Очакваната дискусия около сделката по дълга не се състоя. Това за пореден път доказва, че в България, освен че никой няма воля да прави икономическа политика, никой няма и идея за това. Не трябва да ни учудва, че депутатите не пожелаха да се запознаят с детайлите по сделката, учудващо е обаче, че дори и в правителството всички сочеха само към финансовия министър Александров. Е, приносът на Матинчев по споразумението беше да уволни Венцислав Антонов от Агенцията за икономическо програмиране и развитие. На ръба на безизходицата, Стоян Александров едва успя да привлече като външен консултант същия Венцислав Антонов.

Как при това положение да имаме икономическа политика и мерки, които да направят стопанството експортно ориентирано. На политиците им трябват повече матинчевци в изпълнителната власт, за да могат постоянно да консултират, да бъдат питани и да изработват плоски политически комбинации.

Добре поне, че от многото приказки все пак нещо е влязло в главите на някои министри и дори в премиерската. Преди да си отиде наесен, това правителство може да остави след себе си подписано споразумение по дълга и нормативно уредена масова приватизация. Да се оправят следващите. Не е много логично, но е по български.