Йозеф Алойс Шумпетер (1883-1950)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Йозеф Алойс Шумпетер (1883-1950)

Йозеф Алойс Шумпетер (1883-1950)

12942 прочитания

"Може ли капитализмът да оцелее? Не. Аз смятам, че не може", така започва Шумпетер увода към една от частите в книгата си от 1942 година, наречена "Капитализъм, социализъм и демокрация". От този цитат бихме си помислили, че Шумпетер е марксист. Разсъжденията, които довеждат до този извод обаче, са коренно различни от тези на Маркс. Маркс смята, че капитализмът ще бъде унищожен от неговия враг - пролетариата. Според Шумпетер капитализмът ще стане жертва на собствените си успехи. Той ще отгледа една многобройна интелектуална класа, която на свой ред ще атакува буржоазната идея за частна собственост и свобода. За разлика от Маркс Шумпетер не тържествува при мисълта за предстоящата гибел на капитализма. По този повод той пише: "Ако един доктор предрече бъдещата смърт на свой пациент, това не означава, че той я желае."

"Капитализъм, социализъм и демокрация" е нещо повече от прогноза за бъдещето на капитализма. Този труд се явява и яростна защита на капитализма по отношение на предприемаческия дух, който той възпитава. Той разграничава иновациите от нововъведенията. Шумпетер подчертава, че предприемачите използват иновации не само когато уточняват как точно ще се използва една иновация, но и чрез внедряването на нови средства на труда, нови продукти и нови форми на организация. Тези форми на иновация изискват точно толкова умение и усилия, колкото и самият процес на иновация. Предприемаческите иновации водят до съзидателно унищожение, тъй като премахват старо оборудване, идеи, умения и оборудване. Въпросът според Шумпетер е не "как капитализмът управлява съществуващите структури, а как ги създава и унищожава". Той смята, че съзидателното унищожение води до дългосрочен прогрес и подобрява жизнения стандарт на цялото общество.
Шумпетер се противопоставя на преобладаващия възглед, че перфектната конкуренция е начин за увеличаване на икономическото благоденствие. При перфектна конкуренция всички фирми, които произвеждат една и съща стока, продават на една и съща цена и имат достъп до една и съща технология. Според Шумпетер този вид конкуренция не е от особена важност. "Това, което има смисъл, са конкуренцията от нов продукт, нова технология, новият източник на предлагане, новият вид организация", пише той. В този смисъл Шумпетер поддържа тезата, че известна степен на монопол е за предпочитане пред перфектната конкуренция. Той нарича конкуренцията от иновации "непрестанна заплаха", която "дисциплинира, преди да атакува". Като пример за монопол икономистът дава американската компания Aluminum, която непрекъснато внедрява иновации с цел да запази собственото си монополно положение. Той отбелязва, че до 1929 година, цената на продукта на Aluminum, коригирана с размера на инфлацията, спада само с 8.8% в сравнение с 1890 година. Шумпетер никога не уточнява дали според него иновацията е подтикната от монопола, или от възможността за придобиване на монопол като полза от въведената иновация. Повечето икономисти приемат втората теза и в този смисъл смятат, че компаниите трябва да пазят в тайна своя производствен процес, да застраховат търговските си марки от посегателства и да получават патенти.
Шумпетер е един гигант на икономическата мисъл. Неговото най-значително произведение в областта на икономиката е "История на икономическия анализ", редактирана от третата съпруга на Шумпетер - Елизабет Бууди, и публикувана през 1954 година. В него Шумпетер прави някои противоречиви сравнения между икономистите, като определя Адам Смит като неоригинален, Алфред Маршал - като озадачаващ, а Леон Валрас - като най-великия икономист на всички времена. Шумпетер е роден в Австрия в семейство на притежатели на текстилна фабрика. Когато започва да учи икономикс и право във Виенския университет, той вече е бил добре запознат с основите на бизнеса. На 28-годишна възраст той публикува "Теория на икономическото развитие". През 1911 година Шумпетер защитава докторат по икономикс. През 1919 година е министър на финансите. С възхода на Хитлер Шумпетер напуска Европа и университета в Бон, където е бил професор от 1925 до 1932 година, и заминава за САЩ. Още същата година получава постоянно място в Харвард, където работи до пенсионирането си през 1949 година. Шумпетер е президент на Американската икономическа асоциация през 1948 година. Избрани произведения:
Бизнесцикли, 1939 г. Капитализъм, социализъм, демокрация, 1976 г. История на икономическия анализ, 1954 г.
Десет велики икономисти, 1951 г.

Теория на икономическото развитие, 1912 г.

по the Fortune Encyclopedia of Economics

"Може ли капитализмът да оцелее? Не. Аз смятам, че не може", така започва Шумпетер увода към една от частите в книгата си от 1942 година, наречена "Капитализъм, социализъм и демокрация". От този цитат бихме си помислили, че Шумпетер е марксист. Разсъжденията, които довеждат до този извод обаче, са коренно различни от тези на Маркс. Маркс смята, че капитализмът ще бъде унищожен от неговия враг - пролетариата. Според Шумпетер капитализмът ще стане жертва на собствените си успехи. Той ще отгледа една многобройна интелектуална класа, която на свой ред ще атакува буржоазната идея за частна собственост и свобода. За разлика от Маркс Шумпетер не тържествува при мисълта за предстоящата гибел на капитализма. По този повод той пише: "Ако един доктор предрече бъдещата смърт на свой пациент, това не означава, че той я желае."

"Капитализъм, социализъм и демокрация" е нещо повече от прогноза за бъдещето на капитализма. Този труд се явява и яростна защита на капитализма по отношение на предприемаческия дух, който той възпитава. Той разграничава иновациите от нововъведенията. Шумпетер подчертава, че предприемачите използват иновации не само когато уточняват как точно ще се използва една иновация, но и чрез внедряването на нови средства на труда, нови продукти и нови форми на организация. Тези форми на иновация изискват точно толкова умение и усилия, колкото и самият процес на иновация.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK