С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 сеп 1994, 15:50, 861 прочитания

Недоверието в лева ще довърши икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Реалната икономика даде първите признаци на леко съживяване след 4 години реформа и криза, а финансовият сектор пое твърдо към дъното, преследван от безпаричие, нестабилност и инфлация. Докато в края на 1993 година можехме да твърдим, че финансовият сектор изпреварва в развитието си реалния, който потъваше, тази година бе пресечната точка, когато двете тенденции се размениха.

Сега идва нова опасност - нестабилността на националните финанси може да удари крехкото подобряване на икономиката. Преди година проблемите в реалния сектор удряха финансовата система. В момента е много по-важно да се извадят проблемите на финансовия сектор и да се търси тяхното решение, преди те да се върнат като бумеранг в икономиката.


Какво стана в реалната икономика

През 1994 г. за първи път статистиката отчете признаци на оживление в икономиката. Производството показа ръст спрямо миналата година, скочиха печалбите на държавните предприятия. Във всички сфери, и предимно в търговията и услугите, се наблюдава увеличение на дохода, създаден от частния сектор. В реално изражение спада общата задлъжнялост на държавните предприятия към банковата система.

Действително за вторите три месеца на 1994 година България според данни от БНБ има положително салдо по търговския баланс в размер на 232.6 млн. долара спрямо 37.2 млн. долара дефицит за първото тримесечие на годината. Експортът за второто тримесечие на 1994 година е достигнал 845 млн. долара, а вносът -едва 612 млн. долара поради скъпия долар. Общо от началото на годината положителното салдо по търговския баланс е 195 млн. долара.



Националният статистически институт даде още по-оптимистични данни за търговския баланс през първите шест месеца според митническите потоци, макар че те се различаваха с редовните 200-300 млн. долара от информацията на БНБ поради различия в методиката на изчисление и курса на долара. Статистиците дадоха и първите положителни данни за реално увеличение в производството от началото на реформата.

Според данни от БНБ през второто тримесечие на 1994 година положително е и салдото ни по текущата сметка - 314 млн. долара спрямо 36.7 млн. долара дефицит за януари, февруари и март. Това означава, че само от началото на 1994 година положителното ни салдо по текущата сметка е около 277 млн. долара.

Този макар и слаб подем стана възможен най-вече заради факта, че през 1993 г. българската икономика е достигнала дъното на кризата си. Другата причина е, че част от големите държавни предприятия успяха да си възвърнат малко от старите традиционни пазари или пробиха на нови. Те все пак успяха да се приспособят след 4 години лутане.

Помогна и обезценката на лева спрямо конвертируемите валути. Това направи изгоден износът на стоки, които имаха високи левови разходи за производство.

Всичко това обаче показва, че слабото оживление в икономиката е временно и не е дошло от добро управление на държавната собственост или от успехи в приватизацията.

По-скоро успехите в реалната икономика се дължат на екстензивни фактори - на независещо от предприятията увеличение на приходите, без да се съкращават ненужни разходи и без финансова дисциплина; печалбите се увеличиха за сметка на неплатени или преоформени дългове или за сметка на неизвършени инвестиционни разходи или необходими разходи за поддръжка на производствените мощности. Продажбите пък се увеличават главно за сметка на голямата активност на частния сектор в търговията, но рискът остава за обществените предприятия, тъй като държавата не предостави възможност частният и личният капитал да влязат като собственост в държавните предприятия.

Скокът на износа пък е единствено за сметка на поскъпналия долар, което означава, че увеличените левови приходи на износителите се дължат на субсидия, предоставена от потребителите и заетите там, които са жертвата на обезценения лев.

Доброто положение с приходите в бюджета също е резултат на поскъпването на конвертируемите валути и на по-високата от правителствените прогнози инфлация.

Това означава, че оживлението е временно и крехко. То едва ли ще бъде запазено без приватизация, без налагане на дисциплина и без стабилизиране на финансовия сектор.

Кризата във финансовия сектор по правило винаги носи нова обезценка на лева, по-високи лихви и по-висока инфлация, само фактори, които скоро пак ще върнат реалната икономика в движение надолу.

Кризата на финансовия сектор

Тази година банковата система и финансовите пазари навлязоха в най-сериозната си криза след 3 години привиден възход. Първо финансовата система бе най-добре развита у нас, що се отнася за особеностите на пазарната икономика. Поради факта, че реформите в реалния сектор блокираха, финансовата система се откъсна от икономиката и управлението само с монетарни мерки се изчерпа. Така тази година стигнахме до изхабяване и прегаряне на банките и финансовите пазари, в които се натрупа напрежението от изоставащия реален сектор. Разминаването на двата сектора, реален и финансов, е изцяло пропуск на политическото и държавното управление. Вместо да се използва стабилността на финансите до миналата година и да се действа към реформа в реалния сектор, управляващите предпочетоха просто да прехвърлят тежестите към банковата система - субсидираните и политически мотивираните кредити, облигациите по лошите кредити, финансирането на бюджетния дефицит, липсата на нормална процедура за фалит на неплатежоспособни длъжници.

Сега няма нищо чудно, че цялата финансова статистика отчита само негативни тенденции. Най-масовото и най-чувствителното за обществото явление е

Рязката обезценка на лева

спрямо конвертируемите валути. Докато през 1993 г. можеше да се говори, че поскъпването на долара у нас се дължи преди всичко на кризата в реалния сектор, тази година причините за скока на валутите са и в банковия сектор. Левът се обезцени с 94% спрямо щатския долар, пресметнато по фиксинга на БНБ, от началото на годината до 12 септември. За две работни седмици на септември левът изгуби 11% от стойността си спрямо долара. Това са най-големите скокове на конвертируемите валути у нас от 3 г. свободен валутен пазар. Големите амплитуди на курса на лева за кратко време показват, че причините не са само в реалната икономика, тъй като за същия период тя отчита признаци на оживление. При сегашната валутна криза се прояви именно това натрупване на проблеми във финансовия сектор, финансовите пазари просто не издържаха на напрежението. По-скъпият долар идва единствено заради липсата на доверие в лева. Тази липса пък се обосновава с правителствената криза, често неадекватните мерки на централната банка и натрупаните схващания, че в икономиката нищо хубаво не се случва."Малките признаци на стабилизация в реалния сектор просто не бяха забелязани от обременените финансови пазари.

Финансовите институции предчувстват идването на инфлацията

и липсата на валута в държавата. Затова техните реакции на пазара са към застраховане - чрез държане на валута и пълно недоверие в лева независимо каква цена му е определена централно чрез лихвите. Напротив, по-високите лихви дори стимулираха и по-резки скокове на валутния пазар. За да избият алтернативните загуби от високия основен лихвен процент и рекордно високата цена на овърдрафта, финансовите институции се принудиха да качват курса на долар с по 40-60 ст. на час и да отварят маржа между "купува" и продава" до 4-5 лева, тъй като не искаха да продадат доларите си. Освен това по-високият курс на валутата им помага отчасти да избият натрупаните загуби от лоши кредити.

В тази ситуация централната банка остана единствената от финансовата сфера, която се опитва да удържа падането на лева.

Променлив успех за мерките на БНБ

От март месец насам БНБ непрекъснато въвеждаше ограничителни мерки в банковата система с идеята да намали свободните левове, да пресече спекулациите срещу лева на валутния пазар и да забави инфлацията. Поне такива бяха официално обявените мотиви на банката при вземането на решенията. Няма да изброяваме всички рестрикции, определени от БНБ, достатъчно е да споменем последните и най-жестоки. Основният лихвен процент е рекордно висок - 72% годишно, 101% с натрупване. Лихвата по овърдрафта е 220%. Рефинансирането на банките е почти замряло. До момента финансовата сфера не е подлагана на такива ограничения. Логично би било да се очаква и желаният резултат - повишаване цената на лева на всички пазари.

В действителност обаче това не стана. Единствено цената на лева се повиши на междубанковия пазар на левов ресурс, понеже там сделките се сключват при цена основен лихвен процент плюс надбавка. Цената се вдигна според основния процент, но надбавката нарасна само с 0,5-1 пункта от лятото, въпреки че повечето банки нямаха свободни левове. Курсът на долара се повиши. Просто банките и финансовите институции решиха да не си продават доларите въпреки рестрикциите на БНБ. Това означава, че или мерките на БНБ са били недостатъчно остри, или не са дошли навреме, или пазарите нямат страх от централната банка.

Как търговските банки се справят със ситуацията

Ако погледнем левовата част от активите и пасивите на банките, става ясно, че те са крайно зле. Недостигът по разплащателните им сметки в БНБ се задържа рекордно висок за последните 3 седмици - банките бяха всеки ден на червено по 3.5-4 млрд. лева. В действителност те плащаха жестоката лихва върху по-малки суми, тъй като в началото на всеки следващ ден те попълваха донякъде недостига и после пак излизаха на овърдрафт. Необезпечените депозити, които БНБ дава, за да не спрат плащанията, са около 3.5 млрд. лева. Рефинансиране няма, никой не предлага ресурс, няма приток на лихви от кредитите, тъй като и малкото изрядни длъжници ще спрат да плащат при новия процент, който ефективно ще прехвърли 115% годишно. Спадат депозитите на населението. Сега на овърдрафт не са само големите държавни банки - Балканбанк, Минералбанк и Стопанска, на червено са и редица частни банки, включително и повечето от новосъздадените.

Единствените левове, които идват в банките, са от крайни клиенти държавни или частни фирми с поръчката за покупка на валута. И тъй като банките нямат пари, не им остава друго, освен да вдигат курсовете.

Притеснени от ограниченията на БНБ, шефовете на банките се срещаха няколко пъти с управителите на централната банка. Настояваха за диференцирано рефинансиране - БНБ да дава пари само на тези, които не спекулират на валутния пазар. Искаха се по-високи лихви по минималните резерви. Последното искане е БНБ да държи 50% от валутния резерв в местни банки. Оправданието на банкерите бе, че не те вдигат курса. Най-големите спекуланти бяха намерени в лицето на фирмите - реалната икономика. Логично, тъй като всеки от реалния сектор, който се окаже със свободни левове, ще предпочете да се застрахова с покупка на валута, тъй като все още условията за бизнес и инвестиции не са благоприятни.

Но настроенията за слаб лев остават същите. На една от срещите с БНБ, банкерите са обяснили, че виждат

Курс от 80 лева за долар до месец

Това ясно показва очакванията на банките и мотивира действията им. Представителят на Международния валутен фонд у нас Грегъри Дал заяви на пресконференция, че българските банки изнасят активите си във валута зад граница. Просто застраховка. Още една застраховка против загуби и нестабилност възприеха търговските банки. Те увеличиха лихвите по влоговете само с 5-8 пункта, докато основният процент скочи с 10 пункта. Обяснението бе, че при задържане на по-ниски лихви по влоговете банките ще могат да начисляват и по-ниски лихви по кредитите. Все пак те увеличават маржа между лихвите по кредитите и влоговете, което е признак, че имат да избиват тежки загуби от недобросъвестни длъжници. Банките започнаха и да намаляват процентите по валутните депозити с идеята да не плащат големи лихви и да накарат спестителите на долари да започват да ги продават. Тук обаче се сблъскваме с проблема на фирмите, които събират валутни депозити, без да имат право на това. Съществува опасността населението да изтегли валутата от банките и да се насочи към тези, които го мамят с нереално високи проценти. БНБ до момента не е направила нито една реална стъпка към санкциониране на тези, които привличат депозити, но нямат право на това.

Населението е обхванато от мания за долари

В тази криза на финансовия сектор най-голям удар ще понесе населението. Тази година то бе обхванато от манията да купува долари с цел или да се застрахова, или да спечели от курсовите разлики. Единствените официални данни, които дават представа каква валута се държи от нефинансовия сектор, е информацията за ръста на валутните депозити в банките. Спестяванията в долари на нефинансовите фирми скочиха с над 500 млн. долара тази година и достигнаха рекордната цифра от 2.11 млрд. долара към края на август. Валутата е дошла преди всичко от покупки на вътрешния пазар, което само по себе си е и причина за поскъпването на долара. Естествено лесният достъп до доларите се дължи на факта, че почти не се спазва и контролира валутният режим. Опасното е, че независимо от по-високия лихвен процент лихвите по депозитите не скочиха достатъчно и населението ще продължи да предпочита долара пред лева. Просто липсват фактори, които да повишат доверието в лева.

Все пак централната банка и правителството бяха видимо притеснени от развитието на финансовата система в началото на есента. Дори наблюдателите отчетоха и нотки на безпомощност.

Честите консултации на БНБ с кабинета на Беров

нямаха особен резултат върху стабилизиране на финансовата система. Особено срещите по време на подаването на оставка от кабинета и след това бяха доста горещи и се достигна до размяна на лични нападки за това кой е виновен за курса на долара и кризата в банковата система. На срещата миналия понеделник най-ожесточени спорове възникнаха около повишаването на основния лихвен процент. Участници в консултациите обясниха, че преди визитата в правителството управителите на БНБ са били доста по твърдо решени да повишат лихвата до 80%, дори до 100%. Някои от управителния съвет дори са вдигнали глас да се качи лихвата над 100% за кратко, за да се пресече презапасяването с валута и после пак да се свали. След спора с министрите обаче управителите на БНБ решиха да минат по-меко и повишиха процента само с 10 пункта. Коментарът на един банкер беше, че БНБ не трябва да се прави на дипломат с всеки кабинет, а твърдо да изхожда от позициите на борба с инфлацията и стабилност във финансовата система. В крайна сметка компромисите заради правителството не носят нищо за централната банка, тъй като кабинетът никак не помогна за стабилизиране на икономиката с някакви бързи мерки за смяна на собствеността.

Напротив, настроенията на кабинета са били съвсем панически - идеи за административни мерки.

Най-напред се възобнови предложението БНБ да фиксира валутния курс, идеята "Вучева" - защитавана основно от Христина Вучева, шеф на социално икономическо управление в МС. Според нея това щяло да пресече спекулациите на валутния пазар и да осигури курс на лева, който да може да се променя според вижданията на управляващите. Отново са били посочени примерите с някои от бившите соц. страни. Естествено от централната банка са били твърдо против фиксирането на курса, а и участник в срещата, който идва от средата на търговските банки, председателят на Булбанк Чавдар Кънчев, също се е противопоставил на идеята за фиксиране на валутния курс. Мнението на Любомир Филипов, член на управителния съвет на БНБ, точно прогнозира ефекта от фиксирането на курса:

"Ако правителството и БНБ фиксират курса на лева към долара, ще се получи ефектът на олиото. Имаме фиксирана цена на една стока, каквато е и доларът, и тази стока изчезва от пазара - дефицитът й се изостря." Освен това БНБ няма достатъчно валутни резерви, за да си позволи фиксиран курс.

Тогава идва още една идея от правителството. Идеята "Цочев", на вицепремиера и министър на търговията Кирил Цочев. Той предложил търговските банки да докладват всички валутни депозити над 2000 долара и да се поискат документи от притежателите им, че са имали право да купят или да спечелят валутата над 2000 долара. При липса на основание да се налагат глоби или конфискации. Тази идея, общо взето, има основания, тъй като ръстът на валутните депозити идва от масирани покупки на долари от вътрешния пазар, но не е ясно кой ще провери огромната документация и дали банките трябва да издават клиентите си.

Така поради общото безсилие да се справят със ситуацията на повърхността се изваждат идеите за

"Оздравителната" инфлация

Сега важното е, че тези настроения за оправяне на икономиката и финансите чрез висока инфлация са вече предмет на дискусии в правителството между министри, банкери и икономисти. Явно нерешителността да се направи нещо пак ще доведе до прехвърляне на работата на някой друг - инфлацията. Все още обаче няма данни някоя страна да се е оправила само чрез хиперинфлация. Или как да си обясним поведението на финансов министър, който свободно пуска инфлация в една страна, освен като новаторство в икономическата политика. Иначе финансовият министър се оплакал на БНБ, че новият висок лихвен процент ще съсипе бюджета. Дори се привеждат данни, че високата лихва вдига цената на месото. За олиото не са били дадени данни, тъй като цената му е фиксирана.

"Оздравителната" инфлация, освен че й се възлагат надежди да оправи икономиката, има чудесната способност да размива дълговете. Така големите длъжници - банките, бюджетът и икономическите групировки, които работят само с кредити у нас, не биха се противопоставили на този процес. Още повече че той е свързан и с оскъпяване на конвертируемите валути, а групировките и банките са скътали по някой друг твърд актив в чужбина.

Единственият трън в очите на поддръжниците на "оздравителната" инфлация е

Програмата на МВФ и Световната банка у нас

Двете международни институции изхождат от принципите на модерната западна икономическа политика, където гласовете са за туширане на инфлацията и съкращаване на бюджетните дефицити. Това все пак ни засяга до известна степен, тъй като страната разчита на стотици милиони долари заеми от тези институции. Основно парите са плащане на външния дълг. За да получим заемите обаче, трябва да спазваме определени правила, поне на книга.

А още преди проверката от фонда е ясно, че сме се издънили по някой и друг показател. Инфлацията спадна през лятото според НСИ, но показателят нетни вътрешни активи расте неумолимо и ще създаде пречки в преговорите със фонда.

Представителят на Международния валутен фонд в България Грегъри Дал оцени по достойнство разминаването между реален и финансов сектор. Той каза, че всъщност фундаменталните фактори са в подкрепа на лева.

"Причините за обезценяването на лева са абсолютно спекулативни и свързани най-вече с бъдещи отрицателни очаквания у населението," заяви г-н Дал на специално свикана пресконференция в БНБ.

Той посочи, че за първите шест месеца излишъкът по платежния баланс на страната е бил с 500 млн. долара повече от очакванията, залегнали в стенд-бай споразумението.

"Излишъкът по платежния баланс дойде като резултат от увеличения експорт при постоянно обезценяващ се лев. Притокът на повече долари в страната неминуемо ще върне махалото назад и левът отново ще поскъпне. Това рано или късно ще стане, независимо че в България има други фактори, които влияят неблагоприятно на този процес и които са извън контрола на централната банка и правителството," каза представителят на фонда.

Грегъри Дал отбеляза, че БНБ например не може да контролира напълно успешно дали банките и другите финансови и нефинансови частни и държавни институции увеличават валутните си сметки в чужбина. Това на практика представлява изтичане на капитал, оказващ от своя страна натиск върху курса на лева поради намаляването на общото количество долари в страната.

БНБ бе похвалена за водената до момента рестриктивна валутна политика въпреки очевидното изпускане на инфлацията и намаленото доверие в лева. Г-н Дал препоръча БНБ да продължава да се придържа до досегашната си политика и да не затяга повече примката, нито пък да въвежда фиксиран валутен курс или други административни ограничения върху валутната търговия.

"Когато подготвяхме стенд-бай споразумението, ние имахме съвсем други проблеми - невъзможността да направим приемлив бюджет с нисък дефицит например. Впоследствие поради инфлацията изпълнението на бюджета не се оказа никакъв проблем, тъй като приходите след скока на долара и въвеждането на ДДС се увеличиха, а разходите останаха фиксирани. Сегашното състояние не е толкова обезпокоително, стига всички институции да продължат да работят в посока на осъществяването на икономическата реформа," обясни той.

Данните от седмичната статистическа информация на централната банка по отношение на депозитите в чужда валута на населението, нефинансовите държавни предприятия и частните предприятия също не посочват нещо чак толкова обезпокоително. От 2.08 млрд. долара в началото на 1994 г. в момента те са 2.1 млрд. долара – увеличение с 20 млн. долара. Валутните депозити само на населението са се увеличили от 653 на 795 млн. долара.

Валутният резерв на БНБ в края на август е 567 млн. долара без златото - една напълно задоволителна сума с оглед на това, че до края на 1994 година нямаме плащания по сделката с Лондонския клуб и при добро стечение на обстоятелствата очакваме още 394 млн. долара външно финансиране от Европейския съюз, японската Ексимбанк, МВФ и Световната банка.

Единственият параметър от стенд-бай споразумението, който до момента не се спазва от БНБ и правителството, са нетните вътрешни активи, които само за седмицата до 2 септември скочиха от 942.3 млрд. лв. до 1 024 млрд. лв. главно поради скока в курса на долара. Тук решението на проблема веднага би се намерило, ако финансовото министерство бе послушало БНБ да емитира дългосрочен облигационен заем за населението с висока лихва. Така щеше да се намали паричната маса и дългът на правителството към банките и оттук нетните вътрешни активи. Но заемът бе отказан. В момента само се обсъжда друг вариант - преоформяне на директния кредит на БНБ към бюджета в облигационен заем. Вероятният му срок до падежа ще е 8 г. и ще се олихвява около основния лихвен процент.

Общата безнадеждност

Доверието в националната валута в момента може да се приеме като основен индикатор на икономическата ситуация. Освен че никой не може или не му позволяват, вече никой не вярва, че икономиката може да се управлява рационално. Подготовката за новите избори ще извади отново на преден план напълно безсмисления теоретичен спор за държавната намеса и лява или дясна да бъде провежданата политика. Докато се разбере кой е прав, вълната на доларизация и идващата инфлация вече ще започнат да вършат своето. Резултатът е предварително известен - всички следи от подарени кредити и безсмислени разходи ще бъдат заличени за много кратко време, за сметка естествено на спестяванията на населението. Политиците вече започват да напипват благодатната за речи и апокалиптични прогнози тема. На най-висше държавно ниво дори е била обсъждана вероятността за всенародни антиинфлационни вълнения. Единственият, но вече потенциален, център на здрава икономическа власт отново се оказва БНБ. Изборът на хората, които ще попълнят местата в управителния съвет, в момента е доста по-важен от това кои ще са министрите в служебния кабинет. От имената им в немалка степен ще зависи и това колко скоро ще видим демонстрации срещу цената на месото или липсата на олио. А това ще бъде само в началото...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 1181 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Протестиращите в Хонконг продължават с опитите да привлекат световното внимание

25 авг 2019, 886 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Банките пак са до стената

Препоръките от МВФ и мерките на БНБ върнаха доларите на пазара

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Плащай, за да живееш

Пациентите с масови заболявания доплащат 300 млн. лв., за да получат лекарства от здравната каса

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ