Приватизационната оценка на предприятията зависи и от коректността на оценителите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приватизационната оценка на предприятията зависи и от коректността на оценителите

Приватизационната оценка на предприятията зависи и от коректността на оценителите

3087 прочитания

Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, изисква оценяването на предприятия да се извършва най-малко по два метода, като не поставя ограничения за техния подбор. Използването на един или друг способ зависи пряко от специфичната икономическа обстановка у нас, както и от типа и от финансовото състояние на дадено предприятие.

Международните стандарти

В европейските страни сдружението на оценителите на дълготрайни активи издава така наречената синя книга, в която се разглеждат правила и норми за оценяване на дълготрайни активи, която се актуализира всяка година. От международните оценителски стандарти, разработени от Международната комисия по оценка на активи, се ръководи и фондацията на оценителите в САЩ. Там те са известни като унифицирани стандарти за професионално оценяване и съдържат принципните изисквания по отношение на оценката на недвижими имоти и бизнесоценяването.

Групата по контрол на оценките в българската Агенция за приватизация е разработила девет стандарта за бизнесоценяване. За основа е използван главно опитът на Американското общество на оценителите, а също на фондацията на оценителите и на Европейската група на оценителите на дълготрайни активи. Предназначението на тези стандарти според експерти от групата е да поставят принципни изисквания към лицензираните от агенцията бизнесоценители, без да ограничават техните умения и експертни познания.

В Министерство на промишлеността например, където се контролират две трети от дълготрайните активи на български предприятия, са възприети два подхода на оценка.

Оценка на базата на чиста стойност на активите

При този метод се оценяват земя, сгради, машини и съоръжения, както и нематериални активи, ако има такива - патенти, ноу-хау, лицензи и т.н. След това се прави оценка на краткотрайните активи - материали, незавършено производство, съучастие в дружества, вземания, налични пари.

Всички тези данни се сумират и се получава една крайна стойност на активите. От друга страна, се отразяват всички вземания на предприятието - заеми, дългосрочни и краткосрочни задължения към доставчици и т.н. Чистата стойност на активите се получава, като от първата стойност на сумата от всички активи се извади стойността на привлечения капитал. Тази схема е аналогична на метода, по който се определя капиталът на едно предприятие, с който се регистрира в съда. Разликата с изчисляване на балансовата стойност е, че при определяне на чистата стойност на активите всички активи се оценяват по пазарна стойност.

Дисконтиране на бъдещи чисти парични потоци

Този метод отчита бъдещата доходоносност на предприятието. Когато един инвеститор иска да купи едно предприятие, естествено е той да се интересува от потенциалните възможности това производство да му носи печалба. В случая се изготвя бизнесплан много често с помощта на ръководството на предприятието, ако е достатъчно квалифицирано и компетентно. Ако оценителите преценят, че не могат да разчитат на управителния съвет на фирмата, те са задължени сами да изготвят бизнесплана, след като се запознаят с цялостното състояние на предприятието. Което означава да се прогнозира един бъдещ период от три или четири години на развитие. Работи се с т.нар. стоп-цени, които се отнасят за момента, без да се интересуват от бъдеща промяна. "Трудно е в днешната икономическа обстановка да се прогнозира процентът на инфлация. Затова се работи с условно постоянни цени", твърди Илия Пенчев, шеф на направление "Подготовка на предприятието" в министерството. Методът прогнозира продажните цени за следващите няколко години на базата на обема на производство, произвеждания продукт, цената, на която ще се продава по години за минимум тригодишен период. Оттам надолу по схемата, като се извадят сумата от евентуални разходи по години и данъците, които ще трябва да се платят, се получават чистите парични потоци. В тази стойност влизат и инвестициите, които трябва да се направят, ако е необходимо, като се отчита и амортизацията на машините и съоръженията пак по години. Тъй като средствата, свързани с амортизацията, са пари, които си остават в предприятието, в горната част на схемата те се изваждат, а след това се добавят. Накрая получените чисти парични потоци се дисконтират. "Смисълът на това е, че един лев днес има една стойност, а след време съвсем друга", обяснява г-н Пенчев. Т.е. приема се някакъв коефициент на дисконтиране, който отразява представите на оценителите с каква норма на печалба може да работи това предприятие, както и рисковете, които съществуват. Настоящата цена на предприятието се получава като сума на тези дисконтирани парични потоци за определения период.

В зависимост от това кой метод се използва се получават две различни по своя характер оценки на едно предприятие. В западноевропейските страни методът на чистата стойност на активите се използва повече за данъчни цели. Според Илия Пенчев приложението му има смисъл и при наши условия и особено за тези предприятия, които притежават повече дълготрайни активи.

Ликвидационна стойност

При предприятия, които са изгубили пазарите си или имат големи количества залежала продукция, която е морално остаряла, се получават много ниски стойности по метода на дисконтиране на чисти парични потоци. В такива случаи оценителите задължително правят т.нар. ликвидационна стойност. Тя е много близка до оценката по чистата стойност на активите, която фактически се използва за основа. Идеята е, че ако се ликвидира това предприятие, трябва да се разпродадат активите поотделно, а не да се разпродава предприятието като цяло. Ако активите се разпродават за един по-дълъг период от време, може да се получи по-висока оценка. Като се изчислява ликвидационната стойност, се отчитат и разходите по реклама, охрана и т.н. Тя е по-ниска в сравнение с тази, определена по метода на чистата стойност на активите. В много случаи обаче според Илия Пенчев е по-висока от стойността, получена по метода на дисконтиране на чистите парични потоци. "Въпреки че никъде в нормативните документи не е посочено, че ликвидационната стойност трябва да бъде минималната стойност, на която ще се продава едно предприятие, това е възприето мнение от много оценители."

В България най-често се използват методът на чистата стойност на активите. Въпреки че след като съответното министерство осигури необходимата информация на оценителите, те сами преценяват кой метод да изберат. Като това се съгласува с ведомството и се отразява в договора. Обикновено, когато става въпрос за печелившо предприятие, се използва методът на дисконтиране на чисти парични потоци. Логично е обаче, когато се изчислява неговата стойност, тя да бъде обвързана с перспективата на неговото развитие. "Ние например държим винаги да присъства и този метод на дисконтиране на бъдещи парични потоци, за да се получи една пълна картина на това с какво разполага предприятието, твърди г-н Пенчев. Това е изключително полезно и за следващия след нас отдел, който се занимава със самата продажба на обекта. Така те се ориентират какво представлява предприятието, както и как да го продават."

Приватизационната оценка е субективна

Реалната цена винаги се определя на пазара и тя в много случаи се различава от определената от един или друг оценител, смята Илия Пенчев. Колкото една оценка е въпрос на точни изчисления, толкова тя е въпрос на усет и на натрупване на опит. Грешките, разбира се, в случая са неизбежни, но важното е да протича по-бързо целият процес на приватизация. Ако оценителите действат коректно, много малко вероятно е да се намерят слаби моменти и пропуски в работата им.

Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, изисква оценяването на предприятия да се извършва най-малко по два метода, като не поставя ограничения за техния подбор. Използването на един или друг способ зависи пряко от специфичната икономическа обстановка у нас, както и от типа и от финансовото състояние на дадено предприятие.

Международните стандарти


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK