Избирателите ще имат икономически съображения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Избирателите ще имат икономически съображения

Избирателите ще имат икономически съображения

Асен Йосифов, директор на Националния център за изследване на общественото мнение, за настроенията на избирателите

906 прочитания

Периодично политическите опити за изход от кризата се изразяват в нови избори. Кресливо или под сурдинка, спонтанно или под натиска на събитията политиците си припомнят, че единственият източник на легитимна власт е волята на мнозинството. Тогава в политическата реторика се въвежда темата за избори. Повишава се ролята на общественото мнение. Разположението на политическите сили започва да зависи по-малко от кулоарни комбинации и лични амбиции и повече от обществената подкрепа и мобилизация на симпатизантите. Възниква необходимостта да се разбира "мълчаливото мнозинство". Мълчанието може да означава различни неща - от неразбиране до закана, от апатия до присъда. Официалните политически изявления вещаят избори. Не се наемам да оценявам искреността на изявленията, нито да прогнозирам вероятността и сроковете за изборите. Позоваването на проценти е малко смешно. Спомням си онзи безработен, който казваше: "За мен безработицата е 100 процента." В случая с изборите ме притеснява неизвестният брой политици, изкушени от битовите си привилегии и убежището на имунитета. Не разбирам също защо всички говорят за избори, а никой не прави избирателни списъци - впрочем това е процедура, която изисква няколко месеца за коректно изпълнение. Но тъй като рано или късно избори ще има, добре е да съществува поне обща представа за съображенията на избирателите. А в тези съображения много често доминират икономически мотиви.

На път към урните избирателят рядко се сеща за размера на външния дълг, цената на ценните книжа или икономическия баланс на голямата индустриална верига. Той мисли за благополучието на своето семейство, за един или друг начин на живот, за гаранциите за достойното си съществуване. Не е случайно, че в българското политическо пространство няма партия на едрия капитал. Българинът подозира и отрича богатия човек и затова има най-малко две причини. Първата се състои в неизживяната носталгия по "равенството в бедността" като задължителна версия на социалната справедливост. Съвсем не е лесно за политика да обясни защо някой притежава вестник, а друг спи завит с вестник и това все още е справедливо. Втората, по-важна, причина е, че в нормалното общество богатството е еквивалент на приноса за другите. Нерешен е и въпросът за политическата позиция на бедния човек. Пред такъв човек въпросът за свободата звучи абстрактно. Той е уплашен, зависим, лесно се манипулира. Не е достатъчно една партия да се обяви за партия на бедността. Трябва да се знае дали тази бедност ще се възпроизвежда и умножава например по електорални съображения. В този смисъл лоша предизборна услуга правят и криминалните хроники. Беглият им анализ показва удивително социално подобие на жертвите - това са или възрастни, социално слаби хора, или частни предприемачи, или политически активисти. Други просто няма!? Дали това не е заплашително послание към определени групи?

Като изследовател на общественото мнение знам, че то също може да греши, че в него има инерция и забавени реакции, че понякога то може да бъде некомпетентно или необективно. Но това не значи, че трябва да се подценява. За да не умножат изборите лошите ни сънища - и на политици, и на избиратели.

Периодично политическите опити за изход от кризата се изразяват в нови избори. Кресливо или под сурдинка, спонтанно или под натиска на събитията политиците си припомнят, че единственият източник на легитимна власт е волята на мнозинството. Тогава в политическата реторика се въвежда темата за избори. Повишава се ролята на общественото мнение. Разположението на политическите сили започва да зависи по-малко от кулоарни комбинации и лични амбиции и повече от обществената подкрепа и мобилизация на симпатизантите. Възниква необходимостта да се разбира "мълчаливото мнозинство". Мълчанието може да означава различни неща - от неразбиране до закана, от апатия до присъда. Официалните политически изявления вещаят избори. Не се наемам да оценявам искреността на изявленията, нито да прогнозирам вероятността и сроковете за изборите. Позоваването на проценти е малко смешно. Спомням си онзи безработен, който казваше: "За мен безработицата е 100 процента." В случая с изборите ме притеснява неизвестният брой политици, изкушени от битовите си привилегии и убежището на имунитета. Не разбирам също защо всички говорят за избори, а никой не прави избирателни списъци - впрочем това е процедура, която изисква няколко месеца за коректно изпълнение. Но тъй като рано или късно избори ще има, добре е да съществува поне обща представа за съображенията на избирателите. А в тези съображения много често доминират икономически мотиви.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK