Преброяването в Македония не предвижда българите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преброяването в Македония не предвижда българите

Преброяването в Македония не предвижда българите

1380 прочитания

Разпадането на изкуствено създаденото след края на Първата световна война югославско държавно обединение, отделянето на Словения и Хърватско, а след това и на Република Македония като самостоятелни държави, кръвопролитните войни в Източна Словения, Стара Херцеговина, Централна Босна за пореден път доказаха несъвършенството в подхода, прилаган при разрешаването на териториалните и етническите спорове на стария континент през последните седемдесет години. Обвързването на често съдбоносни за цели народи и поколения решения с конюнктурни и политически интереси и настроения, предаването в плен на сантиментите и стремежът към постигането на определен реванш, съчетани с непоследователността в намеренията и желанията на великите сили в този толкова динамичен и противоречив регион, се превърнаха в допълнителен аргумент в полза на разделението.

В този контекст на събития и проблеми, разположена на югозапад от центъра на Балканския полуостров, Република Македония се превърна в своеобразен умален модел на раздираната от противоречия федерация и нещо повече - в умален модел на Балканите с всичките специфики, процеси, тенденции, стремежи, интереси и сфери на влияние. В това отношение изключение не правят и

Сложните междуетнически връзки

създадени между народите, които в продължение на столетия живеят съвместно. Процесите, които протичат на територията на бившата югославска федерация, ограничаването на кризата в претенциите й на юг, отстояването на независимостта и суверенитета на Македония превърнаха въпроса за етническата ситуация, правата на етническите малцинства и етническите групи във въпрос от първостепенна важност за стабилността на Балканите и Европа.

Обявяването на независимостта на страната на 8 септември 1991 г. активизира стремежа за уточняване на етническата ситуация и влиянието, което продължават да оказват върху младата държава историческите предпоставки, вътрешнополитическите и международните фактори. За първи път след Берлинския конгрес от 1878 г., ревизирал резултатите от последната Руско-турска война (1877-1878 г.), съществува практическата възможност за приблизително установяване на някои от основните етнически групи, които населяват територията на днешна Македония. Определянето на основните тенденции в тяхното развитие, разпределението на популацията им върху територията на републиката, влиянието на политическите партии, формирани на етнически принцип, стремежите към конфронтация и проявите на етнически екстремизъм, лесно могат да откроят поредния балкански конфликт. При него

Ако Вардарска Македония се окаже в епицентъра

на събитията, редица съседни и несъседни държави могат да бъдат въвлечени в опустошителна Балканска война. Ключовата формула, изречена преди повече от 60 години от един от лидерите на националноосвободителните борби на българите в Македония - Иван Михайлов "Мир в света означава мир в Европа. Мир в Европа означава мир на Балканите. А мир на Балканите означава мир в Македония!", става все по-актуална днес. Днес, когато историческите събития, разиграли се в тази част на полуострова, слагат своя отпечатък върху отношенията между етносите, които в зависимост от конюнктурата и влиянието на една или друга балканска държава в областта Македония биват толерирани или отричани, признавани или обявявани за несъществуващи. Така ситуацията преди преброяването в Македония и самият преброителен процес, стартирал на 21 юни и обещаващ да завърши много след 5 юли - предварително обявената дата за приключване на преброяването, бяха белязани с родилните петна на всичко онова, което вече неведнъж е ставало през последните сто години в този кът на Балканите.

Последните представителни данни за числения и етническия състав на населението на Република Македония (тогава CP Македония - б.а.) са от преброяването на населението през 1991 г. Последното преброяване, в което етническите албанци, живеещи на територията на бившата най-южна югославска република, участваха, без да наложат бойкот на преброителните институции. Така официалните данни на Държавния институт по статистика в Скопие определиха следната етническа конфигурация:

Общ брой на населението 2 033 964

От тях:

Македонци 1 314 283

Албанци 427 313

Турци 97 416

Роми 55 575

Сърби 44 159

Мюсюлмани 51 833

Власи 8129

Други 51 838

Естественият прираст на населението на CP Македония (1991 г.) е определен на 9.7 на хиляда.

Най-беглият поглед към така представената официална статистика показва някои

Интересни и тревожни тенденции

На първо място, липсата на каквото и да било население от български произход. Макар територията на днешна Македония на няколко пъти да е била включвана през последното столетие в границите на българската държава (балканските войни, Първата и Втората световна война - б.а.). А от образуването на Българската екзархия през 1870 г. населението на областта Македония неколкократно е посочвано в турските регистри като принадлежащо към българската духовна общност. Развихрянето на македонизацията след 1944 г., преследванията, физическото и духовното унищожаване на всеки, който е отстоявал българското си самосъзнание, са дали отражение върху поведението и са формирали защитна реакция у населението. Това особено ярко пролича в подготовката на така шумно акламираното от Скопие тазгодишно преброяване на населението. Въпреки че редица анализи, извършени от независими източници, показват, че между 20-33 на сто от населението на Македония е обхванато от т.нар. процес на ребългаризация - връщане към корена, страхът от репресии, недвусмислено подсказаната позиция на управляващите кръгове и липсата на точно формулирано отношение от страна на България ще определят броя на българите между 1500 и 3000 души.

Определени нюанси крие и отношението спрямо етническите сърби и албанци. Разполагането на американски войници в състава на контингента "сини каски" на територията на Македония промени отношението на официалните кръгове в Скопие към доскорошната метрополия и накара доскорошни съратници в Съюза на югославските комунисти да спорят за това дали в Македония живеят 15 или 300 хиляди души сърби и черногорци. Колкото до албанците, естеството на оспорването на броя на албанската етническа общност е от съвсем друг характер. Това дали албанците ще бъдат 20 или 35-40 на сто от населението ще даде голямо отражение върху хода на политическия живот в страната. А отчитайки високата раждаемост на албанците - около 38 на хиляда, ниската средна възраст - 28 години, предопределяща добро възпроизводство, не можем да не си дадем сметка за евентуалното удвояване на броя на албанското население в близките 70 години. Удвояване, което неминуемо ще доведе до промяна на демографския баланс върху цялата територия на републиката.

За сметка на българи, албанци и сърби сравнително толерантно и обективно ще бъде представен броят на турците, власите и ромите предвид лоялното им отношение към проправителствената политика и помощта, която Турция оказва на Македония.

На този фон 6 месеца преди обявяването на окончателните резултати от преброяването, които естествено ще бъдат съобразени и с резултатите от изборите през ноември т.г., структурата на населението ще придобие следния вид:

Общ брой на населението

(прогноза) 2 300 000

От тях:

Македонци около 1 200 000

Албанци около 750 000

Турци 20 000

Роми 60 000

Мюсюлмани (помаци) 55 000

Сърби 45 000

Власи 9 000

Разпадането на изкуствено създаденото след края на Първата световна война югославско държавно обединение, отделянето на Словения и Хърватско, а след това и на Република Македония като самостоятелни държави, кръвопролитните войни в Източна Словения, Стара Херцеговина, Централна Босна за пореден път доказаха несъвършенството в подхода, прилаган при разрешаването на териториалните и етническите спорове на стария континент през последните седемдесет години. Обвързването на често съдбоносни за цели народи и поколения решения с конюнктурни и политически интереси и настроения, предаването в плен на сантиментите и стремежът към постигането на определен реванш, съчетани с непоследователността в намеренията и желанията на великите сили в този толкова динамичен и противоречив регион, се превърнаха в допълнителен аргумент в полза на разделението.

В този контекст на събития и проблеми, разположена на югозапад от центъра на Балканския полуостров, Република Македония се превърна в своеобразен умален модел на раздираната от противоречия федерация и нещо повече - в умален модел на Балканите с всичките специфики, процеси, тенденции, стремежи, интереси и сфери на влияние. В това отношение изключение не правят и


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK