Търговията с Македония може да раздвижи производството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търговията с Македония може да раздвижи производството

Търговията с Македония може да раздвижи производството

Галина Александрова
986 прочитания

България изостава значително сред останалите източноевропейски страни почти по всички икономически показатели, включително и външнотърговския стокообмен, става ясно от годишния доклад на Икономическата комисия на ООН за Европа. В документа се сочи, че през първите шест месеца на тази година българският износ е бил с 16.5% по-малък в сравнение с 1993 г., а вносът е намалял с 42.1%. Според специалисти причината за драстичния спад е рязкото свиване на потребителското търсене в страната. Строгата монетарна политика и последвалото обезценяване на лева оказаха бумерангов ефект върху външнотърговския ни обмен и не доведоха до очакваното нарастване на износа. Неблагоприятен за България факт, особено като се вземе предвид очертаващата се вече тенденция към отваряне на западните пазари за източноевропейските стоки.

Външната търговия на нашата страна през последните години е в пълен унисон с общите негативни тенденции, които се наблюдават в развитието на цялата ни икономика, потвърждават заключенията на Икономическата комисия на ООН експерти от Института по търговия. Резултатът е

Непрекъснато свиване на износа и вноса

През 1993 г. общият стокообмен на България се е понижил с 5.9% и възлиза на 7896.8 млн. долара. За първото полугодие на 1994 г. той е около 3039 млн. долара. Това представлява 38.5% от обема на стокообмена за 1993 г. и по същество означава запазване на съществуващата тенденция.

Характерна особеност за външната ни търговия през последната година е фактът, че групите страни с най-голям дял в износа и вноса формират и най-големите отрицателни търговски салда. Така например за 1993 г. статистиката показва, че търговското ни салдо със страните от Централна и Източна Европа е -584.2 млн. долара, с Европейския съюз -295.4 млн. долара, ЕАСТ - -138.4 млн. долара. В същото време имаме положителен баланс в търговията със страните от балканския регион, който надхвърля половин милиард долара (+578.6 млн. долара). През първото полугодие на 1994 г. салдото в търговията ни с балканските страни продължава да е положително и възлиза на 264.9 млн. долара.

От съществено значение за формирането на реалистична и ефективна външнотърговска политика на страната ни е

Приоритетното ускоряване на търговията с балканските държави

твърдят експерти от Министерството на търговията. Статистиката сочи, че докато износът ни за всички групи страни е спаднал, при балканските той е запазил равнището си. През последните години делът на балканските страни в общия ни износ следва възходяща тенденция и приближава границата от 30%. В експорта ни за този регион най-голяма тежест имат неблагородните метали и изделията от тях - почти 20%, следвани с по около 13% от продукцията на химическата, хранително-вкусовата промишленост и минералните продукти. Делът на вноса от Балканите е около 10% от общия обем на вноса у нас. Тук стоковата листа се води от минералните продукти - около 30%, текстилът и хранителната промишленост заемат по 11%, а между 9 и 10% е делът на неблагородните метали и изделията от тях, машини, апарати и електрооборудване.

Пренасочване на търговията към Македония

дава неподозирани възможности за решаване на проблема с реализацията на български стоки и може до голяма степен да компенсира спада в стокообмена със Сърбия, смятат търговски експерти. До 1990 г. Сърбия е с най-голям дял във външнотърговския ни обмен от бившите югорепублики. Военният конфликт обаче доведе до рязка промяна във вътрешната структура на бившата федерация - създадени бяха нови държави, а остатъчна Югославия (Сърбия и Черна гора) беше притисната от наложените й от Съвета за сигурност на ООН ембаргови ограничения. Притиснати бяхме и ние - международната ангажираност, демонстрирана с безусловно и безрезервно присъединяване към санкциите, нанесе на страната ни икономически шок, който ни нареди в групата на потърпевшите дори пред остатъчна Югославия.

През последните три години стокообменът с този традиционен за страната ни търговски партньор намалява прогресивно. През 1992 г. сме изнесли стоки за 172.4 млн. долара, през 1993 г. - за 126 млн. долара, а през първото полугодие на тази година - само 78.4 млн. долара. Относителният дял на Югославия в общия ни износ за балканските страни също намалява - от 17.0% през 1992 г. на 12.5% през 1993 г. и 16.9% за шестте месеца на 1994 г. При вноса ситуацията е още по-трагична - 59.4 млн. долара и относителен дял от 10.5% през 1992 г., 4.1 млн. долара и дял от 1.0% за 1993 г., 0.5 млн. долара и дял от 0.3% за полугодието на 1994 г.

При това, колкото и да сме стриктни в спазването на ембаргото, вече стана ясно, че едва ли ще дочакаме реални компенсации от западните ни приятели, чиито резолюции и разпоредби изпълняваме. Което значи, че трябва да се погрижим сами да компенсираме поне част от огромните загуби. Такава - при това съвсем реална - възможност сега може да осигури само разширяването на външнотърговския ни обмен с Македония. В момента новата държава изживява тежка икономическа криза, за което допринася и наложеното от Гърция ембарго и изпитва остра нужда от енергоносители, суровини, метали, продукти на химическата индустрия, храни и т.н. България е в състояние да задоволи нуждите на този все още гладен пазар, като съживи някои от замрелите през последните години производства и натовари бездействащи в момента мощности, т.е. ползата ще е двустранна, подчертават специалисти от бранша.

Статистиката действително показва, че от 1992 г. насам

Стокообменът с Македония непрекъснато нараства

През 1993 г. той е с 54 на сто по-голям от 1992 г., а през първите шест месеца на тази година увеличението е с 11.4 на сто спрямо същия период на 1993 г. През 1992 г. Македония е на седма позиция в експортната ни структура, като износът за тази страна надхвърля общия обем на износа за страните от ЕАСТ. През следващата година тя се придвижва с три места по-напред, заемайки четвърта позиция след Русия, Турция и Германия. През тази година Македония вече е на второ място след Русия, като разликата в стойностните обеми на износа за двете страни е минимална - само 38 млн. долара в полза на Русия.

Както изглежда обаче, македонците умеят да си правят сметките по-добре от нас. Това е единственото логично обяснение на факта, че вносът на България от Македония нараства с много по-бързи темпове - през 1993 г. той се е увеличил два пъти, а през полугодието на 1994 г. - с 37.8 на сто, докато темповете на нарастване на нашия износ значително изостават. Те са съответно 41.4 на сто и 4.4 на сто. Независимо от чувствителната разлика в степента на разширяването на износа и вноса българският експорт за Македония все още продължава многократно да превишава вноса. Статистиците прогнозират, че положителното търговско салдо на България с Македония вероятно ще се запази и в бъдеще. Не така оптимистично са настроени обаче някои специалисти от външнотърговския бранш. Според тях държавните ни институции трябва да следват по-твърда търговска политика спрямо Македония със стремеж към ускорено нарастване на нашия износ. Те обаче все още недооценявали възможностите в тази насока, които разкриват икономическите затруднения на западната ни съседка. Въпреки че отчетеният от статистиците през тази година лек производствен ръст в химическата промишленост и нефтопреработването например е достатъчно показателен, защото се обяснява от специалистите именно с потока от нефтопродукти и азотни торове, минал през границата с Македония. Бюрократични процедури бавели, а понякога и блокирали реализирането на сделки между фирми от двете страни. Необосновано се протакали и междуправителствени проекти, главно в областта на транспорта, които биха улеснили търговския обмен със западната ни съседка.

България изостава значително сред останалите източноевропейски страни почти по всички икономически показатели, включително и външнотърговския стокообмен, става ясно от годишния доклад на Икономическата комисия на ООН за Европа. В документа се сочи, че през първите шест месеца на тази година българският износ е бил с 16.5% по-малък в сравнение с 1993 г., а вносът е намалял с 42.1%. Според специалисти причината за драстичния спад е рязкото свиване на потребителското търсене в страната. Строгата монетарна политика и последвалото обезценяване на лева оказаха бумерангов ефект върху външнотърговския ни обмен и не доведоха до очакваното нарастване на износа. Неблагоприятен за България факт, особено като се вземе предвид очертаващата се вече тенденция към отваряне на западните пазари за източноевропейските стоки.

Външната търговия на нашата страна през последните години е в пълен унисон с общите негативни тенденции, които се наблюдават в развитието на цялата ни икономика, потвърждават заключенията на Икономическата комисия на ООН експерти от Института по търговия. Резултатът е


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK