// К1: Средата

Радикалдемократите предпочетоха невъзможния избор
Разривът в Радикалдемократическата партия е най-сериозната от всички колизии, които разтърсиха останалите партии в коалицията СДС. Дори конфликтът с Демократическата партия, който доведе до създаването на алтернативна с добавката "1896", не беше толкова драматичен, защото ядрото на Демократическата партия остана на едно място. Днес, когато кажем Демократическа партия, подразбираме Савов, а не Райчевски. В този смисъл няма никакво объркване на значенията в нашето съзнание. Радикалдемократическата партия е съвсем друг случай и ставащото в нея може тотално да прекодира, да преименува собствените ни означения за демократична история. Именно литературната закваска на радикалдемократите създаде благообразното лице на синята коалиция при нейното зараждане. В много по-голяма степен от всички други партии именно тази акумулира в себе си различни идеи, даде шанс на интелигенцията да се олицетвори със СДС, показа признаци на модерно и компромисно мислене. Независимо от факта дали обичаме тези хора трябва да признаем, че те показаха някакво "можене". Има и един любопитен факт - като започнем от председателя на парламента и стигнем до председателите на парламентарните комисии, ще видим, че с много малки изключения, те всички са радикалдемократи. Трябва да признаем и друго - че има нещо много сбъркано в начина, по който се разделя СДС. А начинът, по който се разделя, пък е пряко свързан с литературната му закваска преди време. Погледнете хората, които остават от едната и от другата страна. Те не казват нищо повече от това - този е грозен и стар, този е плешив и носи очила, този фъфли и не се бръсне и т.н., затова аз отивам при другите. СДС се раздели в момента на литературен принцип, или още можем да го кажем - по естетически причини. И за да не си помисли никой, че това не е вярно, ето един пресен пример. Миналата седмица попитах Александър Йорданов защо иска да прави национален антикомунистически съвет и защо не го кръсти, да речем, демократичен. Той отговори ни повече, ни по-малко следното: "Ами антикомунистически - защото звучи хубаво." Човек може само да недоумява защо именно литературно грамотните хора избраха естетическите пътища на разделяне. След като е казано отдавна и, ей богу, е отчайващо вярно, че красотата е най-расисткият дар на природата. Първосигнално ние избираме някого, защото е хубав, макар и той да не го заслужава.
Колкото и абсурдно да звучат такива въпроси, радикалдемократите сами ни накараха да ги задаваме. И най-лошото е, че човек просто може да откаже да избира.
От друга страна, наистина е трудно да се определи какво искат тези, които остават в СДС и на какво се надяват онези, които напускат. Отговорът на Александър Йорданов е потресаващо простичък (защо не напуска и няма да напусне коалицията): "Защото човек трябва да остане при своите приятели." Почти не можеш да му повярваш, ако не си спомниш мъдростта на римляните - ubi amici, ubidem sunt opes.* А и защо да не му повярваме, като у нас никога не е било важно какво правиш. Важното е как ще го разкажеш. Харесваш ли ме така? - ще ни попитат след някой и друг ден няколко различни демократи, смятащи се ту за радикални, ту за демократи.
"Харесваш ли ме така" е единственият въпрос, който днес се задава у нас. А ние можем да отговорим съвсем но радикалдемократичному - да, но предпочитам своите приятели.
* ubi amici, ubidem sunt opes - където са приятелите, там е богатството

Контролът се разпростира върху арт пазара и криптоборсите и се засилва по отношение на рискови държави
15 дек 2019, 930 прочитания

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде
15 дек 2019, 725 прочитания
15 дек 2019, 2322 прочитания
15 дек 2019, 1653 прочитания
15 дек 2019, 1250 прочитания
15 дек 2019, 946 прочитания
15 дек 2019, 857 прочитания