С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 юли 1994, 12:01, 1054 прочитания

БНБ сама започва втора финансова стабилизация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Централната банка ще разчита изцяло само на пазарни методи и инструменти за провеждане на паричната си политика, за контрола на ликвидността в банките и движението на паричната маса.

Това заявиха управителите на БНБ след историческия си съвет, на който решиха да премахнат кредитните тавани, директен инструмент за пряко задържане на новите заеми за икономиката, и въведоха поне 10 различни мерки, с които ще се ограничават свободните левове в банките. Според експертите ефектът от тези решения може да се сравни само със създаването на свободен валутен пазар през 1991 година.


"Сега банките ще са свободни сами да избират какви и колко кредити да отпускат", заявиха от БНБ след управителния съвет. Всъщност с премахването на кредитните тавани се стоварва огромна отговорност върху директорите на банките. Те вече не могат да разчитат, че централната банка ще ги подкрепя постоянно и ще им напомня, че имат кредитни ограничения. От една страна, това би довело до много внимателно преценяване на длъжниците и по-консервативно отпускане на нови заеми, ако банкерите се водят от чисто пазарните принципи за рентабилност, стабилност на банката - капиталова адекватност, необходимост от провизии срещу съмнителни кредити.

Голяма е вероятността обаче без кредитните ограничения банките да се поотпуснат и да раздадат лесно нови кредити, които лесно могат пак да станат лоши.

"Голяма част от банковата система скрито или явно работи със загуба", заяви Любомир Филипов, член на управителния съвет на БНБ и шеф на Левови операции.



Все пак, за да не изпусне тотално контрола си върху кредитната експанзия и за да ограничи ликвидността в банките, БНБ възприе и много рестриктивни мерки.

Най-важната от тях е, че се вдига процентът на

Минималните задължителни резерви

на търговските банки в БНБ. До момента те трябваше да внасят в централната банка сума, равна на 8% от привлечените средства в лева или валута от граждани и фирми. От август вноската се вдига на 10%. В цифри това означава, че приблизително банките е трябвало да имат 23 млрд. лв. минимални резерви срещу привлечени средства от около 300 млрд. лв. през юни. За август при 10% минимални резерви банките трябва да имат вече около 32 млрд. лв. резерви в БНБ, ако ръстът на депозитите се запази близко до сегашните си равнища. Всъщност реалният размер на резервите ще е по-малък, тъй като Държавната спестовна каса, която държи близо половината от спестяванията на населението, все още не внася изцяло минимални задължителни резерви, а работи по програма за постепенното им попълване.

По принцип това означава, че за двата месеца, юли и август, банките постепенно трябва да намерят 10 млрд. лв., за да покрият увеличението. Може да им се наложи и да попродадат малко валута.

Всъщност преди няколко седмици БНБ взе едно решение, което може да компенсира увеличението на минималните резерви. Тя реши да признава касовата наличност на банките за минимални резерви. 3 момента се признават само 10% от парите, които държат банките в брой, но до края на годината ще се признават 60% от тези средства. Това би могло донякъде да компенсира това ограничение на кредитите, смятат левовите дилъри.

Повишаването на минималните резерви цели да останат по-малко пари в банките за раздаване на нови кредити. Увеличаването на минималните безлихвени резерви се отразява отрицателно на рентабилността на банките. Загрижена от това, БНБ ще компенсира търговските банки с 12% годишна лихва върху тези резерви - мярка, която някои търговски банкери предлагаха още преди година. Според БНБ банките ще получат повече от 2 млрд. лв. от тази нова лихва.

Другите ограничения на БНБ

Централната банка ще рефинансира търговските банки първоначално само ако са излезли на оувърдрафт, като рефинансирането ще трябва да бъде задържано на ниско ниво поне до внасянето на по-високите минимални резерви. БНБ ще преустанови да предоставя на банките аванси в левове срещу нетърговски записи на заповед. Изключение ще правят само с кредити, свързани с финансовото осигуряване на селскостопанските работи за 1993-1994 година. В отделни случаи може да се предоставят аванси, но не повече от половината на размера, досега получаван от банката. Вдига се и лихвеният процент на БНБ по сконтовите й операции по търговски полици. Необезпечените депозити, които бяха и една от най-инфлационните операции за подпомагане на банките, ще се предоставят само ако има неизвършени плащания от дадена банка след сетълмента. Нещо, което впрочем бе заложено при въвеждането на този инструмент.

Управление левови операции ще има за задача да обере от банките левовете, които БНБ им продаде по време на покупките си на валута. Според централната банка става дума за около 5.5 млрд. лева, които отново трябва да се върнат в БНБ. Намалява се и валутното рефинансиране на банките с 10 млн. долара до края на третото тримесечие.

Поскъпват ломбардните и сконтовите заеми на БНБ с 1 пункт и при сегашния основен процент те са при лихва 64% годишно. Последната точка от решенията на управителния съвет на централната банка предвижда да се намали лихвеният процент от 57% на 51% годишно, който БНБ дава на банките, когато те й предоставят едноседмични депозити. Основно ДСК е тази, която държи част от свободните си пари по тези депозити. От касата обясниха, че поради тази промяна на лихвите може да пренасочат част от депозитите си в БНБ към паричния и открития пазар. Ефектът ще е повишаване на ликвидността. По принцип ДСК е вторият кредитор на банковата система след БНБ. В отделни случаи левовите дилъри твърдят, че тя е и по-мощна от централната банка в раздаването на депозити за другите банки. За ДСК има две тенденции. Едната е да изважда част от депозитите си от другите банки и да ги влага в държавни ценни книжа. Тя в момента има в портфейла си бонове и облигации за около 30 млрд. лева. Другата тенденция е Стопанска банка да поеме значителна част от свободните пари на ДСК. В момента се готви проект, според който ДСК ще отпусне кредити на Стопанска банка в размер на 80% от облигациите й по лошите кредити, които бъдат предоставени като залог в касата. Тук проблемът е как ДСК ще си подсигури редовни плащания от Стопанска банка и дали няма да се наложи да и дава ново финансиране, за да прибере по-рано отпуснатите кредити. Според източник от ДСК договорът предвижда освен обезпечение и разрешение за незабавно инкасо. БНБ потвърди, че в скоро време ще вземе и други мерки заедно с финансовото министерство за оздравяване на Стопанска банка.

БНБ - последната надежда на МВФ в борбата с инфлацията

Всички тези промени в паричната политика на централната банка се правят в името на ограничаване на инфлацията. БНБ обеща по-ниски лихви още при първите сигнали за спад в инфлацията. Все още обаче нито една друга държавна институция не е обявила какви мерки ще вземе в същата насока, дори и финансовото министерство. Това означава, че отново се разчита само на монетарни мерки за финансова стабилизация на икономиката. Опитът обаче от изминалите 3 години на реформа ни показа, че мерките единствено в областта на паричната и валутната политика имат временен характер. Те задържат растежа на цените за малко, но после всичко се срутва заради изоставането във всички останали сектори на икономиката.

Или нов провал на замислената стабилизация ще има, ако се разчита само на пътя ограничаване на банковата ликвидност, ограничаване на паричната маса. Дори все още не е ясно до какво точно състояние на финансите ще доведат мерките на БНБ.

Замисълът е те да вдигнат цената на лева, да повишат доверието в него и да насочат интереса от вложения във валута към вложения в левове. Това е добра идея, само че за нея трябва постоянно поддържане на високи лихви и силни ограничения за банките. Оттук ефектът за длъжниците е отрицателен, а рязко ще спадне и възможността за теглене на нови заеми. Не е изключено, ако банките изпаднат в недостиг на свежи пари, да намалят всички лихви, заедно с тези по влоговете. Това противоречи на логиката на действие при липса на ресурс, но все пак привличане на нови вложители с по-високи лихви е невъзможно за банките, които и без това работят на загуба.

Все пак не бива да забравяме, че ограничителната парична политика на централната банка дойде след активната намеса на МВФ. Мисията на фонда, която обиколи и посъветва всички наши държавни институции главно да внимават с инфлацията. Ръководителят на мисията Ръсел Кинкейт дори направи популисткото изявление, че повишаването на доверието в лева и свалянето на инфлацията са най-добрият начин за гарантиране доходите, пенсиите и влоговете. Всъщност основните притеснения на фонда са дали България ще успее да си плаща външния дълг. Затова и трябва да се изчистят всички възможности за отклонение на държавата от правилния път. За високата инфлация се предполага, че може да дестабилизира икономиката и оттук да ни намалеят възможностите да си плащаме борчовете.

БНБ побърза да посочи, че е обсъждала тези рестриктивни мерки още от март и че те не са наложени от МВФ. Фондът обаче изигра ролята на институцията, която мобилизира действия против инфлацията.

Най-страшното на инфлацията е, че намалява покупателната способност на парите, прави неизгодни дългосрочните инвестиции води до неравномерно разпределение на националното богатство и в крайна сметка до спад на жизнения стандарт. Затова и е необходимо да се жертват ликвидността на банките, скъпият долар и компенсациите на доходите.

Отговорността на институциите пред вложителите

Новите рестрикции при всички случаи обаче ще увеличат загубите на търговските банки. Поне до момента, до който те свикнат да действат в новата среда, наложена от промяната на паричната политика. В крайна сметка обаче и търговските банки постепенно заприличват на пирамидалните игри. Те успяват да извършват плащания по пасивите си и да работят нормално дотогава, докато има приток на нови вложители и рефинансиране от БНБ. Ако правителството не успее да създаде нормална среда за дисциплина в икономиката и растеж, банките няма да имат на кого да дават добри кредити. Тоест те нямат избор, или ще дават нови кредити с надеждата, че ще си съберат някоя лихва, но при огромната опасност от загуба или трябва да инвестират свободните пари в държавни книжа или на валутния пазар. Най-напред по-голямата част от облигациите, които банките получиха тази година - общо в лева и валута за над 100 млрд. лв., са с нисък доход в сравнение с лихвите, които банките плащат по привлечените средства. Това води до загуби и стимулира инфлацията.

Проблемът за банките обаче ще дойде, когато финансовото министерство успее да накара фирмите и населението да теглят депозити, за да купуват държавни ценни книжа, с които се финансира бюджетният дефицит. Там трябва съвсем малко усилие - да се направят гъвкави книжа, гражданите да получават дохода и инвестицията си на по-кратки периоди. Трябва и малко реклама. Резултатът ще е преливане от депозитите в банките към бюджетния дефицит. В момента банките се явяват посредник.

Едните рестрикции явно няма да доведат до финансова стабилизация. По-скоро пътят трябва да се търси в мобилизиране на свободните пари на населението към инвестиции в собственост. Това според всички експерти става най-лесно чрез засилване на приватизацията. В момента държавата е поставила населението в ужасната роля да може да влага пари само в банките, с което увеличава паричната маса, а оттам и инфлацията, която пък си връща, като обезценява влоговете. Така населението и нефинансовите фирми са най-големият кредитор на всички институции, банките им дължат 309.6 млрд. лв., БНБ - 31.2 млрд. лева (банкнотите в обращение). В същото време тези пари, пораздути почти двойно, са дадени като кредити преди всичко към правителството и държавните фирми. Лошото е, че заемите за държавните фирми са основно губеща инвестиция, а парите за финансиране на бюджета, дадени от банките, индуцират инфлация.

В идеалния вариант ролята на централната банка е да накара търговските банки да дават рентабилни кредити чрез паричната си политика и наредбите за банков надзор, а правителството пък трябва да създаде нормална среда за бизнес и да си намалява дефицита и дълга. Така и двете институции ще могат да оправдаят доверието на населението, което им е поверило парите си.

 

 

Централната банка ще контролира паричната маса само с пазарни инструменти

Любомир Филипов, член на УС на БНБ и началник на управление Левови операции, пред в. "Капитал"

Г-н Филипов, каква е същността на мерките, които БНБ прие за ограничаване на паричната маса, и какво целите чрез тях?

- По същество с приетите решения в четвъртък централната банка преминава към коренно различна основа за провеждане на паричната си политика. Ние вече ще разчитаме само на пазарни мерки и инструменти за контролиране ликвидността в банковата система и кредитната експанзия. Поне това ще ни е целта, след като премахваме кредитните тавани, които бяха административна мярка за контрол на заемите за икономиката и растежа на паричната маса.

Сега инструментите са операции на открития пазар, промени в лихвените проценти на БНБ, контрол на рефинансирането. Всъщност тези мерки, които гласува управителният съвет на БНБ, имат преди всичко дългосрочен ефект върху ликвидността в банковата система и истинския им ефект ще усетим поне след месец.

Все пак БНБ не е ли имала за задача да ограничи паричната маса в момента чрез свиване на рефинансирането?

- Краткосрочните цели са да задържим ръста на рефинансирането и дори да го намалим. В момента то е на ниво по-ниско от юни, когато бяха основните ни притеснения, че банките имат свръхликвидност. Идната седмица е особено важна, защото трябва да свием рефинансирането поне докато банките внесат увеличените от нас минимални резерви. Тази мярка - повишението от 8% на 10% на минималните резерви за август, е и най-силната рестриктивна мярка, която възприехме.

Коя е причината БНБ да ограничава преди всичко рефинансирането си за търговските банки?

- Основната цел на паричната политика, както сме казвали досега, е ограничаването на инфлацията. Методите на централната банка за задържане на ниска инфлация са насочени главно към ограничаване ръста на паричната маса. Това пък се постига със задържане на растежа на резервните пари - нетните чуждестранни активи, правителствения дълг и заемите на БНБ за търговските банки. Все пак дългът на правителството има свои граници на растеж, нетните външни активи са преди всичко валутните резерви. Така за целите на паричната политика, трябва да се контролира рефинансирането на търговските банки.

Идеалният вариант е централната банка да успее да регулира ликвидността общо за банковата система, а не според състоянието на всяка отделна банка. Това досега изкривяваше паричната ни политика. В момента тази цел е доста трудно постижима, като имаме предвид състоянието главно на Стопанска банка и отчасти на Минералбанк. Стопанска банка е институцията, която поема основната част от рефинансирането на БНБ. Все пак там има известен напредък, тъй като при досегашния метод за подкрепа на банката бяха необезпечени депозити на БНБ до 1 месец, които вече са сведени до минимум. Те бяха заменени с ломбардни заеми срещу залог на валутните облигации по лошите кредити. Този метод на рефинансиране е доста по-малко инфлационен от необезпечените депозити. Голямото рефинансиране за тази банка се дължеше преди всичко на факта, че останалите финансови институции не позволиха техните заеми за банката да нараснат.

Ако оставим настрана проблемите на двете банки, има ли опасност рестриктивните мерки на БНБ да доведат до нова ликвидна криза в банковата система?

- Аз не очаквам в резултат на решенията на БНБ търговските банки да изпаднат в дълбока криза, подобна на тази след нашите рестрикции през март. Тогава основната грижа на централната банка бе задържането на валутния курс и положението бе доста тежко. Сега смятам, че нещата ще могат да се контролират по-лесно. Освен това мерките целят дългосрочно стабилизиране на ликвидността, а не спешен резултат.

Това, че БНБ възприема само пазарни методи за намеса в ликвидността на банковата система, не означава ли, че вече отговорността за стабилността на банките е много по-голяма за техните мениджъри?

- Пазарните мерки натоварват и двете страни с огромна отговорност - както банките, така и БНБ. Не скривам, че съм притеснен до известна степен за бъдещето на банковата система. Така без кредитни тавани съществува опасността банките да се втурнат към неограничено раздаване на нови кредити. А това е много страшно, тъй като новите кредити, несъобразени с финансовото състояние на всяка отделна банка, може да й навлекат големи неприятности.

Затова освен премахването на кредитните тавани ние възприехме редица ограничения. Те имат за цел да не позволят на банката да взема скъпи ресурси и да ги влага в нерентабилни инвестиции или заеми. Всички банкери трябва вече да са много по-загрижени за операциите на своите институции, тъй като няма да има административен ограничител за тяхната експанзия.

Ние текущо следим кредитния ръст на банките и тези, които имат неразумни вложения, ще ги ограничим и ще направим достояние на всички останали финансови институции, че тези банки се въвличат в рискови или нерентабилни инвестиции. Но не трябва да изхождаме от презумпцията, че всички банки са неразумни. В България има и консервативни банки по отношение на кредитната си политика.

Очаквате ли в близко време натиск от банките за завишаване на рефинансирането или отхлабване на рестрикциите?

- Както вече казах, идната седмица ще е много важна, тъй като трябва да задържим рефинансирането на ниско ниво до внасянето на резервите. За съжаление обаче обикновено през третото тримесечие на годината в страната има натиск за разширяване на кредитите за икономиката.

Най-лесният пример е със селското стопанство. Есента е сезонът за прибиране на реколтата. Земеделците неминуемо ще настояват за кредити пред банките, държавата също ще поиска пари за прибирането на реколтата. В резултат и банките ще се обърнат към БНБ, за да бъдат рефинансирани. Това сега е основен проблем за нас. И без това субсидираните кредити са достатъчно много до момента. А те са свързани с увеличаването на инфлацията.

В четвъртък след управителния съвет БНБ заяви, че рестриктивните мерки са били дълго обсъждани още от март и въобще не са наложени от Международния валутен фонд.

Все пак как ще коментирате факта, че централната банка взе решение едва след посещението на фонда?

- МВФ бе катализатор на вземането на тези решения. Мисията на фонда пристигна в България в края на юни, но точно по това време излязоха и обезпокоителните данни за ръста на рефинансирането през юни. Така или иначе ние дискутирахме в какви насоки да се движи паричната политика на централната банка. Те преди всичко бяха обезпокоени от високата инфлация в страната и една от причините за нея видяха в меката парична политика на БНБ.

И ние отчетохме факта, че рефинансирането е отпуснато след рестрикциите през март. Паричната маса също нарасна. Явно не биваше да избързваме с отхлабване на ограниченията. Все пак ние видяхме с МВФ, че търговските банки изпълняват кредитните тавани, но в същото време нетните вътрешни активи нараснаха. Това показа, че таваните не са вече инструмент, който пълно може да контролира паричната маса. Фондът нямаше никакви претенции да премахнем тази административна мярка.

Какви са ориентирите за централната банка, по които тя може да отчита дали се справя с целите на паричната си политика?

- Ние основно в работата си с фонда следим изменението на паричната маса, нетните вътрешни активи и резервните пари. Конкретни цифри не мога да съобщя. Важното е да държим такъв ръст на паричната маса, който да не предизвиква инфлация.

Инфлацията е все още висока, и то повече, отколкото през другите лета. Това е обезпокоително. Надеждите бяха, че лятната инфлация ще е под 3% месечно. Вероятно това няма да стане и през юли.

Какви други пътища виждате за ограничаване на инфлацията освен парични ограничения?

- Основното за мен е правителството да успее да демонетаризира финансирането на държавния дълг. Това означава покриването на бюджетния дефицит да става чрез продажба на държавни ценни книжа на граждани и фирми. Това е най-ниско инфлационният вариант за държавата. За съжаление това не става до момента. Финансовото министерство успя да финансира дефицита с държавни ценни книжа, но проблемът е, че те се купуват само от банките и ДСК. Финансовите институции могат да заложат книжата при нас и да получат кредити. Така пак се раздува паричната маса. Въпросът е парите на населението да отиват директно до бюджета. Затова трябва да се направят атрактивни държавните книжа. Те в момента са по-доходни от банковите депозити, но нямат тази гъвкавост. Правителството трябва да ги направи атрактивни главно по отношение на гъвкавостта. Гражданите трябва да могат да получават дохода и вложената сума в книжа поне след един месец, както е при банковите влогове. За боновете и облигациите това може да стане, ако търговските банки приложат операциите за обратно изкупуване на книжата, вече продадени на граждани.

Естествено най-добре е ръстът на паричната маса да се ограничи чрез предоставяне на възможност за инвестиции на населението в собственост. Това не носи почти никаква инфлация. Така ще намалее ръстът на депозитите, но задържането на ръста на цените е основният резултат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 1167 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Протестиращите в Хонконг продължават с опитите да привлекат световното внимание

25 авг 2019, 866 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Хитринки

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи