С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 май 1994, 15:39, 978 прочитания

Паричният пазар в България според отчета на Българска народна банка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
(със съкращения)

През 1993 г. Българската народна банка продължи чрез своята парична политика да се стреми към поддържане на финансовата стабилност в страната. Тя се провеждаше при следните условия:


- намаляване скоростта на спада в реалния сектор;

- известно разхлабване в политиката на доходите в резултат на подписаното тристранно споразумение;

- твърде закъсняло приемане на държавния бюджет, предвиждащ значителен дефицит. През 1993 г. поради ниска събираемост на приходите касовият дефицит нарастваше с изпреварващи темпове и в края на годината се наложи той да бъде допълнително увеличен;



- все още тлеещи инфлационни очаквания вследствие на направени корекции в цените на някои енергийни ресурси и на общата политическа несигурност в страната;

- силно съкращаване на външното финансиране на страната;

- запазване на неблагоприятното външноикономическо и политическо обкръжение.

В тази обстановка паричната политика на централната банка бе важен фактор за потискане на инфлационните огнища и поддържане на вътрешната и външната стабилност на националната валута. Доколкото обаче фискалната политика и политиката на доходите на правителството не бяха достатъчно рестриктивни, паричната политика на БНБ не доведе до съществено снижение на инфлацията, което би се превърнало в предпоставка за по-значително спадане на основния лихвен процент и намаляване на неговото депресиращо въздействие върху реалния сектор.

Парично предлагане

В края на 1993 г. по предварителни данни паричното предлагане, включващо парите извън банките и всички видове депозити, достигна 242.8 млрд. лв. Нарастването му е с 84.2 млрд. лв., или 53.1%. Този ръст е с над 10 пункта под регистрираната инфлация за същия период, което дава основание да се счита, че БНБ е продължила да осъществява умерено рестриктивна парична политика. В сравнение с 1992 г. степента на паричната рестрикция е видимо намалена.

Увеличението на паричното предлагане е с около 10 пункта по-високо от номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт. Данните показват известно забавяне на скоростта на обращение на парите, което е трудно да се открие непосредствено в банковия сектор. Посоченото несъответствие може да се разглежда като косвено доказателство за твърдението, че номиналната стойност на БВП за 1993 (286.1 млрд. лв.) изглежда занижен.

Вътрешен кредит

В края на 1993 г. по предварителни данни вътрешният кредит, включващ вземанията на банките от трите основни нефинансови сектора (правителство, държавни предприятия и частни фирми и население), достигна 419.7 млрд. лв. Нарастването за 12-те месеца е със 165.6 млрд. лв., което е с 81.4 млрд. лв. повече от ръста на паричната маса за същия период. Това стана възможно главно за сметка на продължаващото значително спадане на нетните чуждестранни активи в резултат на начисляваните лихви по външния дълг и липсата на достатъчно външно финансиране. През 1993 г. нетните чуждестранни активи се съкратиха с 44.4% (активите се увеличиха с само 1.1%, а пасивите - с 34.3%).

Данните показват, че въпреки рестриктивната политика на БНБ се наблюдава макар и минимална реална кредитна експанзия за пръв път през последните три години. Тя обаче не може да има положителен ефект върху реалния сектор, защото се формира главно за сметка на олихвяване на необслужвани стари заеми, а не на раздаване на нови кредити на доказали икономическата си ефективност производства и дейности.

През 1993 г. на кредитния пазар продължи ефектът на изтласкване на реалния сектор от правителствения. Делът на кредита за реалния сектор намаля от 72.8% през декември 1992 г. на 63.3% през декември 1993 г. В условията на общо ограничаване на кредита (за да не се допусне проинфлационен ефект) това води до повишаване на цената на кредитния ресурс, което е допълнително бреме за изпадналото в рецесия национално стопанство.

Парични инструменти и паричен пазар

Централната банка използваше разнообразни парични инструменти за директно и индиректно въздействие върху ликвидността на търговските банки, а паричният пазар беше индикатор на потребностите от кредитни ресурси.

1. Кредитни тавани

Състоянието на икономиката и през 1993 г. изискваше ограничаване на кредитната експанзия на търговските банки и регулиране на паричната маса, като основен инструмент за това бяха кредитните тавани.

В течение на годината максимално допустимото нарастване на кредитните остатъци на търговските банки беше определяно с решения на Управителния съвет на БНБ в съответствие с програмата на правителството, като към 31 декември 1993 г. се достигна ръст от 22% спрямо базата 31 декември 1992 г. За допуснатото необосновано превишение на определените кредитни тавани търговските банки внасяха санкция до осем процентни пункта над действащия норматив за минимални задължителни резерви. През 1993 г. бяха наложени санкции на различен брой банки и в различни размери.

2. Рефинансиране

Предоставените средства от БНБ за рефинансиране на търговските банки към 31 декември 1993 г. са в размер на 15 758 млн. лв., включително овърдрафт от 1186 млн. лв. В структурно отношение най-голям е делът на предоставените заеми срещу залог - 28.9%, следвани от сконтовите заеми - 21.6%, предоставените средства от търга за междубанкови депозити - 16.2%, и другите депозити - 15%. Най-малък е делът на депозитите, предоставени за покриване на дълга на отсрочените кредити по правителствени решения (по мораториума) - 10.9%.

Общата сума на предоставените средства за рефинансиране на търговските банки в сравнение с декември 1992 г., включително овърдрафт, е с 1029 млн. лв., или 6.9% повече. Най-голямо е увеличението на предоставените други депозити - 1615 млн. лв., или над три пъти, което е в резултат на взето решение на УС на БНБ за предоставяне на една търговска банка на депозит, който е изключително необходим за посрещане на изискванията за ликвидност.

С предоставените от БНБ средства за рефинансиране в края на годината са удовлетворени 11.5% от потребностите на търговските банки от кредитни ресурси за извършените от тях кредитни вложения в левове.

3. Рефинансиране във валута

При липсата на специализирана финансова институция в страната, която да финансира вносно-износните операции, през 1993 г., БНБ продължи да осъществява рефинансиране на търговските банки във валута срещу залог на търговски ценни книжа (записи на заповед) за срок от три месеца. В условията на недостатъчно външно финансиране този вид операции отбеляза значително нарастване в сравнение с предходната година, особено през третото и четвъртото тримесечие. Използвани валути по заемите останаха щатският долар и германската марка. В края на изтеклата година валутните кредити в щатски долари възлизат на 134.9 млн., а тези в германски марки - на 28 млн. Лихвеният процент по заемите остана стабилен: 7.5-8% при рефинансирането в долари и 9% при рефинансирането в марки. Възможностите за валутно рефинансиране бяха използвани от повече банки: Стопанска банка, "Минералбанк", "Балканбанк", Първа частна банка, Централна кооперативна банка, Банка "Славяни", "Експресбанк", ТБ Благоевград. Отпуснатите от тези банки заеми бяха предназначени за внос на нефт и транспортни средства, за корабостроенето и леката промишленост.

4. Валутни депозити

Наред с кредитите БНБ и през 1993 г. продължи да предоставя депозити във валута на търговските банки. Обемът на валутните депозити на БНБ в банките (след известни колебания през годината) в края на 1993 г. възлиза на 58.1 млн. щ.д. и пет милиона германски марки.

5. Операции на открития пазар

С оглед създаване на възможности за развитието на индиректните парични инструменти като сравнително по-съвременен и прогресивен метод за провеждане на паричната политика с Решение 349 от 26 ноември 1992 г. на УС на БНБ се въведоха операциите на открития пазар.

През отчетния период операциите на открития пазар се осъществяваха ежедневно с цел, от една страна, да се осигури ликвидност на емитираните държавни ценни книжа, а от друга - да се даде възможност за ефективно краткосрочно управление на ликвидността в банковия сектор. Едногодишната практика от прилагането на операциите на открития пазар показва, че докато в началото на годината поради значително по-малкия обем на извършените операции с тях можеше да се регулира ликвидността само на отделни търговски банки, към края на годината те вече се превърнаха в реален паричен инструмент, с който можеше да се въздейства на ликвидността на банковата система в много кратки срокове.

От общия обем на операциите на открития пазар през 1993 г. 6.56% са окончателни покупки, 5.11% - окончателни продажби, 45.02% - репопокупки, и 43.31% - репопродажби. Сключиха се 402 сделки с 24 финансови институции, от които 31 покупки, 47 продажби, 167 репопокупки и 157 репопродажби. Средномесечният портфейл на БНБ е 2.4% от общо емитираните държавни ценни книжа.

По-нататъшното развитие на междубанковия пазар на държавни ценни книжа, респективно на вторичния пазар до краен инвеститор, ще намали значително обема на необезпечените междубанкови депозити, с което ще се повиши стабилността на банковата система. За да се стимулира развитието на този пазар, е необходимо да се променят условията, при които се осъществяват репооперациите, като се премине от сделки с предварително договорени цени към репооперации с лихвен процент.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране 2 България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране

Казусът със субсидиите и даренията на формациите стигна до антикорупционната организация на Съвета на Европа GRECO

9 дек 2019, 1516 прочитания

Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов 1 Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов

И още: Масови стачки във Франция заради пенсионната реформа на Макрон, още по-строг воден режим в Перник

8 дек 2019, 2085 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
НАКРАТКО

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10