Една година с вестник "Капитал"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една година с вестник "Капитал"

Президентът Желев с Никола Антонов и Джанкарло Орландо от Ройтер на коктейла по случай подписването на договор за инвестиции и сътрудничество между агенцията и вестник "Капитал прес". Това бе първата инвестиция на Ройтер във вестник за 143-годишната й история

Една година с вестник "Капитал"

1618 прочитания

Президентът Желев с Никола Антонов и Джанкарло Орландо от Ройтер на коктейла по случай подписването на договор за инвестиции и сътрудничество между агенцията и вестник "Капитал прес". Това бе първата инвестиция на Ройтер във вестник за 143-годишната й история


За това време успя да стане вторият по тираж в нишата на вестниците с икономическа насоченост. Миналия понеделник бяха отпечатани 16 500 броя, тази седмица - 17 500. И важното е, че 90% от тях са реализирани. И едва ли има друг икономически вестник с толкова много читатели неспециалисти - зъболекари, физици, шофьори, дърводелци.

"Капитал" се опита да приложи законите на медиата по целия свят и да раздели рекламата от журналистическия екип. Никой от репортерите не получава задание за "скрити рекламни публикации", нито пък бива спиран от рекламния отдел да пише неприятни за рекламодателите факти. Всяка платена публикация е отбелязана, че е такава. Тук няма списък на фирмите и хората, за които се пише или добро, или нищо. А това в кризата на вестникарския бизнес в момента е изключително трудно. И читателите ни го признават, увеличавайки се всяка седмица.

"Капитал" успя директно да провокира две питания в парламента. Едното за взаимоотношенията на Туристспортбанк с БДЖ, другото - поставило началото на твърде модната тема за финансовите пирамиди. "Капитал" успя да осуети множества "щурмове" на пазара, да наруши безгрижното битие на мошеници, самозабравили се държавни чиновници и други издържащи се от данъкоплатеца или от спестяванията му.

Пазарът доказа, че в България има място и има търсене на независими вестници, макар и специализирани, които не показват пищни блондинки по страниците си, нито захаросани истории за пишман-милионери. Че все пак кучето, което хапе, може да се противопоставя на доматизацията на републиката.

"Капитал" винаги казва, когато царят е гол - и когато всички останали вестници в страната тръгват на самоубийствена анти-ДДС стачка, и когато големи й малки групировки цедят субсидираните държавни предприятия и купуват на килограм политици и министри. И когато балони пръскат милиони за реклама, без да имат някаква дейност.

Беше направен и уникален експеримент в историята на българската журналистика. Със сто хиляди лева от редакцията двама репортери на "Капитал" проиграха двата варианта за купуване на акции на грандхотел "Варна", за да бъдат разкрити серия от волни или неволни недомислици на Агенцията по приватизация, която разделя клиентите си на любими и не толкова любими.

Читателят ще каже доколко сме му били полезни и доколко сме му защитили интересите.

Ние, препрочитайки вече написаните си коментари, смятане, че не сме им изневерили.

Първият редакционен коментар

Никой не харесва кучето, което хапе

Идеологията на "КАПИТАЛ прес"

4.10.1993 г.

Два са основните въпроси, които се задават на всеки нов вестник. Първият - кой стои зад него, вторият - каква е политическата му ориентация. Следват въпросите за съдържанието, прицелената аудитория и идеята на вестника.

Отговаряме поред:

За нас е естествено да твърдим, че никой не ни казва как да пишем. Също толкова естествено е някой да не ни повярва. В такава ситуация разчитаме на самите текстове, на нашата позиция и на мнението на читателя.

Политическите ни пристрастия са прагматични - това, което работи и е смислено. Харесваме това, което смятаме за полезно, честно и добро за страната. Това, което е в интереса на честния данъкоплатец. Неудобна позиция. Все ще има някой да ни сложи етикет, че сме от другия отбор - което е нормално. Никой не обича кучето, което го хапе. Надяваме са да успеем да хапем.

Съдържанието: нека да го оставим на любопитството на конкурентите.

Аудиторията: и тези, които имат специализиран интерес в икономиката, и тези, които нямат. Защото общото между тях е, че трябва да разполагат с информация, за да вземат правилното решение.

Идеята: да бъдем полезни, грамотни и разбираеми.

А пък средната възраст на екипа е 24.6 години.

В България ще става все по-скъпо да си честен

06.06.1994 г.

Двете основни цели, които си постави правителството на Беров, за да оцелее при поредния вот, бяха запазване на социалния мир и приключване на сделката по дълга.

С други думи, правителството обеща да харчи повече и за вътрешни, и за външни нужди.

Това може да стане или с вдигане на данъците, или с печатане на пари. Стимулирането на инфлацията е тайното лекарство на правителството, с което то ще се опита да намали бремето на държавния дълг и да запуши, макар и временно, устата на синдикатите. Само че никой не дава пари на частните фирми. Те остават с изядени капитали от инфлацията, а социалната политика, толерираща безработицата, повишава разходите им за работни заплати. Всяка субсидия в държавния сектор е нелоялна конкуренция към частниците и в крайна сметка отива в застаналите на входа и на изхода паразитни структури.

Започвайки да обслужваме външната си задлъжнялост, ние поставяме страната в твърди бюджетни ограничения по отношенията с външните кредитори, като в същото време вътрешните условия не са такива.

Официалните лица казват, че сделката с Лондонския клуб е необходима, за да навлязат чужди инвеститори в страната. Само че този въпрос е само един от многото, които трябва да се решат. Не е само дългът това, което спира чуждите инвеститори. Един бегъл поглед върху събираемостта на данъците и митата, а от друга страна, плащанията по дълга и социалните трансфери показва ясно, че в скоро време няма да има облекчаване на данъчното бреме, а тъкмо напротив. От перспективата на все повече покачващи се данъци би трябвало да настръхне косата не само на чуждите инвеститори, но и на почтените български частници. Малкото жизнени и честни субекти ще бъдат затрити, за да може техните пари да подпомогнат лентяйстващи-те. Затова сделката с чуждите кредитори може да бъде само част от една последователна и цялостна икономическа програма, насочена към дисциплиниране на икономическата среда.

А правителството обеща точно обратното - стягане на коланите навън и разпасване вътре, което показва, че в България ще става все по-скъпо да си честен.

Защо не се присъединихме към анти-ДДС кампанията

28.03.1994 г.

От редакцията

Когато правихме концепцията на КАПИТАЛ, записахме, че интересът, който ще защитаваме, е интересът на данъкоплатеца. Казахме си, че ще сме кучето, което хапе всеки път, когато някоя институция харчи пари, които не заслужава.

Ако бяхме поискали нашите издатели да не плащат данък добавена стойност, то щеше да е все едно да поискаме те да са по-добре в ущърб на някой друг. Тоест, по този начин да се обявим против интереса на данъкоплатеца - наш читател. Всички добре знаем, че страната ни няма алтернативи. Да разрешиш някой да плаща по-малко, е да натовариш някого допълнително. "Ние смятаме, че не бихме имали моралното право да обвиняваме някого, че не си плаща данъците, ако преди това сме защитавали друг." В обществен интерес е данъкът да се плаща и от нашите издатели, защото и други след това биха намерили аргументи за подобни настоявания. А колкото повече данъкоплатци има, толкова по-малко е бремето на данъка. Още повече че ДДС е може би единственият нормален данъчен закон, който имаме. След него данъчните приходи са стабилни и управляеми и тогава ще можем да искаме повече от политиците. Той дава маневреност на данъчната политика. Не се ли иска на нашите читатели данъкът върху общия доход да е по-нисък. Или данъкът обществено осигуряване. Но за да бъдат намалени те, отнякъде трябва да се компенсира.

Ако до вашия блок не достига за някакви си пет метра тръбата за парното, нормално е да съберете пари помежду си, за да я купите. Ако семейство Иванови от блока откаже да участва, но останалите се нуждаят силно от парно, единственият изход е да платите и вместо тях. След като прокарат обаче тръбата, тези хора ще ползват топлината. Това в теорията на данъците се нарича "свободно яздене".

Да откажеш да платиш, защото знаеш, че за останалите е важно и те ще платят вместо теб.

Проблемът обаче е какво ще стане, ако всички започнат да яздят свободно. Просто забравете тръбата, парното и топлината. Колкото повече свободни ездачи, толкова по-лошо за всички. За това са и данъците.

Много е страшно, че неплащането им се превръща в национален спорт. Нещо по-лошо, то се превръща в национална култура. Тогава защо трябва да протестираме, че в болниците няма медикаменти или че учителите са мизерно платени. Точно медиата трябва да следи и двете - плащането на данъците, и още по-внимателно - харченето на тези данъци.

Въпросът е малко или много морален. Затова решихме да не се обявяваме срещу ДДС.

От издателите

За данъка добавена стойност върху продажбата на вестника

В повечето случаи един вестник се продава под себестойността си. Той не печели от продажната си цена, а от публикуваните реклами. Производството на един екземпляр КАПИТАЛ струва примерно седем лева, а се продава за пет. Най-просто казано, ние не добавяме стойност и поради това, по силата на данъчния кредит в края на краищата не плащаме данък. Ако влезем в освободените сделки, губим правото на данъчен кредит. С молив в ръка излиза, че няма да можем да приспаднем данъка, който печатницата ни е начислила, от данъка, който ние начисляваме. А данъкът от печатницата е по-голям от нашия. Това важи за всяко издание, чиято продажна цена е по-ниска от разходите му.

Проектозаконът, одобрен от Икономическата комисия на парламента на вносителите Иво Атанасов и Юрий Борисов, ще ни причини парични загуби и затова ние не подкрепяме техните аргументи.

Не приемаме ултиматумите на стачкуващите издания към разпространителите да не работят по време на протестните действия. Никой не спомена за компенсации за неизпълнените рекламни договори. За "Капитал" тези загуби биха били еднократно около 200 000 лева. Не бойкотирахме колегите си и не искаме нас те да ни бойкотират.

От редакцията срещу Министерството на финансите и другите ДЪРЖАВНИ институции

Държавните институции и особено Министерството на финансите са виновни, че не можаха да комуникират данъка. Те подходиха левашки към "продажбата" на закона. Няма значение дали го направиха нарочно или поради некадърност. Факт е, че се провалиха. И ако съумяха да се провалят в пропагандирането на каузата на този толкова европейски закон, какво остава за другите непопулярни мерки, които са нужни. Ето и пример за бадева изхарчени пари на данъкоплатците.

Затова не само Александров, но и другите трябва да си ходят.

Г-13 продължава да вдига олелията за националния капитал

31.01.1994

Във всяко изявление на някой член на Конфедерацията на индустриалците се прокрадва припевът, че чужденците грабят страната и че националният капитал се нуждае от протекции от лошите чужденци. Рефренът е, че представителите на групата са спасители на страната, а чужденците са разбойници.

В една несредновековна държава оценката за това дали някой е добър или лош си има обективни критерии. И те не са дали този някой е плешив, роден на село или в град, дали е циганин, или арабин. Критерият е доколко той е полезен на обществото, плащайки си данъците, откривайки работни места, повишавайки имиджа на страната, в която пребивава.

Лозунгът "Да спасим националния капитал" е доста необмислен, ако той е за сметка на изхвърлените от страната чужди инвеститори и за сметка на усещането, че в България всички са ксенофоби.

Не е правилно членовете на Г-13 да се саморекламират за обществено полезни, преди да кажат примерно колко данъци са платили. Допълнително трябва да обяснят колко фирми имат на места с данъчни облекчения. За да не излезе, че докато чужденците си плащат данъците, националният капитал плаща символични налози на остров Ман, Цуг или Лихтенщайн.

Националният капитал не се нуждае от защита, а от прагматичност. Защото патриотизъм не се пише като популизъм.

А иначе и борците ни охраняват от руските рекетьори.

Сватбите и краставиците в туризма

26 брой

Очевидно, въпреки че за приватизация предимно се говори, е нужно да се предефинират основните цели на процеса в България. Сделката с грандхотел "Варна" е последното и най-категорично доказателство за това. Екипът около Ренета Инджова започва да продава на парче, все едно че продава краставици. Интересува се само от размера на сумата, не от това кой плаща и каква програма за развитие и инвестиции има. На думи Мултигруп ще продължи да развива висококатегориен туризъм в грандхотела. На практика още две три сватби като тази на местния бос на охранителния бизнес, състояла се в комплекса седмицата преди банковите срещи в началото на май, ще прогонят завинаги и без това немногобройните посетители от запад - предимно възрастни хора. Тогава персоналът на хотела с мъка успя да замаже дупките от куршуми по тавана в нощния бар, преди да дойдат банкерите от София. Обяснението на Илия Павлов по този повод е било повече от лаконично: "На сватба се стреля." Крайно време е държавните чиновници, ангажирани с продажбата на държавно имущество в туризма, да придобият смелост да вдигнат поглед от парчетата хартия по бюрата и да се поогледат наоколо. В противен случай по-качествените хотели в страната ще стават само за висококатегорийни сватби. Другият вариант е да се наложи мораториум върху сключването на граждански бракове до изплащането на инвестициите.

1993: Всички харчиха от парите на спестителите

10.01.1994

Това, което стана през изминалата година, или по-скоро това, което не стана, може да се окаже решаващо за успеха на икономическия преход в страната. На първо място успехът на тезиса приватизация. Трябва да се подчертае -

Приватизацията като тезис имаше безспорен успех

Правителството обяви себе си и годината за приватизационни. Най-впечатляващи бяха кадровите боричкания в Агенцията за приватизация и изхабените емоции по това чия концепция за масова приватизация е най-добрата. И произволно хлапе би, казало точно колко пъти се смени надзорният съвет на Агенцията за приватизация, и произволен член на кабинета би се затруднил да назове точния брой на приватизираните предприятия. Това май не вълнуваше достатъчно управляващите. Те или не можаха, или не искаха да вникнат в смисъла на приватизацията като единствен възможен начин за подобряване на управлението на държавната собственост.

Тази икономическа глаукома създаде нужните предпоставки за подчертано негативните резултати в края на годината.

"Декапитализация на държавната собственост"

Така малко сложно и доста неясно АИПР определи един основен процес, който трета година набира темпо в българската икономика и който през 1993 доби завършен израз. Бързата приватизация на търговията, честата смяна на стопански ръководства и естествената им склонност към пренебрегване на държавата като собственик са обективните предпоставки, които пречеха да се оправи всичко, което можеше да бъде оправено в българската икономика. Търговските отношения между две държавни фирми по правило минаваха през една или повече частни фирми. Печалбата естествено не остава в държавните фирми. Финансовото им състояние се влошава, те не са в състояние да обслужват кредитите си към банките. Последните могат да се рефинансират от БНБ или от междубанковия пазар. Източник за това са спестяванията на населението или емисията на нови пари от централната банка. Рестрикциите от страна на БНБ и ограничаването на ръста на паричната маса означава, че "голямото харчене" е предимно за сметка на спестяванията на гражданите. Никое държавно управление и вързаните с него интереси на определени икономически структури не може да си позволи чрез приватизация да разруши системата за преразпределяне на националните спестявания. Заявката за голямата част от тези фондове беше направена със създаването на Г-13. Свой принос за големия харч даде и

Популизмът на синдикатите

Между двете алтернативи - мафиотизиране и типично синдикална дейност, българските синдикати очевидно избират първото. Поне защото българският политически живот не вещае появата на наша "желязна лейди". От гледна точка на предприятията силното влияние на синдикатите спомогна за стопяването на държавния капитал. Основната част от добавената стойност (около 94% по данни на АИПР) отива за разходи за труд. Този факт едва ли може да се окаже способен да разтревожи двата основни български синдиката. Те предпочитат да задълбочават връзките си с икономически структури и да създават собствени такива. Освен близките търговски фирми "Подкрепа" вече разполага със синдикална каса и синдикална банка. КНСБ заедно с израелска групировка работи по създаване на първия голям недържавен осигурителен фонд.

Меката позиция на правителството на Беров и автоматичната индексация на доходите доведоха до пълен провал една от основните части на антиинфлационната политика - тази на доходите. Вероятно доста хора сега носталгично си спомнят времето, когато тристранната комисия беше разпусната и макар и за кратко синдикатите заемаха мястото, което трябва. Излизайки оттам, те дадоха своя принос за блокиране на макроикономическия инструментариум. Автоматичното индексиране на доходите, разходите за ДОО и обслужването на лавинообразно нарастващия вътрешен дълг на правителството провалиха бюджета за 1993 г. въпреки искреното желание на финансовия министър да удържи. До ноември удържаше единствено валутния курс, но липсата на нужната координация между отделните икономически политики и институциите, които ги провеждат, спомогнаха да рухне и последната "номинална котва". Неуправляемите бюджетни разходи и дефицит и натрупаният стар вътрешен дълг имаха и имат само един източник за финансиране и това са отново спестяванията на гражданите. Населението е единственият нетен кредитор за губещите държавни предприятия и дефицитния бюджет. Липсата на външни спестявания беше предопределена от нерешения проблем с външния дълг. Сключването на сделката с кредиторите стана повод за оправдан оптимизъм в края на една безнадеждна икономически година. За първи път имаше реални шансове кълбото да започне да се разплита отнякъде. Ясна беше последователността от мерки и действия на правителството, парламента и централната банка, за да може да се осъществи фактически постигнатата договореност. За втори път след ценовата либерализация през 1991 имаше нужда от национална и политическа воля в името на ясна и достижима цел да се проведат нови непопулярни мерки. Появиха се сезонните съмнения дали това изобщо вече е възможно, появи се и черната котка на скъпия долар...

Въпросът е дали правителството, фондът и кредиторите са суеверни.

Сравнителен анализ

07.03.1994

Разликата между двойкаджиите и отличниците е единствено във времето. И на едните, и на другите им идва идеята какво трябва да правят, само че на първите винаги със закъснение. Това, което е трябвало да направят вчера, го правят утре.

В такава ситуация сме и ние. На Стоян Александров му трябваше една година, за да разбере, че не е особено полезно да се заяжда с фонда, че това или онова не ставало. Просто в политиката е по-различно, отколкото в университета.

Нашите политици разбраха, че трябва да се реши проблемът с лошите дългове, горе-долу три години след като това беше направено в Чехословакия. Същото положение е и с масовата приватизация, закона за фалитите и куп други нужни неща. По принцип всички знаем какво ни трябва, но го разбираме, когато е късно.

Причините? Дефицит на лидери, на идеи и воля. Очакването, че някой ще ни реши проблемите, или че те сами ще изчезнат. И така, докато не стане безнадеждно.

Скоро политиците ще осъзнаят, че истинската безработица чука на вратата. И докато са бавили закона за фалитите поради страха от нея, тя е станала неизбежна независимо с фалити или без тях. Просто идва в момента, в който и държавата плаче за уволнение.

Масовата приватизация също идва достатъчно късно. За да могат притежателите на акции да гласуват за ликвидатори. Което е все пак по-добре, отколкото нищо.

Но защо трябва да е по-зле, като може и да е по-добре?

За това време успя да стане вторият по тираж в нишата на вестниците с икономическа насоченост. Миналия понеделник бяха отпечатани 16 500 броя, тази седмица - 17 500. И важното е, че 90% от тях са реализирани. И едва ли има друг икономически вестник с толкова много читатели неспециалисти - зъболекари, физици, шофьори, дърводелци.

"Капитал" се опита да приложи законите на медиата по целия свят и да раздели рекламата от журналистическия екип. Никой от репортерите не получава задание за "скрити рекламни публикации", нито пък бива спиран от рекламния отдел да пише неприятни за рекламодателите факти. Всяка платена публикация е отбелязана, че е такава. Тук няма списък на фирмите и хората, за които се пише или добро, или нищо. А това в кризата на вестникарския бизнес в момента е изключително трудно. И читателите ни го признават, увеличавайки се всяка седмица.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.