С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 яну 1995, 13:28, 1081 прочитания

Спасяването на банките минава през висока инфлация или нова финансова реформа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Състоянието на банките зависи от положението на икономиката. Тя бе в криза от 1990 г. насам и това се мултиплицира в банковата система. Сега банките са по-зле от предприятията. Така че е безсмислено да се търси стабилизиране на реалната икономика, без да има цялостна идея как да се оздравят банките през тази година, защото техните проблеми могат да се върнат в икономиката. Все още обаче нито една институция не е предложила мерки за финансова стабилизация във всички области. Идеите са само на парче - да се фиксира валутният курс или да се вдигне изкуствено, или пък да се свалят рязко лихвите, да се изкупят облигациите по лошите кредити, или да се ликвидират губещите банки. Всяка подобна мярка, възприета сама за себе си, в крайна сметка ще избие в по-голям дисбаланс на кредитния пазар и пак в инфлация. Фиксирането на курса без бюджетни ограничения и дисциплина за длъжниците е бомба със закъснител, ускоряването на девалвация на лева при сегашното състояние приближава хиперинфлацията, рязкото понижаване на лихвите без осигуряване на достатъчно предлагане от производството води до теглене на влогове и покупка на стоки и имоти или до инвестиции в долари. Изкупуването на облигациите е само малка и частична мярка, а ликвидацията на най-кризисните банки е част от парична реформа.

Всъщност за спасяването на банките се очертават два пътя - облекчаване на обслужването на дълговете им чрез засилена инфлация и по-скъп долар, и вторият вариант е нова финансова реформа - парична, при която вложителите поемат удара отведнъж, или стабилизационна чрез затягане на разходите и дисциплината до краен предел. И в двата случая става дума за стабилизация на "дефицитния сектор" - банки, бюджет и държавни предприятия, и за загуби, които ще понесат (ще бъдат пренесени от дефицитния сектор) нетните кредитори - населението.


Лечение с инфлация

За подобна мярка се изказаха доста банкери в края на миналата година. Дори ексфинансовият министър Александров предложи ускорено поскъпване на долара в началото на тази година, което е част от идеята за засилване на инфлацията. Вариантът разчита на убеждението, че хиперинфлацията размива дълговете и облекчава финансовото състояние на длъжниците. После инфлацията става толкова противна, че всички почват да се борят с нея. Първоначално борбата винаги е успешна, затова пък политиците обичат да я водят. Тезата обаче е изгодна за големите фирми или финансови институции длъжници и техните представители. Първо самите институции имат по-голям шанс да оцелеят, а пък техните представители обикновено са относително безразлични към поскъпването на стоките. Така тежестта на мярката се пренася чрез инфлацията към вложители, данъкоплатци, наемни работници и хора, разчитащи на социални плащания. През 1994 г., дори без да се възприема изцяло този подход, инфлацията от 120% нанесе най-големи загуби. Вариантът инфлация освен това е изгоден обикновено за по-голямата част от управляващите, тъй като за стартирането му не се изисква голяма воля - напротив, изисква се бездействие.

Парична реформа



Това лечение по замисъл би трябвало да стане еднократно. Най-опростено то представлява отписване на дългове на фирми към банките за сметка на орязване на пасива на банките - депозити на населението, централната банка, вероятно и бюджета. Освен чисто техническите и методологични трудности за подобна мярка, най-сериозното противоречие е с кредиторите на банковата система - вложителите, а ако тежест поема и бюджетът, противоречието е и с данъкоплатци и социално слаби. Това неминуемо би довело до големи социални сътресения. Или и тук се изисква огромна воля на управляващите и убеждение, че е необходимо да се наложи дисциплина.

Финансовата дисциплина

Тя е пътят, който трябва да се поеме независимо кой вариант за стабилизация е избран и проведен. Иначе отново се връщаме към инфлацията. Най-простото определение за дисциплината е: никой не може да харчи повече, отколкото може да събере като приходи, и който не може да плаща редовно и да връща дългове и данъци - фалира. Но това е и реформа в мисленето. Или не можеш да очакваш пълна дисциплинираност от хората, които са вземали досега решения, които поставят длъжниците в меки ограничения. Това доведе модата длъжниците да диктуват политиката и икономическата мода в България, а кредитор е лоша дума.

Финансовата дисциплина означава закон за фалитите, улеснено събиране на вземанията по съдебен ред при използване на търговски документи като средство за плащане, балансиран бюджет, задържане на доходите, здрав финансов и данъчен надзор, Сметна палата. Виден наш финансист казва: "Българският данъкоплатец и вложител е загубил най-много пари от слабия банков надзор и слабата данъчна и митническа администрация." Но засилването на тези власти не е работа само на техните шефове, каквото е убеждението в момента. Това е въпрос на национална политика. В тази връзка друг финансист казва: "Страшно е, като си помисля, че тези контролни власти умишлено са програмирани да бъдат слаби още в началото на реформата, като начин да се създаде частен сектор и частен капитал преди приватизацията."

Защо не можем да продължаваме както през 1994 г.

Освен че платихме най-големия рекет на инфлацията през миналата година, над 40 млрд. изядени от влоговете на населението и 30% спад в доходите, банковият сектор показа, че е сериозно болен. Разликата между лихвите по банковите кредити и депозити скочи рекордно високо до 47% годишно, или 117-120% капитализирана лихва по заемите и 72-73% по влоговете. Това означава, че при движение на срочните влогове на населението от 98 млрд. лв. в началото на 1994 г. до 149 млрд. лв. в края, то теоретично платените лихви от банките на вложителите (ако се плащат всеки месец) максимално биха достигнали 62 млрд. лева. В същото време за аналогична сума от кредити - толкова е общата стойност на левовите заеми за държавни и частни фирми, банките би трябвало да съберат 89 млрд. лв. лихви при начисляваните през 1994 г. проценти. Или това дава рентабилност от 27 млрд. лв. за 12 месеца. Добра печалба, ако длъжниците плащаха лихви. Но доказателството, че длъжниците не обслужват кредитите, е постоянно увеличаващият се спред между лихвите по заеми и влогове, който тръгва от 30% и стига 47%. Или банките бяха принудени постоянно да намаляват лихвите по депозитите, за да издържат периода на ликвидна криза. Това прехвърли част от загубите към вложителите. Или просто се обезсмисли съществуването на банковата система, която реално събира по-малко пари от левови лихви, отколкото плаща. Защото 27 млрд. теоретична положителна лихвена разлика е стопена, дори са изядени още 20 млрд. лв. като загуби. Или банките действаха аналогично на операцията да купуваш долари по 66 и да ги продаваш по 65, само и само да има оборот. Вината не е само в банките, напротив, проблемът е в заобикалящата ги среда - правителствени решения, качество на длъжниците. Въпросът е обаче да се принудят банките да инвестират рентабилно, а не за сметка на вложителите. Тук се явява ролята на централната банка и банковия надзор, който трябва да следи качеството на кредитните портфейли и капиталовата адекватност, а не да е обикновен ревизор.

1994 г. донесе и още една тежест за банките - реално намаляване на влоговете, които дотогава бяха стабилен източник на ликвидност за системата. Така БНБ, която би трябвало да е кредитор от последна инстанция, стана кредитор от първа. Краят на финансовата 1994 г. бе ознаменуван със скок на рефинансирането, за да могат банките да закрепят годината. През последните две седмици на декември ломбардните, сконтовите заеми и овърдрафтът се повишиха до 28 млрд. лева. БНБ държеше и 13 млрд. лв. държавни ценни книжа, което означава, че парите за покупката им са отишли в банките и бюджета. Закъсали банки взеха и 121 млн. лв. необезпечени депозити. Самият бюджет също инжектира ликвидност в системата - лихви по облигации, падежи на други книжа, социални плащания, което пък доведе до инвестициите в долари и бързото им поскъпване в началото на 1995 г. Не е необяснимо желанието на банките за по-скъп долар, тъй като курсовите разлики покриват натрупаните загуби от несъбираемите кредити.

Притеснена от този хаос в банковата система, който сам индуцира инфлация, БНБ решиха да помагат на банките, като изкупят облигациите по лошите кредити. Според първоначалните идеи левовите книжа може да се купят по номинала, а валутните - по цена близка до номинала. Но според централните банкери това ще реши малка част от проблемите на банковата система. Но подобна операция може да стане само след съгласие на новото правителство.

В същото време самите банки, отчаяни, че институциите не помагат за решаването на проблемите им, сами замислят авангардна система за финансовото си оздравяване, рефинансиране и приватизация, където основните действащи лица ще са самите банки, като се намали влиянието на БНБ. Новото парламентарно мнозинство пък въобще не е изразило конкретни намерения в банковата система, освен да подмени някой и друг банкер и да фиксира долара.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Износът на стоки почти се изравни с вноса, а услугите за чужбина достигат 9.2 млрд. евро Износът на стоки почти се изравни с вноса, а услугите за чужбина достигат 9.2 млрд. евро

Чуждите инвестиции в страната са 630 млн. евро към декември, показват данните на БНБ

19 фев 2020, 179 прочитания

Викове по площадите вместо закони за винетките Викове по площадите вместо закони за винетките

Въпреки че една година държавата не може да въведе ред в таксуването на пътищата, Министерският съвет все пак одобри обхват и тарифи за тол-системата

19 фев 2020, 474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Преглед на рамковите условия за чуждестранни инвестиции

Още от Капитал
Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10