Радикалдемократите предпочетоха невъзможния избор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Радикалдемократите предпочетоха невъзможния избор

Радикалдемократите предпочетоха невъзможния избор

Диана Иванова
745 прочитания

И за тази раздяла знаехме отдавна и само чакахме официално да я регистрираме. Това обаче не я прави по-малко драматична. Литераторите се разделят. От едната страна остават Михаил Неделчев и неговият "Демократически преглед", от другата - Александър Йорданов и неговият "Век 21".

Разривът в Радикалдемократическата партия е най-сериозната от всички колизии, които разтърсиха останалите партии в коалицията СДС. Дори конфликтът с Демократическата партия, който доведе до създаването на алтернативна с добавката "1896", не беше толкова драматичен, защото ядрото на Демократическата партия остана на едно място. Днес, когато кажем Демократическа партия, подразбираме Савов, а не Райчевски. В този смисъл няма никакво объркване на значенията в нашето съзнание. Радикалдемократическата партия е съвсем друг случай и ставащото в нея може тотално да прекодира, да преименува собствените ни означения за демократична история. Именно литературната закваска на радикалдемократите създаде благообразното лице на синята коалиция при нейното зараждане. В много по-голяма степен от всички други партии именно тази акумулира в себе си различни идеи, даде шанс на интелигенцията да се олицетвори със СДС, показа признаци на модерно и компромисно мислене. Независимо от факта дали обичаме тези хора трябва да признаем, че те показаха някакво "можене". Има и един любопитен факт - като започнем от председателя на парламента и стигнем до председателите на парламентарните комисии, ще видим, че с много малки изключения, те всички са радикалдемократи. Трябва да признаем и друго - че има нещо много сбъркано в начина, по който се разделя СДС. А начинът, по който се разделя, пък е пряко свързан с литературната му закваска преди време. Погледнете хората, които остават от едната и от другата страна. Те не казват нищо повече от това - този е грозен и стар, този е плешив и носи очила, този фъфли и не се бръсне и т.н., затова аз отивам при другите. СДС се раздели в момента на литературен принцип, или още можем да го кажем - по естетически причини. И за да не си помисли никой, че това не е вярно, ето един пресен пример. Миналата седмица попитах Александър Йорданов защо иска да прави национален антикомунистически съвет и защо не го кръсти, да речем, демократичен. Той отговори ни повече, ни по-малко следното: "Ами антикомунистически - защото звучи хубаво." Човек може само да недоумява защо именно литературно грамотните хора избраха естетическите пътища на разделяне. След като е казано отдавна и, ей богу, е отчайващо вярно, че красотата е най-расисткият дар на природата. Първосигнално ние избираме някого, защото е хубав, макар и той да не го заслужава.

В случая радикалдемократите, които имат най-голяма вина за политическата употреба на "красиво-грозно", ни поставят пред невъзможен избор. Кого да изберем - Александър Йорданов или Михаил Неделчев? Защо единия, а не другия, като не можем да кажем кой е по-хубав?

Колкото и абсурдно да звучат такива въпроси, радикалдемократите сами ни накараха да ги задаваме. И най-лошото е, че човек просто може да откаже да избира.

От друга страна, наистина е трудно да се определи какво искат тези, които остават в СДС и на какво се надяват онези, които напускат. Отговорът на Александър Йорданов е потресаващо простичък (защо не напуска и няма да напусне коалицията): "Защото човек трябва да остане при своите приятели." Почти не можеш да му повярваш, ако не си спомниш мъдростта на римляните - ubi amici, ubidem sunt opes.* А и защо да не му повярваме, като у нас никога не е било важно какво правиш. Важното е как ще го разкажеш. Харесваш ли ме така? - ще ни попитат след някой и друг ден няколко различни демократи, смятащи се ту за радикални, ту за демократи.

"Харесваш ли ме така" е единственият въпрос, който днес се задава у нас. А ние можем да отговорим съвсем но радикалдемократичному - да, но предпочитам своите приятели.

* ubi amici, ubidem sunt opes - където са приятелите, там е богатството

И за тази раздяла знаехме отдавна и само чакахме официално да я регистрираме. Това обаче не я прави по-малко драматична. Литераторите се разделят. От едната страна остават Михаил Неделчев и неговият "Демократически преглед", от другата - Александър Йорданов и неговият "Век 21".

Разривът в Радикалдемократическата партия е най-сериозната от всички колизии, които разтърсиха останалите партии в коалицията СДС. Дори конфликтът с Демократическата партия, който доведе до създаването на алтернативна с добавката "1896", не беше толкова драматичен, защото ядрото на Демократическата партия остана на едно място. Днес, когато кажем Демократическа партия, подразбираме Савов, а не Райчевски. В този смисъл няма никакво объркване на значенията в нашето съзнание. Радикалдемократическата партия е съвсем друг случай и ставащото в нея може тотално да прекодира, да преименува собствените ни означения за демократична история. Именно литературната закваска на радикалдемократите създаде благообразното лице на синята коалиция при нейното зараждане. В много по-голяма степен от всички други партии именно тази акумулира в себе си различни идеи, даде шанс на интелигенцията да се олицетвори със СДС, показа признаци на модерно и компромисно мислене. Независимо от факта дали обичаме тези хора трябва да признаем, че те показаха някакво "можене". Има и един любопитен факт - като започнем от председателя на парламента и стигнем до председателите на парламентарните комисии, ще видим, че с много малки изключения, те всички са радикалдемократи. Трябва да признаем и друго - че има нещо много сбъркано в начина, по който се разделя СДС. А начинът, по който се разделя, пък е пряко свързан с литературната му закваска преди време. Погледнете хората, които остават от едната и от другата страна. Те не казват нищо повече от това - този е грозен и стар, този е плешив и носи очила, този фъфли и не се бръсне и т.н., затова аз отивам при другите. СДС се раздели в момента на литературен принцип, или още можем да го кажем - по естетически причини. И за да не си помисли никой, че това не е вярно, ето един пресен пример. Миналата седмица попитах Александър Йорданов защо иска да прави национален антикомунистически съвет и защо не го кръсти, да речем, демократичен. Той отговори ни повече, ни по-малко следното: "Ами антикомунистически - защото звучи хубаво." Човек може само да недоумява защо именно литературно грамотните хора избраха естетическите пътища на разделяне. След като е казано отдавна и, ей богу, е отчайващо вярно, че красотата е най-расисткият дар на природата. Първосигнално ние избираме някого, защото е хубав, макар и той да не го заслужава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

И още законодателен хаос

И още законодателен хаос

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK