Caveat Emptor
17 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Caveat Emptor

Caveat Emptor

2731 прочитания

Беше времето, когато да продаваш и дъвки по улицата настървяваше кварталния, общественото мнение и цялото   ОФ войнство.

Сега, особено в страните на изток от Чехия, се продава всичко - от парцели на Луната до дрога.

Финансовите инструменти мутират от "акции с падеж" до "гарантирани независимо от финансовия резултат дивиденти".

Разбира се, няма особено място за възмущение. В края на краищата е проблем на самите наивници дали да се уловят на въдицата на първия срещнат измамник или не.

От друга страна обаче, и самата ни държава се държи до голяма степен като пирамидален фонд.

Плащанията по държавния дълг се посрещат с нови емисии държавни ценни книжа и с увеличаване на дълга. Банката печата пари, с които обезценява парите на населението, което паникьосано се хвърля да ги спасява в съмнителни компании. Разбира се, увеличаването на дълговете на една страна не е проблем, ако то е обезпечено с нарастването на нейните реални активи. Така ли е обаче у нас?

По-скоро дълговете се покриват от бъдещи нови, като обслужването им се осигурява с емисия след емисия.

Разбира се, всичко приключва в сълзи.

Тогава каква е разликата между МММ и правителството ни, да речем? Или разликата между централната ни банка и Каритас?

Когато някоя банка е изхарчила парите на спестителите си за съмнителни начинания под покровителството (такова е и бездействието) на надзорните органи и след това отива при БНБ за спасение, е ли това пирамида или не? Ако отговорът е да, тогава не могат да бъдат обвинени всичките тия хора, които са загрижени за парите си. В края на краищата те са безразлични - дали държавата ще ги вземе или някой мошеник - няма значение. А държавата ултимативно ги взема - с инфлация, с данъци, с какво ли не.

Ако се замислим защо Понзи-схемите (виж. Стр. 15-18) печелят привърженици именно в Румъния, Русия и България, ще намерим отговора.

И в трите страни инфлацията е висока и спестителите губят парите си. Финансовата дисциплина е нещо непознато и предприятията и банките трупат безотговорно нови и нови дългове, без да извършват дейност. В същото време правителствата, за да финансират оцеляването си, печатат нови и нови хартии.

Като прибавим към това и апатичното обществено мнение, което няма нито сили, нито желание да наложи медиата да го осведомява, а не да го развлича, единственото, което трябва да ни учудва, е как не се е случила още по-голяма трагедия от досегашните.

Едно от основните инвестиционни правила е Caveat Emptor - Купувачо, бой се.

В нашите страни, където Чарлс Понзи щеше да е щастлив да се роди, това се превежда и като "Гражданино, бой се".


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK