Великият имитатор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великият имитатор

Партньорството с кръга около INTERNATIONAL HERALD TRIBUNE ни осигурява възможност за контакти и обмен на информация с представители на висшето ръководство на световни инвеститорски компании и банки като City Bank, Credit Lionai.se, IBM, Pepsi Kola, World Bank, American Expresst Bank Ltd., AT&T, Alcatel, Chase Manhattan Bank, Digital Equipement, Eastman Kodak, European Comission, Credit Suisse-First, Ford, Levi Strauss, Merrill Lynch, Mitsubishi, Mitsui, Mobil Oil, 3M, Nomura, Rank Xerox, Shell International, Petroleum Corp, Volkswagen. Из отчета на съвета на директорите за дейността през 1993 г. на ИУИХГ. Правописът е запазен.

Великият имитатор

Партньорството с кръга около INTERNATIONAL HERALD TRIBUNE ни осигурява възможност за контакти и обмен на информация с представители на висшето ръководство на световни инвеститорски компании и банки като City Bank, Credit Lionai.se, IBM, Pepsi Kola, World Bank, American Expresst Bank Ltd., AT&T, Alcatel, Chase Manhattan Bank, Digital Equipement, Eastman Kodak, European Comission, Credit Suisse-First, Ford, Levi Strauss, Merrill Lynch, Mitsubishi, Mitsui, Mobil Oil, 3M, Nomura, Rank Xerox, Shell International, Petroleum Corp, Volkswagen. Из отчета на съвета на директорите за дейността през 1993 г. на ИУИХГ. Правописът е запазен.


Със сигурност, ако барон Мюнхаузен беше жив, щеше най-много да завижда на своя български последовател, шефа на "Ийст-уест интернешънъл холдинг груп" Иво Недялков. За разлика от своя героичен предшественик "най-младият български милионер" предпочита смесицата от фантазии на светски лъв и Синдбад Мореплавателя: "...и контактите ми с чужбина са на най-високо равнище, включително министри, президенти... два пъти ме е канил на вечеря дукът на Марлборо. Вечерял съм в Държавния департамент на САЩ с цвета на американската нация. Имал съм контакти с Робърт Максуел и Рокфелер...", казва той в свое интервю за "Нощен труд".

Скромните паркетни версии на Недялков, разбира се, не могат да съперничат на тези на Жорж Ганчев (тъй като няма височайше дамско участие), той не се е сражавал героично като германския си колега-благородник, но за разлика от тях измислиците му помагат да прибере парите на

8000 наивници

Когато ИУИХГ излиза на пазара, компанията е толкова неизвестна (ще рече тайнствена), че легендите, които се носят (или са целенасочено подхвърляни), са за наличието на загадъчен "спонсор", търговия с оръжие, наркотици и въобще дейности, които гарантират добра доходност. Неговите акционери се надяват той "да пере пари", а той от своя страна се надява те да се надяват на това, за да купуват акциите му.

Внимателният прочит на фирмените документи обаче показва колко мъки и акробатики - и първокурсно-правни, и финансови са били нужни на възпитаника на Юридическия факултет на Софийския университет, за да успее да регистрира акционерно дружество с 1 милион лева капитал. Но както казват и други богаташи, "първият милион е най-труден".

Началото

Около март миналата година във вестниците излиза първата реклама на неизвестната дотогава проекто-транснационална компания, която обещава фамозен дивидент, както и клауза за индексиране му, ако годишната инфлация "надмине 100 при база нула в началото на годината". Сигурно доста икономисти и статистици искрено са се смели на иновацията "база нула". Но човек трябва да има доста по-голямо чувство за хумор, съпоставяйки тази неграмотност с размера на събраните пари. По негови думи те вече надхвърлят 350 млн. лв. Ако не му мине котка път, българският Мюнхаузен току виж събрал планирания капитал от 1 млрд. лв. О, sancta simplicitas би възкликнал повторно древният философ, ако можеше да види хората, пристигнали от селата на някоя от организираните в страната срещи с холдинга. Те доверчиво изпразват невзрачните си сакове, за да поверят спестяванията си - между 10 и 200 хил. лв. - на двадесет и осем годишния юрист с проекто-хабилитация в Лос Анжелис и бронирана лимузина. Срещу това получават една хартия, на която пише "временно удостоверение", и писмената гаранция за 105 %-ен дивидент, финансови отчети, предметът на дейност и перспективите се крият зад конкретиката на сътрудничеството с "международните финансови кръгове".

Недялков не лъже - той фантазира

През септември месец 1993 г. в доста вестници се появява информация за предстоящото участие на Иво Недялков в международен бизнессеминар в Оксфорд под егидата на "Интернешънъл хералд трибюн" и консултантската фирма "Оксфорд аналитика". Споменава се, че шефът на ИУИХГ ще изнесе и доклад за своята фирма. Фактът, че той е единственият българин, присъствал на конференцията, позволява тукашният печат да титулова Иво като "единственият наш бизнесмен, ПОКАНЕН на нея" (според вестник "Демокрация").

Пропусната е една дребна подробност - всеки, който плати таксата за участие на семинара, е добре дошъл. За целта почти във всеки брой на "Хералд трибюн" имаше и талони - заявка за участие, рекламиращи събитието. Чия е вината - дали на Недялков, че е спестил тази подробност, или на тези, които не са го попитали дали си е платил, е дискусионен въпрос. Във всеки случай лавините от изопачени факти започват да ваят от несериозната брадичка на Мюнхаузен свитите устни на солиден бизнесмен.

"Интернешънъл хералд трибюн" и "Оксфорд аналитика" по принцип се цитират в доста от изявленията и прессправките на холдинга. В различни интервюта имитаторът се позовава на "Хералд трибюн" като за "партньорите" дори заявява, че притежава "изключителните права за обмен на информация" с вестника. Допуска дребна, но останала незабелязана грешка, заявявайки пред журналисти, че "Оксфорд аналитика" е съиздател на "Хералд трибюн".

В редакцията на въпросния вестник в Париж настъпи известно объркване след въпроса ни "какви са ви отношенията" с българската компания. Брус Сингър, отговарящ за връзките с юридически лица, отговори с "нямам представа за такова нещо" на въпроса дали знае за българска фирма, която да има договор "за обмяна на информация" с неговия вестник, добавяйки, че може би издателският синдикат в Ню Йорк знае нещо повече. Той се засмя на идеята на Иво Недялков, че "Хералд трибюн" съвместно с ИУИХГ готви конференция за Балканите през 1995 година в София. Недоумението му се засили, когато разбра за Недялковото твърдение, че е имал "кратко експозе за общата инвеститорска обстановка и за капиталовия пазар в България" (цитат от прессъобщение на холдинга).

"Това бе семинар за управление на глобалните фондове" и там въобще "не е ставало въпрос за Източна Европа, нито пък е имало докладчик от тази част на света", каза Сингър. За по-сигурно служителят на "Хералд трибюн" потърси и програмата на семинара, за да се увери, че такова нещо няма.

По информация от лондонския офис на "Хералд трибюн", който се занимава с организиране на семинарите и който г-н Сингър бе любезен да запита, г-н Недялков е присъствал на "много семинари на "Интернешънъл хералд трибюн" в качеството си на платен участник", (факсът на г-н Сингър с този цитат и с програмата на семинара на "Интернешънъл хералд трибюн" в Цюрих се съхранява в редакцията.)

Поддържането на легендата за международните връзки на холдинга е излязло доста скъпо, но неефективно за ИУИХГ. На 27 юни тази година в "Интернешънъл хералд трибюн" на цяла страница излиза реклама на холдинга. С един доста неприятен "дефект" - въпреки че досущ прилича на бизнесстраниците на който и да било западен всекидневник, изрично е отбелязано, че това е рекламна секция. Вътре срещате цитати от "добре информирани служители на компанията", анонимни "висши шефове", сякаш наистина е репортаж. Дори ще се сблъскате с любопитния израз "според източници от групировката, "Ийст-уест" е имала чист приход от един милион долара през 1993 година". На по-неутралните места се цитира Недялков например за това, че най-големият източник на доходи за холдинга е дъщерната му компания "Темекс", която е "първата частна фирма за обмен на валута, лицензирана от българското правителство". Самият Иво простосърдечно си признава в отчета на съвета на директорите за дейността през 1993 г., че "за 1993 г. оборотът на финансовата къща [Темекс] е в размер на над 500 хил. лв.".

Въпреки че във въпросния отчет няма баланси и числа, той все пак е изключително интересен и би ви показал доста неща. Стига да имате време за губене и склонност към изграждане на психологични портрети. Първата половина от него е посветена на глобалните и регионалните тенденции, защото така може би Недялков си представя, че е характерно за "другите" големи транснационални компании.

В него ще срещнете размишления от сорта, че пазарите няма да могат да се успокоят през 1994 г., "тъй като все още трябва да се направят големи приспособления на паричните пазари, пазарите на облигации, валутната борса и по-специално на пазарите на ценни книжа". Задават се въпроси "може ли възстановяването на йената да продължи още". Отговаря се с "да". В доклада ще срещнете категоричната прогноза, че "пазарите на облигации ще продължат да отразяват текущата и предполагаемата степен на инфлация".

Как ли дребният инвеститор издържа на десетстраничния водопад безсмислени - според специалистите - словосъчетания е трудно да се каже. Сигурно акционерите в привилегированата емисия със съзаклятническия код С-93 са били доста стреснати, чувайки как анализът на балканската ситуация е последван от внезапния извод, че "ефективното общо управление е поставено пред дилема как да постигне баланс между двете си основни цели: ясна посока и отчетност".

Все пак инвеститорите са се вдъхновили от дълбокомисления оптимистичен извод на съвета на директорите, че "възродителният процес отшумява във всекидневните отношения между хората", и че "комшулуците са възстановени".

След мъглата следва доста искрен анализ на дейността на холдинга, която е посветена на двете направления в развитието му:

Неработещи проекти и бъдещи проекти

Недялков констатира, че през 1993 г. е нямало смисъл да се инвестира в търговия заради "наличието на огромен брой спекулативни стоки, които поради своя произход... задушаваха... участието в пазара на висококачествени... стоки". Нямало е смисъл да се осъществяват някои големи проекти "в областта на сделките с валута и благородни метали", защото главната изходна позиция на холдинга била "стриктно спазване на закона".

(Едно отклонение: Сигурно това е "обусловило" и оборота на "Темекс" да бъде 500 хиляди лева или покупко-продажбата на общо около 15 000 долара за годината или, с други думи, търговия с общо около 44 долара на ден. На въпрос на в. "Кеш" как ще изплати писмено гарантирания 105-процентен дивидент Недялков отговаря "с нашата финансова активност и с оборота на капитала, който дава възможност за такава доходоносност" - б.а.).

По-нататък в безпощадния си анализ Недялков отбелязва, че не е имало смисъл да се инвестира в недвижими имоти поради "нереално високите" им цени, че "криминогенната обстановка в страната" и "...особено засиленото развитие на новите по своята същност престъпления... не благоприятстваха... вложенията в областта на туризма, хотелиерството и заведенията за развлечения". Продължава, че "съществуващите проекти в областта на производството загубиха своя смисъл", споменават се ембаргото, опасността от преврат и пр. фактори, възпиращи холдинга от гореизброените стопански дейности.

Именно затова "определената за инвестиране в страната част от паричните фондове бе използвана изключително за краткосрочни финансови операции" (може би чрез "Темекс"?).

Дори и след този искрен анализ акционерите продължават да вярват на думите, че "ние не сме пирамидална структура" и че "като праведни християни ние по-скоро бихме се простили със земния си път, отколкото да излъжем вас - нашите акционери" - изказване пред акционери в зала 1 на НДК.

Рецептата

"Според мен той е мошеник, но тъй като договорът му [за реклама] с нашия вестник е огромен, знам, че материал срещу него няма да излезе", казва колега от столичен вестник. "Затова предпочитам да правя интервюта с него - каквито и небивалици да говори, това е негов проблем."

Мюнхаузен от улица "Шипка" "разказва с охота за вечерите си с дука на Марлборо, с Максуел и Рокфелер" (цитат от "24 часа"), за "изключително солидните си партньори в САЩ, карибския басейн, Западна Европа", за "дъщерни структури" в "Лондон, Хонконг, Цюрих и САЩ" и т.н.

Същинската му сила е в по-многодумните словосъчетания.

На въпрос на "Стандарт" какви са контактите на ИУИХГ зад граница отговаря: "Доколкото "Ийст-уест" се ангажира с транснационални инвестиции, е разработен мащабен транснационален проект, който е специализиран в няколко направления. Първото от тях беше свързано с осигуряването на база в стратегически световни центрове. Избраната от нас организационна форма е изграждането на самостоятелни според местния закон компании."

На въпрос на "Капитал" Недялков отговаря, че няма регистрирани чужди компании, а че работи с чужденци на агентски принцип: Още по-скромен е в рекламата си в "Хералд трибюн", където обявява телефони на East West International Holding Group pic само в Лондон и Цюрих (Хонконг, и Щатите "са пропуснати"). Ако обаче потърсите такава компания на цюрихския телефон, който е публикуван в "Хералд трибюн", ще предизвикате известен смут в душата на тамошната телефонистка. След известно размишление тя ще предположи, че става въпрос за един адвокат, "който като че ли има нещо общо с България", и ще ви свърже с него. Неговата секретарка ще ви обясни, че това не е East West International Holding Group pic, а че нейният бос работи с тази компания. Ако си оставите телефона, няма да ви звъннат. Поне такъв беше нашият опит. Колкото до лондонския офис, с него свързването е доста трудно - поне ние не успяхме. Като още един щрих към нюансите на международната структура на транснационалната компания ще добавим, че по думите, на Лилия Врангова от холдинга, тя единствена говори английски в централния офис. Сигурно поради нейното отсъствие от страната в централата на транснационалната компания предпочитаха, вместо да разговарят на чужди езици по телефона, да го затварят.

Най-голямата грешка на Недялков

с рекламната му страница в "Интернешънъл хералд трибюн". По няколко причини. Първо, базирайки се на опита си с местните издания, той не е очаквал, че профилът на компанията му ще бъде изрично отделен като рекламна секция. Може и да е бил заблуден. На изричния ни въпрос може ли да не бъде написано "реклама" в горната част на страницата, служителката в рекламния отдел във Франкфурт отговори "разбира се". Така обикновено постъпват добрите рекламни агенти.

За хипотезата, че Недялков е рекламирал в "Хералд трибюн" (очаквайки, че това ще е "публикация"), за да го използва в България, говори и фактът, че в тесен кръг е споделил с гордост за германски журналист, който специално пропътувал разстоянието от Мюнхен до Цюрих, за му вземе интервю.

Един от най-благотворните рекламни моменти за компанията беше съобщение на БТА за публикация в турския вестник "Хюриет" през април, че на българския президент е била подарена луксозна лимузина от САЩ. След това се оказа, че била за Недялков. За този случай бяха изписани тонове мастило, без Иво да инвестира нито лев за реклама. Сигурно е възлагал доста надежди на канонадата в нашата жадна преса след "публикацията" в "Хералд трибюн".

Когато на 27 юни "статията" излиза, обаче тази надежда се изпарява. Дори седмица след това нито пресцентърът, нито президентът на ИУИХГ споменават за "профила на компанията", както предпочитат да характеризират рекламата си.

На страницата на "партньора" Недялков дава абсолютна свобода на фантазията си. Най-големият приоритет на холдинга бил "модернизирането на българския финансов сектор". Разказва как продавал на българските банки хард-и софтуеър, дори заявява, че вече си е направил... собствена банка. Тя, по думите на Недялков извършва "такива нови услуги като факторинг и чекови сметки". Вече споменахме, че според транснационалния бос "Темекс" е първото в България частно обменно бюро, лицензирано от българското правителство".

Докато в България на журналистите им се казва да очакват, международна конференция за инвестиране на Балканите под егидата на "Интернешънъл хералд трибюн" и спонсорирана от "Ийст-уест", на страниците на "партньора" съвсем неутрално се споменава, че е организирана от холдинга и други "международни медиа специалисти". Скромно се вметва, че конференцията ще бъде "може би под патронажа на президента Желев". Най-печелившата черта на Недялков е

Умението да общува с медиите

Този човек няма много случайни снимки.

Старае се да имитира недостъпност, за да създаде у околните себеуважението, че им е отделил внимание. Държи се подчертано учтиво поради манията си за изисканост. В неговия свят на срещи с велики мъже и властници дори и бодигардовете не "отговарят на нашата представа" за "човекоподобни чудовища", а са "фини и елегантни мъже", облечени в смокинги ("Нощен труд").

След първоначалното завъртане на колелото на емисиите си той насочва разточителни количества пари към медиата. В рекламните си договори включва клаузи за откупуване на пространство за текст и снимки, както и задължения за "отразяване на пъблик рилейшънс мероприятията на компанията". Размерът на договорите е такъв, че никой няма сметка да обяви царя за гол. След пресконференциите на Иво журналистите се подиграват на небивалиците му, но знаят, че ако бъдат критични, материалът им няма шансове да излезе. На това разчита и Недялков и затова става все по-активен с невероятностите си. Мистерия си остава фактът, че докато политическият Мюнхаузен - Жорж Ганчев, е постоянен прицел на подигравки и несериозно отношение, икономическият - и поради това по-опасен "барон" - е взиман насериозно или поне неутрално от представителите на четвъртата власт. В едни вестници се появяват публикации, че "Иво Недялков е бил забелязан да вечеря в хотел "Савой" в компанията на английски банкери". В други - че "минувачи по "Раковски" помнят отпреди 10 ноември колоритната му фигура. Винаги в костюм и неизменно с една ръка в джоба и лула в другата, с леко приповдигната глава". (Защо ли не питате някого на "Раковска"?) Тези истории не се взимат насериозно от повечето хора, но за клиентите на холдинга са солидна доза адреналин, насочващ дребните им спестявания към пирамидата на улица "Шипка".

Единственото истинско в холдинга

е името на професор Петър-Емил Митев, от когото Недялков получава връзката с компанията "Оксфорд аналитика". Професорът сътрудничи на английската компания за българските й анализи и работи в центъра за маркетингови и социални проучвания "Изток - запад", който е структура към холдинга. Това е и единствената работеща структура на холдинга, която не се занимава с перпетуум-мобилето на емитирането на акциите. Каква е рентабилността й не е ясно, но напоследък Иво разчита най-много на дейността на проф. Митев, за да печели. Именитият социолог бе твърде зает, за да коментира участието си в холдинга и договора си с "Оксфорд аналитика". Според сътрудничката на професора обаче централата на консултантската компания е в Лондон, докато Иво говори за "щабквартирата й в Оксфорд".

Слуховете

помагат особено много на Иво. Наркотиците, оръжието, прането на пари, които му се приписват, отклоняват съмненията, че набирането на капитала на "Ийст-уест интернешънъл холдинг груп" е мутация на знаменитата пловдивска игра от недалечното минало. Един от вариантите на тази игра наскоро рухна в Румъния, като размерите на бедствието, последица от наивността и алчността, бяха 6 милиона депозитори, масово теглене на депозити от банките и заплаха за финансовата система на страната. Тук трагедията на поданиците на северната ни съседка не успя да получи достатъчно добро отражение и това е една от причините на Иво да се гледа като на феномен и ексцентрик, отколкото на социална заплаха. Слуховете

Свързват името му с политици и секти

Казват, че транснационалният бос финансира сектата "Слово на живот" на пастор Георги Бакалов. Самият Бакалов пожела "категорично" да подчертае пред "Капитал", че няма "никакъв бизнес с Недялков". Пасторът обаче потвърди, че познава "Иво", но това било "по частна линия и той по никакъв начин не е свързан с нашата църква". Водачът на "Слово на живот" отказа да коментира варианта Недялков да е бил юрисконсулт на сектата преди време. Самият ИУИХГ-бос също отхвърля връзката си със сектата.

Другата връзка, която усилено се спряга, е тази с политическото обединение ГОР на Александър Томов. Политикът твърди, че "Недялков не е дал и една лимонада на ГОР и никой не му е искал". Но и Томов има отношение към Иво, тъй като му бил "далечен роднина", но по думите му нямал възможност да се запознае с него. Той отхвърли възможността за връзка на членството на Петър-Емил Митев в ръководството на ГОР и местоработата на професора.

Дали има, или няма такива връзки е работа на други органи на властта, но и тези слухове поддържат високо вдигната главата на Иво. Образът му става все по-убедителен и увеличава вероятността измислиците му да се взимат насериозно. Затова и на услужлив въпрос в седмичника "Кеш" дали зад него стоят мощни американски капитали Недялков предпочита "многозначително" да отговори: "Не мога да кажа нито да, нито не!"

По всичко личи, че тези конспирации по-скоро пълнят балона на безкрайната емисия и водят до трагедията на румънските семейства.

Такъв е и случаят с фамозния американски фонд, който Иво обявява за инвеститор в транснационалната си собственост - Уест инвестмънтс юнион (чието име Недялков сгрешава в интервюто си за "Капитал"). Проучване в базата "Диалог", съдържаща 8 милиона и 900 хиляди американски компании, отрече съществуването на компания с такова име.

Само че за разлика от другите версии на боса от улица "Шипка", нищо не пречи такъв фонд скоро да бъде регистриран, но не фондът, а ИУИХГ да инвестира в него.

Което би бил един добър старт към по-добър живот на транснационалния бос.

Но този път ще се различава от предшественика си Мюнхаузен, защото няма да е само на думи.

Публикацията във в. "Хюриет", която направи Недялков известен

Със сигурност, ако барон Мюнхаузен беше жив, щеше най-много да завижда на своя български последовател, шефа на "Ийст-уест интернешънъл холдинг груп" Иво Недялков. За разлика от своя героичен предшественик "най-младият български милионер" предпочита смесицата от фантазии на светски лъв и Синдбад Мореплавателя: "...и контактите ми с чужбина са на най-високо равнище, включително министри, президенти... два пъти ме е канил на вечеря дукът на Марлборо. Вечерял съм в Държавния департамент на САЩ с цвета на американската нация. Имал съм контакти с Робърт Максуел и Рокфелер...", казва той в свое интервю за "Нощен труд".

Скромните паркетни версии на Недялков, разбира се, не могат да съперничат на тези на Жорж Ганчев (тъй като няма височайше дамско участие), той не се е сражавал героично като германския си колега-благородник, но за разлика от тях измислиците му помагат да прибере парите на


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK