С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 сеп 1994, 11:47, 1104 прочитания

Банките пак са до стената

Препоръките от МВФ и мерките на БНБ върнаха доларите на пазара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Защо сега не попитате Българска народна банка кой всъщност е свалял курса на лева", тържествуващо запита в петък вечер шеф на една от десетината големи финансови къщи, които досега бяха постоянно обвинявани във валутни спекулации.

Емоционалният въпрос беше породен от факта, че в края на работната седмица част от банките с охота предлагаха на междубанковия пазар долари по 61 лв., но чудно защо за разлика от целия предишен месец "големите крайни клиенти" и "фундаменталните фактори за обезценка на националната валута" като че ли ги нямаше. Същия този петък като балон гръмнаха всичките високопарни коментари, от които населението се беше окончателно объркало какво да прави със спестяванията си, и наяве излезе очевидното - банките всъщност са предпочитали да стоят на овърдрафт, въпреки че са имали достатъчно валута да обслужват търсенето, а БНБ не е могла да се ориентира в ситуацията.


Поредната минивойна между търговските банки и БНБ беше спечелена от последната не без помощта на МВФ, но и за в бъдеще изходът от следващите битки ще си остане за сметка на населението и предприятията, чиито валутни депозити само от 2 до 9 септември нараснаха с впечатляващите 70 млн. долара, при това купени на всевъзможни курсове от 60 до 70 лв.

Защо доларът се срина в петък?

Предисторията този път е доста кратка. В четвъртък Тодор Вълчев каза, че търговските банки имат 1.15 млрд. долара по сметки в чужбина, и заплаши, че ще ги накара да върнат поне част от тях в страната. Управителят на БНБ също така препоръча банките да се заемат малко по-сериозно със събирането на раздадените кредити, вместо постоянно да плачат от високите лихви и стегнатото рефинансиране. Същия ден банковата система започна работа с невиждания дефицит от близо 6.5 млрд. лв., който падна до 4 млрд. лв. вечерта, но петък започна при 5 млрд. недостиг, който от своя страна пък намаля до успокоителните за последните две седмици 3.5 млрд. лв. при сетълмента. От управление "Левови кредити" съобщиха, че кредитният ръст на търговските банки през август е надскочил три пъти този през юли, когато още не бяха премахнати кредитните тавани. Преди седмица представителят на МВФ за България Грегъри Дал пък каза, че показателят нетни вътрешни активи не се изпълнява. Въпреки последното на 12 септември бордът на фонда одобри заема от 102 млн. долара за финансиране на сделката по дълга, което даде още един решителен коз в ръцете на иначе, меко казано, непоследователната в паричната си политика и останалите си действия централна банка.



Като резултат съвсем очаквано в петък представители на десет от най-големите търговски банки излязоха попарени от сутрешната си среща с управителния съвет, на която се опитаха да поискат спешни мерки в посока на отпускане на рестрикцията вместо облекчения централните банкери заляха колегите си от търговските банки като със студен душ с обещанието, че не възнамеряват да се отказват от договорените с МВФ в стенд-бай споразумението показатели и им препоръчаха да се оправят в новата ситуация без подкрепа от БНБ. Този път валутният пазар реагира мигновено и доста адекватно на новините и понеже кредити се не събират за един ден, кътаните за черни дни долари излязоха на пазара.

Новите мерки

БНБ е обявила, че възнамерява да промени механизма на овърдрафта, тоест да не отпуска автоматично в края на всеки работен ден ресурс на банките, излезли на червено по разплащателната си сметка. Доста банки, и най-вече новосформираните частни, от месеци разчитаха единствено на овърдрафта като последно спасение преди спиране на разплащанията, защото левове просто нямаха. Дали левовете бяха изчезнали в многобройните огромни за мащаба на банките кредити за стратегически отрасли, или стояха по сметки в чужбина никой не знаеше. В числото на закъсалите и разчитащи на овърдрафт и горещо рефинансиране в последната минута обаче имаше и държавни банки като Минералбанк и Балканбанк, които иначе не спекулират на валутния пазар, но никога не се обръщат към разюзданата си кредитна и инвестиционна политика, за да обяснят защо нямат пари.

Втората новина от петъчната среща е все още необявеното официално решение на БНБ до края на 1994 г. да спре постепенно отпускането на сконтовите заеми, които представляват около 28% от текущото рефинансиране на търговските банки в момента. Това би поставило в трудно положение отново най-вече гореспоменатите частни банки, за които в момента сконтирането на търговски полици е другият изход освен овърдрафта от срама да спрат разплащанията поради недостиг на пари.

А като към новините прибавим и отдавна обещаната и методично неспазвана през последния месец закана на БНБ да не отпуска краткосрочни депозити, ликвидното бъдеще пред българските банки в никакъв случай не се очертава розово. Това обаче пък означава, че поне за известно време притежателите на левови депозити могат да дишат спокойно. От друга страна, приближават октомври, ноември и декември, когато е пиковото време за вносителите на горива.

Защо се стигна до тези крайни мерки

Причините не трябва да се търсят в последната седмица, месец или дори година. С всяка новолицензирана банка БНБ залагаше поредната потенциална мина. В един момент броят им стана такъв, че дори и при желание не беше възможно те да се контролират. На всичко отгоре действията на банката подсказват, че такова желание няма. Единственото достъпно средство останаха инструментите на паричната политика, които от половин година се променят само в една посока - на затягане. Вероятно вече никой не мисли сериозно, че ако БНБ натисне банките, те изведнъж ще се вразумят и ще изпълнят базелските стандарти, примерно. Действието ражда противодействие, което, след като няма как да се върне обратно към централната банка, по почина на Гай Юлий Цезар вероятно ще рефлектира в спестяванията на населението. То и без това вече е достатъчно недоверчиво в способността на националната финансова система да обслужва парите му. Хвърлянето от едната крайност в друга всъщност разруши доверието на вложителите, фирмите и самите финансови институции, че някой владее и контролира положението. И ако последните рестрикции на БНБ могат да се оценят като донякъде оздравителни за финансовата дисциплина, едва ли същото може да се каже за свършеното и най-вече несвършеното от нея през последната година. Ако тя се беше престрашила например да отнеме поне един-два банкови лиценза и да накаже още три-четири банки (поводи имаше и има предостатъчно), сега вложителите едва ли щяха да се чудят на кого да вярват като последна инстанция. Защото не е честно да твърдиш пред обществеността, че банките раздават лоши кредити и държат валута в чужбина, а в същото време да не ги санкционираш и дори продължаваш да ги рефинансираш.

Защото, както каза един известен столичен дилър, "доверието в националната валута особено в такава икономическа среда е като девствеността - отнемеш ли я веднъж, трудно се връща".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Русе обяви търгове за над 80 млн. лв. за нов градски транспорт и воден проект Русе обяви търгове за над 80 млн. лв. за нов градски транспорт и воден проект

Двете обществени поръчки се финансират по оперативна програма "Околна среда"

21 окт 2019, 161 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Две важни събития за тази седмица - избор на нов главен прокурор и мониторинговият доклад на ЕК; Веселин Марешки оправдан на първа инстанция по делото за изнудване; Казусът "Полфрийман продължава да провокира конфликти

21 окт 2019, 339 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Неизвестен купувач купи облигации по лошите кредити за 66 млн. лева

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10