С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 юни 1994, 12:53, 837 прочитания

Четирима бизнеслидери елиминират трудностите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Американският поет Робърт Фрост писа за човек, който "пое по неутъпкана пътека и това промени целия му живот". Личностите, за които се говори в тази статия, също избягнаха утъпканите пътища, избирайки необичайните методи за проникване на пазара, където ситуацията се променя всеки ден.

Габор Рени например изрови стогодишен закон, който му позволи да основе частно предприятие през последните години на социализма. Сега той превърна най-добре представилата се за миналата година на Будапещенската фондова борса фирма в диверсифицирана компания. Естонецът Томас Силдмае видя пропуски в сферата на услугите и ги превърна в източник на твърда валута и в първия балтийски луксозен хотел. Той бе също така и икономически министър на Естония за известно време. Роман Клушка, изхвърлен от работа, се върна към отдавна забравените си компютърно-инженерни умения и стана най-големият полски производител на компютри. В Чехия Иво Железни гради издателска империя, основана върху евтини романи, които той самият никога не би прочел.


Спортен живот

Успехът винаги е бил "хоби и спорт" за Габор Рени, председател на Nowotrade Rt., компанията с най-добри резултати на Будапещенската фондова борса за миналата година. Рени имаше успехи още при комунизма, въпреки че от тях нямаше лична изгода. Като служител по продажбите към държавно предприятие за строителни машини той изпращаше писма на всички перспективни клиенти и бързо увеличи оборота. Неговите амбиции обаче не допаднаха на неговия шеф - стар комунистически бюрократ, според който Рени бил "твърде млад и много опасен".

Тогава 28-годишен, той напуска, преди да бъде уволнен, и отива в Skala-Coop Rt., най-голямата унгарска верига супермаркети, където попада под влиянието на Шандор Демян, Сега президент на Унгарска кредитна банка, когото Рени описва като "унгарският предприемач номер едно за 80-те години".



Кариерата му в Skala е забележителна: той внася западни продукти в условията на оскъден на твърда валута бюджет. Решението е блестящо: пътувания на Запад за аукциони и покупки на стоки, конфискувани от митническите власти. Идеята е само една от "малките вратички", които Рени намира, за да преодолее препятствията.

След като е на служба при Демян известно време, той решава да работи с него и през 1983 г. двамата създават Nowotrade. Отначало Рени трябва да намери още една врата, за да избегне забраната на частното предприятие. Предприемачът се позовава на 113-годишен закон, който изключва такава забрана.

Първоначалната функция на Nowotrade е разработване на софтуеър за компютърни игри за такива гиганти като Texas Instruments Inc., Commodore International Ltd. и Nintendo Co. След това той продава фирмата, която още произвежда софтуеър в Калифорния.

Знаейки от какво точно се нуждае унгарският потребител, Рени по-късно закупува дял от вносителя на автомобили Nissan Hungaria Rt., представител на японската Nissan Motor Co. При наличието на нови добри автомобили не един и двама унгарци се отказаха от своите трабанти. Миналата година компанията продаде 1800 коли, а тази година Рени очаква продажбите да нараснат с около 11 на сто, а очакваните постъпления са около 3.5 милиарда форинта (35 милиона долара). Наскоро Nowotrade закупи 74 процента от компанията и смята да вложи 240 млн. форинта в нея.

Кралят на романса

Преди четири години Иво Железни се подвизаваше в чехословашката държавна издателска компания Odeon, като се бореше за прекарването на заглавия през съществуващата цензура. Сега той има своя компания, Iwo Zelezni SRO, от която, както той се изразява, държи "скромните 95 процента".

Според неговата оценка компанията му е шеста по продадени бройки от около 2000 концерна, издаващи всичко от комикси до вестници. Няма официални данни, но Железни има добър поглед върху отрасъла като ръководител на издателска група. Неговата компания пусна на пазара около 1300 заглавия миналата година, а приходите й възлизат на 170 млн. крони (57 млн. долара).

Но най-търсените заглавия не са сериозните книги, които Железни е имал предвид поначало. Въпреки че неговата листа включва 200 заглавия от писатели, вариращи от Оскар Уайлд до чешката феминистка Карол Бидерманова, повечето пари идват от евтините новели, в които се описват женски копнежи по мъжествени рицари, стоящи на обрулени хълмове, или детективи-супермени, залавящи с лекота всякакви престъпници, с две думи, всичко от Барбара Картланд до Елъри Куин.

"Не мога да си обясня защо хората четат такива боклуци, но е факт", шегува се издателят, който знае 12 езика и години наред е превеждал скандинавски книги на чешки. Очевидно те се поглъщат по начина, по който гуляйджиите се нахвърлят върху остатъците от храната. Всеки ден компанията изкарва на пазара по три книги с романс, детективска или уестърн тематика на стойност от 9 до 12 крони всяка, от които се продават по 2 000 000 бройки всеки месец. И за да се види контрастът, компанията е продала около 1 млн. броя сериозна литература за цялата изминала година. Въпреки че намира за "ужасно" това, че компанията му наскоро издаде хилядния си романс, той казва, че не може да си позволи принципите да застанат преди оцеляването, и затова "не се оплаква".

От коли до компютри

Роман Клушка почувствал, че е "въпрос на национална чест" да докаже, че Полша може да произвежда персонални компютри като тези на Запад. През 1988 г., вместо да подражава на дузина други компании и да внася персонални компютри, той решава да създаде по-добър продукт, като сглобява висококачествени вносни компоненти. Пет години по-късно неговата частна компания Optimus SA става първата, записана на първия кръг на Варшавската фондова борса.

Новаторският дух на Клушка винаги му е служил добре. Той е изхвърлен от бизнеса с автомобилни сервизи, когато въвежда плащането на акорд, намалило влиянието на комунистическата партия и профсъюзните шефове. Но полският предприемач стъпва на крака, влизайки в компютърния бизнес благодарение на образованието си по компютърно инженерство, получено от Краковския университет.

Той започва с продажбата на компютри на други производители. Скоро след това Клушка стартира един вид игра Потемкин с някои западни компании, убеждавайки ги, че неговата дребна компания е вече голяма сила в полската компютърна индустрия. С компоненти от IBM Corp., NEC Corp., Intel Corp., Microsoft Corp. и много други Optimus започна сглобяване на първокласни компютри.

Оттогава тя става най-голямата полска компютърна компания с 19 дъщерни фирми за продажба и сервиз в цялата страна. В Optimus работят 850 човека, които донесоха доход от 1.83 трилиона злоти (83 млн. долара) за миналата година, или около 23 на сто от целия полски пазар на персонални компютри, поглъщащ около 170 000 бройки на стойност 250 млн. долара - от които само 30 процента от световноизвестни фирми. Бизнесът с персоналните компютри донася печалба от 36 млрд. злоти от оборот 1.1 трилиона злоти за 1993 г.

С откриването на завода в малкия си роден град Нови Сад Клушка поддържа ниски разходи. Той също печели от стратегическата позиция на града в Южна Полша. Главната квартира е близо до Варшава, Будапеща, Виена, Прага и Братислава и позволява лесен достъп до Украйна и Беларус - два пазара, донесли 78 на сто от експортните приходи на Optimus за миналата година, възлизащи на 1.5 млн. долара.

От Optimus сега се интересуват много западни компании - главно от Германия и Швейцария. Тази година Клушка планира да увеличи значително износа. С печалбите от продажбата на 38 процента от компанията той смята, че може да увеличи продукцията на 200 000 бройки от около 70 000 през миналата година.

Успех в бизнеса – оттегляне от политиката

Успехът на Томас Силдмае е дошъл от това, че е бил "на подходящото място в подходящото време", както казва той скромно. Правилното място е един обяд през 1989 г. с приятел - управител на хотел "Олимпия" в Талин. Мениджърът се оплакал от невъзможността да получи твърда валута чрез държавните канали, за да закупи необходимото за ремонт на хотела.

И така двамата създават Finest SA и взимат на лизинг и ремонтират по-малкия, но разположен в центъра хотел "Палас", планирайки да вложат част от валутните му постъпления в ремонта на "Олимпия". Силдмае се сдобива с капитал и чрез продажбата на 49 процента от Finest на финландски консорциум. С допълнително финансиране от банки в Москва и Хелзинки "Палас" бе отново отворен през септември 1989 г. като първия луксозен хотел на балтийските републики.

Тъй като "по онова време бе невъзможно да се намерят услуги по западните стандарти като коли под наем и вносни продукти", като тоалетна хартия и хигиенни продукти, 38-годишният Силдмае казва, че компанията е основала "четири или пет дъщерни фирми, които да се грижат за хотела".

Оттогава Силдмае въвежда Finest от един бизнес в друг. Интересите на компанията сега включват издателска дейност, ресторанти, пицарии, безмитни магазини, вносни дрехи и вина.

Той помогна за създаването на Асоциацията на данъкоплатците – групировка от 13 банкери, бивши министри и бизнесмени. Те вечерят заедно два пъти месечно, анализират ситуацията" и дискутират бъдещето на Естония на свободния пазар". Освен всичко друго групировката е "за" частните руски инвестиции в Естония.

Но клубът и поддръжката на Силдмае за свободния пазар му докараха неприятности. Членовете на управляващата коалиция оказваха натиск върху премиера да премахне руското влияние и се оплакаха, че бизнесгрупировката, известна като Г-13, има твърде голямо влияние.

Силдмае застана зад групировката. Той твърдеше, че руските инвестиции ще доведат до политическа стабилност, тъй като руските бизнесмени, пазейки интересите си, ще принудят Москва да възприеме по-умерена политическа линия. Силдмае, който не е член на никоя политическа партия, загуби битката и бе принуден да напусне министерството през януари.

По Central European Economic Review
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще вземе 1.7 милиарда евро 1 Кой ще вземе 1.7 милиарда евро

Европейската комисия предложи регионите на Стара Загора и Бобов дол да получат помощ за отказване от въглищата

26 фев 2020, 593 прочитания

ЕК извади България от списъка с държави с икономически дисбаланси 2 ЕК извади България от списъка с държави с икономически дисбаланси

Задълбочената проверка на Брюксел показва, че страната е постигнала значителен напредък по управлението на държавните дружества и банковия надзор

26 фев 2020, 1047 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Сметната палата като заложник на политически и ведомствени интереси

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10