С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 окт 1994, 14:55, 1608 прочитания

Нестабилност на банковата система в Централна и Източна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Извършеният напредък при трансформирането на банките във финансови институции, способни да подпомогнат ефикасно икономическия преход, е различен в отделните страни. Крехкостта на банковите системи в сраните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се дължи до голяма степен на тяхната капиталова недостатъчност и големия относителен дял на съмнителните кредити.

От няколко години банките в страните от ЦИЕ извършват значителни промени в организацията на своята дейност. Голяма част от тях промениха своето наименование, станаха "по-бдителни" към нуждите на своите клиенти, дадоха по-големи правомощия на регионалните клонове. Днес те вече спазват международните счетоводни норми за одиторска заверка на годишните баланси. Всичко това се отнася до големите национални и регионални банки в Полша, Унгария, Чешката република, Словакия, Румъния и в по-малка степен България. Въпреки желанието за приспособяване, основните проблеми продължават да бъдат размерът на собствения капитал и управлението на лошите кредити. Тези два елемента, чиито размери задържат развитието на стабилна банкова система, са абсолютно необходими за създаването на пазарна икономика.


Огромна капиталова недостатъчност

Капиталовата недостатъчност е една от основните слабости на банковите системи. През 1992 г. капитализацията в унгарската банкова система е изчислена едва на 2.6 млрд. долара, а тази на българската - на 815 млн. долара. В Полша законът за банките от 1989 г. е изисквал наличен капитал от 9 млн. френски франка за създаването на нова банка. Впоследствие това число се е повишило на 35 млн. фр. франка, за да се спазят нормите, наложени от Европейския съюз.

Капиталовата недостатъчност на банките създава проблеми. Колкото изискванията за собствен капитал са по-ниски, толкова повече нараства броят на новосъздадените банки. За сметка на това по-строгите изисквания благоприятстват консолидацията на банковата система. Слабостите в капиталовата структура ще попречат на банките да спазят показателите за платежоспособност, наложени от Банката за международни разплащания. Те са изправени и пред опасност от неплатежоспособност, засилена още повече от наличието на съмнителни кредити. Съществува също така опасност от верижни фалити в цялата икономика.



Прекалено много съмнителни кредити

Според официални оценки размерът на "неработещите" кредити, вписани в банковите баланси, представлява през 1992 г. между 30% и 60% от активите на 9 държавни търговски банки в Полша, приблизително 21% в бивша Чехословакия и 15% от активите на четирите големи държавни банки в Унгария. За сравнение - западните банки считат, че процент на неработещите кредити между 2 и 4 на сто от размера на техните активи е вече обезпокоителен.

Произходът на тези лоши кредити е добре известен. След разпадането на системата от една-единствена банка и създаването на двузвенна банкова система новосъздадените търговски банки наследиха отпуснатите кредити на неефективно работещи предприятия, без да заделят необходимите резерви и капитали.

Размерът на лошите кредити нарасна чувствително през 1991-1992 г. в резултат на икономическата рецесия, наблюдавана в тези страни. Днес индустриалното производство продължава да пада с изключение на Полша и Чешката република, което обяснява все по-затрудненото финансово състояние на онези дружества, които отлагат изплащането на своите задължения независимо дали става дума за междуфирмени или банкови кредити.

Управление на дълга: различни варианти в страните от ЦИЕ

Първият възможен избор беше да се гласува за увеличение на собствения капитал чрез рекапитализация или вписване на държавни бонове в балансите на банките. Възможно беше също да се освободят от данъци банковите печалби, които отиват за провизии по кредитите.

Такъв избор направи Унгария чрез вливане на свеж капитал през 1986-1987 г. и анулиране на дългове, които се приспаднаха от облагаемата печалба през 1992 г. Полша възприе оригинална система, която обвърза преструктурирането на банките с това на предприятията. Във всяка полска държавна банка се създадоха отдели "съмнителни кредити", чиято задача бе преструктурирането на заемите със степен на рентабилност по-ниска от нормата. Полските власти ползваха съветите на западни банки при оздравяване на кредитния портфейл и приеха банков закон, който да ускори процеса. Той предвиждаше постигането на споразумение до 31 май 1994 г. между кредитори и предприятия, просрочили своите задължения: преструктуриране или отлагане на плащанията, замяна на кредитите с дялови участия, ликвидация на неперспективните дружества.

Вторият вариант предвиждаше анулиране на дълговете. В този случай държавата трябваше да изкупи всички лоши кредити, като изплащането стана със съкровищни бонове, за да се ограничи ефектът върху бюджета. Този вариант беше възприет в България и Румъния, където лошите кредити бяха заменени е държавни облигации. В края на 1992 г. Унгария също направи подобен избор, като прехвърли на Унгарската компания за инвестиции и развитие всички активи, класирани като "компрометирани". Банките получиха в замяна държавни облигации, покриващи между 50 и 80 процента от номиналната стойност на трансферираните активи.

Трети вариант: преструктуриране на баланса. Депозити и кредити са прехвърлени в еднакво съотношение на специализирани държавни агенции, които понасят и управляват погасяването на този пасив. Подобно решение бе взето в бивша Чехословакия, която, преди да включи банките в програмата за масова приватизация, взе решение за прехвърлянето на значителен размер от лошите кредити и част от депозитите на специално създадена за целта държавна институция - Консолидационна банка. През 1991 г. 110 млрд. крони (3.6 млрд. долара) заеми, отпуснати на държавни предприятия преди 1990 г., бяха прехвърлени на тази нова институция. В същото време държавата деблокира средства за рекапитализация на банките. Те получиха 50 млрд. крони (1.7 млрд. долара) под формата на облигации (10% от бюджетните разходи за 1991 г.).

Последен възможен сценарий: размяната на дълг срещу активи. Поради неплатежоспособност на въпросните предприятия банковите кредити бяха заменени с дялови участия. Този вариант също бе използван в Чехословакия, където през 1992 г. бе създаден фонд на националната собственост. Той съхранява държавните облигации, послужили за откупуване на лошите кредити на предприятия, които остават перспективни в дългосрочен план. Тези облигации трябва да бъдат разменени срещу акции през следващите пет години.

Регулиране и контрол

Всяко преструктуриране на банковия портфейл трябва да се придружава с промяна в управлението, усъвършенстване на разпоредбите и най-вече ефикасен контрол. При отсъствие на подобни мерки има сериозна опасност лошите кредити отново да изплуват на повърхността.

Първият важен момент в новите правила: данъчната система и преди всичко разпоредбите за банкови резерви и провизии, които да покриват рисковете по кредитните операции. В тази област провежданите от централно- и източноевропейските страни политики често са се натъквали на противоречието между необходимост от нарастване на държавните приходи и увеличаване собствения капитал на банките. Ниската рекапитализация, спъвана от високия процент на данъка върху печалбата и малките възможности за образуване на резерви преди облагане, пречи на финансовата стабилност в банковата система и намалява интереса на инвеститорите.

Достъпът до банковия сектор, и то преди всичко на чужди банки, е друга важна точка от правилника. С цел да стимулират конкуренцията страните от ЦИЕ бяха възприели либерални лицензионни режими. За съжаление това доведе до появата на множество съмнителни банки, които пречеха на общата стабилност на системата и развитието на конкурентна банкова среда. Днес тенденцията е променена: изискванията за собствен капитал нарастват, оценката на капиталовата структура, управлението и системата за гаранции са подобрени.

Липсата на банков контрол продължава да бъде основният проблем на страните от ЦИЕ. Но техните усилия предполагат по-многоброен и по-добре обучен състав, заделянето на допълнителни финансови ресурси за тези дейности и реални правомощия на контролните органи за уреждане нарушенията на банковите правила и разпоредби. Полша, бивша Чехословакия и Унгария създават нови структури, приемат закони и правилници, основани на международните норми и практика. Но в други държави банковата система все още не играе своята основна роля: мобилизиране на спестяванията и тяхното преразпределение под формата на кредити.

Приватизация и възможности за чуждестранно участие

Ако се цели бърза промяна на собствеността, бившата Чехословакия е пример за подобна стратегия. Банките бяха включени в програмата за масова приватизация чрез купонна система без внасяне на капитал, започнала през 1992 г. Гражданите и инвестиционните фондове притежават около 50% от акциите на бившите държавни банки, чешката и словашката държава запазват засега собствеността върху останалата половина. Ако се преследват по-големи приходи за държавната хазна, увеличаване капитала на банките, гласуване на нови компетенции или подобрение в тяхното управление, съществуват и други възможни стратегии. Те бяха избрани от Унгария и Полша, където промените в тази област са по-бавни.

Във всички случаи банковите приватизации страдат от икономическия и финансовия климат, който цари не само в тези страни, но и в държавите от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие). По всичко личи, че големите държавни банки не са готови да посрещнат евентуална приватизация чрез публична разпродажба. В такъв случай остава да се приложи програмата за масова приватизация чрез пълна или частична продажба на един инвеститор или група инвеститори, наречени стратегически, и то по всяка вероятност чужденци, като вземем предвид националните възможности и ресурси.

Участието на чуждестранен инвеститор крие редица предимства: вливане на свежи пари, което ще намали напрежението върху бюджета при възстановяване на собствения капитал, трансфер на технически и управленски умения, достъп до целенасочено обучение. Но този въпрос остава твърде деликатен, тъй като в Унгария, Чехия и Полша чуждестранният партньор не може да участва с повече от 25% в капитала на банката. Затова големите западни банки са решили да създадат свои собствени филиали ("Креди Лионе" в Унгария притежава 95% от капитала, останалите 5% са собственост на Унгарската външнотърговска банка) или да извършват съвместна дейност ("Сосиете женерал" с "Комерсни банка" в Прага), отколкото да участват в официалния процес на приватизация.

По Problemes economiques
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тол-системата: Гафове вместо милиони Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

27 фев 2020, 49 прочитания

Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени" Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени"

Добивът на въглища, петрол и газ вероятно има още по-голяма роля за парниковия ефект в атмосферата

26 фев 2020, 999 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Без пари банките ще се спасяват поединично

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10