За ниската цена на вноса допринася и все по-слабият митнически контрол. Дневното производство на предприятието в Своге пада до 40 тона. От близо 1100 работници към края на 1993 остават около 700 души. През 1992 г. след приемането на реституционните закони 9 наследници на братя Пееви си възстановяват собствеността на част от сградите и земята в предприятието в Своге. Реституираното представлява около 16% от дълготрайните активи на предприятието и то започва да плаща месечен наем от 200 хил. лв. Междувременно фабриката в Своге и цехът в Томпсън са преобразувани в "Република" ЕООД с капитал, равен на останалата част от имуществото на държавната фирма. Същевременно настъпват промени и във всички останали сфери на икономическото обкръжение на предприятието. Старата структура на дистрибуция чрез складовете на СО "Търговия на едро" окончателно се разпада. Държавните фирми все по-трудно плащат и в момента "Сердика" дължи около 2.5 млн. лв., а голям длъжник е и "Хранителни стоки". На мястото на старите държавни фирми идват частните търговци и посредници. Вместо уедрените партиди, товарени на жп гарата, клиентите започват да купуват неголеми количества, които возят с леки автомобили, микробуси и камиони. Намалението на производството и увеличаване задлъжнялостта на някои от големите клиенти води до недостиг на оборотни средства и в резултат на това нарастват задълженията към банките. Така през 1993 г. само за лихви към банките "Република" плаща 28 млн. лв. при отчетена годишна загуба от 13 млн. лв. Скоро след големите политически и икономически промени към фабриката за шоколадови изделия интерес проявяват представители на швейцарския шоколадов концерн "Jacobs Suchard", станал по същото време поделение на американската "Дженерал фуудс интернешънъл". Първоначално швейцарците се интересуват от създаването на смесено предприятие. По-късно тази идея е оставена и на 9 август 1993 г. по предложение на ръководството на предприятието и след заявен интерес от страна на международната компания Агенцията за приватизация открива процедура за продажба на дял от 80% от ЕООД "Република". Поради липса на интерес към цеха в Томпсън той е отделен като самостоятелно дружество - "Томпсън" ЕООД. Една седмица по-късно агенцията открива процедура и за другото голямо предприятие, производител на шоколадови изделия - Шоколадово-захарния завод в София (бившето предприятие "Малчика"), който има двойно по-голям капацитет от "Република" ЕООД и работи изцяло за местния пазар.

След три месеца преговори на 15 ноември 1993 г. е подписан договорът, с който АП продава 80% от дяловете на "Република" ЕООД, Своге, на "Kraft Jacobs Suchard". На 24 януари 1994 г. е регистрирано акционерното дружество "Крафт Якобс сушард - България" АД, което е официалният собственик на фабриката за шоколадови изделия.

Купувачът

"Kraft Jacobs Suchard" е част от групировката "Крафт Дженерал фуудс интернешънъл". Последната е поделение на "Филип Морис", което отговаря за производството на хранителни стоки. "Крафт Якобс сушард" със седалище в Цюрих произвежда основно три продукта -сирене, кафе и сладкарски изделия (шоколадите "Милка", "Тоблерон", "Лакта" и др.). От миналата година швейцарската фирма.започва да заема позиции на пазарите в Източна Европа и участва в приватизацията на големи производители на шоколадени изделия в Унгария, Чехия, Полша, Румъния и Украйна. Стратегията е да се заемат пазарни позиции, без обезателно първите години да извлича печалба, фабриката в България е купена за 2 млн. долара. Според договора с Агенцията за приватизация купувачът се задължава да инвестира допълнително 10 млн. долара (4 млн. за оборотни средства и 6 млн. за капитални вложения). Освен това работните места трябва да бъдат запазени за срок най-малко две години. Компанията купувач има много интересна концепция за

Продукта и цената

Закупеното предприятие в България ще запази изцяло произвеждания досега асортимент като търговски марки. Инвестициите и усилията ще бъдат насочени към коренна промяна в качеството на шоколада, използван за производството на блокове, десерти и бонбони. В Центъра за развитие и усъвършенстване на шоколадовото производство в Ню Шател, Швейцария, се разработва този специален шоколад, съобразен с вкуса на местния потребител. Неговото производство се предвижда да започне от началото на месец октомври. Едновременно с това цената на произвежданите продукти трябва да се запази значително по-ниска от вноса. И досега това пазарно предимство е било използвано от ръководството на предприятието в Своге. Генералният директор г-н Исаев казва, че още преди три години във фирмения магазин на "Република" в София нарочно е бил направен щанд с изделията на "Якобс сушард" и въпреки това опашката от купувачи е била пред българския щанд заради по-ниските цени. И така днес, след приватизацията, фабриката работи с минимална рентабилност. Въпреки скока на долара и въвеждането на данъка върху добавената стойност в началото на април, цените за търговците на едро са повишени съвсем малко, цените за износ в доларово изражение са намалени. Целта е ясно поставена - до 1998 г. фабриката трябва да достигне производство от 16 000 тона - толкова, колкото в най-добрите предкризисни години. Още през тази година трябва да бъдат произведени 9600 тона при положение, че миналата година производството е било 8000 тона, и то с цеха в Томпсън. Освен промяната в качеството на продукта, която ще усетим след няколко месеца, вече личи

Промяната в производствения климат

Може би за някои най-важно би било изсипването на 4 млн. долара още в първите месеци на работа на предприятието. От тях 2 млн. се използват за погасяване на дълговете на предприятието, а останалите са предназначени за оборотни средства на фабриката. С тези долари се плаща цената на финансовата независимост и осигуреност, непрекъснати доставки на суровини и материали. Директорът г-н Исаев градира по друг начин последиците за поверената му фабрика:

"Още преди приватизацията, ние знаехме, че не можем да бъдем чисто държавно предприятие. На едно и също място съществуваха два вида собственост - държавна и частна (възстановената на наследниците на братя Пееви). А в тези условия на несигурност беше ясно, че дълго време не може да се работи.

На второ място ни трябваше стабилност по отношение на доставките на вносни суровини като какаото. Естествено държавно предприятие с нарастваща задлъжнялост не е много сигурно за бъдещето на този внос, без който производството спира. Освен това по никакъв начин не можехме да отделим средства за инвестиции, за да обновим машините и съоръженията."

"Трябваха ни нови критерии за дисциплината на работниците"

Самият директор казва, че заплащането е в съответствие с отговорността, която всеки един носи. Това звучи толкова просто, но и толкова далечно. Четири месеца след приватизацията във фабриката за шоколад в Своге в производствените помещения няма да видите нито един работник, който да не носи бяла шапка и добре закопчана бяла манта. Известните като не особено дисциплинирани български работници тук редовно и старателно почистват тротоарите и асфалта край халетата. Никъде в България днес няма толкова чисти улици. Тук ще направим едно отклонение, за да кажем, че за да се промени съзнанието на работниците, не са необходими милиони долари. Просто трябва да си припомним проведения през 1923 г. Хоторнски експеримент на Елтън Мейо. Тогава той запалва за пръв път осветлението в производствените цехове и производителността се увеличава. След това угася осветлението и производителността отново се увеличава. Причината: просто на работниците се обръща внимание. А неотдавна във в. "Труд" имаше снимка на технологична линия от ШЗИ в София и там работничката беше без шапка. Е, ако "Нестле" купи завода, положението може и да се промени.

Към момента на приватизацията във фабриката в Своге работят 720 души, а от началото на годината са назначени нови 16 човека. Ще помогнем на г-жа Ренета Инджова в рекламирането на приватизацията, като изчислим прекия ефект за бюджета от тези нови 16 работни места: Абсолютна икономия от разходи за социални помощи - около 20 хил. лв. месечно, нови приходи към държавно обществено осигуряване около 30 хил. лв. (при средна заплата 6000 лв.), или общо около 50 хил. лв. Всеки месец. При анализа на мотивацията на работниците след приватизация следва да се има предвид и фактът, че около 280 от работниците в предприятието са закупили при преференциални условия 18% от капитала на новото дружество.

Организацията на производството и управлението във фабриката е обезпечена с много добра информационна система. След края на всеки работен ден изчислителните машини изготвят пълна справка за производството по всички позиции на производствената номенклатура и за натоварването на технологичните линии. Те веднага се носят на бюрото на директора и той прави анализ за хода на производството, тесните места по технологичните линии, причините за престоите. Същата справка съдържа и подробна информация за продажбите и складовите наличности. Това служи за анализ на пазара и измененията в потребителското търсене. В друга, също ежедневна справка се съдържат продажбите по отделни клиенти. Всеки клиент на предприятието има индивидуален номер и отделно досие, в което се съдържа информация за купуваните от него количества, тяхното увеличение (респективно намаление). Така се селекционират най-перспективните и коректни клиенти, които след време ще станат регионални дистрибутори на "Крафт Якобс сушард - България".

Освен в климата във фабриката голяма промяна е настъпила и в отношенията с външните контрагенти.

Клиентите

Дългосрочната цел тук е създаване на верига от складове на едро, които да бъдат основните центрове за дистрибуция на продукцията. Така цената на продукцията във всеки от тях ще бъде равна на тази в Своге. В момента много внимателно се проучват група клиенти - търговци на едро, които след време да поемат обслужването на тази мрежа. Лесно е да се предположи колко стриктни в плащанията са тази група контрагенти в момента. При самите начини на плащане преобладава незабавното инкасо, което е белег за високо доверие между партньорите.

Непосредствената цел в отношенията с клиентите според думите на директора е преминаването към "поръчковата форма на работа". В Западна Европа това е широко разпространена практика - повечето контрагенти там предварително писмено или по телефона заявяват необходимите за определен бъдещ период стоки и услуги. Това е много важно, тъй като обемът на поръчките е основа за краткосрочното фирмено планиране. Макроикономистите от своя страна следят тези обеми като основен индикатор за стопанската активност.

Доставчиците, или защо се увеличават кравите в Ловешко

Фабриката в Своге има един много важен доставчик - бившето предприятие "Млечна промишленост" в Ловеч, което произвежда сухо мляко. От неговото качество зависи и вкусът на българските шоколади. Поради финансови затруднения и евтин внос на сухо мляко със съмнителни качества от Украйна и Русия, тази фирма преди години намалява производството и спира изкупуването на мляко от животновъдите в региона. Лишени от пазар за продукцията те силно намаляват числеността на стадата си.

Сега това е големият проблем на предприятието в Своге. За да го реши, директорът започва да превежда авансово средствата за сухото мляко, за да може от своя страна предприятието в Ловеч да се разплаща веднага със селските стопани, които, усещайки сигурността за своето бъдеще, увеличават животните.

Друг голям проблем е с доставчиците на опаковки, тъй като скоро предстои промяна на опаковките на някои от артикулите. Едната възможност е внос, а другата едно от четирите предприятия у нас да отговори на изискванията за качеството на опаковката и да стане основен доставчик на един платежоспособен клиент.

Очевидно е, че появата на един рационално действащ икономически субект, който е сигурен в своето бъдеще, се оказва локомотив за цяла верига предприятия. Те от своя страна мултиплицират неговото въздействие и така косвен ефект може да има за десетки производствени единици.

Жалкото е, че, изглежда, за рационализацията на икономическа та среда е необходимо задължително да има чуждестранен елемент. И то не като оперативно управление, а просто като присъствие. В "Крафт Якобс сушард - България" АД работи само един чужденец. В "Република" директорът работи от 11 години и днес той е мотивиран повече от всякога. Това за пореден път доказва, че бившите мениджъри на държавните предприятия удивително лесно се приспособяват към всякакви условия. Единственото, което искат, е стабилност и спокойствие, за да работят. Така че, господа, осигурете им поне това. Защото скоро идва денят, в който и те с безразличие да кажат "Не им щем законите на тия евтини агенти, не им щем и приватизацията. Каквото имаше за раздържавяване, го раздържавихме." А междувпрочем в момента в България има 16 000 предприятия и само 8 от тях са частни.

Пътувайки по разбитите пътища до Своге, едва ли очаквате да видите дългата редица от камиони с варненска, кюстендилска, габровска и т.н. регистрация, които чакат под огромната табела "Kraft Jacobs Suchard", за да натоварят продукцията на шоколадовата фабрика в Своге.

Красивата природа наоколо, скоро боядисаните фасади на сградите, подреденият парк и ритмично работещите машини придават на фабриката съвсем необичаен вид. През завода тече река, виждате работници, които метат, други нареждат тротоарни плочки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK