С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 юни 1994, 13:47, 1258 прочитания

Банковата реформа - на кръгова орбита

Ще бъде ли загубена войната за лева? Кой ще спечели?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Реформата на финансовия сектор у нас започна със Закона за Българската народна Банка (ЗБНБ), в сила от юни 1991 г. С него се определят статутът, функциите и отношенията между БНБ и държавата. Духът на закона е в съзвучие с модерните тенденции в централното банкерство и със забравените български традиции от 20-те години на века. Той може да бъде резюмиран така: осигуряване на независимост на централната банка от изпълнителната власт и фиксиране на формите на отчетност на БНБ пред Народното събрание и контрол от негова страна.

След тригодишен опит в прилагането на закона принципите, върху които той е построен, се подлагат на съмнение и се призовава за преразглеждането им. "Основата на слабостите се крие в самия Закон за БНБ, този закон не бе добър за банковата реформа, той се оказа нейният първи фалстарт", Иван Костов, народен представител.


Става дума за преразглеждане на един от стратегическите избори в реформата на финансовия сектор. Това изисква да се преценят отново:

- целите на институционалното устройство на финансовия и в частност банковия сектор;

- постигнатите резултати и направените грешки;



- приоритетите и последователността за продължаване на банковата реформа.

Предмет на тази статия е само един аспект на банковата реформа - статутът и мястото на БНБ като централна банка във финансовата система.

Институционалната организация на финансовия сектор в развитите пазарни икономики преследва:

- осигуряване на макроикономическа стабилност чрез стабилност на вътрешното ценово равнище и постигане на дълготрайно външноплатежно равновесие;

За реализиране на тази цел развитите пазарни икономики са изградили и прилагат съответен набор от принципи, законови и обичайни процедури. Макар и да съществуват варианти, съобразени с националните традиции, тези принципи в основата си са еднотипни. Израз на това са постигнатите в Маастрихт договорености в частност по отношение статута на Европейската централна банка, които станаха възможни поради съгласие между страните за целите на общата парична политика.

Един от тези принципи е "независимостта" (автономността) на централната банка от изпълнителната власт. Въпросът за "независимостта" е въпрос за това, кой контролира и кой носи отговорност за нарастването на парите.

Решението зависи от това как си представяме влиянието на парите върху ключови икономически променливи като инфлация, безработица и икономически растеж.

Основната функция на централната банка - поддържане покупателната способност на парите, е толкова важна за икономиката, че се смята за подходящо с тази функция да се натовари институция, която може да я преследва целенасочено без опасност да бъде отклонена от курса по някакви краткосрочни икономически или политически съображения. Поради това е логично да се даде "независимост" на централната банка. Би било нелогично да й се възложи задачата за стабилизиране на цените и в същото време да се отвори врата за намеса в свободата й на действие при преследване на тази цел. Дори и при наличие на максимално възможна независимост, централната банка не може успешно да се справи със задачата си, ако макроикономическата политика на правителството е несъвместима с ценовата стабилност. Последните 15-16 месеца у нас са добра илюстрация на тази истина.

Какво означава "независимост на централната банка"? Най общо три неща:

- независимост от инструкции или разпореждания от правителството или парламента (институционална независимост);

• наличие на ефикасни инструменти на паричната политика и политическа и икономическа свобода да се използват те (инструментална независимост);

- съставяне на орган, отговорен за решенията, чиито членове не са зависими от външни интереси или съвети (лична независимост).

ЗБНБ съдържа разпоредби, които осигуряват и трите аспекта на независимостта и в този смисъл той е пълен и логичен. Затова преразглеждане статута на БНБ означава едно от двете:

- отказ от макроикономическа стабилизация или

- израз на това, че законодателят не е знаел какво и защо прави с приемането на Закона за БНБ и сега размисля отново.

Практиката от последните четири години обаче показва нарастващ брой отклонения от духа и буквата на закона.

1. Най-важното отклонение е неспазването на чл. 49 от Закона за БНБ, който гласи "банката не може пряко или косвено да придобива държавни ценни книжа или да предоставя кредити на държавата или на общините" освен в предвидените в ЗБНБ случаи. Причините за това отклонение са две - икономическа и социална непоносимост на рязко балансиране на бюджета и първоначално (особено през 1991 г.) на ДЦК и развит пазар. Делът на прякото кредитиране на бюджета намалява. Така съотношението между пряк кредит и бюджетен дефицит е 94 на сто през 1992 г. и е предвидено да не надхвърля 23 на сто през 1994 г.

2. Второто по важност отклонение на нашата практика от закона бе накърняване на личната независимост на ръководството на банката чрез преждевременно и противозаконно освобождаване (по мое лично убеждение) на един от ключовите подуправители на БНБ преди изтичане на мандата му. Това, поне теоретично, компрометира независимостта и на останалите членове на Управителния съвет на БНБ. След споменатия акт на произвол на Народното събрание, който на практика беше равносилен на решение, че реформата може и без централна банка, е много лесно да се правят изводи за ръководството на БНБ и колкото повече време минава, толкова по-основателни ще бъдат те.

3. Периодично се възобновяват атаките срещу финансовата независимост на БНБ - срещу определяне бюджета на разходите от пленарния съвет на БНБ. С депутатски натиск бе спрян проект за изграждане на многофункционален финансов център в София, който би станал основата на инфраструктурата, чрез която БНБ пълноценно да изпълнява функциите си за гладко функциониране на платежната система и надзора. Сега БНБ се задъхва с новите си функции на централна банка в старата сграда и ще направи текущи разходи, които за 3-4 години ще надхвърлят размера на предвижданата инвестиция.

4. Инструменталната независимост на БНБ също е опорочена. При определяне на кредитните тавани и свързаното с тях рефинансиране вече две години подред БНБ има за съавтор Народното събрание (думата ми е за законите за финансово осигуряване на земеделието). Оказва се, че тези закони не само се вмесват в изпълнението на функциите по осъществяване на паричната политика от БНБ, но са и противоконституционни, доколкото разпореждат на един частен търговец, какъвто представляват търговските банки, да сключва сделки без оглед на риска и с предварително запрограмирани загуби. С Решение № 19 от 1993 г. Конституционният съд се произнася, че собствеността на юридическите лица е частна собственост, като при това е без значение кой е собственик на капитала на юридическите лица - държавата, гражданите или други юридически лица. От това следва, че собствеността върху акциите на банките е частна собственост, дори когато над 51 на сто от нея е собственост на БКК, която е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон. Къде е мястото тогава на понятието "банки с над 50 на сто държавно участие"?

Тук не са изброени многобройните примери на натиск върху паричната политика, на които (засега) БНБ е устоявала. Изводът, който се налага, е, че у нас се разширяват и утвърждават прецедентите на отклонение от ЗБНБ, които постепенно печелят територия и превръщат разпоредбите му в мъртва буква.

Независимостта на една централна банка обаче не е проблем само на законовия й статут. Независимостта трябва и да се спечели. Преди всичко трябва да се спечели доверието на широката общественост. БНБ беше на път да постигне това. Тя е институцията, която работи най-открито с медиите, а с това и с обществеността. БНБ обаче допусна да бъде въвлечена в скандали и това се оказва пагубно.

Другата страна на статута на БНБ е отчетността, прозрачността на нейната дейност и координацията на паричната политика с фискалната и въобще с икономическата политика на правителството. Тук съществуват проблеми, но това не са проблеми на закона, а на неговото приложение. Затова е неприемлива оценката, че законодателни промени са основното средство за продължаване на банковата реформа и в частност на тази в БНБ.

Основните отклонения от предвидените в ЗБНБ процедури за прозрачност и отчетност в работата на банката са следните:

1. Пленарният съвет на БНБ засега не изпълнява законовото си задължение да определя основните насоки на паричната политика на БНБ. На свое заседание от февруари 1993 г. той формално отказва да вземе решения по този въпрос независимо от внесените писмени материали и предложения. През 1994 г. въпросът за основните насоки на паричната политика на БНБ въобще не е и поставян на дневен ред.

2. Като следствие от това разделите за основните насоки на паричната политика на БНБ в годишните и полугодишните отчети имат формален характер. Бюджетът на страната се разработва на същата пясъчна основа.

3. Специализираните комисии на Народното събрание - тази по бюджета и финансите и икономическата, нито веднъж за последните четири години не са изслушали управителя на БНБ по важни въпроси на паричната политика. Те никога не са се интересували от съвместимостта на бюджетните с прогнозите за рамката на паричната политика. Вместо това са искали становището на БНБ по това как банките да изпълняват ролята на данъчни агенти, в частност по отношение събирането на ДОО дали БНБ ще направи "плановата си вноска в бюджета" и кой кому не е симпатичен в Управителния съвет на БНБ.

4. Същото се отнася и до оня текст в ЗБНБ, който повелява Министерският съвет и БНБ да се информират взаимно по намеренията си в областта на икономическата политика. Засега вестниците осигуряват оня терен, на който БНБ и МС се информират взаимно. Поредицата от неформални срещи между отделни министри и членове на УС на БНБ, които се провеждат спорадично, най-често не изпълняват необходимата координираща функция.

5. БНБ все още няма назначен ревизор. Причините са толкова известни, че не бих се учудил, ако една анкета покаже убеждение, че основна функция на бъдещата Сметна палата е да контролира БНБ.

Така че Законът за БНБ предполага изграждането на механизми за осигуряване на прозрачност в работата на БНБ, както и на механизми за координация с икономическата политика на правителството. Проблемът е, че изостана изграждането им, а не в самия закон. Това поражда желанието за поставяне на БНБ под шапката на правителството. Като че ли не сме способни за друг тип координация освен тази от един команден център. Такъв тип "координация" обаче има за резултат ликвидиране и на оперативната самостоятелност на БНБ, а това вече е противопоказно и несъвместимо с преследване на ценова стабилност.

В този смисъл бих искал да обърна внимание върху онази част от тезата на г-н Костов, в която той се обявява за изоставяне на основната цел на паричната политика, "стабилизиране на ценовото равнище и националните пари" под благовидния предлог за това, че тя е само крайна цел, а в периода на преход следва да се замести с други "практични" цели.

Паричната политика въздейства върху финансовите пазари и многобройните участници в тях. Това изисква последователност в поведението на централната банка и правителството. Пазарите се убеждават, те не се заплашват и не се забраняват.

Всяко, дори временно пренебрегване на стремежа към ценова стабилност, може да има краткотраен ефект. Всяка търпимост към ерозиране на покупателната способност на парите изисква да се плати със загуба на растеж и заетост, когато борбата с инфлацията стане неизбежна. Никаква друга "преходна" цел не е сериозна освен постъпателно намаляване на инфлацията у нас най-напред до ниски двуцифрени, а след това и до едноцифрени равнища. През март и април получихме неопровержими доказателства, че на равнища 60-70 на сто годишно инфлацията лесно се изплъзва от контрол.

Изводът е, че проблемът не се крие в "лошия" Закон за БНБ, а в непълноценното му прилагане. Обратното - преразглеждането на ЗБНБ сега означава пускане на реформата в банковия сектор по кръгова орбита.

Накрая нека ми бъде позволена една прогноза. Аз не вярвам, че институционалната рамка на ценова стабилност, заложена в ЗБНБ, ще удържи. При това няма значение дали законът ще бъде формално променен или тихомълком обезсилен. Причините за това са най-малко две:

- У нас няма вкус към управление чрез правила и рамки. Управлението се отъждествява с администриране, а независима БНБ е пречка за такъв подход;

- У широката общественост не е изградена култура на стабилност, която да възпира политиците да се обявяват за подкопаване на институционалните й основи.

Трудно ми е да възразя на народопсихологическото наблюдение на г-н Костов, че "изглежда, исторически сме обречени на неспособност за продължителни усилия, на половинчатост и незавършени дела". Израз точно на такива "качества" е преразглеждането на статута на БНБ сега.

По всичко изглежда, че ние ще направим и този експеримент, за да си докажем това, което е известно от чуждия опит. Цената обаче ще си платим ние. А може би нищо и няма да научим, както редица твърди глави не научиха урока на 1993 г., че финансовата дисциплина не е монетаризъм, а неизбежна предпоставка за здравословно развитие и растеж.

След няколко години "експериментиране" ние пак ще бъдем принудени да се обърнем към същия Международен валутен фонд, който ще си седи на същото място и ще ни гледа сеира. Тогава едно от структурните условия за финансова инжекция ще бъде осигуряване на статут на централната банка в България, съвместим с ценова стабилност:

Трябва ли да изпитаме на гърба си далеч отиващите негативни последици за икономиката от загубата на доверие в централната банка, които са известни от примера на много страни?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокуратурата нападна и "Медиапул" - с обвинения във "вандалски акт" Прокуратурата нападна и "Медиапул" - с обвинения във "вандалски акт"

Медията само направи сравнение за различната практика на обвинението при случаи на обругаване чрез некролози

21 авг 2019, 329 прочитания

Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони

Президентът сменя началника на НСО; Какви са сценариите за италианската криза; Централните банкери ще обсъждат мерки срещу забавянето на глобалната икономика

21 авг 2019, 686 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Тежко е да погребеш собствения си труд

Депутатката Вержиния Велчева пред в. "Капитал"

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда